До кога се чувствахте работоспособни?

  • 2 318
  • 29
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 722
Здравейте, работя на свободна практика, нямам работодател, така че бих могла да работя и след като живот и здраве изляза в отпуск 45 дни преди термина. И тъй като за месец декември имам работа, се чудя докога бих могла да работя? На 4 февруари ми започва отпуска, но бих ли могла да работя поне до края на февруари. Работата ми е повечето време на компютър, налага ми се веднъж седмично да ходя и да вися половин ден примерно. Как беше при вас? Докога ви стигаха силите за работа?

# 1
  • Мнения: 2 489
Първите два месеца въобще не можех да работя, защото се чувствах ужасно и определено неработоспосбна. По тази причина не работя откакто разбрах, че съм бременна. Сега се чувствам добре, имам апетит и не ми се гади.
Но все пак смятам, че бременната жена е по-добре да си почива повече, ако има тази възможност.

# 2
  • Мнения: 1 210
Ами аз имах сили до последно да работя, но честно казано нямах нерви. Този отпуск посветих (45 дни) на мен, къщата (довършвахме ремонт) и на татето.
И да ти кажа хич не съжалявам. Почини си малко, защото после те чака 24 часова работа на повикване, без право на почивка. И ако вашето татенце е като нашето (бебето и на ухото му да реве няма да се събуди), ще обереш всички нощни дежурства. Пък и да ти кажа честно, на мен ми беше съвестно да го ръчкам да става през нощта, защото по цял ден е на работа и не е честно да се чуства като парцал (аз наваксвах следобяд).
Малко изместих темата, но идеята беше, че ако има кой друг да свърши тази работа - остави я на него. Пък и не мисля, че е толкова фън да балансираш на леда с голямото коремче.

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Аз работих до последния ден по време на първата бременност. Чувствах се във форма, напълно работоспособна и свежа. Аз също работя на компютър, но имам и доста ходения по клиенти. Това не ми пречеше. Чувствах се добре и си работих пълноценно и с желание.

Втората ми бременност беше патологична. Работих до 3-4-тия месец и то само защото имах поети задачи, които реших, че трябва да довърша. Никой не ме е карал, аз така прецених. Но ако не беше така, нямаше да продължа да работя дори и до 3-тия месец.

Всичко зависи от това как се чувстваш и имаш ли желание за работа. Ако си добре и имаш желание за работа - защо не?

# 4
  • Мнения: 3 663
Ами аз като цяло нямах проблеми с бременността и също планирах да си работя и след като изляза в болничен. През цялото време даже работех на максимални обороти, за да спестим повече пари за бебка (просто заплатата ми е толкова, колкото си изработя) и седях и след работно време и работех и вкъщи и въобще... Работата ми е на компютър също. Обаче успях да ида само един два дни след като ми дадоха болничния, защото внезапно започнах да вдигам кръвното. Лекарите не могат да кажат каква е причината, но майка ми никой не може да я убеди, че не е от преумората от предните месеци Sad И лекарите ме строиха да лежа по цял ден, защото иначе лошо. Така че мен ако питаш - недей да се натоварваш излишно и си почивай последните 45 дни и си чакай бебчето Simple Smile Току виж се оказали не чак 45, а по-малко ако бебчето реши, че иска да види белия свят и по-раничко Simple Smile А и наистина след това едва ли ще ни остава време за почивка, та поне да сме посъбрали малко сили Simple Smile Жали си здравето - работата няма да избяга Simple Smile

# 5
  • Мнения: 8 769
Цитат на: Anita_79
 Как беше при вас? Докога ви стигаха силите за работа?

Енергия имах за 10-тина човека. Ама работя нямах тогаз.Сега е долу-горе обратното-искам повече почивка, а няма как. Май ще дерзая до края.

# 6
  • Мнения: 4 414
родих точно една седмица след като спрях работа...ама родих в 8-ия месец. тъкмо си мислех, че имам един месец да ходя по магазини, а то...енергия имах, но ми се искаше да си чета книги за бебето и да си се занимавам с приготовления...

# 7
  • Мнения: 46 434
Аз също бях без работодател и изцяло от мен зависише докога да работя. Чуствах се чудесно през цялата бременност, не ми се е гадило и т.н., но в 11 г.с. прокървих и след излизане от болницата си дадох един месец почивка! След това пак тръгнах на работа и така до последно- в петък бях на работа, в неделя вечер започнаха контракциите!
е, накрая не че много работех, но тогава нямахме интернет у нас и използвах да поровя, а и не си представях да стоя сама по цял ден. Сега с бебка е весело и нямам нищо против да си стоя  вкъщи Grinning

# 8
  • Мнения: 6 206
Работих до събота, в понеделник родих. Знам, че много момичета тук са така.
Всъщност продължих работата и в болницата, само че само по телефона и на свижданията. Смешно беше, ама по нощница и неможеща да седя, обсъждах договори в коридора.
После шевовете много ме боляха и 20 дни не ми беше до работа. После по малко. А сега ме е налегнал един мързел, една апатия. Работата имам за 100 години напред, всичко натрупано по бюрото, а мен ме домързява само като ги погледна.
Но това е много офф от темата, извинявам се.

# 9
  • Мнения: 343
По време на първата си бременност работих до началото на деветия месец и спрях само защото всички около мен писнаха, че не можело така и дръ дрън ... та се наложи един месец да си постоя на д-то, но само дето умирах от скука.
Сега си работя сама, работата ми е на компютър, а компютърът ми е в къщи, което означава, че ще си бачкам до финала, а и след това. Ще почина (от работа) само докато съм в болницата  Simple Smile. Когато си работиш сам за себе си не те греят нито болнични, нито платено майчинство, нито нищо. Клиентите не ги интересува, те искат да се свърши работата. А като кажеш немога си намират друг да им свърши работата и ти оставаш ....
Само да уточня, че и двете ми бременности, и първата и тази до сега са протичали без никакви усложнения и проблеми.

# 10
  • Мнения: 2 693
До 8.11. 2002 г. - денят, в който се роди сина ми. Само че по стечение на обстоятелствата от 5-тия месец си останах вкъщи без работа Grinning .

# 11
  • Мнения: 5 370
Цитат на: sunny_zt
Първите два месеца въобще не можех да работя, защото се чувствах ужасно и определено неработоспосбна. По тази причина не работя откакто разбрах, че съм бременна. Сега се чувствам добре, имам апетит и не ми се гади.
Но все пак смятам, че бременната жена е по-добре да си почива повече, ако има тази възможност.
 202uu
абсолютно съм на твоето мнение-все едно,че чета за моята бременност.Аз съм в дълъг болничен,гледам да се пазя,че...ако нещо се случи по моя вина,няма да си го простя....знам колко го иска това бебе мъжът ми.А работата ми е изключително заседнала и монотонна-работя в кол-център,по цял ден залепена  за стола и сгъната-от това сгъване почнах да получавам болежки в коремчето.Няма движение,разнообразие,само със слушалките и пред монитора.А иначе моето отсъствие едва ли нарушава нещо,защото иде реч за поне около 80-100 телефонисти в залата.

# 12
  • Мнения: 3 042
Забременях март, и понеже работя с деца много ме беше страх да не се разболея нещо от тях Shocked  - шарка, грип, обикновена настинка! Едвам отраях до края на учебната година - (нач на юни).
 После продължих да ходя на работа, но до обяд, по-ненатоварено беше, ама все пак.....всеки ден пътуване с автобуси, жега и тн.
 Окончателно излязох в отпуска на 15 август(5-6 месец бременност) - тогава пък ми беше скучно удома, без работата, абе да ми се чуди човек на акъла! Laughing  Laughing

# 13
  • Мнения: 4 358
Работих до 45-те дни преди термина. Чувствах се много добре.

# 14
  • Мнения: 717
И аз имах енергия за 10. Седях на работа до края на 8мия месец, после работих от вкъщи до последно  Grinning  Grinning  Grinning

Общи условия

Активация на акаунт