Кой какви домашни любимци отглежда-нека ги покажем!

имам хамстери - четири клетки, защото не могат да живеят заедно

Белинда вече рови във Вечния сух талаш:


сестра й Кафина:


прекрасните малки очи на Лора:


Бени е сестра на Лора:


Металика е най-малката душичка:

У нас е зоопарк - имаме си куче - английски булдог, папагал Жако и фретка. И честно казано с огромно удоволствие разглеждам обявите за котета - британчетата и персийчетата са ми любими, ама любимият сигурно ще ме изхвърли с менажерията

Винаги съм мечтала за фретка  Гальовни ли са, гризат ли, миришат ли?

Анабел

Котак и зайче

Морско свинче, 2 котки и куче. цитат от една реклама  , не че виждате нещо, защото качени снимки няма. В анкетата могат ли да се посочват няколко отговора?

Вече да,добавих още няколко опции.

Имах зайче,ама почина .От 1 месец живеем отделно,преди това при майка ми и там имаме котка.Наборки са с дъщеря ми .

Котарак, Харитон, възраст 11 г.

http://scr.hu/0ws9/odpc9
http://scr.hu/0ws9/finx2
http://scr.hu/0ws9/q8gc4

Любимо място за излежаване - под мен, върху мен, до мен,...

Колко години живя зайчето? И ние имаме зайче и хъски

4 години.Това лято почина още немога да го преживея.

Писах друго, защото не ми разреши анкетата повече от 1 отговор.
При майка ми имаме почти 15 годишно куче /от новородено  е вкъщи/ - Джуда
/на този комп нямам нейна снимка/

Сега където съм имаме котка на почти 1 година /Мойча също от новородена я отгледах, а от вчера вече има свои бебета/ и куче /Тервел/.





И предишните домашни любимци, които са от бебета вкъщи куче /Сали, почина на 14 години/ и коте /Дарко, отиде си на около +/- 13 години, че него го прибрахме без да знаем възрастта/.

Да! Аз пък не гласувах в анкетата, защото няма повече от 1 отговор позволен.
Мързелива съм на тема снимки, но предния пост ми подаде идея, че можем да разкажем по малко за предишните и настоящи любимци.
1. Първия ми любимец, взет специално за мен - котка Зара - бях към 7-8 годишна.
2. Първото ни куче, взето за брат ми - женска дребничка, като булонка Арус. Бях към 10 годишна. когато взехме кучето, котката го прие тежко, избяга и не се върна повече. На 2 г. Арус роди първите си бебета. Продадохме и раздадохме всички. За сметка на това взехме...
3. Моето куче - женска овчарка Лора. Арус я кърмеше, докато беше малка, а после двете заедно гледаха вторите бебета на Арус, които също продадохме. За жалост Лора беше доста буйна и своенравна пазачка и въпреки обучението, на което я записахме беше склонна да хапе непознати хора. Имаше 1-2 леки инцидента (трудно е 12-13 годишно дете да води овчарка) и родителите ми прецениха, че трябва да я дадем на познати, които имаха къща на село, където тя живя до около 10 годни може би. Понякога ходех да я видя.
4. Първото ни осиновено куче - женска болонка Дара, която намерихме на платче пред входната врата на съседи. Навярно изхвърлена и търсеща своя дом, кожа и кости, цялата опаразитена и почти без козина. Обезпаразитихме я и я прибрахме. Била съм някъде 14 -15 годишна. А Дара, когато я прибрахме беше най-малко на 3, а може би и на повече. Беше вече раждала поне веднъж. При нас роди още 2 пъти. Всички малки също продадохме и раздадохме.
Дара почина в ръцете ми през лятото на 2005 г., докато се опитвах да я занеса до университетската клиника. почина от оток на белия дроб. Тогава е била над 10 годишна.
Арус почина в началото на 2006 г. на около 14 г. Беше вече стара с многобройни здравословни проблеми. Останахме без домашни любимци и просто не можеше така.
5. Първия ми кокер - Кора. Най-чудесното ми куче. Роди веднъж бебета, които продадохме. Аз заминах за Пловдив, а за Кора се грижеше майка ми. Изненадващо в един ден ми съобщиха, че я е блъснала кола, когато бъща ми я извел. За това куче още плача, като се сетя, защото беше само на 7 и беше здрава и жизнена.
6. Кучето на баща ми - Арша - кокер. Взе я след след смъртта на Кора, за да има пак куче у дома. Тя е една дребна, свитичка и плашлива животинка. След като баща ми почина за нея се грижи майка ми.
7. През 2011 г. в Пловдив ми беше самотно и приятеля ми (сега ми е мъж) ми предложи да взема котка. Така взех Руби - руска синя. Първата ни котка, като двойка.
8. През 2012 г., когато Руби беше на около половин година намерихме 2 изхвърлени слепи котета. Отгледахме ги с биберон. Искахме да ги дадем на някой, но успяхме да дадем само 1 от тях. Чопър - мъжкото коте остана. Къстрирахме го, за да не се размножават котките, а по-късно кастрирахме и Руби.
9. През 2013 г. наехме етаж от къща и мъжа ми беше убеден, че се нуждаем от куче. Куче не за двора, а за в къщи. не можехме да вземем бебе куче, защото сме ангажирани и сме на работа, а бебетата се нуждаят от доста повече внимание и възпитание. гледахме обявите за подарявена на кучета - кокери, бийгъли, които някой е взел, но не желае или не може вече да гледа. 2 пъти се разминахме с обяви, но на 3-ти път чак от Бургас взехме Тера - кокер на 2 години. Чудесна е, луда глава, която напомня на Кора, но е и доста различна.
Сега у дома са Руби, Чопър и Тера.
Допълнително пиша за гризачите: Когато имахме Арус и Лора имахме и хамстери. Гледахме хаместери около 5-6 г. Всичко започна от 1 женски хамстер. тя се оказа бременна и на 1 ден у дома роди. Останаха ни мъжко и женско и те се размножиха и т.н. до безкрай. Продавахме и раздавахме. Имали сме 26 хамстера в аквариуми у дома. Постепенно приключихме с гледането на хамстери.
През 2009, когато още бях сама в Пловдив ми беше самотно и от позната, която не и се занимаваше получих морското си свинче - Рафи (женско), тогава беше на 1 година. Още е у дома и тя, заедно с двете котки и кучето.
Ако поста ми ви е отегчил ме извинете или просто не го четете целия. Обожавам любимците си и миналите и настоящите. главата ми е пълна със спомени и истории за тях. мисля, че правят живота по-интересен и забавен.

вече има възможност да се гласува с повече от един отговор