Как превъзмогнахте страха си от шофиране? Полезни съвети....

  • 72 551
  • 463
  •   1
Отговори
# 360
  • София
  • Мнения: 6 477
Аз за себе си реших страховете с карането по следния начин - автоматик и парктроник. Автоматикът дава свобода и сигурност на карането и сравнително бързо се отървах от страховете си и сега не слизам от колата. Паркирането си е болна тема - в началото нямах парктроник, та редовно жулвах колата, но с парктроника просто се родих. И другото е практика, практика и пак практика. Бавно, спокойно и на дистанция от другите коли.

# 361
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530

Не ми се мисли обаче, ако съм с друга кола.
Просто ми е много трудно да преценявам разстоянията, ако някой е зле като мен с разстоянията и нещо му е помогнало нека сподели. Честно казано ми се и стува, че клетките по паркингите са много малки, колата ми не е голяма, а не ми се мисли за хората с джипове, може и това да ми е проблема мисля, че е малка и на всякъде ще мине и ще се събере, ама не е така.

Голям проблем ми беше, на първата кола осурках всички калници, но на зидове, слава Богу. И заради паркирането не исках да ходя никъде с колата.
Има клипчета в нета, където обясняват как става, аз владея руски, и мои линкове може би няма да ти свършат работа. Потърси за паралелно паркиране.
И тъй като ММ нито веднъж не успя да ми обясни как става, се принудих да се уча от клипчета.
За щастие живеем на пуста улица. Когато паркирахме едната кола така, че отзад да има място само за моята, по неволя трябваше да опитвам два пъти през деня да паркирам, в началото по пет-шест опита. Но се научих.

# 362
  • Мнения: 7 006
Има много добри инструктори,стига пари да имаш да си плащаш часовете..И ти обясняват,и спокойни,търпеливи..Имам една друга позната,и на нея от работата ѝ,наложиха да има книжка(нормално,дистрибуция)но помня,че близо година се мотаеше,после взе книжка,и сигурно още година шофираше само с инструктора си.И не се качаваше в колата си,а мъжа ѝ ,същия ден в който,тя си взе книжката,ѝ купи едно много сладко Поло,обаче тя сама не се качваше в него.И ние всички я бяхме отписали като шофьор,но тя след 2 години,наистина взе,че подкара и служебния ван,че после изнуди нейния и за джип.
Обаче много упорита..

# 363
  • Мнения: 3 965
Да, вярно е има много добри инструктори. Миналото лято се бях засилиа да си купя кола и паралелно с обикалянето и избирането взех 3 урока с инструктор. Обадих се в една школа, казах им че ми трябва търпелив и любезен инструктор с който да си припомня как стоят нещата и че съм притеснителна и свита, и те ме масочиха към много добър, спокоен и приятен инструктор.
Аз също не знаех, че колата трябва да се остави на първа когато паркираш и много други неща. Човекът си заслужи всичките пари, които дадох тогава.
Затова казвам че 24 часа с инструктор за взимане на книжка са нищо. Да не говоря и че моят беше страшно сприхав и сърдит и ако не бях взела книжка от първия път сигурно щях да се откажа въобще от всичко.

# 364
  • Мнения: 3
Аз започнах курсовете с изключителен страх от шофирането. Оказа се в последствие, че не съм толкова лош шофьор и няколко месеца по късно успешно взех книжка. Сега обаче е трудна работа. От учебна кола - дизел.. да се свикне на доста по-стара и бензинова кола... мъка! Но мисля, че просто трябва много каране, за да се преодолее притеснението.

# 365
  • Мнения: 35 070
Имам книжка от 12 години. Блъснаха ме веднъж , вечерта преди сватбата ми. Тогава не изпитах никакъв страх. Обаче от половин година съм някакъв ужасен период. Не искам да сядам в колата. Просто , когато ми предстои да ходя някъде с нея започвам да мисля маршрут ( я града) , така че да срещна по-.  Малко коли. И тръгвам поне 40 Мин по- рано. Като млад шофьор не бях такава паника , като сега.. закачала съм някоя друга кола, чупила съм мигач , когато не успях да вляза в еднс клетка и ударих съседната кола ама се разбрахме помежду си. Ей такива малки неща са все ( слава богу) , но много ме е страх. А ако детето е в колата още поврче....

# 366
  • Мнения: 676
Записвам се при вас. Изкарах книжка през 2016, дойде и момента да се кача и на моята кола. Шубето е голям страх, особено с мъж до теб за навигатор. При моя грешка или нещо неточно, внимаваааай ще отнесеш тоя, внимавааай ще отнесеш другото.. И на първата срещната спирка отбих и му дадох на него. Постоянно в някво напрежение, кое как ще стане. За протокола, караме в Германия, и тук да паркираш на улицата в малък град е нещо обичайно и сме като на рали, заобикаляш първия, после втория и пак си в ленатата. Това ми е най-големия зор засега. Колата е Хюндай, бензин, ръчна.

# 367
  • Мнения: 892
Шубето е голям страх, особено с мъж до теб за навигатор. При моя грешка или нещо неточно, внимаваааай ще отнесеш тоя, внимавааай ще отнесеш другото.. И на първата срещната спирка отбих и му дадох на него. Постоянно в някво напрежение, кое как ще стане.

Имам много познати дами, които при практикуване с мъже които непрекъснато тътнат и мрънкат и се нервират ги стресира и не се качват повече на кола.

# 368
  • Мнения: 789
Шубето е голям страх, особено с мъж до теб за навигатор. При моя грешка или нещо неточно, внимаваааай ще отнесеш тоя, внимавааай ще отнесеш другото.. И на първата срещната спирка отбих и му дадох на него. Постоянно в някво напрежение, кое как ще стане.

Имам много познати дами, които при практикуване с мъже които непрекъснато тътнат и мрънкат и се нервират ги стресира и не се качват повече на кола.

Аз съм от тези жени- мъжа ми е постоянно до мен и непрекъснато ме критикува, до степен, че така се разстройвам, че почвам да рева от нерви и спирам, защото не издържам! А сама честно казано не смея...😕

# 369
  • Мнения: 35 070
Баща ми така " обяснява" на майка ми. Тя за това мрази да шофира

# 370
  • Бургас
  • Мнения: 1 258
Аз за това от самото начало си карах сама, сега като се качи някой и почне да ми дава " съвети" или да ми дудне нещо, направо си му казвам да слезе като не му изнася. Като съм сама ми е спокойно и не правя грешки, обаче като се качат няколко човека и явно ме хваща притеснението...

# 371
  • Мнения: 35 070
Много се дразня на мъжът ми като ми каже " обиколихме целия град, че да стигнем". Не стига , ще не шофира ами и критикува

# 372
  • Мнения: 2 328
Как издържате с такъв мъж до себе си?Моя не обичам да го возя,но защото не искам да направя грешка пред него.Не ми е дуднал,не ми е викал,обаче ме е срам,ако сбъркам нещо.
Задължително си имам кока кола в колата и пакетчета захар,имам си стойка и едно шишенце винаги стои там.Хипогликемията не прощава и не прави сметка караш ли в момента.Човек трябва да е подготвен и да може да реагира.

# 373
  • Мнения: 72
Единствената препоръка ми е опреснителен курс  / За тези , които имат книжка, но не карат. /
Намерете инструктор с препоръка. Защото не всеки инструктор е и психолог.  Като учителите са  -много са такива , но малко са истинските вдъхновители за знание .
Само той може да ви вдъхне куража за каране и реално той знае как владеете колата.  Това с  дребните грешки не е никакъв проблем за сигурността ви, а по скоро за колата ви .
 Важно е , да владеете колата във всеки момент за да запазите живота си и този на останалите хора около вас.  Това е сериозна професия и да се подценява -не бива.
След това може  с къси маршрути в квартала и постепенно да увеличаваме периметъра. Важно е всяко кръстовище да се изучи от всички страни като за начало.
След 2 месеца редовно каране / всеки ден/, може да  въздъхнете с облекчение и да си кажете "е.. успях да се науча да я владея колата, но сега от тук нататък да се уча да владея скоростта. Точно в този критичен момент идва желанието за летене.  

Правилното движение с кола е равномерното  каране,  с необходимата дистанция, при която може да спрете внезапно. Подаване на сигнали навреме, колегиалност на пътя и не на последно място- шофиране в спокойно душевно състояние. Ако сте под пара под емоции, спрете,  изяжте една ябълка, вижте слънцето, природата, децата си и продължете спокойно.  Контрола винаги е важен, а емоциите на пътя водят до главоболия.

Успех и умната във всяка кола има нечии деца!  

# 374
  • Мнения: 104
май-юни, прекрасно мнение. Обачеее... Simple Smile
Обаче инструктор в автошкола (за категория за пред полицаите) не може да ви научи да карате. Единствено може да се научите да знаете къде се намирате в пространството на пътя, и някои основни неща, колкото да ви изпитат след няколко седмици и да ви наградят с нужната категория за невероятните умения придобити по време на курса.
Учат ли ви какви физични закони работят във всеки момент от карането, знаете ли анатомията на превозното средство? Смес, температура,индекси, гума, окачване, маси, баланс, какво е ?  8г карам, знам за тях, обаче още не мога да карам, не ми е достатъчно. Има школи за това, ако имате желание.
Посочените 2м могат единствено да ви стигнат да свикнете и да карате без притеснения, а и да започнете да се чувствате опитен шофьор, и пътя да е ваш и само ваш.
Последните редове ми допадат- точно, плавно, чисто каране, по възможност с намалени емоции и самоконтрол.
Бухалче, не се притеснявай да грешиш, хора сме, правим го. Не изпитвай притеснения, защото тогава със сигурност правиш грешки, и това води до увеличено притеснение, така до повече грешки, накрая ще ти писне и ще зарежеш всичко. Просто греши, за да се научиш.
Да, знам, че грешките струват скъпо, изпитал съм го- грешното ми решение ме закара на път, където някой е позволил да има сериозни пропуски в качеството на асфалта и да позволи наличие на чакъл по него. Като всичко това ме докара до ситуация, в която бях изненадан и не взех правилните решения, катастрофирах, и така историята продължава още малко.

Общи условия

Активация на акаунт