Очарователно! И мъдро.
- Публикувана: 16 юли 2015, 10:21 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2022, 02:16 ч.
Лична поезия
Все още не съм му дал заглавие, но бих искал да го споделя с вас. Със сигурност не е най-доброто, но е от сърце...
Мрак настана - скри се денят,
слънце залезе - месечина изгря
и по всичките софийски поля
се разхожда една единствена скръбта,
а градът злокобно, тъй сладострастно спи - непоколебим,
несъкрушим,
ненарушим,
невъзмутим – един циник.
Душата ми гори
и не може нищо да я утеши,
а скоро всичко ще се срине,
ще се превърна в черно пепелище
и от мен не ще остане ни спомен от бащино огнище,
ни детските мечти, нито любовта дори...
Кога за мен се всичко промени,
кога се празникът във делник въплъти,
кога превърнах се в камък аз студен,
кога... Питам аз кога?
А отговор няма...
Само пустата болка остава...
Обречен е престоят ми в този свят,
обречен съм и аз,
без ни една надежда сърцето ми остана,
какъв е смисълът агонията да продължава?
Да можеше, бих върнал се назад в онези пусти дни,
кога връз майчин'та утроба едно детенце се роди.
Тогава аз бях дете невинно, неопетнено от живота,
пълно с вяра и мечти за по-светли бъднини, но уви...
Деформиран под чука на тежката съдба,
тоз дефект, наречен вяра, избледня.
И ето - днес детенцето го няма, то порасна и с живота
в едно тело се срасна.
Мрак настана - скри се денят,
слънце залезе - месечина изгря
и по всичките софийски поля
се разхожда една единствена скръбта,
а градът злокобно, тъй сладострастно спи - непоколебим,
несъкрушим,
ненарушим,
невъзмутим – един циник.
Душата ми гори
и не може нищо да я утеши,
а скоро всичко ще се срине,
ще се превърна в черно пепелище
и от мен не ще остане ни спомен от бащино огнище,
ни детските мечти, нито любовта дори...
Кога за мен се всичко промени,
кога се празникът във делник въплъти,
кога превърнах се в камък аз студен,
кога... Питам аз кога?
А отговор няма...
Само пустата болка остава...
Обречен е престоят ми в този свят,
обречен съм и аз,
без ни една надежда сърцето ми остана,
какъв е смисълът агонията да продължава?
Да можеше, бих върнал се назад в онези пусти дни,
кога връз майчин'та утроба едно детенце се роди.
Тогава аз бях дете невинно, неопетнено от живота,
пълно с вяра и мечти за по-светли бъднини, но уви...
Деформиран под чука на тежката съдба,
тоз дефект, наречен вяра, избледня.
И ето - днес детенцето го няма, то порасна и с живота
в едно тело се срасна.
Цитат
Тъмният поет
Виновен ли да пишем въдичаря,
че хвърля въдица, и рибата кълве,
сякаш няма другаде къде да иде,
да си хапне из безкрайното море?
Хвърля, но дали възнамерява,
точно тая риба той да улови,
обикновено друга е причината,
да излезе край водата да клечи,
да остане сам, да се размисли,
или с приятели да се повесели,
а рибата, че друга работа си няма,
той бил отговорен, видиш ли.
Нима я е заставил той насила,
да захапе кукичката лакомо?
И къде е нейната свободна воля,
другаде да се нахрани някъде?
Гладът ли? Не гладът - стръвта е,
това, което неустоимо я привлича,
и заслепена зяпва, лапва и това е,
а после собствената си вина отрича.
R&M поезия и проза
че хвърля въдица, и рибата кълве,
сякаш няма другаде къде да иде,
да си хапне из безкрайното море?
Хвърля, но дали възнамерява,
точно тая риба той да улови,
обикновено друга е причината,
да излезе край водата да клечи,
да остане сам, да се размисли,
или с приятели да се повесели,
а рибата, че друга работа си няма,
той бил отговорен, видиш ли.
Нима я е заставил той насила,
да захапе кукичката лакомо?
И къде е нейната свободна воля,
другаде да се нахрани някъде?
Гладът ли? Не гладът - стръвта е,
това, което неустоимо я привлича,
и заслепена зяпва, лапва и това е,
а после собствената си вина отрича.
R&M поезия и проза
Обещание
Ти дойде с мен тук,
защото ме обичаш,
усмихна ми се, а аз ти отвърнах,
целуна ме и целия свят засия.
Разпознах те и си част от мен,
светлината в тунела,
Рая в Ада,
слънцето в мрака.
Копнея за мига, когато пак се слеем.
Ти живееш в мен и аз те пазя,
но себе си не мога да опазя.
Изгубих се!
Хаоса е тук при мен,
ти се спасявай,
аз просто ще обичам.
Виктория Добрева
Ти дойде с мен тук,
защото ме обичаш,
усмихна ми се, а аз ти отвърнах,
целуна ме и целия свят засия.
Разпознах те и си част от мен,
светлината в тунела,
Рая в Ада,
слънцето в мрака.
Копнея за мига, когато пак се слеем.
Ти живееш в мен и аз те пазя,
но себе си не мога да опазя.
Изгубих се!
Хаоса е тук при мен,
ти се спасявай,
аз просто ще обичам.
Виктория Добрева
И едно мъжко включване, ако ми позволите 
Ад
Ум Ад е опознал,
в деветия му кръг
с години е живял.
През седмият преминал
в своето страдание,
една истина узнал:
болката по-силна е
от удоволствието,
отчаянието по-могъщо
от надеждата.
Надеждата умира последна,
убила своя притежател.
Сърце за красивото копнее,
любовта да познае желае то.
Знае абсурда на своята драма:
Беатриче не ще го намери в
собствения му Ад,
от мъката му не ще го избави.
Дявол властва над таз земя,
чрез лукавства и интриги
лицемерни, Егото покварява.
Сквернословието му долно
все що красиво е опетнява.
Изход на хората предлага
чрез греха и порока.
Ала, не са ли
поеми и сонати,
лирика и занаяти,
четката и философията,
способ Битието в Рай
да преобразят.
Луцифер предобре туй
го знае, затова докарал е
Адът на земята.
Ангел и Луцифер
Изниква като дух Сатаната:
Какво си се разциврил па ти?
Не ти ли стигат всички терзания на Битието,
че и унил да бъдеш в тоз час?
Идва Ангел небесен:
Я, дъртият циник пак изпълзял е
от змийската дупка, която обитава!
Какво?! Нямаш ли си друга работа,
та дошъл си да сееш поквара там що я няма.
Сатаната:
Ти да мълчиш! Дърт ще наричаш своя шеф,
който от малодушие се е изпокрил
вдън тази луда вселена.
Тук властвам вече Аз!
Със своята светлина другите озарявам,
с абсолютното знание ги дарявам...
Ангелът го прекъсва:
А! Абсолютно знание дар дарявал.
Лукав си ти...
Освен това си и лицемер!
Освен да сееш съмнения и раздори,
да лъжеш и интригантстваш,
неспособен си ти от времето на своя бунт проклет,
на постъпки достойни.
Всичко що е красиво готов си
да опорочиш със думи най-сквернословни,
в името на личния си интерес проклет.
Сатаната:
Красиво ли! Що е то красота?
И закакво му е на тоя?
Та дъртия перверзник ги обрече,
тия жалки скотове на мъки до де са живи!
Спасение им обеща, но не когато са живи,
ами след смъртта.
Изход им предлагам Аз,
и удоволствие.
Но не в някакъв бъдещ живот,
а сега.
И в това съм по-милостив и
по-морален от проклетия ти Бог!
АНгелът:
Закакво им е красота ли?
Ах, ти, проклетнико долен!
Все що е красиво да познават,
Той им дари, за да могат чрез
поеми и сонати,
лирика и скулптура,
четка и философия,
Битието да преобразят във Рай.
Раят винаги е бил, тук, долу.
Както и Адът...
Но това добре го знае скверната ти глава.
Сега изчезвай, че ме ядоса!
Пък и Михалил те е забелязал веч.
Ад
Ум Ад е опознал,
в деветия му кръг
с години е живял.
През седмият преминал
в своето страдание,
една истина узнал:
болката по-силна е
от удоволствието,
отчаянието по-могъщо
от надеждата.
Надеждата умира последна,
убила своя притежател.
Сърце за красивото копнее,
любовта да познае желае то.
Знае абсурда на своята драма:
Беатриче не ще го намери в
собствения му Ад,
от мъката му не ще го избави.
Дявол властва над таз земя,
чрез лукавства и интриги
лицемерни, Егото покварява.
Сквернословието му долно
все що красиво е опетнява.
Изход на хората предлага
чрез греха и порока.
Ала, не са ли
поеми и сонати,
лирика и занаяти,
четката и философията,
способ Битието в Рай
да преобразят.
Луцифер предобре туй
го знае, затова докарал е
Адът на земята.
Ангел и Луцифер
Изниква като дух Сатаната:
Какво си се разциврил па ти?
Не ти ли стигат всички терзания на Битието,
че и унил да бъдеш в тоз час?
Идва Ангел небесен:
Я, дъртият циник пак изпълзял е
от змийската дупка, която обитава!
Какво?! Нямаш ли си друга работа,
та дошъл си да сееш поквара там що я няма.
Сатаната:
Ти да мълчиш! Дърт ще наричаш своя шеф,
който от малодушие се е изпокрил
вдън тази луда вселена.
Тук властвам вече Аз!
Със своята светлина другите озарявам,
с абсолютното знание ги дарявам...
Ангелът го прекъсва:
А! Абсолютно знание дар дарявал.
Лукав си ти...
Освен това си и лицемер!
Освен да сееш съмнения и раздори,
да лъжеш и интригантстваш,
неспособен си ти от времето на своя бунт проклет,
на постъпки достойни.
Всичко що е красиво готов си
да опорочиш със думи най-сквернословни,
в името на личния си интерес проклет.
Сатаната:
Красиво ли! Що е то красота?
И закакво му е на тоя?
Та дъртия перверзник ги обрече,
тия жалки скотове на мъки до де са живи!
Спасение им обеща, но не когато са живи,
ами след смъртта.
Изход им предлагам Аз,
и удоволствие.
Но не в някакъв бъдещ живот,
а сега.
И в това съм по-милостив и
по-морален от проклетия ти Бог!
АНгелът:
Закакво им е красота ли?
Ах, ти, проклетнико долен!
Все що е красиво да познават,
Той им дари, за да могат чрез
поеми и сонати,
лирика и скулптура,
четка и философия,
Битието да преобразят във Рай.
Раят винаги е бил, тук, долу.
Както и Адът...
Но това добре го знае скверната ти глава.
Сега изчезвай, че ме ядоса!
Пък и Михалил те е забелязал веч.
Не е бил мой и никога няма да бъде,
дори само един от твоите спомени,
не е твой, и никога няма да бъде,
никой от мойте мигове незапомнени.
Нямаме, и няма да имаме, наши минути,
нито случки, в които друг не участва,
ще помним само безкрайното лутане,
екрана на телефона, който угасва.
Ще помним фантазии и съмнения,
неосъществените наши същности,
само въображаеми въжделения,
но никога допир на пръстите...
За мен какво ще си спомниш не зная,
след време, в сумрака на есенен ден,
и дали въобще на сърцето, поне в края,
има кът за спомен такъв отреден...
От теб дали ще пресеят нещо годините,
отсега не мога даже да предполагам,
зная ще се редуват нощите с дните ми,
до, надявам се само, пълна забрава...
R&M поезия и проза
дори само един от твоите спомени,
не е твой, и никога няма да бъде,
никой от мойте мигове незапомнени.
Нямаме, и няма да имаме, наши минути,
нито случки, в които друг не участва,
ще помним само безкрайното лутане,
екрана на телефона, който угасва.
Ще помним фантазии и съмнения,
неосъществените наши същности,
само въображаеми въжделения,
но никога допир на пръстите...
За мен какво ще си спомниш не зная,
след време, в сумрака на есенен ден,
и дали въобще на сърцето, поне в края,
има кът за спомен такъв отреден...
От теб дали ще пресеят нещо годините,
отсега не мога даже да предполагам,
зная ще се редуват нощите с дните ми,
до, надявам се само, пълна забрава...
R&M поезия и проза
Ти просто не можеш да обичаш
по начина, по който той ме обича,
толкова нежно и всеотдайно,
толкова безпричинно.
Ти умееш да мразиш,
цял живот си се учил,
и сега го владееш.
До съвършенство.
А той е изтъкан от любов,
и от доброта и разбиране.
В прегръдките му е топло,
и е спокойно, и е уютно.
Ти само искаш,
а той може да дава.
Ти си различен,
но кофти различен.
Ти ме харесваш,
но не в цялост,
някаква частност,
и при условие че...
А той ме обича,
в цялата моя лудост,
и неудобност,
с всичките ръбове.
И несъвършенства.
Научи се как да обичаш,
и тогава опитай да ме повикаш....
R&M поезия и проза
по начина, по който той ме обича,
толкова нежно и всеотдайно,
толкова безпричинно.
Ти умееш да мразиш,
цял живот си се учил,
и сега го владееш.
До съвършенство.
А той е изтъкан от любов,
и от доброта и разбиране.
В прегръдките му е топло,
и е спокойно, и е уютно.
Ти само искаш,
а той може да дава.
Ти си различен,
но кофти различен.
Ти ме харесваш,
но не в цялост,
някаква частност,
и при условие че...
А той ме обича,
в цялата моя лудост,
и неудобност,
с всичките ръбове.
И несъвършенства.
Научи се как да обичаш,
и тогава опитай да ме повикаш....
R&M поезия и проза
Знаеш ли от какво най-много боли?
Не е от това, че далече си ти,
не е понеже тебе те няма,
не е от тая липса голяма,
не от това, че хич не разбираш,
и все не вярваш, и подозираш,
измама някаква щото съзираш
и да ме мъчиш не спираш,
не е от грижите ти фалшиви,
дори не е от твойте обиди,
не защото връщаше пощальона,
не от екрана празен на телефона,
не от зелената точка, която мълчи,
не от разбитите малки мечти,
това, от което най-много боли,
е, че моя огън в теб не гори...
R&M поезия и проза
Не е от това, че далече си ти,
не е понеже тебе те няма,
не е от тая липса голяма,
не от това, че хич не разбираш,
и все не вярваш, и подозираш,
измама някаква щото съзираш
и да ме мъчиш не спираш,
не е от грижите ти фалшиви,
дори не е от твойте обиди,
не защото връщаше пощальона,
не от екрана празен на телефона,
не от зелената точка, която мълчи,
не от разбитите малки мечти,
това, от което най-много боли,
е, че моя огън в теб не гори...
R&M поезия и проза
Ако не ви досадих вече, ето още едно
Днес, след много дълга пауза, се обади,
за свое постижение да се похвалиш,
сменихме думи леки, ведри и вежливи,
съвсем нормално, даже пестеливо.
Обаче, странно е, разбираш ли, не става,
с ръце, с които сме си бъркали в душите,
само по повърхността сега да лазим,
само отвънка да опипваме стените.
Позаздравелите ми рани се пропукват,
сълзят, закърпвам ги и продължавам,
не е голяма работа, така стоят нещата,
но трудно свиквам да се примирявам.
Като не мога със замах да те изтрия,
чакам в спомените ми да избледнееш,
а дотогава... със тъгата си ще се завия,
за да забравя, че за мене не копнееш.
Но ти обаждай се, така, като се сетиш,
сърцето също мускул е, да се калява
само недей ме пита как съм, знаеш,
за теб съм винаги усмихната и здрава.
На победите ти обещавам да се радвам,
докато още искаш да ми ги споделяш,
за мен пък приказки ще ти разказвам,
а ти... се направи, че си повярвал...
Днес, след много дълга пауза, се обади,
за свое постижение да се похвалиш,
сменихме думи леки, ведри и вежливи,
съвсем нормално, даже пестеливо.
Обаче, странно е, разбираш ли, не става,
с ръце, с които сме си бъркали в душите,
само по повърхността сега да лазим,
само отвънка да опипваме стените.
Позаздравелите ми рани се пропукват,
сълзят, закърпвам ги и продължавам,
не е голяма работа, така стоят нещата,
но трудно свиквам да се примирявам.
Като не мога със замах да те изтрия,
чакам в спомените ми да избледнееш,
а дотогава... със тъгата си ще се завия,
за да забравя, че за мене не копнееш.
Но ти обаждай се, така, като се сетиш,
сърцето също мускул е, да се калява
само недей ме пита как съм, знаеш,
за теб съм винаги усмихната и здрава.
На победите ти обещавам да се радвам,
докато още искаш да ми ги споделяш,
за мен пък приказки ще ти разказвам,
а ти... се направи, че си повярвал...
Ако не ви досадих вече, ето още едно
Днес, след много дълга пауза, се обади,
за свое постижение да се похвалиш,
сменихме думи леки, ведри и вежливи,
съвсем нормално, даже пестеливо.
Обаче, странно е, разбираш ли, не става,
с ръце, с които сме си бъркали в душите,
само по повърхността сега да лазим,
само отвънка да опипваме стените.
Позаздравелите ми рани се пропукват,
сълзят, закърпвам ги и продължавам,
не е голяма работа, така стоят нещата,
но трудно свиквам да се примирявам.
Като не мога със замах да те изтрия,
чакам в спомените ми да избледнееш,
а дотогава... със тъгата си ще се завия,
за да забравя, че за мене не копнееш.
Но ти обаждай се, така, като се сетиш,
сърцето също мускул е, да се калява
само недей ме пита как съм, знаеш,
за теб съм винаги усмихната и здрава.
На победите ти обещавам да се радвам,
докато още искаш да ми ги споделяш,
за мен пък приказки ще ти разказвам,
а ти... се направи, че си повярвал...
Днес, след много дълга пауза, се обади,
за свое постижение да се похвалиш,
сменихме думи леки, ведри и вежливи,
съвсем нормално, даже пестеливо.
Обаче, странно е, разбираш ли, не става,
с ръце, с които сме си бъркали в душите,
само по повърхността сега да лазим,
само отвънка да опипваме стените.
Позаздравелите ми рани се пропукват,
сълзят, закърпвам ги и продължавам,
не е голяма работа, така стоят нещата,
но трудно свиквам да се примирявам.
Като не мога със замах да те изтрия,
чакам в спомените ми да избледнееш,
а дотогава... със тъгата си ще се завия,
за да забравя, че за мене не копнееш.
Но ти обаждай се, така, като се сетиш,
сърцето също мускул е, да се калява
само недей ме пита как съм, знаеш,
за теб съм винаги усмихната и здрава.
На победите ти обещавам да се радвам,
докато още искаш да ми ги споделяш,
за мен пък приказки ще ти разказвам,
а ти... се направи, че си повярвал...
Радос, толкова е добро и ... докосващо!
Благодаря ти, благодаря ти, и ме удря право в сърцето!!!
Малко е тъжно това, но....
Март е месец, през който
не бива да умират майки.
Не е правилно,
да си отиват в месеца,
във който ги почитаме
и им благодарим,
че живота са ни дали,
че част от себе си
във нас са вляли.
Майки,
не си отивайте през март!
Толкова е неестествено.
И през април не си отивайте,
защото пролетта е на вратата!
Недейте и през май!
А също и през лятото.
Лятото не става за раздяла.
Може би наесен?
Не, след есента е зимата
и ще е празно и студено
ако през зимата ви няма.
Никой ден на никой месец
не е добър за вечното сбогуване.
Но моля ви, поне през март -
недейте никога да си отивате!
R&M поезия и проза
Март е месец, през който
не бива да умират майки.
Не е правилно,
да си отиват в месеца,
във който ги почитаме
и им благодарим,
че живота са ни дали,
че част от себе си
във нас са вляли.
Майки,
не си отивайте през март!
Толкова е неестествено.
И през април не си отивайте,
защото пролетта е на вратата!
Недейте и през май!
А също и през лятото.
Лятото не става за раздяла.
Може би наесен?
Не, след есента е зимата
и ще е празно и студено
ако през зимата ви няма.
Никой ден на никой месец
не е добър за вечното сбогуване.
Но моля ви, поне през март -
недейте никога да си отивате!
R&M поезия и проза
По повод днешния ден, поздрав за всички мами:
Дори и да съм най-добрата, мамо,
аз няма да съм точно като теб,
защото ти в сърцето си събрала
любов за векове наред!
Дори и да съм най-красива,
ти вечно в моите очи
ще бляскаш като вечерна звездица
и ще засенчваш лунните лъчи.
Дори и някой ден да заприличам
на теб по добрина и по душа,
ти пак ще си останеш моя смисъл
и моят пример за жена!
- Милена Галанова
Дори и да съм най-добрата, мамо,
аз няма да съм точно като теб,
защото ти в сърцето си събрала
любов за векове наред!
Дори и да съм най-красива,
ти вечно в моите очи
ще бляскаш като вечерна звездица
и ще засенчваш лунните лъчи.
Дори и някой ден да заприличам
на теб по добрина и по душа,
ти пак ще си останеш моя смисъл
и моят пример за жена!
- Милена Галанова
Какво значение има, че аз съм красива,
или ти, според общоприетото, че не си,
ако съм само екран в морско синьо
а ти си портрет с цветни бои?
Дори аз да бях баба ти Яга,
а ти на Брат Пит малкия брат
пак щяхме да разменяме думи
и мисли, които нямат лица.
Какво от това, че аз съм красива,
щом в сънища само ме имаш
фантазията ти докогато е жива
мога както искаш да съществувам.
Но няма до мен гордо да крачиш,
в рамка сватбена снимка да има,
на майка си да ме представиш,
гените ни в деца да се сливат.
И защо е важно тогава, че съм
красива аз, или ти пък не си,
когато помежду ни има вселени
и общ път няма за наште звезди?
или ти, според общоприетото, че не си,
ако съм само екран в морско синьо
а ти си портрет с цветни бои?
Дори аз да бях баба ти Яга,
а ти на Брат Пит малкия брат
пак щяхме да разменяме думи
и мисли, които нямат лица.
Какво от това, че аз съм красива,
щом в сънища само ме имаш
фантазията ти докогато е жива
мога както искаш да съществувам.
Но няма до мен гордо да крачиш,
в рамка сватбена снимка да има,
на майка си да ме представиш,
гените ни в деца да се сливат.
И защо е важно тогава, че съм
красива аз, или ти пък не си,
когато помежду ни има вселени
и общ път няма за наште звезди?
Престрашавам се да споделя тук последното си стихотворение. 
.......
Прости ми
На моя Анхел
Сутрин, щом от сън се върна
и очите ми погалят слънчеви лъчи,
не се усмихвам, утрото не поздравявам,
а в тишината шепна: "Моля те, прости!"
Прости, че днес без теб отново
ще дишам и прегръщам красотата на света.
Прости, че ще се наслаждавам
на морето, вятъра и ще посрещна пролетта.
Прости, любов, прости ми, ако можеш,
че не чух ни воплите, ни молещият глас.
Прости любов, че не можах да съм до тебе
в най-тъмния, в най-страшния ти час.
Прости ми всяка песен, всеки трепет,
всеки порив, всяка сбъдната мечта.
Прости ми всяка малка радост и утеха,
прости ми всяка земна суета.
Прости ми, за да мога утре
да продължа борбата, да вървя напред.
Прости, за да не почернее ми душата
и от снежинка волна да не се превърна в лед.
Прости и знай, че друга обич нямам.
Не аз избрах си този дълъг път.
Прости и моля те, съня ми сгрявай,
за да се завърна силна в общия ни кът.
13.03.2022, Тенерифе, Ким Джаксън
.......
Прости ми
На моя Анхел
Сутрин, щом от сън се върна
и очите ми погалят слънчеви лъчи,
не се усмихвам, утрото не поздравявам,
а в тишината шепна: "Моля те, прости!"
Прости, че днес без теб отново
ще дишам и прегръщам красотата на света.
Прости, че ще се наслаждавам
на морето, вятъра и ще посрещна пролетта.
Прости, любов, прости ми, ако можеш,
че не чух ни воплите, ни молещият глас.
Прости любов, че не можах да съм до тебе
в най-тъмния, в най-страшния ти час.
Прости ми всяка песен, всеки трепет,
всеки порив, всяка сбъдната мечта.
Прости ми всяка малка радост и утеха,
прости ми всяка земна суета.
Прости ми, за да мога утре
да продължа борбата, да вървя напред.
Прости, за да не почернее ми душата
и от снежинка волна да не се превърна в лед.
Прости и знай, че друга обич нямам.
Не аз избрах си този дълъг път.
Прости и моля те, съня ми сгрявай,
за да се завърна силна в общия ни кът.
13.03.2022, Тенерифе, Ким Джаксън