Здравейте морски принцеси. Идвам да се похваля на бързо завършихме успешно. Многа съм щастлива, но и разочарована. Мислех че ще се прибере да се разтъжим а те го качват веднага на кораба, но май така ще е всичко на бързи обороти.
- Публикувана: 2 март 2015, 10:24 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2022, 12:58 ч.
Съпруги, чиито мъже пътуват по море - 32
Има ли моряшки жени? Прочетох всички ваши публикации и реших да пиша, явно само тук можем да се подкрепяме, защото само ние си знаем през какво преминаваме и как минават тия месеци в чакане.
Ехоу, никой няма тук май?
Хайде да съживим хубавата ни тема, аз ще посрещам в края на септември, живот и зраве, а вие?
Имам колежка на работа, чийто син е студент във ВВМУ тук във Варна и се вълнуваме с нея по повод първият му рейс. На car carrier е и отиват в Сингапур, а корабът на мм е със същия курс, един до друг ги показва марин трафик-а ...
Хайде да съживим хубавата ни тема, аз ще посрещам в края на септември, живот и зраве, а вие?
Имам колежка на работа, чийто син е студент във ВВМУ тук във Варна и се вълнуваме с нея по повод първият му рейс. На car carrier е и отиват в Сингапур, а корабът на мм е със същия курс, един до друг ги показва марин трафик-а ...
Здравейте, на нашето семейство му предстои да се сблъска тепърва с новата професия на нашият татко. На 34 години започва да пътува и всъщност другата година живот и здраве ще е първият рейс. Гледам да се подготвя психически за настъпващите промени, имаме момиченце на годинка и искам и още едно бебе скоро, не знам как ще се случат нещата. В момента имаме семеен бизнес, който печели, но на човек все му се иска повече и повече, и така реши спонтанно и записа задочно, ще се качва, решил е. Но аз постоянно се измъчвам и си повтарям , заслужава ли си заради едни пари? Живеем добре , имаме хубав дом, хубава кола, не сме лишени от нищо. Тази раздяла ме притеснява, защото детето е страшно привързано към татко си, той много се грижи за нея, прекрава много време с нея и не знам тя как ще го приеме. Както и да е теже ми и исках да споделя. 🌹
Здравейте, на нашето семейство му предстои да се сблъска тепърва с новата професия на нашият татко. На 34 години започва да пътува и всъщност другата година живот и здраве ще е първият рейс. Гледам да се подготвя психически за настъпващите промени, имаме момиченце на годинка и искам и още едно бебе скоро, не знам как ще се случат нещата. В момента имаме семеен бизнес, който печели, но на човек все му се иска повече и повече, и така реши спонтанно и записа задочно, ще се качва, решил е. Но аз постоянно се измъчвам и си повтарям , заслужава ли си заради едни пари? Живеем добре , имаме хубав дом, хубава кола, не сме лишени от нищо. Тази раздяла ме притеснява, защото детето е страшно привързано към татко си, той много се грижи за нея, прекрава много време с нея и не знам тя как ще го приеме. Както и да е теже ми и исках да споделя. 🌹
За мен не си заслужава абсолютно особено при това, което си имате. Ние бяхме разделени 2 месеца - беше ужасно. Щом сте материално добре, не виждам смисъл. Пък ти добре ли би се чувствала с 2 деца сама?
Здравей и добре дошла при нас, Viktoriq_95 
Попаднала си на мъж с много мъжка професия и трябва да.му бъдеш.партньор. За да замине спокоен той вярва, че можеш да се оправяш.сама и разчита на теб и за детето, което е и негово. Мъжете ни емоционално и психически трябва да се справят и се справят с по - тежки ситуации.
Ще се оплакваш тук на нас, но него ще го подкрепиш в новото начинание. Той ще намери начин да ти помага и отдалеч, както нашите помагат на нас.
Не е за всеки мъж работата в морето и далеч не всяка жена може да бъде жена на мъж, който пътува по море.
Попаднала си на мъж с много мъжка професия и трябва да.му бъдеш.партньор. За да замине спокоен той вярва, че можеш да се оправяш.сама и разчита на теб и за детето, което е и негово. Мъжете ни емоционално и психически трябва да се справят и се справят с по - тежки ситуации.
Ще се оплакваш тук на нас, но него ще го подкрепиш в новото начинание. Той ще намери начин да ти помага и отдалеч, както нашите помагат на нас.
Не е за всеки мъж работата в морето и далеч не всяка жена може да бъде жена на мъж, който пътува по море.
Подкрепи го! Вероятно сам ще се откаже бързо ако доходите не са водещата причина. Трудно е сама с две бебета с малка разлика, моите са с 13 месеца, че и няма баби около нас, но то е временно, сега са на 10 и 11г и нещата са доста по-лесни и забавни.
Аз изкарах прекрасно лято във Варна, като в последните дни посрещнах ММ там. Размазах го от обикаляне! Вчера се прибрахме, още се боря с багажите.
Аз изкарах прекрасно лято във Варна, като в последните дни посрещнах ММ там. Размазах го от обикаляне! Вчера се прибрахме, още се боря с багажите.
Здравейте .Нашия татко също заминава сега на 16 декември.Това му е втория кадетски рейс и след това живот и здраве ще се качи дай боже вече като трети механик.Ние сме от Варна.Наистена е трудно да си сама ,особено и сега ,когато на малкия му предстои догодина септември да е 1ви клас .Работя на по 4 часа ,първия път се справях .Къде с помоща на баби приятилки ,но успях.Бях до него и го подкрепях за всичко.Минаха бързо 6те месеца .В началото много плаках ,първия месец не знаех къде се намирам.Влизах в стаята ни и просто всичко ми миришеше на него ,макар и да се караме и по някога да не се разбираме ,не можем един без друг.Най гадно ми беше това ,че се чувахме на месеца 1 или 2 пъти.Сега ще се качва на танкер ,фирмата се казва "Тена Марис" ,ако някоя от вас има наблюдения как седят нещата с танкерите и връзката със "света" моля споделяйте ! ☆
Много се радвам ! Да той много искаше точно за тази фирма да работи.Разбира се ще ми е доста трудно с доходите ,но ще викам "неволята". Все пак докато стане 3ти механик има време. БЛАГОДАРЯ Момичета ,че Ви има.Мъжът ми е много щастлив ,че мога да общувам и с други жени ,чиито мъже плават.Засега казват ,че към 16 декември би трябвало да замине .За пръв път ще караме празници сами с малкия ,но това ме обнадежди ,че може да се чуваме .
Здравейте .Нашия татко също заминава сега на 16 декември.Това му е втория кадетски рейс и след това живот и здраве ще се качи дай боже вече като трети механик.Ние сме от Варна.Наистена е трудно да си сама ,особено и сега ,когато на малкия му предстои догодина септември да е 1ви клас .Работя на по 4 часа ,първия път се справях .Къде с помоща на баби приятилки ,но успях.Бях до него и го подкрепях за всичко.Минаха бързо 6те месеца .В началото много плаках ,първия месец не знаех къде се намирам.Влизах в стаята ни и просто всичко ми миришеше на него ,макар и да се караме и по някога да не се разбираме ,не можем един без друг.Най гадно ми беше това ,че се чувахме на месеца 1 или 2 пъти.Сега ще се качва на танкер ,фирмата се казва "Тена Марис" ,ако някоя от вас има наблюдения как седят нещата с танкерите и връзката със "света" моля споделяйте ! ☆
Здравейте .Нашия татко също заминава сега на 16 декември.Това му е втория кадетски рейс и след това живот и здраве ще се качи дай боже вече като трети механик.Ние сме от Варна.Наистена е трудно да си сама ,особено и сега ,когато на малкия му предстои догодина септември да е 1ви клас .Работя на по 4 часа ,първия път се справях .Къде с помоща на баби приятилки ,но успях.Бях до него и го подкрепях за всичко.Минаха бързо 6те месеца .В началото много плаках ,първия месец не знаех къде се намирам.Влизах в стаята ни и просто всичко ми миришеше на него ,макар и да се караме и по някога да не се разбираме ,не можем един без друг.Най гадно ми беше това ,че се чувахме на месеца 1 или 2 пъти.Сега ще се качва на танкер ,фирмата се казва "Тена Марис" ,ако някоя от вас има наблюдения как седят нещата с танкерите и връзката със "света" моля споделяйте ! ☆
Здравейте. Напоследък май не се пише много в тази група. Дали има друга по-активна? 
Запознахме се с един моряк в началото на годината и бързо преминахмме във връзка, неусетно се озовах да живея в дома му. Трябваше да заминава юни, но му отложиха датата на няколко пъти и в крайна сметка един хубав следобед средата на октомври в 15ч му се обадиха да хваща полета на следващия ден в 10ч
Не ми се обяснява как се изпраща половинка за няколко часа. И така, вече мина месец от както го няма. Като цяло се чувствам добре, гледам постоянно да си намирам занимания, не съм изпадала в дълбоки депресии. Благодарна съм на моите приятелки, които се погрижиха така да ме изтощят в деня на неговото заминаване, че вечерта просто се тупнах в спалнята и нямах сили да тъгувам по празното легло. Може би ще се върне април месец, но нищо не е сигурно.
За първи път съм във връзка от разстояние и много ме притеснява да не се отчуждим докато го няма, както той ми е споделял, че се е случвало в предишните му връзки. Не знам какво ще е, като се върне. Баща ми също работеше по корабите преди да се разведат нашите и майка ми все ме усокоява, че се свиква, че си има и положителни страни, и че техният развод е по съвсем други причини. Но като цяло си е тегаво - аз нямам почти никакви спомени с баща ми от детството...
Ще ми е от полза да прочета как сте се чувствали след първото завръщане на половинките си. Имало ли е отчуждение, от начало ли сте се напасвали или месеците отсъствие все едно са се изпарявали в мига, в който сте отново заедно? Какви трудности сте имали и как сте ги преодоляли? За период от половин година отсъствие кога ви е било най-трудно? (той казва, че за него е най-трудно преди за замине).
Наясно съм, че при всеки е различно и времето ще покаже, но ме е страх от този тест, на който е подложена връзката ни. Но човекът мисля, че си струва и съм длъжна да опитам.
Запознахме се с един моряк в началото на годината и бързо преминахмме във връзка, неусетно се озовах да живея в дома му. Трябваше да заминава юни, но му отложиха датата на няколко пъти и в крайна сметка един хубав следобед средата на октомври в 15ч му се обадиха да хваща полета на следващия ден в 10ч
Не ми се обяснява как се изпраща половинка за няколко часа. И така, вече мина месец от както го няма. Като цяло се чувствам добре, гледам постоянно да си намирам занимания, не съм изпадала в дълбоки депресии. Благодарна съм на моите приятелки, които се погрижиха така да ме изтощят в деня на неговото заминаване, че вечерта просто се тупнах в спалнята и нямах сили да тъгувам по празното легло. Може би ще се върне април месец, но нищо не е сигурно. За първи път съм във връзка от разстояние и много ме притеснява да не се отчуждим докато го няма, както той ми е споделял, че се е случвало в предишните му връзки. Не знам какво ще е, като се върне. Баща ми също работеше по корабите преди да се разведат нашите и майка ми все ме усокоява, че се свиква, че си има и положителни страни, и че техният развод е по съвсем други причини. Но като цяло си е тегаво - аз нямам почти никакви спомени с баща ми от детството...
Ще ми е от полза да прочета как сте се чувствали след първото завръщане на половинките си. Имало ли е отчуждение, от начало ли сте се напасвали или месеците отсъствие все едно са се изпарявали в мига, в който сте отново заедно? Какви трудности сте имали и как сте ги преодоляли? За период от половин година отсъствие кога ви е било най-трудно? (той казва, че за него е най-трудно преди за замине).
Наясно съм, че при всеки е различно и времето ще покаже, но ме е страх от този тест, на който е подложена връзката ни. Но човекът мисля, че си струва и съм длъжна да опитам.
Няма друга тема.
Не е задължително да има отчуждаване, ние си бяхме като младоженци след първите раздели. Свиква се и да, има и положителни страни или поне така се успокояваме. С децата е много близък защото той е "доброто ченге" вкъщи, аз съм строгата. Трудностите все са едни и същи, аз имам съвсем друга рутина когато го няма и после ми е много трудно да се напасна. Като била от другата страна, контрактите с мисълта, че някой ме чака бяха по-трудни от психическа гледна точка, че то тогава нямаше и мобилни, рядко се чувахме с карта за телефон от пристанището и си пращахме писма до една мисия там. Сега имаме контакт ежедневно, телефони, снимки, клипове, видеоразговори, изобщо продължава да е част от семейния живот без проблем.
Всеки момент ще замине, сега правя планове за поредната си щуротия за да не скучая докато го няма, предната беше да се подготвя и участвам на маратон, беше тук когато се проведе и ме чакаше на финала с децата, беше страхотна емоция за цялото семейство
Не е задължително да има отчуждаване, ние си бяхме като младоженци след първите раздели. Свиква се и да, има и положителни страни или поне така се успокояваме. С децата е много близък защото той е "доброто ченге" вкъщи, аз съм строгата. Трудностите все са едни и същи, аз имам съвсем друга рутина когато го няма и после ми е много трудно да се напасна. Като била от другата страна, контрактите с мисълта, че някой ме чака бяха по-трудни от психическа гледна точка, че то тогава нямаше и мобилни, рядко се чувахме с карта за телефон от пристанището и си пращахме писма до една мисия там. Сега имаме контакт ежедневно, телефони, снимки, клипове, видеоразговори, изобщо продължава да е част от семейния живот без проблем.
Всеки момент ще замине, сега правя планове за поредната си щуротия за да не скучая докато го няма, предната беше да се подготвя и участвам на маратон, беше тук когато се проведе и ме чакаше на финала с децата, беше страхотна емоция за цялото семейство