Отговори
# 15
  • Мнения: X
За чужбина не знам, но в друг град, където има по- добри училища- да. Аз бях така- на 13 ( след 7-ми клас) заминах да уча в друг град, връщах се вкъщи през уикенда на всеки 2 седмици. И през ваканциите. В началото беше трудно, после исках по- бързо да започва училище, че да се върна в общежитието. Не, че вкъщи ми беше неприятно, родителите ми са страхотни! Просто вече си имах своята среда другаде. И станах много по- самостоятелна от съучениците ми, които си живееха с мама и татко. И като студенкта ми беше по- лесно, отколкото на тях. Вече се бях научила сама да си разпределям бюджета, времето за учене и излизане, отговорността не ми тежеше. Взимах стипендия, а в 12-ти клас започнах и да работя. След като заминах да уча в чужбина също доста бързо се адаптирах, защото ситуацията " непознат град, чужди хора, сам се издържаш" вече ми беше позната. И връзката с родителите ми е чудесна- чуваме се всеки ден, споделяме си, идват ми на гости когато могат.  Simple Smile Тогава, обаче, беше друго. Времената бяха по- спокойни и контролът в училище беше друг. Все пак 15 години са минали от тогава  Shocked Shocked Shocked Но  скоро идва време да взимам подобно решение и за сина ми. Ако имам възможност бих постъпила както родителите ми навремето.

# 16
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Не, докато са в ученическа възраст до 18г. А след това никои няма да ме пита.
В Англия е престижно и сигурно отваря много врати да се учи в boarding school Eton, Wellington etc. Момчетата отиват там на 13г. Имахме възможност и с preparatory schools съм запозната, но предпочетохме да учи в близко, дневно грамар училище. Изобщо не съжалявам. Иначе разбирам, че сигурно е хубаво в boarding school, всичко спорт, музика и т.н е там и може примерно до 20 часа да играеш тенис в вместо да се прибираш с рейс до вкъщи. Но не е за моето семейство

# 17
  • Мнения: 5 647
Не, не бих причинила подобен стрес на детето си, само заради болната ми амбиция. Пък и не съм убедена, че няма да се получи обратен ефект.  Кой знае какво се случва по тези места и какво правят с децата. Не мисля, че всичко там е цветя и рози. Някак и много снобарско ми се вижда.
Виж, за някой ВУЗ, ако сама реши да ходи да учи в чужбина, съм съгласна. Да отиде, да види и ако се адаптира и чувства добре, ок. Но, ако се окаже, че чужбинското образование не е за дъщеря ми, няма да имам нищо против да продължи образованието си и в България.

# 18
  • Мнения: 5 265
Не правете експерименти. Средното образование може да се завърши и в България. Детето от нашето близко семейство замина преди години в Англия в някакъв затворен пансион. Последна година го върнаха тук, да завърши една година за две. След което, пак в Англия, този път висше. Върнаха детето, не беше добре.

# 19
  • Мнения: 571
Много крайни мнения прочетох. Не мисля, че човек страда от болна амбиция, ако  изпрати детето си в добро училище. В повечето страни да изпратиш детето си в училище тип пансион е напълно нормално и не съм забелязала децата им да са болни. Родителите на  децата, които идват да учат в София от цялата страна да не би да страдат от нещо...

# 20
  • Мнения: 646
Моят племенник по същия начин замина студент в Германия-изцяло негово си беше желанието. Първата година не можа да свикне-не му допадна начина на живот и манталитета на германците, много тежко му беше. След края на първи курс последваха още две години, през които стоически остана, защото вече беше изкарал известно време там, много средства бяха отишли и т.н. Сега се върна окончателно, за съжаление е със сериозно нервно разстройство, надяваме се да се стабилизира.
Така че много зависи от самото дете-не насилвайте децата си, ако те не са убедени сами, а решат ли да се връщат-не ги спирайте.

# 21
  • Мнения: 571
Има и такива деца естесвено и не трябва да се насилват,  но повечето, които познавам правят всичко възможно да останат и да завършат.

# 22
  • Мнения: 718
ето това е проблемът на българския родител. хем искаме от децата ни да станат хора,хем ни е шубе, ако сега ни кажат ако желаете предоставяме ви  възможност детето ви да се оброзава при нас, да получава стипендия и да се реализира.много сме отворени на тема образование и възпитание,ама ако има начин детето ни е вечно до нас, да не е много далече да учи там нещо,после да си намери работа и т н. аз съм на мнение,че децата не бива да се ограничават. напротив, ако и те самите имат желание да се образоват в чужбина и естествено като родители имаме тази възможност аз гласувам с двете си ръце. общо взето съм запалена по такива възможности и непрекъснато се бутам и разучавам възможностите, както за средно, така и за више образование. Нека не постъпваме егоистично и да мислим само за раздялата и липсата, а по-скоро за перспективата в развитието на децата ни. Grinning

# 23
  • София
  • Мнения: 38 209
Не вечно, но поне до 18.
Че възрастта от 14 до 18 е най-опасна.
Преди това пък - хич.

# 24
  • Мнения: 40 310
ето това е проблемът на българския родител. хем искаме от децата ни да станат хора,хем ни е шубе, ако сега ни кажат ако желаете предоставяме ви  възможност детето ви да се оброзава при нас, да получава стипендия и да се реализира.

Реализацията на един човек много зависи от висшето му образование - съгласна съм с това. И затова си струва да се следва в чужбина. Но за да следва едно дете в чужбина изобщо не е задължително да учи и средно образование там. Хиляди випускници на български гимназии всяка година заминават да следват в чужбина без да са преживявали такова лишения и ранно откъсване от семейството. И именно тук е въпросът - защо да откъсваме рано, рано детето от семейната среда, след като това не е безусловно необходимо?  

# 25
  • Мнения: 718
Много крайни мнения прочетох. Не мисля, че човек страда от болна амбиция, ако  изпрати детето си в добро училище. В повечето страни да изпратиш детето си в училище тип пансион е напълно нормално и не съм забелязала децата им да са болни. Родителите на  децата, които идват да учат в София от цялата страна да не би да страдат от нещо...

съгласна съм с теб. сестра ми и топреди много години трябваше да учи в друг град, защото имаше мечта да стане лекар.излезе от вкъщи на 14 години. тегаво ни беше на всички,но днес тя е лекар. Sunglasses

# 26
  • София
  • Мнения: 17 921
ето това е проблемът на българския родител. хем искаме от децата ни да станат хора,хем ни е шубе, ако сега ни кажат ако желаете предоставяме ви  възможност детето ви да се оброзава при нас, да получава стипендия и да се реализира.

Реализацията на един човек много зависи от висшето му образование - съгласна съм с това. И затова си струва да се следва в чужбина. Но за да следва едно дете в чужбина изобщо не е задължително да учи и средно образование там. Хиляди випускници на български гимназии всяка година заминават да следват в чужбина без да са преживявали такова лишения и ранно откъсване от семейството. И именно тук е въпросът - защо да откъсваме рано, рано детето от семейната среда, след като това не е безусловно необходимо? 
+1 Peace От випуска на дъщеря ми в столична гимназия  сигурно  над 90% продължиха образованието си навън - на Острова, в Холандия, Германия,  Дания и Австрия, един абитуриент дори на пълна стипендия в Харвард. Очевидно завършеното в БГ средно образование не им е попречило да  продължат успешно по пътя напред и нагоре. Peace

# 27
  • Мнения: 718
ето това е проблемът на българския родител. хем искаме от децата ни да станат хора,хем ни е шубе, ако сега ни кажат ако желаете предоставяме ви  възможност детето ви да се оброзава при нас, да получава стипендия и да се реализира.

Реализацията на един човек много зависи от висшето му образование - съгласна съм с това. И затова си струва да се следва в чужбина. Но за да следва едно дете в чужбина изобщо не е задължително да учи и средно образование там. Хиляди випускници на български гимназии всяка година заминават да следват в чужбина без да са преживявали такова лишения и ранно откъсване от семейството. И именно тук е въпросът - защо да откъсваме рано, рано детето от семейната среда, след като това не е безусловно необходимо?  

защото има деца,които осъзнават своето развитие и възможността да се реализират още от съвсем малки. да, аз също съм против да натира детето си насила да учи в друг град или държава,но ако то го иска и виждам,че има капацитета да се справи защо старта в живота му да не започне именно от тази възраст.

# 28
  • Мнения: 10 993
Бих го пуснала навсякъде. Искам да има по - добър живот от моя. Той обаче не е много амбициозен, та не вярвам да иска. НО ако зависи от мен, нямам емоционални спирки, важното е да  е добре.

# 29
  • София
  • Мнения: 38 209
Дете на 14 с ясно искане да учи в друг град или чужбина? Хм. Като го видя с очите си, ще го повярвам.
Иначе, "доброзорно" пожелали, натиснати от амбициозни майки, или от лоши обстоятелства, съм виждала.

Общи условия

Активация на акаунт