ДУБАЙ 9-та тема

Включвам се да ви чета   

И пак въпрос (може би глупав за повечето)...
Цигарите и виното в салонния багаж или в чекирания?

И една молба - може ли да разгледаде този хотел и да дадете мнение дали е ок (цената сега е висока, но аз съм го букнала за 555 лв) https://www.booking.com/hotel/ae/naia-breeze.bg.html?aid=304142; … 860407db17;dcid=5

Бизнес бей си е център. на една спирка от Халифата. но това си е поне 1км до спирката на метрото, което за мен си е множко. ако сте с кола или такси - нямаш проблем.

Аз имам. Ако те интересуват още, пиши ми ЛС. 


Аз скоро започвам да правя програмата кой ден какво да видим. Много са полезни блоговете, които сте пускали.   

Здравейте,

Искам да попитам дали трябва да си преподновяваме международните паспорти или само с лична карта се влиза в Дубай?


Също така, от тази селекция хотели, кой бихте препоръчали за двойка? (направих си вече няколко free cancelation резервации)

http://www.hotels.com/search.do?resolved-location=CITY%3A11594%3 … room-0-children=0

В Дубай се влиза само с паспорт,който има валидност поне 6 месеца.

Хотелите от линка ти са за Шаржа (друго емирство е това), а май никой от темата не е бил там. Можеш да погледнеш в трипадвайзър за отзиви.

Хоп, ето ме и мен след Дубай . Беше много приятно изживяване да се разходиш там. С удоволствие бих се върнала на плаж, на почивка, но определено е дестинация, която не е за туристически разходки, а за забавления, които струват доста пари. Град, в който отиваш, за да се возиш с таксита (за да си пиеш алкохол в бара на хотела спокойно), да си наемеш яхта, да караш водни ски, да се качиш на waterboard, да скочиш с парашут, да летиш с хеликопер, да ходиш на клубове, да отидеш на сафари, да обядваш, вечеряш в хубави ресторанти... и т.н. Определено за пешеходци е сложно, разглеждане на града пеша - невъзможно, защото "забележителностите" са разхвръляни като петънца. И разходката е само около забележителността и то там където е предвидено за пешеходци. За мен беше доста трудно за снимане, понеже не можеш да се отдалечиш достатъчно от сградите, за да хванеш гледката. За 2 дни обиколихме всичко, което ни интересуваше, така че Дубай може да се разгледа доста бързо ако си с кола. През останалото време се връщахме там, където най-много ни беше харесало. Определено Дубай тепърва ще се разраства, има толкова много площи, които се застрояват и ще се застрояват. Разстоянията, ще стават все по-големи и по-големи, пътуването е доста. Араби почти не се виждат - 10 % от населението е наистина малка цифра. Може да ги видиш в моловете предимно и по скъпите заведения. В Дубай става и за плаж, но ако се ходи само като туристическа дестинация, става скучен на 3тия ден. С Big Bus-a също може да се обиколи всичко за един ден, без да се влиза в сградите. Абу Даби е близко, но решихме, че не ни се ходи. Освен лукс, градът става и low budget traveling. Има и много евтини хотели, по 2 или 3 звезди, в магазните е много евтино за пазаруване на храна, така че може да се отиде там и с под 1000 лв. бюджет.

ПОЛЕТА:

Пътуването ни беше на 10 август до 14ти. Нямахме никакво закъснение с Wizz Air. В самолета обявиха, че полета е 4 часа и 40 минути. Заслужава си според мен да платиш 40 лв за избор на седалка в посока за тези 5 часа - най-отпред (до предната тоалетната/зоната за стюардите) защото имаш място за краката и ако искаш да ставаш няма нужда да вдигаш другите до теб. На отиване полета беше над Варна, Грузия, Армения, Иран, а на връщане над Иран и Турция. За мен гледката беше интересна до прозореца, но вече над Иран беше доста еднообразна понеже там започва пустинния пейзаж, ако мога така да го нарека. Полета беше спокоен, не е имало турболенция.

ВРЕМЕТО и ЖЕГАТА:
Кацнахме привечер в Дубай, слънцето беше залязло. Беше след 18:00 българско време, някъде около 19:00 дубайско. Изобщо не съм гледала часовника, така че точни времена не мога да дам Когато слязохме от самолета, не усетих горещината толкова много. В самолета толкова силно беше пуснат климатика, че студения въздух излизаше като пара. Наистина задушно е, топло е, влажно, но мога да сравня усещането като да влезеш в инфрачервена сауна на 40 градуса. Ставаш веднага лепкав и потен. Лично аз обичам да ми е топло и издържам на подобни температури.
Общо взето, според прогнозата за времето вечер и през нощта температурите са около 33 -35 градуса. През деня 42 - 45, усеща се като 50. Ако си на открито пространство далече от бетонни сгради, не е толкова горещо, колкото до тях. Между самите небостъргачи е направо пещ - хем бетона се нагрява и излъчва топлина, хем небостъргачите спират вятъра, въздуха не се движи много, много и става задух.

КОЛА ПОД НАЕМ
Взехме кола под наем (Кia Picanto, или 2013 или 2014 модел) от Herz за 200 лева с пълно покритие, без GPS - не си заслужава 80-100 лв. Свалихме мобилна версия Smart Drive Dubai Map на телефони ни. Дори човека от Херц ни го препоръча. В колата имаше usb вход, така че не беше проблем зареждането на телефона, докато навигацията работи. Бяхме си взели и адаптор с usb за запалката, за да имаме повече места и за музика от флашка (техните радиа не се издържат дълго), и за зарядно на телефони. Картата работи и в offline режим и беше  актуална, не ни е прекарвала през по-дълъг маршрут, нито е губила пътя, нито се е обърквала, доста бързо преизчислява, ако изпуснеш отбивка. Резервирах през сайта https://www.cartrawler.com/wizzair/?clientId=354995&lang=en, който пренасочва към rentalcars, но дава по-ниски цени. Взехме я с пълен резервоар. За 5 дневния престои, сме заредили 2 пъти - първия път цял резервоар 40-45 литра за 65 дирхама, а втория път само допълнихме половината за 30 дирхама, преди да я върнем на летището.На летището, при връщане проверяват колко дължим за тол такси. Дължахме 15 дирхама (може да си настроите навигацията да заобикаля тол гейтите), и около 60 дирхама такса за визмане на кола от летище. Не съжалявам за това решение да вземам кола, определно с транспорта ми се видя трудно и бавно. С колата пътувахме по 20-30 минути от Дейра до Марината, а с транспорт не си го представям. В хотела имаше безплатен паркинг. В моловете паркинга също беше безплатен - в Dubai Mall, паркирахме в паркинга на Галерията - нямаше бариера. В Mall of Emirates също бариерите бяха вдигнати. В Марината паркирахме през хотел Мариот, имаше си нормален уличен паркинг, нямаше зони. В Дейра единствено спряхме на платен паркинг по 3 дирхама на час беше, както и във Финансовия център, намерихме паркинг до сградите, където беше също толкова. При плажовете - отново безплатно беше, и при Ал Мамзар, и при обществения плаж.

ШОФИРАНЕТО:

Пътищата са страхотни, никакви забележки. В началото беше малко напрегнато с шофирането, докато се осъзнаеш къде си, докато свикнеш с 6-7 ленти в посока, и в коя точно трябва да караш, когато си за направо, да внимаваш за разделяне на пътя, за отбивки. Постоянно си на едни магистрали, все едно не си в града, ами пътуваш към града. Малко е нереално, като навлезеш в града и продължаваш да караш по широки булеварди с по 6 ленти. Но се свиква. Като покараш, втория ден си свикнал. Но не забравям, че все пак беше август, нямаше почти никакви туристи, няма голям трафик, няма голям съсредоточаване на коли, в задръстване попаднахме единствено в Дейра и то за 10-тина минути. Някак спокойно беше по пътищата. Бях чела по форумите как стоят нещата, колко лудо карат, как се засичат, с хубавите коли как карат бързо и т.н., но честно казано разлика голяма с България не видях в шофирането.
И в България се засичат, не пускат мигачи, карат без фарове (забравени). Не е нещо фрапантно, както в Индия по клипчетата.
Нямаше кой знае какви състезатели. Ограничението по големите булеварди(магистрали) беше 120, и бясно профучаващ покрай нас не съм засичала, който да се мята от лента в лента и да присветква нервно на по-бавните пред него. Най-бързите караха с 140-150. Общо взето, спокойно ми се стори карането.
По-опасни са тези, които забравят да си включат фаровете обаче. Булевардите са толкова добре осветени, че няма как да разбереш дали си с фарове или без. Случи се три пъти да попадна на такива - отдалече се виждат в огледалото за обратно виждане, но ако са по-близко до теб в страничните огледа може изобщо да не ги видиш. Така и аз засякох един, и го видях, чак когато ми присветна с фаровете, че съм го засякла и пак не си ги пусна. На кръговите е по-опасно, там обичат да завиват, от която лента си искат и няколко пъти ме засякоха, завивайки пред мен. Но не се иска според мен кой знае колко добри шофьорски умения, колко да не си страхлив и да не се паникьосваш, че не може да се престроиш навреме, защото някой не те пуска, а разстоянието към отбивката намалява много бързо. Случваше се да не можем да разберем какво точно иска навигацията от нас - направо и да държим в дясно или направо и да завием по отбивката в дясно - и се оказваше че пред нас пътя се разделя на две, и трябва да тръгнем по левия, но да държим в дясно и после веднага да завием вдясно по изхода, който ни отвежда към друг от шест лентовите булеварди. Или коя точно отбивка е нашата, при положение, че имаш три една след друга и някоя от тях примерно води към главния вход на хотел. Всичко там е в огромни размери и няма как да предвидиш отдалече къде точно да завиеш и дали това, което виждаш наистина е толкова близко, или просто така си струва, защото всичко е толкова огромно и излгежда на близко разстояние.

ХОТЕЛ:
През booking.com направихме резервация за High End 2 Hotel Apartments за 800 лв, трима човека, двустаен апартамент с две бани и балкон.  Най-ниски цени ни даваше май и юни за август, като бях харесала първоначално други хотели - Winchester Hotel apartments, Warwick и др, но ние направихме резервацията юли и цените се бяха вдигнали. Препоръчвам резервиране през Agoda - там дава цените с таксите и са по-ниски от тези в booking. В booking, с профил, трябва да се следят цените, понеже дава тайни оферти, в които цената може да е по-ниска с 200-300 лева, от тази, която дава на резервация без профил. Апартамента беше хубав, но не беше добре поддържан. В банята имаше пожълтели ръбове, пукантини по ваната, по мивката. Кърпите ги сменяха всеки ден. Водата беше предимно хладка, гореща трудно се постига. Налягането е слабо, за 4ти етаж, едвам течеше.Лично бих препоръчала да се спи в Марината. Тя е най-приятна за разходка, дори през нощта. Много арабки излизаха след 12 през нощта на разходка с бебетата. Има кафенета,които работят денонощно. Ако се резервира в небостъргач до плажната ивица, ще има супер гледка към останалата част от града и към палмата. Например в Princess Tower имаше апартманет едностаен за 1100 лева за 4 нощувки.

Ще досписвам още, да не стане много дълъг поста.

1-ви ден: (10-август) Полет с WizzAir 13:05. На летище София отидохме в 11:30 някъде, стандартната проверка през скенер, не е имало нещо по-засилено, както е например за Израел. В Дубай малко бавно вървеше опашката за паспортна проверка, а след това доста бързо минахме и през проверка със скенер на куфарите и чантите,без да те карат да вадиш нещата. Питаха ни дали имаме техника - лаптоп, фотоапарат, но не ни караха да отваряме багажа. Не видях никъде нищо за сканиране на ретината. След това излязохме пред входа за една цигара време. Летището беше пусто, нямаше опашки, нямаше навалици - хората от самолета много бързо се изнесоха, кой с кола, кой с такси. Докато пушехме, се заговорихме с една жена - българка, много мила, която ни упъти по кой булевард да караме, за да не плащаме такси - все още бяхме малко неориентирани, нямахме никаква представа наистина колко е далече хотела в Бур Дубай. Около летището си беше една пустош, нямаше сгради наоколо, добре че беше хубавото осветление по булеварда, който свързва летището с магистралите за града. Създаваше се едно усещане, че не си в пустинята на няколко километра от града, а все едно си в него.
Накъдето и да се обърнеш, всичко изглежда ново и добре поддържано. Ние и още едни хора, от нашия полет бяха също с наем на кола, и те на Херц, така че около 20 минути отне на човека да ни оправи документите и да ни даде ключа за колата. Бях написала резервацията за 20:15, но нямаше проблем, че отидохме по-рано. Огледахме я с него, снимахме драскотините по нея и подкарахме към Дубай. Държа да отбележа, че легналите полицаи на летището са нереално остри и на определени места в Дубай  (по-старите и малки булеварди - само с по две или три ленти в посока, на които има много пешеходни пътеки) - толкова остри, че ако минеш с повече от 20 км/ч и всички си удрят главата в тавана,а куфарите ни отзад щяха да отидат на задната седалка, ако я нямаше преградата.
Настанихме се бързо, на рецепция бяха много учтиви. Никой не ни е правил проблем защо сме едно момиче и две момчета. Wifi-а беше безплатен, както и паркинга. От рецепция се взимаха, колкото искаш, адаптора за контактите, понеже там са с английски стандарт.
Оставихме си куфарите, изкъпахме се набързо и си направихме една бърза разходка до Дубай Мол. Стигнахме до фонтаните, тъкмо когато свръшваха последното пускане за деня. Хапнахме в един ресторант за бързо хранене, точно на изхода на фонтаните, поориентирахме се, поогледахме - колко малко араби, колко много филипинци и индийци, и как навсякъде в заведенията работят само чужденци, предимно филипинци.
А арабите много обичат да оглеждат чужденците, особено ако си разголена, от горе до долу, дори жените те гледат, с един интерес.
Обиколихме малко езерото на фонтаните, снимахме наоколо сградите, Бурж Халифа и се прибрахме да поспим. Не видяхме в интерес на истината много разголени чужденци, всичко спазваха дрес кодовете им за мола - да няма разголени рамене, да няма разголени крака... Въпреки че се разминахме с една жена на около 40, която беше с циците отвън, ама явно беше единичен случай по това време на годината.

2-ри ден: Този ден го предвидихме за Бурж Калифа, Финансовия Център и Дубай Мол.
От хотела първо минахме през Финансовия Център, за да направим снимки и да се разходим, понеже имаше паркче, но не успях да го намерим и паркирахме в една от сградите, където беше платен паркинг. Поразходихме се в този периметър на няколко небостъргачи, поснимахме всички сгради от Финансовия Център, които се виждаха, имаше малко площадче между сградите с фонтани и пейки, но нямаше никой навън - толкова луди като нас да се пържат в жегата нямаше. Беше невъзможно за пресичане извън това площадче и сградите и се върнахме към колата, за да стигнем до Бурж Халифа преди 17 часа. Решихме да се качим през деня. И без това при кацането на самолета се виждаше, че има вдигнат пясък във въздуха, все едно скоро е имало пясчъна буря, и наистина от 124тия етаж в далченината нямаше видимост. Едвам се виждаше плажната ивица. Бурж ал Араб изобщо го нямаше в картинката. Но гледката е много хубаво, въпреки че височината не се усещаше добре, заради околните високи сгради. Нямаше много хора, така че нямаше бутане за снимки. Тоалетните бяхаме много хубави, но ми направи впечатление, че в Дубай е модерно да оставят крем за ръце в тоалетните за общо ползване.
Купихме си магнити, бонбони с камилско мялко (не бяха кой знае какво) и се снимахме при професионалните фотографи, които после преработват снимките и слагат фон все едно висиш във въздуха от сградата. Слагат снимките в кожен калъв, но честно казано си е доста скъпо за една такава снимка. Качването и слизането с асансьора бяха интересни, заглъхването на ушите е нормално, не останах с впечатление за някой да е било болезнено и рязко (както ми се случи на един лифт в Германия, беше много рязко спускане, и болката беше прерязваща). На качване, една майка с 4 деца в асансьора и те милите стоят замръзнали и нито мигат, нито говорят. И тръгна асансьора и тя като им каза на аглийски - Дъвчете!, почна едно дъвкане на дъвки, за да не им заглъхват ушите , много сладки бяха. Малко бяха стресирани и те, какво ли има да се случва в асансьора.
След това хапнахме в мола, във Vapiano, на един от входовете от фонтаните е - тип италианско, много вкусно готвеха и имаше винаги опашка пред заведението. Тип самообслужване, взимаш карта, на нея маркират поръчките и на излизане плащаш. Нямаше какво повече да правим в мола и към 16:00 решихме да отидем към Дейра, да я разгледаме. Решихме да паркираме при Дейра Сити Център, което се оказа, че е мол, в който паркинга беше безплатен за 4 часа. Но от там не можехме да стигнем пеша до Крийка - поне така ни обясниха на рецепцията в хотел ИБИС. Обаче ние - тъпи и упорити , решихме да тръгме в посоката, в която мислехме, че е правилна, според картата на Дейра, която ни дадоха на рецепцията и стигнахме до една метро станция. Там безуспешно се опитахме на информация да разберем, ако хванем метро къде трябва да слезем, за да стигнем суковете, обаче никой не успя да ни ориентира добре. Всеки ни каза различна спирка и ни казваха, че пеша абсурд да стигнем, не ставало за вървене, няма къде да се пресича и т.н. А за метрото, жената, която продаваше билети ни каза да хванем червена линия, този на информация ни каза да хванем зелената линия. Ние гледаме някаква странна карта, в някакъв странен мащаб и се отказахме накрая да се борим с метрото, при положение, че не знаем после като излезем от него колко трябва да вървим и дали трянбва да хващаме таксита. А не е като да не можем да се оправим, в Мюнхен не сме имали никакъв проблем с цялата им влакова мрежа, но там е супер лесно да се оправиш. И сега като се прибрах вкъщи, погледнах картата - 6 километра пеша от Мола до сука, ако трябва да хващаме метро, е трябвало да се качим на червената линия за една спирка, после на зелената за още една и пеша. Искахме да го разгледаме, но явно ще бъде някой друг път, като сме по подготвени. Върнахме се към колата и с нея, и с навигацията се пуснахме надолу към Крийка, и спряхме пак на един платен паркинг - 3 дирхама на час. Бяхме вече много близко до Златния сук и като влязохме  в махалата, при черните араби - тук вече филипинци и индийци нямаше. Едни черни, черни, малко криминално гледат. Турските базари малко по-културни ми изглеждат. Такова оглеждане падна, че почнах да се притеснявам роклята ли ми прозираше, шала ли прозираше, а аз само дълги рокли до земята и винаги опакована в един шал, до лактите всичко покрито, до гушата, като облицована ходех и те пак  гледат ли гледат, все едно гола бях. Само косата и лицето оставаше да си покрия. Тук вече забелязах туристи, с фотоапаратите, оглеждащи магазините. Продавачите в магазинте само араби, и то си личеше че тук вече става дума за по-бедната класа на Дубай. Жените арабки бяха повече отколкото видяхме в мола и повече сами се разхождаха, докато в мола все придружени от мъже, както си е по традиция. Тук таме се мерваха, пазаруващи, но почти липсваха. В златарските магазини не влизахме, по витрините всичко изглеждаше тип тенекия, с позлатено покритие. За дрехите, всичко тип Китай внос. Не останахме впечатлени. Вървели сме сигутно час, и нито един магазин за хранитлни стоки - а ние умрели от жажда. Толкова вода през живота си не съм пила, но там няма как- организма си иска, с това потене при тази горещина. Поне си има плюс - сваляш килограми .
Не се заседяхме там дълго и набързо се изнесохме. Общо взето за нас си беше загуба на време. Турските базари ги знаем, Илиенци си имаме, сергии по центъра и Графа също, както се казва, и ние от такъв свят идваме, нищо впечатляващо. Докато това е доста интересна туристическа атракция за един немец или англичанин в интерес на истината.
От там излязохме на една пешеходна алея до Крийка и решихме да се качим на корабчетата с вечеря и програма. Храната беше наистина вкусна, хумус и арабска питка - това ми беше мерак да опитам там и бяха наистина много добре приготвени. Програмата за вечерта не беше кой знае какво, даже намерих прилики с български народни програми по кръчмите. Там ти танцуват Танура, после с кон се разхожда и забавлява публиката, после с една кукла и илюзионист, който прави всичко друго, но не и фокуси, повече караше хората да танцуват. В българските кръчми - хоро играят, с магарето по масите се разхождат да закачат хората, и повеждат после хоро, за да станат да танцуват хората. До нас седнаха семейство араби с две дъщери и това всъщност беше най-впечатляващото за мен от програмата на лодката. Те ме гледаха с интерес и аз тях ги гледах с интерес. Те ми гледаха разголените рамене и роклята и непокритата коса, пък аз ги гледах как си свалят воала от лицето (кхимар), за да си направят селфи, да се постнат във фейсбук, и после да си сложат воала и да го повдигат всеки път, като поднасят храна към устата или отпиват вода. Явно фейсбука не е лошо нещо в Дубай за 14 -15 годишни девойки. Корабчето плава 2 часа и малко, няколко пъти щеше да се сблъска с едни други кораби (dhow), а пък ония по-малките лодки за превоз на хора, дървените, бяха като мравки по реката, които трябва да внимаваш да сгазиш. Как се оправят тия капитани там, не знам, беше лудница в Kрийка от лодки през август, не си представям как е ноември, декември и март.
И след това преживяване, решихме, че не ни се спи, а минаваше вече 23:00, решихме да се разходим до Марината, да я видим през нощта. Попътувахме 40 километра някъде, нямаше голям трафик, но много хубави коли там. Вечер по това време, позахладнява и може да не се пуска климатик в колата, а да се кара на отворени прозорци. Само че не е много препоръчително за жена шофьор, понеже в моя случай само ми подсвиркваха от някакви джипове. Закачат се общо взето арабските мъже.
Като караш късно вечер, се усеща атмосферата в модернизираната част около моловете и марината, че има нощен живот. По светофарите се закачат, заглеждат се, форсират двигатели да се състезват, но никой не превишава скоростта много. И като се навлезе в Марината, усещането става още по-цивилизовано. Арабки с количките и бебетата на разходка в 12:00, млади чужденци и араби си се разхождат, висят по заведенията, пушат наргилета, хапват. Приятна обстановка за релакс. Алкохол, разбира се, не се продава и ако попиташ дори за бира, както направи едното момче от компанията, те гледат много странно, тип: - "Ти сериозно ли ме питаш това?" Но никой не ти прави проблем. И така там разходки, снимки и до към 03:00 се пошляхме, но се прибрахме, защото на следващия ден си бяхме резервирали яхта, както и сафари.

3-ти ден – Направихме резервация за яхта – разходка за 2 часа около плажната ивица и Марина – 600 дирхама, 12 метрова яхта. Резервацията я намерих в groupon, но не можах да платя с карта на Уни Кредит, нито дебитна, нито кредитна (явно сайта не е одобрен от УниК) и се наложи да издирвам ваучера в друг сайт – yallabanana, където нямах проблем с плащането с кредитна. Купих си и ваучер за сладолед от kobonaty, където също ми прие кредитната. Запазихме яхтатат за 9 сутринта. От Дейра излязохме в 7:30, а яхтата се намираше някъде, на пристанище Jumeira Port (близко дo BurjAlArab). Пистигнахме около 8:20 на Jumeira Port, или поне там, където ни отведе навигацията. Оказа се, яхтата не е там, където сме ние. Всъщност дори не бяхме на правилното пристанище. Поне един арабин охрана имаше - и го запитахме къде се намираме и къде трябва да се намираме. Оказа се, че има цели 4 малки пристанища, разположени на няколко километра едно от друго и едно търсене падна още 30 минути на кое точно сме ние. Резервацията беше с Day&Night. Той за тях не беше чувал, но за МакДоналдс знаеше - на следващия светофар в дясно. По имейл ми бяха пратили карта, която отново беше в един невероярен мащаб, който няма нищо общо с реалността, единствения ориентир е някакъв МакДоналдс, джамията и Бурж Ал Араб. На картата пише МакДоналдс, той казва Макдоналс, значи сме на прав път, ама надали. Подминахме 3 светофара. Караме по Jumeira Road, и виждаме табела за Port 2,3,4,6. Минахме повече от километър, два - МакДоналдс няма. Има KFC. Почваме да се чудим дали човека от Порт 1 не се объркал, като го попитахме къде да търдсим Day&Night, да не би да е KFC. Завихме и се озовахме на Порт 2. Там един учтив арабин, вече в час ни обясни, че трябва да покараме още, на по-следващия светофар, на порт 4 е нашата яхта. И ние щастливи караме ли караме, и все повече приближаваме Бурж ал Араб и вече ще го подминеме (а на картата пристанището е преди него), и подминахме още 4 светофара, завихме пак към поредния порт - пак не е той - даже и пуст беше - около още 3-4 километра, и най- накрая видяхме някакъв МакДоналдс, и успяхме да стигнем в 9 без 5 на пристана. Капитът тръгнал даже да ни търси, но се пресрещнахме за щастие.
Разходката с яхтата си заслужава, много е приятно, минава се близко до Бурж ал Араб, за снимане, после по плажната ивица, под моста на монорелсовото, близко до Палммата, и към Марината. В нея обръща и се връща обратно.  3 часовата обиколко предполагам, че включва  и обиколка до Атлантис пак за снимки. Капитанът беше младо момче, с още един помощник – филипинец, бяха учтиви,  но също не ни заговаряха и ни оставиха да си снимаме и да си говорим. В 11 слязохме от яхтата, и седнахме да хапнем в пицария на пристанището. Бяхме единствените клиенти в заведението, но храната отново беше много вкусна, а обсужването без забележки. Естествено климатиците бяха надути на 18 градуса и  без шал не се живее. Върнахме се до хотела и решихме да направим първия ни плаж на обществения плаж, преди да дойдат да ни вземат за сафари в 16:00. И така от 13 до 15 бяхме на плаж.  Искахме да отидем при плажа пред Burj Al Arab, но беше затворен за ремонт. Затова продължихме по пътя и завихме при Open Beach, пред който имаше безплатен паркинг. Нямаше чадъри, само съблекални, под които се скрихме на сянка. Водата беше топла, като чай. Но при влизане държи хладнина спрямо напичащото слънце. На плажа имаше само една девойка по бански и двама араби ли бяха, индийци – не ги различих и те се печаха и къпеха. По едно време се появиха две арабки, влязоха с техния "бански" – който аз не различавам от абаята, излязоха, изчакаха да изсъхнат, качиха си се на джипа ново  БМВ и си заминаха. Прибахме се, да се изкъпем и да се оправим и дойде ред на сафарито. Резервирах директно през сайта на Arabian night tours. В сайта пише, че има отстъпка 30% от цената, която беше 300 дирхама. С отстъпката беше 210 дирхама. Писах си по имейл с тях, и ми обясниха, че ще дръпнат парите в деня на сафарито с отсъпката. Писаха ми, че в деня се обаждат, за да подсетят за сафарито и да поискат номер на стая. Около 16:15 дойдоха да ни вземат с Toyota LandCruiser. Шофьора се държа много учтиво – не ни заговаря, освен ако ние не го попитаме нещо.  Беше облечен традиционно за Дубай – с мъжката абая и шал на главата, но се оказа, че не е от UAE, а е от Южна Африка, Коморските острови.  Явно дори тези,които са облечени като араби и приличат на араби, всъщност най-вероятно не са дубайци.  В джипа се качват 6 човека, с шофьора бяхме 7. При нас се качиха англичани, които взехме от покрайнините на Дубай , от сграда тип апартаменти – така и не разбрах дали си бяха наели апартамент или си го бяха купили, живееха ли там, или туристи бяха. В багажника има две допълнителни седалки, където всъщност най-много се усеща карането по дюните. За тези, които искат екстремно усещане по дюните – да седнат най-отзад, а тези които искат да не усещат много, много – да седнат отпред до шофьора. Не се усеща дрифта, но пък изглежда по-страшно като се спуска надолу. Най-отзад не се вижда много добре, но пък така се лашкаш със задницата на колата,че е голямо забавление.  Шофьора ни се оказа много добър и шегаджия. Редовно караше срещу дървета и в последния момент завиваше рязко. Когато се събраха в пустинята всички джипове и се приготвяха за тръгване, той реши да ни позабавлява докато се изчакват с няколко завъртания по едната дюна, на която бяхме. Да не скучаем. После като тръгнаха всички, ни пита – „За първи път ли ви е?.” Ние – „Да”, и той „Така ли - и на мен ми е за първи път.”После продължи да си ръси шеги (this is crazy car, you know, its not me, it’s the car going crazy)… Караха 20тина минути по дюните, две коли спукаха гуми, но не ги изчакахе. После се качиха на една магистрала с по 2 ленти в посока, ей така от дюните изскачат на пътя. И това беше екстремно - по пътя си минават коли и ние изскачаме на пътя с тях и гледаш 20 джипа бели на агенцията изскачат и почват да изпреварват другите коли. Особено карането със спуснати гуми. За да ни забалвява се изпреварваха с един от другите джипове, засичаха се, присверкваха си, дърпаха се. И ни стовариха в лагера, където поседяхме около 2 часа. Бяхме от първите в лагера – имаше камили, борд по пясъка, бъгитата се плащаха, вътре имаше наргилета – ако го пушиш в шатрата, или на пейките където са наргилетата е безплатно, но ако искаш да ти го донесат на масата се плащаше 50-60 дирхама. Започва програмата, насочват хората към храната. Яденето не беше много добре приготвено. Арабските питки бяха сухи и препечени. Хумуса имаше вкус на прегоряло, а салатите миришеха на тор.  безалкохолните напитки бяха безплатни. Но може би е бил единичен случай. Имаше фреш от портокал, който беше 10 дирхама. И естествено продаваха снимките, от пустинята. Имаше рисуване с хена, и шатра за снимки с абая - безплатно. Програмата започна и първо танцуваха Танура, после една девойка изтанцува арабски танц с меч, потанцува с децата и така приключи програмата. Говорихме си с англичаните, разбира се, бяха посетили вече Sunny Beach и даже ни разказваха как има сафари и в България. Ние не знаехме, и бяхме доста учудени, после разбрахме, че пак с по-стари джипове по планинита ги возят. Беше доста забавно, но ако ходя втори път бих си взела само каране по дюните. Предплагат се като отделни пакети. След това, като с евърнахме в хотела, отново на колата и в Марината пак до към 03:00 час.
4-ти ден: Този ден го отделихме за сутрешен плаж в Ал Мамзар, Емирейтс Мол, Дубай Мол, Палмата, Атлантис-в Насими бийч и пак завършихме с Марината. От Дейра до Ал Мамзар беше много близко. Видяхме няколко плажа, всичките бяха празни, нямаше входни такси, но не видяхме къде е парка. Заехме една беседка и пак поседяхме 2 часа, покъпахме се, снимахме гледката към сградите в Шаржа и се прибрахме да се изкъпем. В Емирейтс Мол не се заседяхме много – видяхме пистата, хапнахме в една пицария там, обиколихме го малко и се върнахме в Дубай Мол за фонтаните. След което, се насочихме към Палмата. Тунела за коли обаче минава под водата и излиза точно на Атлантис. В дясно е паркинга за Насими Бийч клуб, който беше безплатен – но не знам дали е било заради август месец. Имаше бариера и охрана, на които даваш обяснение кой си и защо си тук – но като кажеш,че отиваш в бара на Насими Бийч те пускат без проблем. После като паркираш, пак те прихваща охрана и идва да те пита за къде си тръгнал.  Понеже е август, Насими беше само около басейна на Атлантис, плажния бар беше затворен. Седнахме вътре в бара, където се сервираше алкохол. За наше учудване и гордост, на един от телевизорите, точно тогава предаваха запис от събора на Рожен, но не видяхме коя телевизия беше. Не седнахме на диванчетата при басейна, понеже сервитьора ни информира, че има минимална такса- консумация от 500 или 1000 дирхама и нагоре. След като пихме, без мен, понеже съм шофьор и не рискувах в тази държава, където беше разрешено да караш с 0,1 промила  се разходихме в паркчето на атлантис и по плажа, но решихме да не влизаме навътре в хотела. Не видяхме хората около нас да носят гривни, но решихме че шанса пак да ни спре някоя охрана е голям и какво ще му обясняваме, че искаме да снимаме, не ни се занимаваше. Отидохме да пипнем водата и да видим как е пясъка, понеже четох тук, че не се харесва на плажуващите, понеже напомня на тиня и намирисва. Мирис толкова не усетихме, но наистина малко е жабурнясала водата. Същтата беше и на Ал Мамзар, и на Open Beach. Пясъкът е особен, тип кал като се намокри. Няма нищо общо с нашия пясък на Черно море. Личи си че е насипван и че е изкуствено направено всичко. Особено се забелязва, че водата не циркулира много, заседява. Миди имаше, даже и рибки имаше във водата. Имаше много клони и камъчета ъсщо. Водата е доста солена, но като видях как всичко мятат във водата арабите, ми призля. БЪрше си със салфетката пота от челото и мята във водата. Същото и в пустинята – шофьорите взимат бутилка вода, късат етикета ( незнайно защо) и го мятат на пясъка. А пустинята беше толкова мръсна – биклуци навсякъде, шишета, хартии, части от коли, брони, гуми, джанти... ужасно. Ама нали има кой да им чисти. Бол филипинци, бол индийци, че даже и на едната магистрала извън Дубай, по пътя за Хата, видяхме филипинец с лопатка и метла да събира навяванията от пясък по пътя. И вечерта пак я завършихме в Марината.
Ден 5 – Полета на Wizz беше в 19:35. Ходихме на плаж - пак на Ал Мамзар, ,минахме през Дубай Мол да си купим някой неща (фурми с шоколад, бонбони от Angelina), и се насочихме към Марината за последно, да пием кафе и да ядем там. След което се отправихме към летището. От марината също беше много далече – 30- 40 минути път. Решихме да караме по табелите, голяма грешка – на една табела има знак със самолетче, на следващата няма и не знаеш караш ли правилно, не караш ли. За щастие стигнахме на време. Оставихме колата, човека я прегледа набързо, начислини ни таксите и поживо-поздраво си тръгнахме от Дубай.

Здравейте момичета,
исках да попитам... истина ли е, че ако си посещавал Израел, не можеш да посетиш Дубай
На първа страница не намерих информация, извинявам се ако има такава.

Има такова нещо. Единият приятел, с който пътувахме сега август, си смени паспорта. Беше ходил в Израел преди 2 години. Паспортът му не изтичаше, но отиде да си го смени. На гишето са го попитали защо и той това е казал. Не било проблем за смяната. В Дубай при проверките нямаше проблем с новия паспорт. Но прелистват паспортите, за да видят от къде има печати, а аз имах само от Турция. Поогледаха го повечеко време. Не са ни задавали въпроси.

И аз съм чувала нещо подобно 

Зависи дали имаш печат в паспорта. Ние като ходихме в Израел (февруари месец 2014) ни дадоха едни картончета, вместо печат. На излизане, ти слагат печат върху това картонче и после ако искаш можеш да го изхвърлиш. И така като пътувахме до Дубай след няколко месеца нямахме проблем.
Но разбрахме, че тези картончета ги дават от скоро...защото преди печатът наистина е бил проблем за влизането в накои страни (вкл. и Дубай)

Ahava, страхотен пътепис. Напълни ми душата.   Искам отново в Дубаййййййййййййййййййй

Ahava, благодаря за отделеното време да споделиш!   

Скъпо ли е предвижването с такси в Дубай?