Новости на книжния пазар: скоро очакваме.../наскоро излезе...

  • 160 427
  • 460
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 096
Нов роман от "Сиела". Издателството го определя като "роман в традицията на "Крадецът на книги":



Информация от сайта на издателството
Дата на издаване: Февруари 2015

Анотация
Скрит текст:
N# 1 световен бестселър

Финалист в National Book Award

Най-добър исторически роман на 2014 на GoodReads

Роман в традицията на „Крадецът на книги"

 

 

Мари-Лор живее с баща си в Париж, близо до Природоисторическия музей, където той работи като пазител на ключовете. Когато е на шест, Мари-Лор губи зрението си. Двустранно перде. Нелечимо. Места, които са ѝ били познати, се превръщат в лабиринти, изпълнени с опасности. Но истинската опасност предстои – войната започва и немците окупират Париж. Мари-Лор и баща ѝ бягат в Сен Мало при чичо ѝ. Младото момиче се бори с трудностите и постепенно става ключов агент на Съпротивата.

Вернер Пфениг отраства в бедно миньорско градче в Германия със сестра си Юта. Един ден двамата откриват старо радио. Седмица по-късно Вернер вече може да го сглобява и разглобява със затворени очи. За него радиото се превръща в страст, но и в надежда за избавление от предопределената участ да работи в мините. Талантът му осигурява място в академия на Хитлерюгенд, но реалността се оказва брутална – насилието и агресията са част от обучението. Скоро попада и в месомелачката на войната – изпратен е на фронта, където има за задача да засича радиопредаванията на Съпротивата.

Радиовълните свързват животите на Мари-Лор и Вернер дълго преди те да се срещнат. Войната е навсякъде около тях, но още една страшна тайна лежи на пътя им – тайна, заради която някои нацисти са готови да преобърнат Европа.

 

…„Лумналото море" е студен на пипане. Сто тридесет и три карата, почти съвършен. С размера на гълъбово яйце и формата на сълза. Според някои бил вълшебен, според други около него се случвали странни и злокобни събития. Този, у когото е камъкът, щял да живее вечно…

Откъс
Скрит текст:
Листовки

Те се изсипват привечер. Прелитат през крепостните стени, правят цигански колела над покривите, пърхат в пролуките между къщите. Цели улици кипят от тях, трепкаща бяла пяна върху паветата. „Спешно!“, се казва вътре. „Евакуирайте се в провинцията!“

Приливът идва. Луната виси, малка, жълта и гърбава. Върху покривите на хотелите по източния бряг и в градините зад тях няколко американски артилерийски разчета тъпчат запалителни снаряди в гърлата на минохвъргачките.

Бомбардировачи

Пресичат канала в полунощ. Дванайсет, с имена на песни: Stardust… Stormy Weather… In the Mood… Pistol-Packin’ Mama… Далеч под тях се плъзга морето, обсипано с лъкатушните чертички на безброй зайчета от пяна. Не след дълго навигаторите ще могат да различат ниските, огрени от луната издатини на островите по протежение на хоризонта. Франция.

Пращене в разговорните уредби. Умишлено, почти лениво бомбардировачите губят  височина. Нишки червена светлина се издигат от постовете на противовъздушната отбрана, пръснати по брега. Мрак, мяркат се разрушени кораби, потопени или торпилирани, един с откъсната носова част, друг примигващ в обятията на пламъците. На един от най-крайните острови паникьосани овце тичат на зигзаг между камъните. Вътре във всеки самолет един бомбохвъргач се взира през прицелния илюминатор и брои до двайсет. Четири, пет, шест, седем… За бомбардировачите укрепеният  град върху гранитния бряг е като прогнил зъб, нещо черно и опасно, гнойно огнище за изравяне.

Момичето

В един ъгъл на града, във висока и тясна къща на улица „Воборел“ № 4, на шестия и последен етаж едно незрящо шестнайсетгодишно момиче на име Мари-Лор Льоблан е коленичило над ниска маса, изцяло заета от някакъв макет. Макетът е миниатюрно копие на града, в който се намира, и се състои от мащабни модели на стотиците къщи, хотели и магазини зад крепостните му стени. Ето я катедралата с нейния фееричен шпил, стария тромав замък Сен Мало и редиците от големи крайбрежни къщи с щръкналите им комини. Лек дървен кей се извива като дъга пред плаж, който се казва „Пристана“; нежният и ажурен свод над пазара за морски дарове; мънички пейки, колкото семки от ябълка, са разпръснати по площадите.

Мари-Лор прокарва върховете на пръстите си по широкия около сантиметър парапет над крепостните стени, които оформят неправилна звездовидна рамка около макета. Напипва отворите, през които четири церемониални оръдия надничат към морето. „Холандския бастион“, шепне тя и пръстите ѝ слизат по малко стълбище. Улица „Въжарска“. Улица „Жак Картие“.

В ъгъла на стаят а стоят две поцинковани кофи, напълнени до ръба с вода. „Дръж ги винаги пълни – ѝ беше казал прачичо ѝ.  – Както и ваната на третия етаж. Кой знае кога пак ще врътнат кранчето.“

Пръстите ѝ поемат обратно към шпила на катедралата. Южно от него е „Портата на Динан“. Цяла вечер е обхождала с пръсти макета в очакване на прачичо си Етиен – собственика на къщата, който е излязъл предната нощ, докато е спяла, и още не се е върнал. Пак е нощ, часовникът прави поредния си оборот, целият  квартал е утихнал, а тя будува.

Чува бомбардировачите още докато са на пет километра от града. Все по-тревожно. Като шум от плисък в раковина.

Отваря прозореца на спалнята и бръмченето на самолетите се усилва. Иначе нощта е ужасно тиха: няма коли, няма глъч, няма тропот. Няма сирени. Няма крачки по калдъръма. Даже и чайки няма. Само приливът, през един ред къщи и шест етажа по-ниско, разливащ се в основите на крепостната стена.

И нещо друго.

Нещо, което пошляпва тихо, съвсем наблизо. Тя открехва лявото крило на жалузите и прокарва пръсти по летвите на дясното. В тях се е загнездил лист хартия. Поднася го към носа си. Мирише на прясно печатарско мастило. Бензин може би. Хартията шумоли, не е престояла дълго, още не е омекнала.

Мари-Лор остава нерешително до прозореца, по чорапи, спалнята е зад нея, с миди, наредени по горния ръб на гардероба, и камъчета край первазите. Бастунът ѝ е подпрян в ъгъла; дебелият  роман, напечатан с брайлова азбука, е захлупен върху леглото ѝ. Тътенът на самолетите се увеличава.

Момчето

Пет улици пò на север един белокос осемнайсетгодишен немски редник на име Вернер Пфениг се събужда от едва доловимо дразнещо жужене. Малко по-силно от мъркане на котка. Като мухи, блъскащи се в прозорец, някъде надалеч.

Къде е? Сладникавият , леко химически дъх на оръжейно масло; голата дървесина на прясно сковани сандъци за боеприпаси; нафталиновата миризма на стари завивки: в хотела е. Да, разбира се. Хотел „Пчела“.

Още е нощ. Рано е.

Откъм морето се чуват свистене и глухи тътени; противовъздушната отбрана влиза в действие.

Един ефрейтор от зенитния взвод тича по коридора към стълбището. „Бягай в подземието!“, виква му той през рамо и Вернер светва фенерчето си, свива одеялото в мешката и се затичва през помещението.

До съвсем неотдавна хотел „Пчела“ е бил много приятно място, с яркосини капаци на фасадата, стриди върху лед в ресторанта и бретонски сервитьори с папийонки, лъскащи чаши зад бара. Двайсет и една стаи за гости, с изглед към морето, и фоайе с камина, голяма колкото камион. Парижани са пиели аперитива си тук през уикендите; преди тях – разни държавни пратеници: министри, заместник-министри, игумени и адмирали, а векове по-рано – корсари с обветрени лица: убийци, грабители, похитители, моряци.

Преди това, преди изобщо да се превърне в хотел, цели пет века по-рано, сградата е била дом на заможен капер, който се отказва от пиратството и се заема да изучава пчелите в ливадите край Сен Мало, драскайки по тефтери и смучейки мед направо от питите. Резбованите гербове над дъбовите каси на вратите все още са с изображения на пчели; обвитият  в бръшлян водоскок на двора е във формата на кошер. Вернер особено харесва петте избелели фрески по таваните на най-представителните горни стаи, в които пчели с размерите на деца се носят на син фон – големи мързеливи търтеи и пчели работнички с прозрачни крила, – а над шестоъгълната вана една триметрова пчела майка, с фасетни очи и покрито със златист мъх коремче се извива през тавана.

През последните четири седмици хотелът се е превърнал в нещо друго: крепост. Един австрийски противовъздушен отряд е обковал с дъски всички прозорци и е преобърнал всички легла. Подсилил е входната врата, препречил е стълбището с каси от артилерийски снаряди. На четвъртия етаж, където стаите с френски балкони гледат право към крепостните стени, се е разположила една поовехтяла скорострелна гаубица от зенитната артилерия, 88-и калибър, способна да изстреля десеткилограмов снаряд на петнайсеткилометрово разстояние.

„Нейно Величество“, я наричат австрийците и през изминалата седмица са се грижили за нея като пчели работнички за царицата. Заредили са я с масла, пребоядисали са цевта, гресирали са ръчките ѝ, а в нозете ѝ са наредили торби с пясък като дарове.

Царствената „двойна осмица“, acht acht, кръвожаден монарх, на който са поверили съдбата си.

Вернер е на стълбището, още не е стигнал партера, когато осемдесет и осмицата произвежда два бързи последователни изстрела. За пръв път я чува от толкова близко разстояние и му се струва, че горната половина на хотела вече е отнесена. Спъва се и запушва уши с ръце. Ударната вълна пробягва по тресящите се стени, стига до основите и се връща нагоре.

Вернер чува как два етажа над него австрийците трополят , презареждат, чува и затихващия вой на двата отдалечаващи се снаряда, после взривовете над океана, вече на три или четири километра разстояние. Един от войниците, става ясно, пее. Или не само един? Може би всички пеят. Осем бойци от Луфтвафе, никой от кои то няма да бъде жив след час, пеят  любовна песен на кралицата си.

Вернер следва лъча на фенерчето си през фоайето. Тежкото оръдие гръмва за трети път, някъде наблизо се разсипват стъкла, вихри от сажди се свличат и трополят  в комините, а стените на хотела ечат като разлюлени камбани. Вернер се чуди дали няма да му изпадат зъбите.

 Дръпва вратата на подземието и поспира за малко с размътен поглед.

– Значи му дойде времето. Идват, а? Но от кого да получи отговор?

Сен Мало

Навсякъде из уличките последните не-евакуирани граждани се будят , пуфтят , въздишат. Стари моми, проститутки, хора над шейсетте. Ленивци, колаборационисти, скептици, пияни. Монахини от всевъзможни ордени. Бедняци. Инати. Слепи.

Някои бързат към бомбоубежищата. Други си казват, че става въпрос за обикновено учение. Трети се бавят  в търсене на одеяла, библии или колоди с карти.

Десантът в Нормандия се е състоял преди два месеца. Шербур е освободен, Кан и Рен – също. Половината Западна Франция е свободна. На изток руснаците са си върнали Минск; полската „Армия Крайова“ буни Варшава; а някои вестници дори имат смелостта да намекват за обрат във вой на та.

Но не и тук. Не и в тази последна цитадела на ръба на континента, последна германска твърдина на бретонския бряг.

Тук, както се шушне, немците са ремонтирали два километра от подземните коридори в основите на средновековните стени; изградили са нови отбранителни системи, нови канали, нови евакуационни изходи, удивително сложни подземни съоръжения. Под крепостта на полуостров Ла Сите, от другата страна на реката, срещу стария град, имало помещения за първа помощ, складове за боеприпаси, дори цял подземен лазарет, ако се вярва на слуховете.

Имало климатична инсталация, двесталитров воден резервоар, пряка телефонна линия до Берлин. Капани със самозадействащи се огнехвъргачки, мрежа от бункери с перископи, както и боеприпаси, достатъчни за всекидневен обстрел на морето в продължение на една година. Имало, както се шушне, хиляда готови на саможертва немци. Или пет хиляди. Може би повече.

Сен Мало – водата обгражда града от четирите му страни. Връзката с останалата част от Франция е съвсем условна: тротоар, мост, една плюнка пясък. Ние сме преди всичко граждани на Мало, казват жителите. После бретонци. И колкото да не е без нищо – французи.

В бурно време гранитът изглежда синкав. При най-висок прилив морето допълзява до подземията в самия център на града. При най-нисък – над повърхност та му щръкват обраслите с миди ребра на безчислени отломки от корабокрушения. За три хиляди години този малък нос неведнъж е бил обект на обсади. Но не и като сегашната.

Възрастна жена гушва в скута си палаво пеленаче, внучето си. Докато уринира в една алея край Сен Серван, на километър и нещо разстояние, един пиян вдига листче от храстите. „Спешно!“, пише на него. „Евакуирайте се в провинцията!“

Противовъздушните батареи свят кат из островите в далечината, тежките немски оръдия в стария град сипят с вой нови и нови снаряди над морето, а триста и шейсет французи, пленници в една островна крепост, наречена Фор Насионал, на половин километър разстояние от брега, стоят скупчени в огретия от лунна светлина вътрешен двор и се взират в мрака над себе си.

Четири години окупация и ревът на прииждащите бомбардировачи означават… какво? Избавление? Изтребление? Кречеталата на зенитната артилерия. Десетина гълъба, дремещи върху шпила на катедралата, се разлитат надолу и се понасят над залива.

Ул. „Воборел“ № 4

Мaри-Лор Льоблан стои сама в спалнята си, вдишвайки дъха на листовката, която не може да прочете. Сирените вият. Тя затваря жалузите и пуска резето на прозореца. С всяка секунда самолетите приближат; всяка секунда е загуба. Би трябвало да хукне надолу. Към ъгъла на кухнята, в кой то малък капак води към подземие, пълно с прах, нагризани от мишките черги и прастари куфари, кой знае откога неотваряни.

Вместо това тя се връща при масата до леглото и коленичи край макета на града.

Пръстите ѝ отново намират крепостните стени, „Холандския бастион“, малкото стълбище, водещо надолу. От този прозорец, точно тук, в истинския град, една жена тупа килимите си всяка неделя. А от този едно момче веднъж беше изкрещяло: „Гледай къде вървиш, сляпа ли си!“ Стъклата на прозорците дрънчат в рамките си. Зенитните оръдия бълват още един залп. Планетата напредва в орбитата си.

Под върховете на пръстите ѝ миниатюрната улица „Естре“ пресича миниатюрната улица „Воборел“. Пръстите ѝ завиват надясно, плъзгат се по входовете на къщите. Едно… две… три. Четири. Колко ли пъти го е правила?

Номер четири: високата като изоставено птиче гнездо къща, собственост на прачичо ѝ Етиен. Където е прекарала четири години. Където в момента стои сама, коленичила на шестия етаж, докато една дузина американски бомбардировачи реват към нея.

Натиска навътре мъничката входна врата, освобождава една скрита ключалка и миниатюрната къща се отделя от макета. В ръцете ѝ е колкото една от цигарените кутии на баща ѝ. Бомбардировачите вече са толкова близо, че подът тръпне под коленете ѝ. Отвън във фоайето кристалните висулки на полилея, окачен над стълбището, звънят . Мари-Лор завърта коминчето на малката къща на деветдесет градуса. После плъзга и отстранява трите дъсчици, образуващи покрива, и я обръща.

В дланта ѝ се изсипва камъче.

Студено. С размера на гълъбово яйце. И формата на сълза.

Мари-Лор стиска мъничката къща в едната си ръка и камъчето в другата. Стаята ѝ се струва като картонена кутия. Сякаш нечии гигантски пръсти всеки момент ще пробият  стените ѝ.

– Папà? – прошепва тя.
************************************************************************
През ноември 2014 г. издателство за поезия "Да" издаде стихосбирката "Скъпа госпожо Шуберт..." от полската авторка Ева Липска и преводачката Вера Деянова. Смятам, че книгата е достатъчно ново и значимо явление на нашия книжен пазар, за да намери място в тази тема.



От страницата на издателството във Фейсбук прехвърлям следния коментар на Марин Бодаков за "Скъпа госпожо Шуберт..." от Ева Липска, в. "Култура":

"Не мога да установя дали „писмата” до г-жа Шуберт са поезия или проза. Не знам и коя е тя. Просто се снишавам пред острия ум на подателя и пред неговата (по)етика. Това е отвсякъде аристократично слово. Изискано по рождение. Елегантно до формулност. Това е критика на съвременната култура, в която Липска чрез понятията на общото говори на езика на частното – и за интимността, спрямо която трябва да пазим дистанция. Това е мраз, под който кипи диаболизъм. И среща с абсолютно независим човек. Човек под бурята на страха. Заслонен единствено от високата култура. Виждаме с каква префинена ирония този човек се барикадира срещу варварите. Виждаме парадоксите, на които ги разпъва, за да ги държи по-далеч от себе си. Виждаме хуманизъм далеч от баналността, предрешен като оксиморони и хумор. Хуманизъм без изход."

# 16
  • Мнения: 3 096
Вече на книжния пазар от "Изток-Запад":



Информация от сайта на издателството:

Дата на издаване:  26-02-2015

Описание:

Издателство „Изток-Запад“ предложи на съвременния читател през 2014 г. писмата на Васил Левски, джобното му бележниче и други документи, излезли изпод ръката на Апостола на свободата. Всички те са събрани на едно място благодарение труда на историка публицист Димитър Тодоров Страшимиров (1868–1939). „За Левски се писаха много книги. Много повече, отколкото за всяка друга величина от миналото. Всички тези книги обаче почиват де повече, де по-малко върху смътно запазени спомени от онова време. Аз разделих моята работа на две части: извори и биография. Биографията ще почива върху тези писмени документи, които давам сега.“ Така Димитър Страшимиров обяснява появата през 1929 г. на сборника „Васил Левски – живот, дела, извори“.

Настоящата книга включва останалите документи от I том. Извори. Това са писма до Левски, кореспонденция между негови съвременници, мемоари и бележки за Апостола от съвременници, както и сведения, събрани от Димитър Страшимиров в пе­риода от 1923 до 1927 г.

За да улесним читателя в разбирането на текстовете, те са предадени чрез съвременния правопис. В отделни случаи [в квадратни скоби] довършваме казаното.

На сайта на издателството може да се прочете откъс от книгата в PDF-формат.

# 17
  • Мнения: 3 096
От издателство "Хермес" очакваме



Информация от сайта на издателството:

На книжния пазар от 06.03.2015г.

Анотация:

"Пътуване към себе си“ е една от най-ярките творби в българската проза през 60-те години на XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето.

В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата, защото:

Само дълбоките дири значат истински изживян живот. И най-вълшебният миг сякаш не е съществувал, щом не е оставил своя следа, свидетелство за истинността си. Инак по какво се отличава от един сън? Споменът за сладките мигове горчи, ако тоя спомен не се е материализирал в нещо живо, трайно, самостоятелно. И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен.

***

Коментар от мен: С този роман "Хермес" продължават поредицата си от преиздадени романи на Блага Димитрова. В момента на книжния пазар се предлагат "Лавина" и "Отклонение".

**************************************************************************

При издателство "Ера" откриваме световния бестселър



Информация от сайта на издателството:

На книжния пазар от 09.03.2015г.

Анотация

За да сътвориш, трябва да унищожиш

ВНИМАНИЕ: Ще се изцапаш, докато унищожаваш настоящата книга. Можеш да се омажеш с боя или с други гадории. Ще се намокриш. Може да поискат от теб да сториш нещо (или няколко неща), които не одобряваш. Може да ти стане кофти, задето съсипваш книга, която е била в идеално състояние. Нищо чудно да започнеш да виждаш около себе си творческо разрушение. И да започнеш да живееш по-безразсъдно.

***

Информация от сайта на "Хермес" (които публикуват и информация за книги на други издателства):

Кери Смит е световнопризнат автор на провокативни артистични книги, илюстратор на свободна практика, организатор на креативни  работилници и преподавател на  клас по концептуално илюстриране във ванкувърския университет „Емили Кар“. Самата тя казва за работата си:

„Искам да накарам децата да обръщат внимание, да се заглеждат в света около себе си и да си задават повече въпроси. Опитвам се да ги изкарам от домовете им и да ги отдалеча от екраните на компютрите и телевизорите им.“  


Последна редакция: пт, 27 фев 2015, 11:37 от Songes

# 18
  • Мнения: 3 096
Отскоро на книжния пазар от издателска къща "Хермес":



Информация от сайта на издателството

Година: 2015

Анотация:

На своя 40-и рожден ден госпожа Ву оповестява дълго планираното си решение да се оттегли от семейното ложе. Винаги грижовна към нуждите на съпруга си, тя му избира млада наложница, която да заеме мястото й. Родът Ву е сред най-старите и уважаваните в Китай, а госпожа Ву управлява голямото му домакинство и многобройни имоти разумно и справедливо. Сега за пръв път в живота си тя може да се отдаде на четене на книгите в голямата библиотека, да се наслади на тишината и да остане насаме със себе си. Когато синът й започва да взема уроци по английски от брат Андре – свободомислещ и ерудиран свещеник, пред госпожа Ву се разкрива един съвсем нов свят.

Едновременно екзотична, но и много близка до нас, книгата повдига вечните въпроси за любовта и дълга, за свободата и израстването, но и за чисто човешкия стремеж към щастие.

***

Пърл Бък е американска писателка и радетелка за човешки права. Дълги години живее в Китай и творчеството й е вдъхновено от китайския бит и култура. Носителка е на „Пулицър” и на Нобелова награда за литература за богато и вярно описание на живота в Китай и за биографичните й шедьоври. „Павилион за жени” е сред най-известните и обичани творби на авторката.

# 19
  • Мнения: 4
Скоро "ПРЕС" ще издаде тази книга:


Година:2015

Страници:208

Резюме:Марта и Хектор са женени от дълго време. Минали са през добро и зло. Отгледали са един син и са го изпратили в големия град, за да заживее самостоятелно след завършването на университета. Всъщност те са заедно от толкова години, че Марта трудно си спомня своя живот преди да срещне Хектор. Той винаги се е грижил за нея, а тя неизменно е правила всичко по силите си, за да бъде добра съпруга – както гласят съветите в опърпания от прелистване наръчник, подарен й от властната майка на Хектор в деня на сватбата им.

Но изведнъж нещо се променя. Обикновени неща от ежедневието й започват да изглеждат различно. С периферното си зрение тя улавя смътни образи, отлетели мигове, които й се изплъзват. И едно малко русо момиче й се явява в мрака. Дали постепенно започва да си припомня миналото, или въображението й играе шеги? Тъй като виденията продължават, а действителността става все по-объркана, не е ясно дали опасността се крие в заобикалящия свят, или у самата Марта. С всеки изминал ден момичето става все по-истинско и все по-настойчиво иска нещо.

# 20
  • Мнения: 3 096
От декември 2014 г. на книжния пазар от "Кибеа":



Информация от сайта на издателството:

Надграждайки принципите, описани от баща му в книгата-бестселъра „Четирите Споразумения”, дон Мигел Руис Младши ни приканва да анализираме доколко сме привързани към собствените си гледни точки по един или друг въпрос. Привързаността ни към убежденията – собствени и чужди – се проявява като маска, която не осъзнаваме, че можем да свалим. Той ни кара да прогледнем споразуменията (устойчивите нагласи), които несъзнателно сме сключвали със себе си през годините на съзряване. Тези споразумения са донякъде естествен процес в оформянето на личността – те създават специфична зона на комфорт – необходима за опора и стабилност в психичния свят на човека. След време обаче тези споразумения (привързаности) вече не отразяват истинската ни същност – вкарват ни в рутинни модели на поведение и ограничават свободата ни на избор.

В резултат стеснената, нерядко дори изкривената перспектива деформира живота, взаимоотношенията и цялостното развитие на личността – и най-вече, прекъсва връзката с енергията на Първоизточника.

Книгата дава прекрасна гледна точка към възможните лични заблуди, вкоренени нагласи и ограничаващи вярвания на всички нас. Предлага и прости инструменти, с които те могат да бъдат преодолени и коригирани, както и безкрайна възможност от избори, свободата да ги правим и в крайна сметка безусловно приемане и любов към себе си.

***********************************************************************

Също от тогава:



Информация от сайта на издателството:

„Ходили ли сте на опера? Ако не сте, трябва непременно да опитате. Съвсем не е страшно. Даже напротив – изненадващо е колко омагьосваща си остава операта и днес, нищо че е малко по-ексцентрична от поп, рок и метъл концертите.

Оперите са специални произведения на изкуството. А най-специална от специалните е знаменитата тетралогия на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга”. Оставила е толкова дълбок отпечатък в човешкото развитие през последния век и половина, че с времето се е превърнала в същинско море, което на моменти може да се обхване с поглед само от космически кораб (или, казано с надути думи, „Пръстенът” е станал същински културен архетип). Не ви се вярва? Та по вълните на сътворената от Рихард Вагнер история плава дори флотилията на Дж. Р. Р. Толкин, а няколко цистерни солена вода си е донесъл и Дж. Р. Р. Мартин. Няма начин да не сте чували за него. За Вагнер също. А чели ли сте Тери Пратчет? Ако не сте, отделете му време. Неговите книги са такова мащабно събитие в съвременната литература, каквото са били оперите на Вагнер в края на ХIХ век за тогавашната европейска култура.

Въобще, фентъзито... съвсем не е толкова ново, колкото си мислим. То всъщност е много старо, защото Вагнер взема за основа на действието в цикъла си древните германски митове и скандинавски саги. Дървото на живота в тетралогията обаче е усукано по вкуса на композитора и взаимовръзките между отделните му „етажи” и дори конкретни герои са силно променени. Дотам, че разпознаването на някои изисква солидна подготовка и ровене в източниците, а други са преобърнати с краката нагоре. Останалото... е музика.

Над петнадесет часа грандиозна оперна сага за пръстена, който владее съдбата на света, за обречените на гибел богове, за героичните простосмъртни – и за силата на любовта. Във фентъзитата обикновено за това се разказва, нали така? Това беше и причината, когато чух за първи път идеята да се направи илюстрирана адаптация по либретото на „Пръстена”, едновременно да скоча до тавана и да си кажа, че е невъзможна задача: шанс, какъвто се отваря един път в живота, но и изискващ пресъздаване на цяла митология наново, и издирване, и завързване на цял куп висящи връзки и връзчици.

Така че добре дошли в магическата вселена на Рихард Вагнер, качете се в клоните на Игдразил и да поемем на пътешествие из световете на богове и герои...”

Елена Павлова

Последна редакция: пн, 02 мар 2015, 18:11 от Songes

# 21
  • Мнения: 3 096
Честит национален празник на всички, които четат темата!

За днес съм подготвила тематичен подбор.



Константин Иречек - "История на българите"

Информация от сайта на издателството:

Година: 29-01-2015

Описание

Преди близо 140 години младият чешки учен Константин Иречек написва „История на българите”, която в началото на 1876 г. излиза едновременно на чешки и немски език.  Наскоро след това се появяват два руски превода – единият на Ф. К. Брун и на българина В. Н. Палаузов в Одеса, а другият на проф. Яковлев във Варшава. Само след няколко години се появяват българският превод на Райнов и Бояджиев в Търново през (1886 г.) и унгарският на Р. Майер през (1889 г.) Така в навечерието на големите политически събития – Априлското въстание, Ботевата епопея, Руско-турската освободителна война, както и на събития от по-сетнешната българска история, когато българският въпрос изпъква с цялата си сериозност и беше един от най-важните на Балканския полуостров, българите имат написана и издадена на няколко езика своя научна история. По този начин българската кауза получава мощна подкрепа от страна на историческата наука. А това само по себе си е достатъчно, за да се говори и пише за голямото историческо значение на Иречековата „История на българите”. Новата българска история е тясно свързана с тази книга и с нейния автор.



Балканският човек XІV-ХVІІ век, том 2

Информация от сайта на издателството:

Дата на издаване: 02.2015

от Йордан Велчев
     И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник.

     Завинаги от върха на хълма.

Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби.

Йордан Велчев

 

Иcmopuu в седем книги. Книги четвърта и пета са събрани в том втори.

Коментар от мен: на сайта на издателството може да се разгледа съдържанието на книгата в PDF-формат.



Гавраил Гавраилов, Анна Пелова, Михаил Михов - Селата в България. Посоки за туризъм и култура

Анотация от сайта на издателството:

В първата по рода си книга за селския туризъм в страната се опитваме да обхванем възможно най-много атракции и услуги, които имат потенциал и за бъдещо развитие. В общата част на книгата проследяваме текущото състояние на селския туризъм, неговите алтернативни варианти и допира му с културата на местните общности. За първи път правим анализ на отделните туристически региони в страната и потенциалa им за развитие. Фокусираме внимание върху зелените алтернативи, културните аспекти на съвременните форми на изкуство в селска среда, развитието на поклонничеството и екологичния туризъм. Важен момент са темите за чистата храна, меда, виното, коприната и маслодайните рози. Цялостния дух на първата част на книгата е внушението, че туристите по селата са чакани гости, а собствениците на местата за настаняване са домакини и бъдещи приятели.

В специализираната част на книгата насочваме гостите към 39 конкретни села из цялата страна. Подбора сме направили на случаен принцип, но с цел да дадем представителна картина за селския туризъм в България. Всяка статия е символичен вход към конкретен туристически регион или съседни дестинации. Статиите изградихме с лично отношение и след целенасочени посещения на местата. В тях има много местни легенди, любопитни факти за фолклорните и кулинарните традиции, интересни сравнения между етнографските групи и различните социални модели на българското село през годините. В индекса на книгата са изброени 210 села от цялата страна.

В последната част на книгата сме събрали пет кратки истории на млади дами, които описват техни пътувания из страната. Това са увлекателни разкази, в които даваме възможност на пишещи любители да споделят техни впечатления от тематични пътешествия в селска среда. Целта на тази част на книгата е да провокира допълнителен интерес към споделянето на пътешествия чрез текст и снимки. Обявяваме и отворен конкурс за фотопис на тема „Хляб и сол”. Чрез него ще търсим обратна връзка с читателите на тази книга и бъдещи пътешественици сред красотите на провинциaлна България. Ще се радваме те да ни споделят аспектите на традиционното българско гостоприемство с преки впечатления.

Всичко това е гарнирано с над двеста авторски фотографии и жив изказ с намигване към проблемите, както и практични съвети. Книгата е с обем 188 стр., в стандартен размер за пътеводител ( А5), луксозно пълноцветно издание.

Това е първата по рода си книга за селски туризъм в последните десетина години. Вярваме, че веднага след издаването й, тя ще заживее собствен живот и нарицателно ще бъде наричана „селския гид”. Планираме да продължим с нашите пътувания и да опишем впечатленията си в цяла поредица за селския туризъм в страната.

Гавраил Гавраилов, Анна Пелова, Михаил Михов

И едно езиковедско изследване:


Велин Петров - Събирателните имена в българския език (В съпоставка с други балкански езици)

Дата на издаване: 02.2015

Анотация от сайта на издателството:

Книгата "Събирателните имена в българския език (В съпоставка с други балкански езици)" представя първото цялостно изследване на лингвистичната категория събирателност и на класа на събирателните съществителни имена в българския език. Събирателните имена са изследвани в синхрония и диахрония, проследява се промяната в коцептуализацията им от най-старите писмено засвидетелствани събирателни имена в българския език до днес. В резултат на анализ на множество лексикографски източници и наблюдения върху някои от българските диалекти, както и върху разговорния български език, са открити и приведени като илюстративен материал голямо количество примери. Освен в синхронен и диахронен аспект събирателните съществителни имена се изследват и в съпоставителен план – поставени на фона на сравнителното балканско езикознание. Съпоставки са направени най-вече с гръцки език, в по-малка степен с албански и румънски език. В немалко случаи, когато това внася допълнителна яснота по разглеждания въпрос, са правени паралели с други славянски, германски, романски и тюркски езици. В монографията е направена цялостна, системна класификация на периферните и прототипичните събирателни имена въз основа на техните лексикосемантични и граматически характеристики. За първи път в българската лингвистика се извършва подробен анализ на словообразувателните модели и на наставките класификатори, с които се образуват събирателните съществителни имена в българския език.

Накрая - нова книга за режисьорката Юлия Огнянова, която има голям принос към българския театър. От издателство "Знаци":



Румяна Емануилиду - "Уроците на Юлия Огнянова"

На сайта на "Факел" можете да прочетете интервю с режисьорката.

Последна редакция: вт, 03 мар 2015, 11:38 от Songes

# 22
  • Мнения: 3 096
Отскоро на книжния пазар от "Изток-Запад":



Информация от сайта на издателството:

Година: 02-02-2015


Описание

Марко Поло (1254–1324) е син на Николо Поло, венециански търговец. Баща му и чичо му имат зад гърба си пътуване до Китай през 1260 г., когато Марко се присъединява към тях при второто им пътешествие през 1271 г. Тримата кръстосват надлъж и нашир двадесет години като пратеници на Хубилай хан. Знае се, че Марко пътува нашироко из империята на монголите и макар и да се оспорват някои от странстванията му от по-късния период, със сигурност се знае, че Марко Поло е посетил Индия и направил поне едно пътешествие от Пекин на югозапад чак до Бирма.

Връзката между Изтока и Запада е прекъсната от самозатварянето на Китай около 1368 г. Поло се завръща във Венеция по дълъг обиколен път през 1292 г.; през 1298–1299 е пленен във войната с Генуа. Вероятно в затвора той се запознава с Рустичело от Пиза, автор на рицарски романи. Заедно те пишат Пътешествия, дело на един наблюдателен търговец и един писател. Марко Поло умира през 1324 г.; по-голямата част от състоянието му е поделено между трите му дъщери.



Информация от сайта на издателството:

Година: 09-02-2015


Описание

Джероум Глен – съучредител и главен изпълнителен директор на проекта „Милениум“, главен съставител на „Човешкото бъдеще“. Глен има над четиридесетгодишен опит в сферата на изследванията на бъдещето, работейки за правителства, международни организации и за фирми от частния сектор. Сътрудничи с над триста правителствени  и неправителствени организации, университети, подразделения на Обединените нации и корпорации от цял свят.

Тиодор Гордън – съучредител на проекта „Милениум“. Ръководител на стотици изследвания, изготвени за правителството на САЩ и частния сектор, мениджър на третия етап от разработката на ракета „Сатурн“ за „Макдоналд Дъглас“, пионер футурист, работещ чрез метода „Делфи“ за корпорация РАНД.

Елизабет Флореску – директор проучвания в проекта „Милениум“. Изготвя ежемесечните международни доклади за превантивни мерки срещу заплахи за околната среда пред Института за регулиране на околната среда към американската армия.



Информация от сайта на издателството:

Година: 26-02-2015

Описание

Скрит текст:
Със типичната за задълбочен западен мислител страст, Ричард Тарнас ни предлага своята книга, която много учени - от Джоузеф Камбъл до Хюстън Смит - смятат за една от най-забележителните истории на западния разум и дух, написани досега. „Космос и душа” оспорва фундаментални представи на съвременния светоглед с неопровержими доказателства, които биха довели внимателния читател до съвършено ново разбиране за ролята на човека в космоса.

Космос и душа. Контурите на един нов светоглед хвърля светлина върху разгръщащата се драма на човешката история, особено в нашата критична епоха. Тя предлага също така нова възможност за обединяване на религия и наука, душа и интелект, древна мъдрост и съвременен разум в опита ни да разберем миналото - но и да сътворим бъдещето.

Позовавайки се на образцови за западната духовност мислители в целия спектър от Платон до Юнг, Ричард Тарнас проследява връзката на космически взаимодействия със знакови събития в човешката история. "Космос и душа" е наистина фино интелектуално удоволствие.

Космос и душа е епохално произведение. То съчетава безупречна ерудиция и необикновена яснота на мисълта и израза с дълбока творческа визия. Представените доказателства са най-значителното предизвикателство към материалистичната парадигма на съвременната наука, което съм срещал.

Станислав Гроф, автор на Психология на бъдещето

Ричард Тарнас е американски културен историк, философ и психолог, роден на 21 февруари 1951 г. в Женева, Швейцария.

След като завършва Хардвард  с отличие през 1972г. започва работа в института Енсален в Биг Сур, Калифорния, привличайки вниманието на научни авторитети от ранга на Станислав Гроb, Джоузеф Камбъл и Хюстън Смит.

Авторът на Пътища на блаженството Джоузеф Камбъл пише по адрес на Космос и душа, че е най-ясното  и стегнато представяне на историята на Западната мисъл – нещо, което всеки неин ученик трябва да прочете. Стилът на написаното е изключително елегантен и подхваща читателя с притегателната сила на художествен роман. Това е едно благородно изпълнение, будещо само адмирации.

На сайта на издателството можете да прочетете откъс от книгата в PDF-формат.

****************************************************************************

На сайта на едно от новите български издателства, "Книгопис", откриваме



Информация от сайта на издателството:

Автор:   Зюлфю Ливанели
Превод:   Силвия Димитрова
Дата на издаване:   28 февруари 2015

За книгата:

Жителите на малък уединен остров живеят в блажено разбирателство и хармония с природата. Но всичко драматично се променя, когато на острова се заселва „бащата на нацията“. Той вече не заема висшия държавен пост, но е запазил навика си – а и умението си – да властва.

Реакция на конкретни политически събития, тази притча, в която героите нямат имена, пресъздава универсалния модел на всяка диктатура. Сред тътена на изстрелите, пукота на опожарената гора и красъка на чайките отеква предупреждението, че тиранията може да унищожи и най-задружното човешко общество. И че тоталитарната власт се нуждае не само от диктатор, но и от наивници, които безропотно да го последват.

„Последният остров“ донася на Ливанели най-престижната турска награда за роман на името на Орхан Кемал.

За автора:
Скрит текст:
Зюлфю Ливанели е една от емблематичните личности на съвременна Турция. Той не е от съзерцателния тип интелектуалци. Трудно е да се определи кое допринася повече за огромната му популярност – многоликата творческа дабра или силната гражданска позиция.

Ливанели е едва 25-годишен, когато превратът в Турция от 1971 г. го принуждава да емигрира. След като живее в Швеция, Франция и Гърция, през 1984 г. се завръща в родината си. Творец с много таланти, той бързо става известен с изявите си като писател, публицист, композитор и филмов режисьор.

Писателският му дебют е през 1978 г. със сборник разкази. Първият роман на Ливанели „Тръпка в окото на пепелянката” излиза през 1996 г. и получава Балканската литературна награда. Международна известност му носи и романът ”Щастие” (2002 г.). През 2007 г. най-голямата книжарска верига в света „Барнс енд Нобъл” му присъжда наградата си за откриване на нов голям писател. Две години по-късно Ливанели получава и наградата „Орхан Кемал“ -най-престижното турско отличие за роман. След излизането си през 2011 г. книгата „Серенада” става феномен и вече надхвърля 300 хиляди продажби. „Историята на моя брат” пък е най-успешното заглавие от художествената литература на Турция за 2013 г.

Освен „Серенада“ и „Историята на моя брат“, издадени от КНИГОПИС, в България са преведени също и романите „Тръпка в окото на пепелянката“ и „Щастие”.

Създадените от Ливанели над триста песни и музиката за тридесет филма му носят огромно признание. Носител е на много награди, сред които Наградата за най-добър композитор на песенния фестивал Сан Ремо 1999 г. и награда за цялостен принос на филмовия фестивал „Златен портокал” в Анталия. Музикалните му произведения са издавани в много европейски страни и в САЩ. Ливанели е и режисьор на четири филма, от които с най-много награди е „Мъгла”, създаден през 1988 г.

От 1996 г. Ливанели е Посланик на добра воля на ЮНЕСКО.

На сайта на издателството можете да прочетете откъс от книгата.

Последна редакция: ср, 04 мар 2015, 16:19 от Songes

# 23
  • Мнения: 3 096
"Еднорог" са преиздали "Тайната история" на Дона Тарт (вероятно във връзка с успеха на "Щиглецът").



На книжния пазар от февруари 2015 г.

Информация от сайта на издателството:

Загърбил своето мизерно и ненавистно минало, Ричард Папен пристига в колежа „Хампдън“, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж – особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени – това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Под въздействието на своя харизматичен професор групата интелигентни ексцентрици открива начин на мислене, който ги отпраща далеч от еднообразното съществувание на връстниците им.

Но животът в този елитен кръг има своя цена – много скоро Ричард научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата – тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение.
И това е само началото...

   
 
Отзиви:

„Красиво написана книга, добре разказана история, увлекателна, тъжна и страшна, невъзможно е да се откъснеш от нея, преди да я дочетеш.“

                                                                                                                         Джон Гришам

„Ужасяваща като древногръцка трагедия.“

                                                                    Ню Йорк Нюздей

„Прекрасно написана история, която държи в напрежение от първата до последната страница.”

Вог

# 24
  • Мнения: 3 096
По повод наближаващия Международен ден на жената и днес подборът е тематичен. Всички заглавия вече са на книжния пазар.

Сюзън Вриланд - "Момичето в хиацинтовосиньо". ИК "Кръгозор"


Информация от сайта на издателството:


Анотация

Преподавател от колеж във Филаделфия кани свой колега в дома си, за да му покаже картина, която пази десетилетия в тайна. Преподавателят е убеден, че платното с момиче в синьо е на Вермер. Но защо чак сега показва това великолепно произведение на изкуството?

Драматичната история на картина на Вермер, измислена от авторката, ни води от наши дни през Втората световна война до мрачните години четири века назад – когато художникът е живял и творил. Времена на Холокоста, на загуби и превратности, на наводнения и кражби, на тайни, жестокост и войни. Това са разкази за хората, които са притежавали картината и чийто живот е бил повлиян от нейното загадъчно очарование и силата й да променя съдби. Тя спасява живота на дете, купува свободата на една жена, връща любовта в сърцата на двама души. Внушава спокойствие и мир, събужда вътрешната сила на човек, подтиква към съзерцателност и вглъбеност, помага да откриеш кой си, хвърля мост през вековете.

Животът на твореца е преходен, но произведението, сътворено от ръцете и сърцето му, е вечно.

За авторката:

Сюзън Вриланд е световноизвестна авторка на бестселъри и четири пъти носител на наградата Theodor Geisel за литература, както и на San Diego Book Award. Тя е прочута с историческите си романи, посветени на изкуството, сред които са Girl in Hyacinth Blue, The Passion of Artemisia, Luncheon of the Boating Party и др. Книгите й са преведени на 26 езика. Първата книга, издадена на български език, е „Картините на Лизет" (ИК „Кръгозор"). Живее в Сан Диего, Калифорния.

Франческа Марчано - "Червената къща". Skyprint


Информация от сайта на "Факел":

За авторката и романа:

Франческа Марчано е родена през 1955 г. в Рим. Тя е известна като сценарист, актриса, а напоследък и като кинорежисьор. Работи в областта на драмата, комедията и трилъра. Изд. „Скайпринт“ пусна на български романа й „Червената къща“, за който авторката казва: „Ако се опитваш да убедиш другите, че нещата са станали по определен начин, накрая и ти се убеждаваш, че наистина се е случило така. Но не можеш да направиш нищо: рано или късно истината излиза наяве. Искам да кажа, накрая може и да забравиш миналото, но после миналото си спомня за теб.“
Тези думи се отнася и за сюжета на „Червената къща“. Когато на Алина  – най-младата от семейството – се пада тежката задача да затвори Червената къща завинаги, тя се озовава сред предмети и снимки, принадлежали на три поколения. Сред следите, оставени там от близките й, обичали и мразили тази къща и живели в нея като в убежище или в затвор. Сред спомени, някои избледнели от времето, други живи и болезнени, трети колебаещи се между действителност и измислица. Сред незададени от страх въпроси, чиито отговори Алина намира смелост да потърси. Въпроси около красивата й и загадъчна баба Рене – тунизийката, чието голо тяло все още живее в рисунката, направена от дядо й Лоренцо на фасадата на къщата в ужасната нощ, когато тя го напуска.
Макар и скрита под пласт червена боя, петдесет години по-късно тя се появява избледняла след един проливен дъжд, сякаш за да напомни, че истината не може да се заличи и рано или късно излиза наяве... Въпроси около майка й Алба, вечно бягаща от нещо и вечно търсеща нещо, с неудържимо егоистично желание за живот, готово да унищожи всеки, приближил се до нея. Тъжните въпроси около баща й, предпочел смъртта пред непоносимата мисъл да живее без Алба. И въпросите отнасящи се до нея и сестра й Изабела, почувствали се предадени от майка си и, може би, и от баща си. Свързани от обич и омраза, съюзници и съперници, независимо от всичко, те остават сестри, принадлежащи към едно семейство и изглежда, че кръвната им връзка е по-силна от всичко останало.

Откъс от книгата можете да прочетете тук.

Исабел Алиенде - "Любов". Издателство "Колибри"



Информация от сайта на издателството:


Дата на издаване: 05 февруари 2015

Анотация

Ако някой може да разкаже с магическа лекота, с хумор и психологическа дълбочина любовта – това е Исабел Алиенде. Но „Любов” не е поредният роман на прочутата чилийска писателка, а оригинален белетристичен експеримент. В книгата са събрани най-красивите любовни сцени от нейните романи и разкази и са организирани от размисли за собствения ѝ опит в любовта. Всъщност Исабел Алиенде за първи път открито споделя своя любовно-еротичен сюжет – от събуждането на пола и експлозията на първото сексуално привличане, през любовните преживявания на зряла жена във времето на сексуалната революция, до мъдрото прозрение за изкуството да се остарява „сочно”.

През обективите на биографичното и белетристичното „Любов” преплита различни житейски перипетии, белязани от страст и романтика, и създава цялостен образ на любовта – капризно изменчива и неподвластна на времето.

Антоан дьо Сент-Екзюпери, "Манон, танцьорката • Авиаторът". Издателство "Лъчезар Минчев"


БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ (от сайта на издателството)

Тази книга съдържа две новели, написани от Антоан дьо Сент-Екзюпери около 1925 г., когато авторът е бил още съвсем млад. Но макар за тях да се е знаело още тогава, дори във Франция едната е издавана много рядко, а другата изобщо не, поне до 2007 година.

Ето накратко, доколкото е известно от различни източници, как са протекли нещата.

Скрит текст:
Според Пиер Шеврие (псевдоним на Елен (Нели) дьо Воге, интимна приятелка на Сент-Екзюпери, усърдна съставителка и редакторка на непубликуваните ръкописи и бележки, останали след смъртта му, и негов биограф) „Манон, танцьорката“ е написана през 1925 г., но не е издадена, защото текстът с поправките по него е останал собственост на Андре дьо Вилморен, брат на Луиз дьо Вилморен, годеница на писателя, годежът с която по-късно е бил развален.

Друг съвременен изследовател на творчеството на Сент-Екзюпери, Албан Сьоризие, твърди, че е имало и втори ръкопис на новелата, притежание на фамилията Фонсколомб, от която произхожда майката на автора, и че и двата ръкописа са показвани на различни изложби.

Веднага след написването на „Манон, танцьорката“ и „Авиаторът“ Сент-Екзюпери ги предлага на Жан Прево, редакционен секретар на списание „Сребърният кораб“, издавано от книжарката Адриен Моние. Прево публикува „Авиаторът“ в последния брой на списанието, през април 1926 г., но „Манон“ остава извън него.

През 1927 г. писателят напомня на своята по-възрастна братовчедка Ивон дьо Летранж, херцогиня Дьо Тревиз, близка с младия „Тонио“ и представила го на Андре Жид и други писатели от нейното обкръжение, че със застъпничеството на Жан Прево „Манон, танцьорката“ е била предвидена за 1926 г. в списание „Европа“, създадено през 1923 г. под патронажа на Ромен Ролан. И наистина, там е обявено, че предстои публикуването на произведение на Сент-Екзюпери, но без да е споменато заглавие. Във всеки случай това свидетелство на самия автор потвърждава, че новелата е била готова и одобрена за печат. Но не излиза и в „Европа“.

По онова време Сент-Екзюпери има вече тесни връзки и с издателство „Нов френски преглед“, станало по-късно издателство „Галимар“, и предлага „Манон, танцьорката“ и „Авиаторът“ и там.

Албан Сьоризие пише следното:

„Гастон Галимар, директор на издателство „Нов френски преглед“, явно се е впечатлил от първите творби на Сент-Екзюпери. След като го е окуражил да довърши „Манон, танцьорката“, вариант на която му е бил представен, издателят му е предложил след 1925 г. да пусне първата му книга, ако успее да добави към „Манон, танцьорката“ и „Авиаторът“ още два текста. Сент-Екзюпери, възхитен и тържествуващ, веднага съобщил на своя другар Жан Еско: „Забравих да ти кажа, че Галимар е наредил да ми предадат да напиша още две новели, и ще ми издаде томче с четирите.“

Обаче нищо от това не се състоява и обещанията остават само на хартия.“

Следват още опити „Манон“ да бъде отпечатана, но без резултат, по неясни причини.

И така до щастливия край. През 2007 г. издателство „Галимар“ публикува малък комплект от четири книжки, в картонен футляр, с автор Антоан дьо Сент-Екзюпери. Наречен е „Манон, танцьорката“ и други неиздавани текстове“, а първата книжка е с общото заглавие: „Манон, танцьорката“, следвана от „Авиаторът“.

Така „Манон“ най-после стига до читателите.

„Авиаторът“ няма толкова сложна одисея.

Първоначално текстът е бил замислен като част от по-голямо произведение, което е трябвало да се казва „Бягството на Жак Бернис“, но е изгубено и е останала настоящата новела. Ала освен като самостоятелна творба, тя е изпълнила и още едно предназначение. Дала е началото на по-нататъшните литературни търсения на Сент-Екзюпери, родили накрая романа „Южна поща“, където ще срещнем същия Жак Бернис от „Авиаторът“.

Както споменах по-горе, новелата е отпечатана още през 1926 г. в списание „Сребърният кораб“, за втори път е публикувана през 1994 г. в събраните съчинения на Антоан дьо Сент-Екзюпери в луксозната поредица „Библиотека „Плеяда“ на издателство „Галимар“, и за трети и засега последен път заедно с „Манон, танцьорката“ през 2007 година.

*

И двата текста в настоящата книга са преведени пълно и точно от тяхното последно френско издание.

В него има и нарочна бележка, която гласи: „Манон, танцьорката“ е подготвена за публикуване по машинописен вариант на текста. Където е било необходимо, пунктуацията и правописът са възстановени.“

За художествените достойнства на новелите бих казал само, че когато ги прочетох за първи път, бях изненадан от вече завършения стил и техника на автора им през 1925 година.

Нека за литературните качества на двете творби думата да имат читателите и литературните критици.

Л. М.




# 25
  • Мнения: 3 096
По повод утрешния празник искам да ви представя още една нова книга:

Кристина Морато - "Непокорните диви". Издателство "Ентусиаст"



От сайта на издателството:

Имената на Мария Калас, Коко Шанел, Уолис Симпсън, Ева Перон, Барбара Хътън, Одри Хепбърн и Джаки Кенеди в продължение на години изпълват страниците на списанията. Благодарение на таланта, красотата и ярките им личностни качества, те се превръщат в легенди. Известни, богати и привлекателни, в очите на целия свят изглеждат съвършени. Икони на модата и светския живот, те създават собствен стил и са следвани с възхищение от милиони жени, които мечтаят да приличат на тях. В действителност обаче тези бляскави диви са самотни жени, комплексирани от външността си, ревностно пазещи личното си пространство. Те носят едни и същи болезнени рани, които така и никога не зарастват: лишени от обич, изоставени от бащите си, и седемте изстрадват последиците от войната, болката от загубата на децата си, травмите от разводите си. Опитах се да разкрия най-човешката им страна, тази, която е отвъд успеха, славата и властта, тази, която включва техните слабости, комплекси и страхове, като използвах свидетелствата на хора, които са ги познавали такива, каквито са били. Чрез тази книга читателят ще открие светлините и сенките на едни непокорни и борбени жени, които продължават да ни очароват, защото доказват, че приказките за вълшебници съществуват. Макар невинаги да имат щастлив финал...
 
Кристина Морато

Тук можете да разгледате съдържанието на книгата в PDF-формат и да прочетете част от главата за Мария Калас.

Последна редакция: сб, 07 мар 2015, 12:47 от Songes

# 26
  • Мнения: 3 096
"Колибри" вече са качили на сайта си корицата на "Неграмотното момиче, което можеше да смята" от Юнас Юнасон.



Превод: Елена Радинска
Дата на издаване: 16 март 2015

На сайта на издателството можете да прочетете откъс от романа.

За автора:

След двайсетгодишна кариера като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент шведският писател Юнас Юнасон (р. 1961) решава да започне нов живот. Продава цялото си имущество в Швеция и се премества в малко градче край езерото Лугано в Швейцария, където се отдава на писане и след три години издава първия си роман... и първия си шедьовър: „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”. Преведен на 35 езика и достигнал тираж от 4,5 милиона екземпляра, филмиран (с участието на Роберт Густафсон), романът се сдобива със следните награди: шведската Swedish Booksellers Award (2010); германската M-Pionier Preis (2011), датската Audiobook Award (2011) и канадската Escapades (2012).


***
За почитателите на Дикенс:

"За Лондон" - сборник разкази



Издадена: 2015
Жанр: Разкази

Чарлс Дикенс без Лондон просто не би бил Чарлс Дикенс. Градът подсигурява на писателя постоянен извор на материал, бликащ от виталност, живот, пороци, хора от всякакъв тип и най-вече сюжети. Лондон е неговата муза, той му предоставя реалната среда, в която Дикенс развива своите измислени приключения, но освен това го и вдъхновява и предизвиква като автор. Огромната метрополия му дава възможност едновременно за сюжети и авантюри, въздейства му и го блазни, но заедно с това конфронтира идеалистичния му светоглед с несекващите престъпления, нищета и мизерия – Лондон кара Дикенс да порасне.
Чарлз Дикенс (1812 –1870) – истинска знаменитост във Викторианската епоха – до ден днешен остава един от най-известните британски писатели. Най-популярните му творби, като „Големите надежди” (1861) и „Коледна песен” (1843), продължават да се четат и адаптират по цял свят. Освен четиринадесетте романа Дикенс е писал и къси разкази, есета и пиеси.

Тук можете да прочетете въведението от английския издател, преведено и поместено в книгата.

***

И едно научно изследване:
.
Владимир Трендафилов - "Употребите на британския ментор: рецепцията на Чарлс Дикенс в България". Издателство "Колибри"



Дата на издаване: 04 февруари 2015

Анотация:

Бил ли е наистина Дикенс в България? Кога е бил превеждан у нас, колко и как? Наясно ли сме до каква степен литературното му тяло е вградено в родната ни книжнина? Тази книга отговаря на серия от въпроси, свързани с разнообразното присъствие на великия английски романист в българското литературно поле. Тя развенчава митове, попълва бели петна. И в крайна сметка проследява развоя на българската литература чрез един трайно настанил се гост в нея, който само привидно ни изглежда чужденец.

За автора:

Владимир Трендафилов е професор по английска литература в Софийския университет. Автор е на книгите: Неизличимият образ в огледалото: Актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през ХІХ и началото на ХХ век (1996), За рамките на литературата (2005), Кризата, която обнадеждава: картографии на днешното литературно поле (2009) и др.



# 27
  • Мнения: 3 096
Вече на книжния пазар:

Михаил Булгаков  - "Колекция от долнопробни факти". Издателство "Фама"



Анотация

Големият творец е голям и в малките неща. Такива „малки” неща са разказите и фейлетоните на Михаил Булгаков, писани през 20-те години на миналия век. Има ли полза от алкохолизма, как възприема „Травиата” неграмотен червеноармеец, докъде се развихрят бесовете и своеволията на съветската бюрокрация, може ли да се напие локомотив, как звучи псевдонаучният и неудържимо комичен жаргон на партсекретарите, как с помощта на Маркс и Троцки да опазиш жилището си от посегателствата на съветската власт... В кратките си разкази Михаил Булгаков рисува уродливата картина на болшевишкия ред и на неговите строители и жертви – несретни, гротескни и убийствено смешни, с мозъци, промити от недоимък, водка и безумни лозунги. Сблъсъкът на личността с абсурдите на болшевишката система е тема, която преминава през цялото творчество на Булгаков – от разказите и фейлетоните до шедьовъра „Майстора и Маргарита”.

Михаил Булгаков влезе в руската литература с мощ, подобно на Фьодор Достоевски и Лев Толстой.
Максимилиан Волошин

По природа Булгаков беше лирик. Сега никой не може да отрече, че той се превърна в сатирика на нашето време. И стана такъв по неволя, защото самата епоха го обрече на този жанр.
Марина Черкашина

Той беше безподобен в присмеха и проявяваше докрай великолепното си презрение... Той беше гений!
Анна Ахматова

***
Бранислав Нушич. МИСТЪР ДОЛАР И ДРУГИ ПИЕСИ. Издателство "Панорама" (издателството на Съюза на българските преводачи)



Анотация

Този том включва неиздавани на български език и малко познати в сценичен вариант произведения на Бранислав Нушич (1864-1938), най-големия комедиограф в сръбската литература. А трите комедии и двете драми тук са част от златното литературно наследство на балканския гений. Властта, парите и моралът на едно общество в преход от традиционна ценностна система към модерност и абсурдите на криворазбрания цивилизационен подем са прицел за комичните, сатиричните, фарсовите, драматичните и трагичните сътресения във включените творби. „Действието се развива всякога и навсякъде” е въвеждащата ремарка към една от пиесите в тома – век по-късно това уточнение поразява с истинността си за нашето време и преходите по нашите земи.



# 28
  • Мнения: 140
"Къде си, Бернадет" - Мария Семпъл



Дата на излизане: 10.3.2015 г.


Анотация

Бернадет Фокс е известна. За нейния съпруг – гуру от „Майкрософт“, тя е безстрашно отстояващ мнението си партньор; за майките на възпитаниците на едно частно училище в Сиатъл – срам; за експертите в областта на дизайна – архитект-новатор, а за петнайсетгодишната Бий – най-добра приятелка и просто Мама.
После Бернадет изчезва. Всичко започва, когато Бий изиграва картата с високия си успех в края на срока и поисква обещаната ѝ награда: семейно пътуване до Антарктика. Но нарастващата алергия на Бернадет към Сиатъл – и към хората като цяло – я е превърнала в такъв агорафоб, че тя стига до там да наеме виртуална асистентка от Индия, която да движи дори всекидневните й задачи.
Едно пътуване до края на земята е истински проблем. За да открие майка си, Бий събира имейли, официални документи, тайна кореспонденция и създава неустоим и задушевен роман за загубилия вдъхновението си гений и за ролите на майка и дъщеря в един абсурден свят.

Свеж, ярък духовит нов глас.
Хелън Филдинг

„Къде си, Бернадет” е свежа, и забавна, и изискана книга, но най-хубавото е, че нямах никаква представа какво ще се случи на следващата страница. Беше диво препускане.
Кейт Аткинсън

Триумф.
Патрик Девит


За Мария Семпъл

Мария Семпъл е американска писателка и сценаристка. Родена е на 21 май 1964 г. в Санта Моника, Калифорния. Семейството ѝ се мести в Испания, а по-късно в Лос Анджелис и Аспен, Колорадо. През 1986 г. получава бакалавърска степен по английски от Бърнард Колидж.
През 1997 г. е номинирана за Primetime Emmy, Outstanding Television Series, за „Mad about you“, а през 2006 г. и 2007 г. е номинирана за наградата Writer's Guild of America за „Arrested Development“.
Мария Семпъл е изключително активен член на литературната общност в Сиатъл. Тя е и един от основателите на Seattle 7 Writers.
Телевизионните ѝ изяви са свързани с „Бевърли Хилс“, „90210“, „Mad About You“, „Saturday Night Live“, „Arrested Development“, „Suddenly Susan“ и „Ellen“.

# 29
  • Мнения: 3 096
Вече на книжния пазар:

Карл Густав Юнг - Скритият Аз. Издателска къща "Хермес"



Година: 2015г.

Анотация

В своята класическа и провокативна творба Карл Г. Юнг, един от най-великите умове на всички времена, извежда тезата, че бъдещето на човечеството зависи от способността ни да устоим на масовите обществени течения. Когато на човек му липсва познание за неговата същност, той клони към колективизъм и е податлив на разрушителни тенденции: фашизъм, радикален национализъм, фанатизъм. Такъв човек позволява лесно да бъде манипулиран или потискан от деспотични режими.

Само чрез разбиране на нашата несъзнателна вътрешна природа, нашата скрита страна, можем да придобием самопознание, което е антитеза на идеологическия фанатизъм. Това обаче изисква да си дадем сметка за двойствената природа на човешката психика – на съществуването на доброто и злото във всеки от нас. В тази важна творба Юнг убедително доказва, че единственият начин да се противопоставим на опасността, която представляват хората на властта, е чрез индивидуализация на обществото. Оцеляването на цивилизацията зависи от личното самопознание – само така човек може да придобие контрол върху себе си и обществените процеси.

Общи условия

Активация на акаунт