Шеста тема на чакащите

http://purvite7.bg/priznatsi-na-senzorno-razstroystvo-pri-detsat … lichnite-vzrasti/
 Това е интересна статия, която може да е от полза на някой.

Здравейте момичета! ПОЛУЧИХ ГО ☺️☺️☺️ така чаканото писмо. От РДСП Сливен за момче на 1год 3мес. настанено с приемно семейство. Срещата ни е назначена за 21.02. Първо предложение ни е. Вписани сме 05.2019
За очакващите писмо - профила ни е за дете от 0до2г, ЗДРАВО, без силно изразени ромски черти.
Дано това е момчето ни.

Успех Anita_GTI, дано това е вашето дете.Пиши след срещата как е минало? Успех

Много се радвам за вас. Дано скоро и при нас тази добра вест. Успех!!!

Не дочакахме датата от писмото. Ходихме днес на срещата. Ами.... Няма какво да го бавим, нашето дете е 🤗🤗🤗🤗🤗

Честито!
Бързо да мине процедурата и да си го гушкате у дома!

Честито. И нашият син е от там.

Честито и от мен ♥️ Много здраве и щастие ви желая от все сърце и бързо адаптиране с мъника.

Какво мислите за смяната на името? Имаме няколко дразнители, които не само не желаят да уважат мнението ни по въпроса, но и активно ни убеждават да не й сменяме името. От двама ни аз съм пиперливата и в момента съм на косъм съм да им кажа да си гледат своите деца, а не да се врат в чужди работи.

Притеснявам се, че все ще се намери някой доброжелател и ще започне да пита пред детето за истинското му име, да изрази компетентното мнение, че луковите глави, осиновитлите, са й отрязали корена със смяната на името и че така детето никога няма да ги приеме и в тинейджърските години ще се разбунтува и ще ви прави проблеми.

Случвала ли ви се е такава дилема? Какво отговаряте на такива хора. Особено като се обиждат капацитетът на родителите да бъдат родители и  новото име на детето пред детето като по този начин й казват, че името й и родителите й не стават.

Ако аз бях на ваше място и ако служебно лице оказва натиск върху вас по повод името на детето, обяснете спокойно, че това е ваше решение, и ако продължават да злоуптребява със служебното си положение спрямо вас, ще бъдете принудена да докладвате за случая и да напишете оплакване до съответните органи.
 Ваше право е да смените името на детето си, ако желаете, като за това не дължите обяснение. (Все пак възрастта на детето е важна при този акт, и дали то се идентифицира с даденото име.)
 Така както майката дава име на бебето при раждането му, така и вие имате пълното право и свобода да дадете име на детето си.

Смених имената и на двете си деца. Дъщеря ми беше с остаряло име, тригодишна вече. Прие новото. Забрави старото. Попита преди време и й го казах. Остана доволна, че съм й сменила името. Синът ми имаше благозвучно и модерно име, но също го смених. Неотдавна и той попита за първото си име. И до там. Никой не ги е питал дали съм им сменяла името, че и да коментира това с тях. На курса се опитаха да ни убедят да не го правим, ама аз съм дебела глава и направих така, като го чувствах - аз избрах имената им. Мен също не са ме питали особено доброжелателни познати и съседи дали съм им сменяла имената. Това си е решение на осиновителите и на другите не им влиза в работата. Даже и на роднините.
И още един довод "за" смяната на името - детето започва на чисто в новото си семейство. Получава ново ЕГН, ново родно място и нови родители. Защо трябва да остава нещо, което да го свърза с БМ?

Ако те ми харесва името на детето бих го сменила, независимо от хорското мнение. Решението е както и за родно дете, не бих разрешила роднините да вземат решение.

Ние не сменихме името на детето ни. Харесва ни и заради това.

Ако ви харесва името, не го сменяйте. Кой и по какъв начин може да ви принуди да го направите? Това си е ваше решение. То по-нататък може и милион съвети да получавате относно това дете, но ще ги слушате ли? Аз запазих името на детето.

Ако детето ми ще трябва да се казва Асан, мерси.

Аз съм от хората, които до известна степен са против смяна на името, освен по някои причини, за които вече съм писала в предишни коментари.
За мен смяната на името не къса връзката с БМ и корените, а по някакъв начин се отразява на идентичността на детето. Както и да се прекръсти детето, каквото и да се случи след осиновяването, то миналото на детето съществува такова, каквото е и няма как да се промени. Много хора, които са сменяли името на детето си, споделят като причина именно желанието си да му дадат ново начало или те да изберат името на детето си.
При нас пък имаше драма точно заради това, че не исках да сменяме името и някои близки оказаха известен натиск да го направим. Наистина беше много драматично, но успях да удържа и не го сменихме.

Смятам, че каквото и решение да вземат родителите и какъвто и да им "довода" за смяна или не, то те трябва да са убедени защо го правят и да са спокойни с решението си. Само така биха обяснили адекватно на детето си без да се притеснява защо са направили този избор и то приеме, че това е бил най-добрия избор за него. Децата винаги могат да "обвинят" родителите си за този избор, независимо какъв е бил той или пък обратното.
Нас също никой не ни е питал дали сме му сменяли името или не (освен разбира се кандидат-осиновители, с които сме разговаряли, но не и пред него). Задавали са други безумни въпроси. Мисля си обаче, че дори някой да ме попита и то пред него за името му, ще е още един повод да обсъдя въпроса с детето си. А на този, който ме е попитал ще отговоря според ситуацията и самия човек - или ще му отговоря, че е това е твърде лично и не желая да го обсъждам с него или ще обясня защо сме направили този избор.

Вашият избор си е ваша работа и никой няма право да ви се бърка. Важното е да сте спокойни и сигурни в решението си, от там насетне всеки може да говори и мисли каквото си иска. Това си е пък негова работа.