За психолозите и семейните терапевти

Хубава тема, ще следя. Аз лично съм ходила само веднъж и доста ми поолекна. С едно ходене нямаше как да ми помогне, но мисля пак да посещавам, този път редовно

Не. Според мен диалогът е най-добрия начин за решване на конфликти и проблеми. Поне при нас винаги е действал.

Да. И имаше само позитиви след това..

Понякога с диалози с партньора не се оправят нещата напълно. Ако хората от предишни връзки имат сериозни белези и травми (как звучи само... но си е факт)... Ако човек в предишни връзки е имал някакво вредно за връзките поведение, но не е било обсъждано и не е търсен изход, а е имало само скандали по този повод поради липса на диалог... Т.е. ако не се е получавал диалогът тогава, то си остава навик да не се получава и сега... И без скандали, просто на човек си му е затвърден модел на поведение и трябва сигурно с чужда помощ да види какво причинява на сегашната си връзка... И ако пък другият партньор има други проблеми, пимерно предишното му семейство го няма заради смърт, а не заради скандали и неприятности... Някак си този пък човек няма тренинг във връзки с разправийки и не желае такива... Помощта от специалист сякаш е наложителна...

Кумата ми е клиничен психолог и фамилен терапевт и макар че поради изключително близките ни отношения не може да ме/ни терапевтира, благодарение на нея съм прескочила много драми и съм издрапала от много дупки.

Това, което ми прави впечатление е, че българинът е супер задръстен що се касае до психичното му здраве и емоционално състояние. Все още бърка психолог с психиатър, а посещенията при психолог се считат за нещо срамно.
Пълна идиотия. 

Разговорите между партньорите са наистина нещо много важно. Те показват желание и възможност да се установи връзка, да се разбере позицията на другия. Чудесно е, ако проблемна ситуация или проблеми в отношенията се разрешат чрез разговор.

Само че не винаги това е достатъчно. Просто защото хората сме в собствения си филм, много често се касае за неща, които не са достатъчно осъзнати и разбрани и по тази причина няма как да се преосмислят и променят издълбоко.

Винаги съм се учудвала как хората прибягват до помощта на специалист във всяко едно отношение, като се започне от фризьор и козметик, техник за сматфона или автомобила, лекар и т.н., а в областта на психологията смятат, че всичко им е ясно и че ще се оправят винаги със собствени сили! Може би защото има силно предубеждение, че едва ли не човек капитулира, ако се посъветва с психотерапевт и един вид вдига ръце от проблема и упълномощава някой друг да го "оправя". Или пък докато не се иде на специалист, проблема е под контрол и е мъничък и незначителен... А всъщност ние се променяме дотолкова, доколкото е личното ни желание и възможност да го сторим, никой не ни "оправя" вместо нас.
Просто професията на този тип специалисти е да насочат хората по един градивен начин да разрешат трудностите св психологичен план. И да се отиде на психолог показва наистина сила и готовност да се погледнат нещата под друг ъгъл и да се изтърпи болката от това, защото не е лесно да се срещне човек така открито с неща, които го тормозят и му пречат от години. Макар че , от друга страна именно това е лекия път, защото безкрайното отлагане и буксуване не решават нищо.

Посещавам редовно (от няколко години) аналитичен психотерапевт не поради причините, за които питаш, но разискваме и отношенията ми с партньора.
Помага е меко казано.

И за моето семейство това е успешен вариант.  Аз ходя на психотерапия, обсъждам там отношенията вкъщи, и работя по моята  част от нещата. В един момент се оказва, че лекувайки и справяйки се с моят дял, това дава пространство и възможност и на останалите от семейството ми да се справят по-успешно с техните трудности.

Ходили сме, да, по мое настояване, в периода на едно 5 годишно майчинство ... имахме доста проблеми. Терапевта прецени, че ние нямаме проблеми във връзката, а аз имам заради седенето вкъщи.... не знам права ли беше. По ходих на терапия аз няколко пъти, може би и да ми е помогнала, но все пак имам чувството, че за да преодолееш някаква криза трябва най-вече сам да си помогнеш.
На мен ми помогна мъжа ми като ми намери работа, после си помогнах сама като се задържах на нея.

Приятно съм изненадана от мненията по темата досега, записвам се да следя.

zdraveite. Obryshtam se kym vsichki koito izrazqvate mnenie po vyroza sys zov za pomosht. Ot Plovdiv sme s myja mi i bihme iskali da posetim semeen terapevt ili psiholog. Molq, preporrychaite ni nqkoi koito shte ni pomogne da izgladim razlichiqta si. Blagodarim predvaritelno.

Вие двамата лично ги изгладете , и какво толкова си говорите с тези психолози ... Съвсем сериозно питам ???

axel_chiara2430, отиди и ще разбереш.  Подозирам, че тук се таи един предразсъдък, кйто чувам по свой адрес от много страни през годините.  А именно, много хора смятат, че психолозите "дават съвети" и "учат" човека какво и как да направи, а клиентът слуша и изпълнява. И оттук тръгва мнението, че по-добре да се оплачеш на приятел, да ти олекне, хем същите съвети ще ти даде, хем няма да ти вземе пари. 

А в човешката душа си има толкова много незнайни и неосъзнати сили и закони, които си действат, и ако човек заеме неправилна и неградивна позиция, поради навик, незнание, предразсъдъци, възпитание и поради наистина безброй още причини, става наистина трудно. Има много лични сайтове на психотерапевти, в които те споделят свои или чужди материали. Има много информация за различните психотерапевтични школи. Само 2-3 страници да прегледа човек, би добил представа. Или поне би му се разклатило мнението, че психолозите нищо съществено не знаят и не правят всъщност.

Всяко нещо изисква грижа, според същността си. За косата е една, за хладилника е друга, за хигиената в дома - трета.
И изненадващо  , има и наука за душата, защото тя си има свои специфични особености и потребности.

 Не изпитвам доверие към професионалните психолози.
 Ако имам проблем, който се нуждае от съвет бих се обърнала  по скоро към близък човек.