Случи ми се нещо странно XIII

Темата ми е много интересна, въпреки, че скоро не ми се е случвало нищо странно 

запис от мен ...
въпреки че повече ви чета отколкото да пиша 

записвам се и в тази тема.
Акаша, съжалявам, че така се получи. Не знам кое би било интересно и кой какво иска да пита В този форум имаше тема, в която се пишеше по всички тези въпроси и доста хора споделяха смело случващото им се, но се превърна в място за грозни спорове и заяждания и естествено я изоставихме. Най-лесно е човек да си трае, но не мога да забравя как се чувствах когато нямаше на кого да разкажа. Слава богу вече има интернет, където сме относително анонимни, и мисля, че тук е мястото всеки да си "свери часовника" и да се разтовари.

Благодаря, Ън!
Т.е., ако някой ме подръпне, пощипне, отвие, оскубе и пр., а няма никой на хоризонта, значи е моя астрална същност, така ли? А гласове от астрала чуват ли се?
Иначе, за пътуванията извън тялото знам. На мен ми се е случвало само на един, два метра над себе си да се издигна  и после рязко да потъна в тялото си.

Най-вероятно, да
Гласове не може да се каже точно, че се чуват, поне не както в реала ги чуваме. По-скоро е сякаш някой ти предава всичко на мисловно ниво, въпреки че мога да кажа  какъв е бил тембъра на гласа. Трудно се обяснява.... Чувам го в ума си, не в ушите, грубо казано. Може би защото там всичко е на ниво чувства, а не действия толкова.

И мен са ме събуждали гласове. Изкрещява ми се в ухото и се събуждам...

Сега като се замисля и аз съм чувала/усещала гласове - шепот, ехо, неразбираема фраза, но винаги съм го отдавала на съня, не на астрални същества. Как да ги разграничим?

И аз чета темата и ми е интересна.

Няма сигурен начин за разграничаване, така мисля. Точно затова винаги остава едно съмнение, че всичко е само илюзия, едно вечно колебание и недоверие дори в собствените преживявания, какво остава за чуждите разкази. Само тези, които остават будни през цялото време, нямат никакви колебания. Жалко е, че рядко разказват.

Кои са тези дето остават будни през цялото време ?

Имам една съвсем прясна история, която не е мистична, но е леко странна и затова реших да я споделя с вас. Може би е малко дълга, но дано да ви е интересна.

Предисторията на странната ми случка е следната: Преди около 1 година се разхождам с детето в един квартал, който е на няколко квартала от нашия. Пътя, по който минавах, съм го използвала изключително малко пъти. Бутайки количката по улицата, виждам една възрастна жена, която държи нещо в ръка и си говори ядосано. Спрях се при нея, за да я попитам дали има нужда от помощ. Тя си отвори ръката и ми показа един стар руски електронен часовник и ми каза, че я побърквал, защото говорел нещо (съобщаваше часа на всеки 10 секунди и беше наистина подлудяващо). Опитах се да го спра, но не успях. Предложих й да махна батерията. Тя ми каза, че мъжът й предния ден я е сменил, но ако искам да я махна. Опитах да отворя капачето, но не стана. Попитах я дали няма някой познат наоколо, който да ни помогне и тя ми посочи един магазин назад по улицата. Тогава установих, че жената всъщност е сляпа и й предложих да я заведа дотам. Върнахме се назад и отидохме във въпросния магазин. Обясних на жената на собственика на магазина какъв е проблемът и че съпругът на бабата е сменял батерията, но пак има проблем. Тогава жената възкликна: "Но той е починал преди много време". Стана ми много тъжно за бабата, че е толкова объркана (след това, като разказвах на мъжа ми, ревах сума време-наскоро бях загубила баба си, която беше накрая много объркана по същия начин). Помолих жената в магазина да ми обещае, че ще помогне на жената да се върне до вкъщи, защото аз трябваше да тръгвам, заради детето, което плачеше от глад вече.
Съвсем наскоро си купихме апартамент. Денят, след като подписахме окончателния договор, легнах да спя. След 10-15 мин. се събудих с убеждението и мисълта, че всъщност знам коя е бабата на собственичката. Че това всъщност е същата жена от предисторията ми. Странното е, че дори и като ходихме на огледи на апартамента, не си спомних за тази жена и случката.
Помолих мъжът ми да звънне на бившата вече собственичка на апартамента и да я попита дали баба й е имала такъв часовник (жена беше починала преди 2-3 месеца, но до последно е живяла в апартамента). Отговорът й е бил, да не би да сме го намерили, защото тя го е търсила, но не е успяла да го намери. После е потвърдила, че последните няколко години баба й е била много объркана и е мислила, че мъжът й е жив, както и че собственикът на магазинчето й е бил приятел. Баба й е била сляпа. Жената е казала, че няма кой друг да бъде, освен баба й, в този участък на улицата.
Беше ми изключително интересно това съвпадение - да купим апартамент, който е бил собственост на жена, на която съм се опитала да помогна (не че успях особено ) и това, че изведнъж така ми изплува в паметта историята.
Дано не съм ви отегчила и да не е звучало твърде объркано всичко.

Естествено и аз тук.
Надявам се хората преживяли странни неща,да споделят.
Чакам на Ън да и мине от старите дразги и да сподели нещо.За съжаление ,и аз само на изтрити нейни постове съм попадала 

Ох, не знам какво се очаква да разкажа. Имам много странни случки, но най-стряскащите едва ли се очаква да ги напиша в обществен форум,
Ще разкажа една съвсем поносима за разбиране. Няма нищо кой знае какво в нея, но ми е много скъпа поради една причина.

   Ън, споделяй повече, моля те! Изключително интересно е това, което разказваш. Не мисля, че тук някой ще ти се подиграва или омаловажи преживяното от теб. Радвам се, че се реши, все пак да започнеш!
    Аз самата, съм не точно пълен скептик, но ми се иска да имат и разумно обяснение нещата. Макар че, ми е ясно, че не всичко винаги може да се обясни от научна гледна точка. А съм и доста страхлива и предпочитам да не ми се случва нищо странно. По-нататък ще пиша и откъде идва този мой страх.
   Случвало ми се е нещо подобно на това, за което говори Ън (и другите споделили в темата) - асансьори, летенето насън, но винаги съм драпала с всички сили да се събудя преди кулминацията (винаги има такава). Не всеки път успявам да се събудя навреме обаче, защото сънят(преживяването?), сякаш ме засмуква със страшна сила и това, което ми се разкрива ме побърква и помита направо. Странното е (а може би и хубавото), че не помня после какво съм видяла, но цялата треперя и се чувствам, меко казано, недобре цял ден.
   Другото, което ми се случва понякога в будно състояние е, все едно се отнасям леко (не медитирам - дори не мога), но в същото време започвам да мисля за нещо, което няма нищо общо със случващото се около мен в този момент, но много логично, стегнато и "умно") (абе, за живота, вселената и т.н.) и аха - да ми се разкрие смисълът. В този миг пак се стряскам неимоверно, защото осъзнавам, че не желая да знам толкова много, завива ми се свят и се "стопирам" някак, започвайки да мисля за ежедневните глупости.
  Офф, хич не го разказах както трябва и едва ли ще разберете, какво имам предвид, но е объркано и объркващо:)). Знам и че звуча като абсолютна откачалка, но някой път ще се постарая повече.
  Хайде, весела нощ на Вси Светии!