Как превъзмогнахте страха си от шофиране? Полезни съвети....

  • 72 535
  • 463
  •   1
Отговори
# 30
  • Варна
  • Мнения: 230

Страхът се преодолява с каране - първо в часовете, когато няма много трафик, по близки и познати маршрути, постепенно разширяваш периметъра.
+1

+1

Точно това е решението на проблема ти. Какви са тези истории с психоаналитик, да не караш и т.н. Аз пък смятам, че ако някой е нямал никога поне малко страх от шофирането, то тогава по-добре е той да не кара.

Упражнения му е майката. Три години почти имах страх от шофирането, но се инатих и се научих да карам спокойно. Автоматик не исках, за да свикна да карам кола с ръчни скорости. В началото беше голям зор, сега не ми прави впечатление. Междувременно се преместих да живея на почти 10 км от работата ми, роди ми се дете. Сега само си казвам, добре, че бях упорита и не се отказах.
Ако мъжът ти е спокоен, карай в началото с него. На мен това ужасно ми помогна. Но ако те напряга повече отколкото ти помага, може да е по-добре да намериш приятелка или просто сама в по-спокойно и ненатоварено време.

Успех!

# 31
  • Мнения: 444
Здравейте и аз се включвам в клуба. Mr. Green
Аз имам книжка от 4-5 г. курса и изпитите си изкарах от раз после карах няколко пъти,и сега едно притеснение все се страхувам да не сгреша и да стане белята.Ще ви следя да видим сега дали ще го преодолея и аз съм решила малко опреснителни часове и после да почвам редовно да си карам  ще видим до къде ще стигна.

# 32
  • Мнения: 52
Карах една отсечка 5 км. до сестра ми, с четири светофара и два завоя, всеки ден за около месец. Но сама! След това бях фурия Simple Smile Разбира се като излезнах от комфортната зона имаше малко потене. Трябва да отбележа, че в Сф се кара спокойно, дори и в трафик, даже е за предпочитане, защото никой не се юрка. И съм срещала и много толерантност, както и аз съм проявявала такава, то иначе няма как.

Иначе като си карам в родния град, всеки хвърчи от някъде, даже и аз карам по-нетърпеливо.

Спомням си инструкторът ми беше казал - всеки може да кара бързо, майсторлъка е да караш бавно. И все още си мисля, че шофирането е за удоволствие.

# 33
  • Мнения: 5 435
Темата набира скорост. Само скорости и предавки са ми в главата.  Mr. Green

Скорпита , с мм няма как /в чужбина е/, а и не искам, той ме изпотява още повече.
Баща ми все ми повтаря,че кола се кара бавно, т.е. трябва да си спокоен.

# 34
  • Мнения: 2 404
не е важно да можеш да караш бързо а да СПИРАШ бързо  Rolling Eyes Карай си спокоино, тегли по едни майни на тези, които ти свиркат, спазвай дистанция за да имаш време да реагираш и е много важно да пазиш този пред теб. И внимавай с предимствата, доста често се случва да ти отнемат предимството, за това има малки улички където "не си го ползвам  Joy да не ме пишат умряла с предимство  #Crazy. Това е което мога да те посъветвам

# 35
  • Мнения: 417
Вземи си приятелката и излезте някъде,но през деня.Аз лично смятам,че е по-добре да караш сред повече коли(не говоря за София/Варна/Бургас ,де),но поне да имаш видимост ,отколкото да караш вечерта,нищо да не виждаш,ама давай-каквото стане.
Ако искаш за крайна точка си сложи някой мол,ресторант,кафе-ще имаш възможност да караш и в голям град (но си избери такъв с малко трафик),и по маршрута докато стигнеш до него.Хем нещо ще те човърка отвътре да не се отказваш. Mr. Green
Аз не бях така,но майка ми беше.Да не те отчайвам,но тя така и не се научи. Mr. Green Но май е по-добре така,защото поне в моите очи тя не е добър шофьор и не би станала такъв.
Ако не се получава,не се насилвай,ще има моменти ,в които ще губиш кураж,ще има и такива ,в които ще набираш такъв.Малко по малко всичко ще се нареди.Давай бавно,стъпка по стъпка - днес в града,после извън,упражнявай се,накрая отиди и до по-голям град. Simple Smile

# 36
  • Австрия
  • Мнения: 2 299
Обаче точно след като ми излезе самият документ,пътувахме с приятеля ми и той ми даде да карам от Враца до София във дъжд,сняг,мъгла и привечер.

 Laughing Sorry  Blush

Почти същото се случи и с мен: за месец и половина преди години изкарах курсовете и изпитите и с книжка от 2 дни реших да се самозакарам от Пз до летището в Сф. През ноември. Имаше дъжд, мъгла, дори сняг.. и няколко катастрофи по пътя. По някое време само силно копнеех да стигнем живи и здрави и все пак да успея за полета. Карах през цялото време и не се отказах, въпреки напрежението. Нооо.. до мен беше инструкторът ми и карах колата, с която бях до известна спепен вече свикнала. Така преодолях първоначалния, естествен страх от шофиране. Съпругът ми се оказа също много внимателен, спокоен и търпелив, така че оттогава карам без проблем. Кураж имам, самоувереност също, но и винаги при шофиране се концентрирам максимално  Peace

zveti81, моят съвет: започни да караш в ненатоварени часове и по добре познати отсечки. С (едни и същи) удобни обувки. Така постепенно ще свикнеш и с шофирането като процес, и с колата.

Последна редакция: ср, 08 апр 2015, 11:25 от DimS.

# 37
  • Стара Загора
  • Мнения: 72
Благодаря за съветите и за линка към темата, довечера ще си я прочета на спокойствие.  Hug
Не, от малък град съм и няма голям трафик.  Peace

За съвета По-добре не карай, точно за това направих темата, защото с това не карай, не смея да се кача на колата.

Изобщо не обръщай внимание на такива "съвети". Увереността идва с практика.
Успех.

# 38
  • Мнения: 1
Директно те съветвам. Събираш 1000лв, купуваш си голф, оставаш сама без мъжа ти (елемента на мрънкане и притеснение) и почваш да караш, както можеш. В 98% от случаите ще се научиш, няма къде да ходиш...  #2gunfire

# 39
  • Мнения: 765
О,много се радвам за темата!  bouquet

Имам книжка от 5 години,шофирала съм около 10-15 пъти.
Ситуацията при мен е същата както при Антигона. Изкарах си книжката с голямо желание.Докато бях с учебната кола,всичко беше ОК - сравнително спокойна,справях се добре.Но първият път,когато шофирах вече с книжка,осъзнах,че няма да я бъде.Страшно се притеснявам.Слизам от колата разтреперена.

При мен проблемът идва от там,че съм прекалено взискателна към себе си.Не искам да правя никакви грешки.А колкото повече се старая,толкова повече се паникьосвам.В момента,в който седна зад волана, за части от секундата вече съм премислила маршута,като първо се сещам за местата,на които е вероятно да направя грешка.Сещам се за сфетофара с левия завой,след това как колата ми изгасва,как чувам клаксоните и псувните на другите шофьори,как аз от паниката се бавя още повече с паленето на автомобила...... и решавам,да не тръгвам. ooooh!

Обмислям варианта с опреснителните курсове,както и психолог.Много искам да се науча.Важно ми е.

Ще се радвам на всякакви съвети и споделен опит! Hug

# 40
  • Мнения: 2 369
Да кажа и аз моя опит. Имам книжка от има сигурно 9 години вече,но карам от само две:) Някак не ми се налагаше да карам преди това,имах периоди без кола и т.н. Чак преди две години ми се наложи и започнах. В началото ме беше страх доста,но го превъзмогвах като си казвах,че важното е да следя пътя,реакциите на другите и в никакъв случай да не се паникьосвам. Това  е много важно,за да не гафиш. Просто трябва да се запази хладнокръвие. В началото е трудничко да го направиш,защото.....знаете защо:) Всяко ново нещо,а пък еле пък това си е малко страшничко. Карах само на познати маршрути. Там където дори нямаше нужда да следя знаци и правилник на движението,защото ги знаех на изуст. Там,където не трябваше да се сменя лента изневиделица...абе абсолютно познати маршрути,които знам до последната подробност. После като посвикнах с колата (автоматик! до днес немога със скорости,ако не броим изкарнаия курс само и летния ми опит с колата на баща ми е вдно врачанско село където карах на 2-ра хахах) започнах леко-полеко да се поотпускам и да поразширявам маршрута. Минах и на непознати маршрути,но с навигация и без магистрали и винаги,когато имах нов маршрут преди това минавахме с мъжа ми и аз седях като пътник до него,за да видя и запомня колкото мога пътя и подробностите му,както и евентуалните места,където бих могла да се "запъна". След това и на магистрали започнах и дълго време се препотявах преди да изляза на магистралата,но сега вече след две години мога да кажа,че съм "фурия" хаха. Карам и имеждународно, непознати магистрали, големи градове.

# 41
  • Пловдив
  • Мнения: 193
Това е моята тема..
после ще пиша,че сега излизам..

# 42
  • Мнения: 1 004
Еха , бях точно в такава ситуация преди много години . Взех книжка от раз , изпита перфектен .... Но след това не ми се налагаше да шофирам , освен след някое гости по нощите , когато няма коли по улиците , и естествено се породи един лек страх . Наложи ми се да се кача на автомобила в един момент , когато или карам колата , върша работа и получавам пари или си седя в къщи без пари. Как го превъзмогнах - помолих сестра ми в началото да се качва до мен и да следи за разстоянието от колата до тротоара  Laughing Сега ми се струва супер тъпо , но в оня момент беше като истинско спасение . Трябваха ми точно три дни да се отпусна , и на четвъртия се качих сама . Става въпрос за София , но пък в твоя случай е по - добре , защото сигурно движението не е толкова натоварено . Карах бавно , в смисъл спазвах си ограничението в населено място - 30 км . На втората седмица , вече никой не ми свиркаше , дюдюкаше и т.н. В началото просто се стремях да не преча на движението , докато се "отчупя" и не си влезна в кондиция .Така вече 10 години , нямам актове , нарушения и отнети точки , шофирането просто се превърна в рутина . Моя съвет е - ако се чувстваш притеснена , помоли някой , който не те натоварва психически , да се вози няколко дни до теб .  Карай на кратки разстояния , на които знаеш добре маршрута . Прави го до момента , в който усетиш ,че можеш и сама . Най - важното е не се панирай и не карай бързо , за да можеш да реагираш бързо . Ако усетиш , че не можеш да се справиш и това не е за теб , не е срамно да се откажеш .  Peace Стискам ти палци и не се сдухвай , никой не се е родил научен .

# 43
  • Мнения: 5 435
Анчето.....ти си моят случай.

За момента в темата сме отхвърлили помощта от психоаналитик.  Peace Blush

Остават курсовете.
Едно нещо което наблюдавам покрай мои познати. Колкото по-малко мислиш е по-добре.
Гледам една съседка, взе курсовете, купи си малка количка и тръгна и то сама. Сега си кара без проблем, почти всеки ден я засичам.
А аз почвам едно мислене, ами ако ударя някоя кола, как ще ида на бензиностанция, къде ще паркирам, откъде да мина??? И то от много въпросителни и се отказвам.
Но този път съм решена, нима съм толкова некадърна та не мога да шофирам.

# 44
  • Мнения: 417
В София съм карала веднъж,никога нямаше да повторя тая грешка отново,но се налага.И при мен се случи това с колоната-всички свиреха, 15 коли имаше сигурно и аз се разревах,но не се отказах.  Joy  hahaha Дадох газ и като се отдалечих,се успокоих.Интересно ми е вие как се справяте с тези ситуации,защото другия месец ми предстои ходене до София и се притеснявам.

Общи условия

Активация на акаунт