Има ли такива като мен като видят кръгово се панират(все се чудя с коя предавка трябва да премина,дали ще успея да съм бърза и да не превлюча на грешната предавка) или пък като дойде завой пак същите притеснения) Взех книжката от първия път даже и с похвала,че владея много добре автомобила,но тогава се отпуснах и затова си мисля,че карах толкова добре,а сега с тези притеснения все отлагам карането...и ми е гадно
- Публикувана: 7 апр. 2015, 16:21 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2023, 21:46 ч.
Как превъзмогнахте страха си от шофиране? Полезни съвети....
Сега имам възможност да карам само автомобила на мъжа ми,а той е на ръчна и е голяямо и мощтно бмв,което още повече ме спича😀а той все е на тръни когато карам аз😂
Всички мъже са на тръни. Но голямото и мощно БМВ може да се кара и нормално. Това не е причина за оправдание
. Може би е причина за хвалба
Зора е докато се кача,после не ми се слиза,осъзнавам,че с постоянно каране ще станат нещата,защото ми доставя удоволствие да карам кола пък и с малко дете е необходимост.То доколкото разбрах големите коли се карат по лесно само трябва да се отпусна,да съм концентрирана и много да карам и да изпиля нервите на мъжа ми докато се науча😀😀
Затова жената трябва да си има собствена кола, за което да не й мрънкат. И по възможност да кара сама, докато се научи.
ММ има правоспособност за инструктор (не го работи), но нито ме е обучавал, нито обичам да карам, когато е с мен. За много неща е прав, но като се понаучих, не мога вече да търпя да ми дава акъл.
ММ има правоспособност за инструктор (не го работи), но нито ме е обучавал, нито обичам да карам, когато е с мен. За много неща е прав, но като се понаучих, не мога вече да търпя да ми дава акъл.
Аз пък умирам от яд, щом отидем някъде с кола, че все мен нагласят да шофирам. Не ми тежи, мога по цял ден да не слизам от колата, обаче ако седнем на маса- не се чувствам комфортно. Пийнат по чашка-две, а аз стоя и гледам.
За пръв път се реших да шофирам в София преди 6 месеца.Преди това шофирах само когато се прибирах в провинцията,колата ми стоеше там.Реших се да си я докарам в София.Много ме беше страх,но на следващия ден след като си докарах колата се качих сама и отидох на работа.Всичко беше наред в началото сърцето ми туптеше,но после се успокоих и така вече 6 месеца карам.Разбира се съм имала неприятни ситуации,но те са неизбежни когато си активен шофьор.Просто се иска да повярваш в себе си и да си спокоен.
Тъкмо бях взела книжка, като чух баща ми да казва: "Нали затова беше борбата, да изкара книжка и да ме вози, като пия." Ми, не ! Истината е, че взех книжка заради комбито. Не можех да позволя да отиде за скрап или да го подкара някой.....
Тъкмо бях взела книжка, като чух баща ми да казва: "Нали затова беше борбата, да изкара книжка и да ме вози, като пия." Ми, не ! Истината е, че взех книжка заради комбито. Не можех да позволя да отиде за скрап или да го подкара някой.....
Точно защото е комби, няма да усетиш кога си свикнала. Аз лично в по-малка кола съм като новобранец. Страха ще те побърка, не му позволявай. Представяй си, че си сама на пътя , и като си внимаваш няма какво да те плаши.
На мен много ми помагаше музиката-не пускам много силно, и днес малко-утре малко и така. Беше ми трудно паркирането отначало по София от гледна точка на това, че има и други коли и да не отнеса някой. Сега обаче не ми пука. Мога ли да се навра-навирам се.
За карането в тежки условия-правите грешка. Да, по-различно е. По-плашещо е. Ама тези коли не са само за лятото. Трябва повече време, тъй като всички карат по-бавно зимата, без резки маневри и без рязко спиране.
На мен много ми помагаше музиката-не пускам много силно, и днес малко-утре малко и така. Беше ми трудно паркирането отначало по София от гледна точка на това, че има и други коли и да не отнеса някой. Сега обаче не ми пука. Мога ли да се навра-навирам се.
За карането в тежки условия-правите грешка. Да, по-различно е. По-плашещо е. Ама тези коли не са само за лятото. Трябва повече време, тъй като всички карат по-бавно зимата, без резки маневри и без рязко спиране.