Лична поезия

  • 36 382
  • 138
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 7
Спри.
До мен за малко поседни.
Послушай песента на тишината.
Искаш ли сега да помълчим,
загледани във сенките на тъмнината?

Късно е .
Градът отдавна спи,
сгушен във прегръдката на мрака.
Усещаш ли  как бързо времето лети,
безмилостно и никого не чака.

Оплетени във делнични проблеми,
удавени във сивотата на деня,
забравяме понякога да спрем
и просто да послушаме дъжда.

А той напук на нас вали.
Чуваш ли го, тропа по стъклата ?
Къде се скриха нашите мечти ?
 Защо погребахме ги във сърцата?

# 91
  • Мнения: 812
Браво момичета,страхотни стихове.
Толкова емоция и заряд лъха от строфите,истиско удоволствие за душата.Благодаря.

# 92
  • София
  • Мнения: 1 149
"Дървото"

Забива пирон
в дървото;
стон не чуваш ли ти?
 
То мило ли плаче, горкото,
ти болка му причини!
 
Дървото мълчи
но говори
не чуваш ли ти?
 
То клони поклаща, горкото,
въпреки всички злини.
 
И мълнии
все присвяткат,
дъжд вали.
 
Бурята силна и няма
го гърчи!!!
 
Дървото
има си братя
макар да пищи.
 
Самотно никога не е
сред всичките тези клони.
 
Дойде
дървосекача
и го разруши.
 
Нима не знаеш, човече,
че то е живо, нали?
 
Опасно било
дървото
затуй - тез злини.
 
Отсякохте го, горкото,
за да замълчи.

# 93
  • Мнения: 73
Все още не съм му дал заглавие, но бих искал да го споделя с вас. Със сигурност не е най-доброто, но е от сърце...

Мрак настана - скри се денят,
слънце залезе - месечина изгря
и по всичките софийски поля
се разхожда една единствена скръбта,
а градът злокобно, тъй сладострастно спи - непоколебим,
несъкрушим,
ненарушим,
невъзмутим – един циник.

Душата ми гори
и не може нищо да я утеши,
а скоро всичко ще се срине,
ще се превърна в черно пепелище
и от мен не ще остане ни спомен от бащино огнище,
ни детските мечти, нито любовта дори...

Кога за мен се всичко промени,
кога се празникът във делник въплъти,
кога превърнах се в камък аз студен,
кога... Питам аз кога?
А отговор няма...
Само пустата болка остава...

Обречен е престоят ми в този свят,
обречен съм и аз,
без ни една надежда сърцето ми остана,
какъв е смисълът агонията да продължава?
Да можеше, бих върнал се назад в онези пусти дни,
кога връз майчин'та утроба едно детенце се роди.
Тогава аз бях дете невинно, неопетнено от живота,
пълно с вяра и мечти за по-светли бъднини, но уви...

Деформиран под чука на тежката съдба,
тоз дефект, наречен вяра, избледня.
И ето - днес детенцето го няма, то порасна и с живота
в едно тело се срасна.
Цитат
Тъмният поет


# 94
  • Мнения: 667
[video][/video]"На бившата ми шефка"
Минават бавно ден след ден,
по нощите се прибираш уморен.
Шефката зла разбиране не проявява,
с унижения се опитва да те строява.

За най - малкото нещо някой да сгреши,започва тя да му крещи.
-Не ми се дръж като дивачка,
виж каква си смотанячка!

Казарменият и поход
прокуди сума ти народ.
Кой нормален би търпял
цял живот на този хал?

Безобразие било
да работиш на бюро.
Година и половина в кръговрат
не виждах изход аз от този ад.

Пусках всеки ден обяви
вечното ще се обадим.
Ала ето един ден
светъл лъч озари и мен.

Малко преди да обявят пандемия рекох:
Стига унижения!
Щом написах си молбата
друга стана госпожата.

Мило взе да се държи.
-Моля те не си ходи!
Знаех, че е параван
да падна в нейния капан.

И щом върна си молбата
да си покаже пак рогата.
Затова не се предадох
На манулациите не се поддадох.

Преклонената глава
не я сече и сабята!
Трябва да не си наред
да искаш ти от млад човек
Да не се развива и върви напред
а вместо туй вечно да тъпче,

за да е добре за теб.
Ала Господ я наказа
задето пълна е с омраза.
Егото и голямо лоша изигра шега
днес стои без работа.
Потънала в самота
далеч от своите деца.

А пък аз уча нови неща и
назад не извръщам глава!

# 95
  • Мнения: X
Следизборно (предварително)

Толкова грешни пари
Се изляха във изборни урни
И безброй опашати лъжи
И дебати, безмозъчно бурни...

А родители просят пари
Да лекуват децата в чужбина
В опустелите, веч, махали
И последният дядо замина...

Толкова грешни пари
Раят днес се нарича програма
Обещаваща ред благини
А животът е футболна драма

Във блестящи ТВ студиа
Някой пак ще ни каже "дебили".
А народът е проста рая
И кавалът по-жално ще свири...

# 96
  • Бургас
  • Мнения: 1 983
Браво!

# 97
  • София, България
  • Мнения: 2 222
Нещо и от мен:

Тъжна е тая откраднатата любов,
с предварително преброените мигове,
с факта, че имате хубави залези
но не може да срещнете изгрева.

И никога нямате весели празници
пълни с глъч, смях, и с приятели,
винаги трима само сте заедно
вие и любовта ви наказана.

И бъдеще нямате, като другите,
дето планове правят, мечтаят,
любовта ви обречена има само
тая минута, в която сте в рая.

Жадна и страстна, като за последно,
не изисква, не моли и не очаква,
всеки миг е подарък, вълшебство,
пие до дъно от отровната чаша.

Поне скуката няма да я затрие,
няма да падне жертва на рутината,
тая любов отчаяна, безнадежна
само спомен остава, да топли сърцата.

# 98
  • Мнения: 18 503
От мен нещо малко като за влизане в темата. По-нататък още.

Здравей любов!
По пътя закъсняла.
Здравей мечта-оставена във миналото.
Здравей сълза, издайнице неканена.
Здравей сърце от варварин ограбено.
Здравей ти закъсняла моя среща.
Неискана, неканена, сълза гореща.

Тъмния поет искам да споделя, че твоя стих ми въздейства. Описва точно чувствата ми към града и съвпада с голяма част от мои пррдилни неволи и преживявания. Открих и себе си в твоя стих.

# 99
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Нещо и от мен:

Тъжна е тая откраднатата любов,
с предварително преброените мигове,
с факта, че имате хубави залези
но не може да срещнете изгрева.

И никога нямате весели празници
пълни с глъч, смях, и с приятели,
винаги трима само сте заедно
вие и любовта ви наказана.

И бъдеще нямате, като другите,
дето планове правят, мечтаят,
любовта ви обречена има само
тая минута, в която сте в рая.

Жадна и страстна, като за последно,
не изисква, не моли и не очаква,
всеки миг е подарък, вълшебство,
пие до дъно от отровната чаша.

Поне скуката няма да я затрие,
няма да падне жертва на рутината,
тая любов отчаяна, безнадеждна
само спомен остава, да топли сърцата.

Много ми хареса!

П.П. Рядко, много рядко може би, все пак такава любов не е обречена да остане само горящ спомен от миналото. Възможно е да прерасне в нова връзка, че дори и в брак. Но ако или докато това стане, горният стих напълно отразява драматизма на ситуацията.

# 100
  • Мнения: 9
Все още не съм му дал заглавие, но бих искал да го споделя с вас. Със сигурност не е най-доброто, но е от сърце...

Мрак настана - скри се денят,
слънце залезе - месечина изгря
и по всичките софийски поля
се разхожда една единствена скръбта,
а градът злокобно, тъй сладострастно спи - непоколебим,
несъкрушим,
ненарушим,
невъзмутим – един циник.

Душата ми гори
и не може нищо да я утеши,
а скоро всичко ще се срине,
ще се превърна в черно пепелище
и от мен не ще остане ни спомен от бащино огнище,
ни детските мечти, нито любовта дори...

Кога за мен се всичко промени,
кога се празникът във делник въплъти,
кога превърнах се в камък аз студен,
кога... Питам аз кога?
А отговор няма...
Само пустата болка остава...

Обречен е престоят ми в този свят,
обречен съм и аз,
без ни една надежда сърцето ми остана,
какъв е смисълът агонията да продължава?
Да можеше, бих върнал се назад в онези пусти дни,
кога връз майчин'та утроба едно детенце се роди.
Тогава аз бях дете невинно, неопетнено от живота,
пълно с вяра и мечти за по-светли бъднини, но уви...

Деформиран под чука на тежката съдба,
тоз дефект, наречен вяра, избледня.
И ето - днес детенцето го няма, то порасна и с живота
в едно тело се срасна.
Цитат
Тъмният поет


Тъмният поет, творбата ти много ми напомня  творбите на Христо Смирненски   и Гео Милев. Може би, маалко от трагичната меланхолия на Яворов, а "бащиното огнище" - Дебелянов. Може би от тях си се повлиял? 🙂

# 101
  • Мнения: 20
Ето нещо и от мен, много лично и дълбоко скрито в сърцето:

Насила опитах се друг да обикна
и "Спри се!" сърцето ми силно викна.
Мислех, че освен теб друг няма да обичам,
същото и до днес отричам.
Свикнах аз със него вече-
с прекрана усмивка е онова човече.
Де да можех от теб да се откажа,
и истинска обич на него да покажа,
но не мога, в мислите ми- само ти,
а снимката ти- сред бурните вълни.
Моля те, спаси ме, върни се,
за теб копнее моето сърце.
Отивай си, върни се, не знам,
повярвай ми- на никого не искам да те дам.

# 102
  • София, България
  • Мнения: 2 222
Vihrogonche, благодаря за хубавите думи. Ето още едно драматично


Раздялата в началото не боли,
дрогата още плува в кръвта,
последната доза още държи,
макар да знаеш, че тва е, финал.

Но когато започне да се оттича,
тялото усвои и последния грам,
тогава, приятелю, вече е страшно,
щото ново зареждане ... няма.

Организма го търси и настоява,
ама защо по дяволите се бавиш,
къде ми е новата доза, глупако,
тичай бързо, за да ми я доставиш.

Но дилъра, него вече го няма,
и никой не може да го замести,
неговия продукт точно трябва,
слаби са другите, неуместни.

И оттогава, до пълното излекуване,
абстиненцията, това е кошмара,
с липсата се учим да свикваме,
кръвта се чисти, но капка по капка.

Колко трае, как се преодолява,
надали някой може да каже,
точна рецепта за лека раздяла,
никой не може да ти покаже.

R&M поезия и проза

# 103
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Радос, ти имаш истинска поетична дарба и много чувстващо, горещо сърце! Благодаря ти!!!

# 104
  • София, България
  • Мнения: 2 222
Радос, ти имаш истинска поетична дарба и много чувстващо, горещо сърце! Благодаря ти!!!

RelaxedRelaxedRelaxed
Не, аз благодаря, още веднъж за хубавите думи. Ето още едно. Ако ти харесват, може да ни намериш във Фейсбук, с една колежка си направихме страничка преди няколко месеца. R&M поезия и проза

Необикновени хора всъщност няма,
всички сме до болка ординарни,
еднакви, без да го признаваме,
само за себе си сме уникални.

Познаваш някой, просто съвършен,
и как светът не е в краката му,
очи нямат ли, не забелязват ли,
сиянието, струящо от душата му?

Срещат го навън, насред тълпата,
за неговия блясък безразлични,
и как не виждат, господи, защо,
че на никой и по нищо не прилича.

Защото собствената уникалност,
тя не е вътре в нас, приятели, не е,
функция е на околната реалност,
на очите и душата, от които се чете.

А влюбени очи, ако те пият жадно,
изпъкват красотата ти и твоя цвят,
изчезва лошото и всеки недостатък,
единствен ставаш в тоя скучен свят.

Така че, ако някога ти се прииска,
да се почувстваш необикновен,
огледай се на влюбен във очите,
че само там изглеждаш съвършен.

R&M поезия и проза

Общи условия

Активация на акаунт