Преместване в нов дом и цялата лудница около това

Интересна тема! Човек може да научи много неща тук, които биха му спестили много време и много нерви.
Местили сме се два пъти досега, надявам се следващия път да е за последно, тъй като все още сме на квартира. 
За мен най-важното при местенето е да имам КАШОНИ...МНОГО КАШОНИ всякакви размери!

Първият път, когато се местихме, работех в магазин и 2 седмици си събирах кашони - от мастербоксове до кутии от вафли. Вторият път вече не работех там, но пак си събрах достатъчно кашони от къде ли не. Като цяло всичко до най-малката джунджурийка е било в кашон/кутия. Не ми допада събирането в чували.

   Най-големите кашони използвам за юргани, одеала, възглавници, чаршафи, големи кърпи, халати и др.

   Най-малките кутии съответно за най-малките неща - козметика, разни фигурки, вазички, купички, свещи и т.н.

   Дрехите прибирам по сезони сгънати така, както са били и така както ще бъдат наредени в гардероба. Може би точно затова не харесвам и чувалите - всичко се мачка и разбърква и при ваденето трябва да се сгъва и реди наново.

   Книги и всякакви папки с документи редя по същия начин. После ваденето и реденето на новото място отнема много малко време.

Може би най-трудно ми е било да прибера кухненската посуда. Всичко е с различен размер и форма и заминава много хартия за уплътняване против счупване. 

Другото важно нещо - надписването на кашоните. 
Използвам много от любимите ми sticky notes в най-различни цветове, например розово за кухненските кашони, зелено за банята, жълто за хола, синьо за спалнята и т.н., а на самите бележки си пиша какво има в кашона (чинии, купи, чаши.. чаршафи, одеала, олекотени и т.н.)

Като цяло това е. Смятам, че колкото по-подредено се прибира, толкова по-лесно се подрежда после. ММ например се е местил ое няколко пъти преди да заживеем заедно и винаги всичко е било в чували нахвърляно както му дойде. Е... затова сега сама опаковам и разопаковам. Той само носи! 

Не сме ползвали услуги на хамали, защото нямаме кой знае колко обемни и тежки неща. Ползваме буса на един наш познат и помощ от приятели. 

Въпросът ми не е точно по темата, но да я разширим, ако сте съгласни? Та... някой да изпитва страх от преместването в нов дом, на ново място? Да се чуди дали не бърка, дали в старата и подредена "бърлога" не е по-добре? Какво ще правим, ако сме инвестирали много пари, време и нерви, а новият дом "не ни пристане"? Изглеждате организирани, практични и уверени по повод лудницата около окомплектоването на багажа, а как се справяте с "лудницата в главата ви", ако има такава...

Аз много не обичам промените и преместванията ми костват доста емоции, но последният път си събрах багажа с кеф, защото много си харесахме новото жилище и нямахме търпение да се преместим.

^Jade^ , аз лично в момента съм на тръни...моят мъж хареса и капарира апартамента, а аз ще го видя тази неделя. Опредлено има една носталгия по нашето жилище. Там прекарахме прекрасни години. От друга страна, си мисля, че преместването е за добро. По-малко път до работа, нови съседи и приятели, нови места, нови емоции. Настройвам се за промяната, въпреки кошмара ми от снощи, как влизам в новия апартамент и не го харесвам

Погледни го така -а ко старата бърлога е най-добре, не би имала позив изобщо да търсиш нова, нали.. освен ако някой/нещо негативно не те принуждава да напуснеш старата или пък ако не си участвала наравно в избора на новата, то тогава нормално да има повече съмнения и страхове... ако не - съсредоточи се върху хубавите страни... а и си с любимите си хора, скоро и новото ще бъде ваш дом.

радвам се на темата тъй като на нас скоро ни предстои да си търсим апартамент  (до сега сме живели в къща) та мисълта ми е кой етаж да изберем аз искам на някой от по долните 2-3 етаж нещо такова но моя вика на по горен етаж вие какво мислите и къде ще е по добре ...

Много  е трудно от къща в апартамент.Нямат нищо общо.Не зависимо от етажа нямаш външно пространство,двор,градина.Забравяш за тях ,но никога не го преглъщаш.Гледай поне да има хубава тераса с подходящо изложение.Там ще е твоето кътче когато стигнеш до него с облагородяването.Направи го удобно и красиво без да бързаш.
Много щастливи моменти в новия дом!

много ти благодаря за съвета .. и аз не мога да си го представя как ще издържам затворена в апартамента не ми се мисли 

 Погледни го от хубавата страна.Спестеното време ,което иначе отива по поддръжка на външното пространство ще отделиш на любимото си хоби или просто ще релаксираш с хубава книга .Ще оставиш в миналото болките в гърба и ръцете след всичко свършено по двора и къщата.
Освен това ще остават доста средства (знаеш какво е с къща край нямат разходите),които може да инвестираш в мечтано пътуване или друго желано нещо.

Предстои ми местене в средата на септември и ще се възползвам от съветите ви.Това с надписването на кашоните е страхотна идея.
На мен ми е мъчно за старото жилище.
Дано свикнем бързо всички.

Не е приятно, но не е непостижимо трудно. Ние се местихме преди 6 год. По време на преместването бяхме с две 7-месечни бебета и две кучета.   Кашони си бях взела от близкия супермаркет. 2 седмици преди преместването опаковах и събирах багажи. Мъжът ми разглоби, което можа. Ползвахме хамали, не си го представям как става без тях и съм много доволна. В деня на преместването мъжът ми естествено го извикаха извънредно на работа. С помощта на хамалите обаче успях без него, с двете бебета и двете кучета на ръце, да преместя цялата къща за един ден.   Дойдоха, опаковаха, което имаше нужда (примерно стреч фолио на хладилника, на диваните), разглобиха едрите неща, натовариха, преместиха, разтовариха и сглобиха гардероба). Аз само им казвах кое къде да слагат. Много съм доволна. Не помня обаче колко струваше услугата. И после разбира се една седмица разопаковах и подреждах багажи.   Не ща да си спомням, още ми прилошава като видя вестник и кашон.  

Живяла съм на 7ми, 2ри и 4ти жилищен етаж. На 7я си беше супер когато асансьорът работи
Втори етаж е твърде ниско за мен, няма светлина ако има околни сгради, шумовете са по-натрапчиви, не беше моят определено.
Оптималното от личен опит е поне 3-4, максимум 5и етаж, особено ако е застроено нагъсто или има дървета, които да затъмняват, но пък и да не сте съвсем зависими от асансьор, особено с бебета и деца става епопея като спре.

Ох,болната ми тема 
След месец някъде ни предстои местене в ново жилище.От панелка в 100 кв хубав апартамент в центъра почти.И не искам и не мога да се пречупя и да си го представя.Хем ми се иска ,хем ме плаши тази новост.А като знам ,че с ММ ще се изпокараме жестоко за всяко едно решение и ми призлява 
Хубавото е ,че няма да освобождаваме стария апартамент.Ще остане за сина.И снахата  Така ,че в новия ще вземам само необходимите неща.Но пак си остава притеснението за печка ,пералня ,хладилник,спални,дивани...лошо ми става ,честно И като знам ,че ще отнеме няколко дни ,в които ще трябва да живеем при майка ми ...кошмар!

Missence, до сега съм живяла на 4  различни места след като напуснах родната къща и винаги съм влизала и излизала с рев от всяко жилище!  Трудно се адаптирам на ново място, нямам желание дори един шкаф да отворя, намирам само негативи и плача, мрънкайки колко добре и подредено ми е било на старото място... После свиквам. Създавам си малките удобства и уюта, от които се нуждая и така до следващия път.
MissSunshine, ти откриваш позитиви в преместването, всичко ще бъде наред!
Angel_Dust, написаното от теб е самата истина... и въпреки това "черните мисли" са повече при мен. Не обичам промените, не обичам да нарушавам зоната си на комфорт..
 Савина, евала за здравите нерви и организираността ти! Ей за такава жена си мечтае мъжът ми, а не за мрънкало като мен 
 П.п. Постоянно сменяхме налични жилища, дори и в квартира сме били, но решихме да строим къща и с оглед всички пари, време и нерви, които ще вложим в нея, изпитвам ужас при мисълта, че може да не ни хареса... от нея няма да можем да се махнем с "лека ръка", както от другите жилища...

Преместихме се преди 8 години от тогавашния ни град на 350 км в първата ни собствена къща, която не бях виждала преди да се нанеса   Багажите ни бяха затрупали целите в колата, дъщеря ми нямаше още 3 години, в колата и една голяма саксия с кичеста китайска роза ( пристигна гола като пръчка   ) Щях да се изпусна по пътя, защото буквално бях зарината с багажи и не можех да изляза 
Мъжът ми вече няколко месеца живееше в новия град и беше купил къщата - беше успял да боядиса една стаичка, да сложи едно легло и една бебешка кошарка, и един шкаф - това бяха всичките ни мебели. Излизаш от спалнята и си директно в пясъчника-стротелна площадка в хола сред торбите цимент и варов разтвор. Дъщерята беше във възторг!  Имахме стара маса и три стола. Нямах топла вода и бойлер отначало, тоалетната чиния беше само положена, без да е застопорена 
Всичките ми мебели бяха пренасяни на части, разглобени, пералнята в багажника... лудница пълна. Накрая за една скъпа холова гарнитура наехме микробус и установихме, че не можем да съберем единия фотьойл и масивна детска кошара  , просто ги оставихме.
Осма година и не сме готови с ремонтите

Относно усещането за МОЯ къща - стана постепенно, не се получи веднага. Стана с боядисването, с псуването на някой крив ъгъл и решаването, че МОЯТА ваза (образно казано) в МОЯТА къща ще стои точно на ТОВА място. Беше ме малко страх, разбира се - сестра ми се обажда и плаче по телефона, да откажа мъжа ми от покупката, защото къщата била ужасна! Аз казах - щом мъжът ми е решил, че става, значи става.

За местене в един и същи град бих събрала тайфата приятели, не фирма - парите пак ще отидат за почерпка, но поне ще е весело