Психолог, Психотерапевт

Проблема ми е че съм притеснителна и от там се заражда проблема с общуването.

Този "проблем" за теб бързо може да се реши с така наречените тренинги за развиване на комуникативността. Има и в групи, може и индивидуални. Важното е да попаднеш на добро място. Може и да избереш консултации с психолог, добрият специалист бързо ще разбере от къде идва притеснението и  ще го обработи. Може и двата варианта да се съчетаят. Ако беше от Варна, аз щях да те видя. Чрез скайп не препоръчам в тази насока, това е друг вид общуване, макар че в някой подобни форми е добре да започне по този начин, но пък после задължително трябва да има и личен контакт.

 

Момичета, търся си добър специалист от София, който да се занимава с посттравматичен стрес и произтичащите от него проблеми свързани с комуникацията с околоните. По-конкретно, за да поясня за какъв "шок" става въпрос - жесток побой от бившия ми приятел. Всъщност мислех, че сама ще се справя психически, но уви.... Моля за насока.

Хубаво е,че е бивш - Инна Бранева - 0888 258 072

Здравейте!
Моля, посъветвайте ме кого да потърся...
Сенейна съм, имаме 8 годишен брак, 3 годишно детенце.. Нещата не вървят, усещам че имам нужда от специализирана помощ, но за съжаление съпругът ми смята че това са пропилени пари и време на вятъра и че няма да ни помогнат, но въпреки това искам ако трябва сама да посетя специалист, може пък да успея да спася брака ни. Моля насочете ме /за Варна/

В основата на някои психични разстройства стоят следните мисловни изкривявания
Идеята за наличието на когнитивни изкривявания в основата на някои психични разстройства е предложена от Аарон Бек през 60-те години на миналия век. Тази идея е доразвита в стройна теория от Дейвид Бърнс през 80-те години на миналия век. Според тази теория, най-често срещаните когнитивни изкривявания са:

1. Мислене “всичко или нищо” (или неговите варианти - "винаги или никога", "няма друга алтернатива" и "или..., или").

Събитията се оценяват единствено с категориите на поляризираното (бяло и  черно) мислене. Това е мислене, при което не се оставя никаква възможност за степени или нюанси. Например, ако изпълнението на дадена задача не е съвършено, започваме да гледаме на себе си като на неудачник.

2. Свръхгенерализация.

Единично негативно събитие се възприема като част от правило, което се прилага към всички житейски ситуации. Например, имали сме една несполучлива интимна връзка с представител на другия пол и вече правим заключение, че всички (мъже или жени) са такива.

3. Етикетиране.

Това е една форма на свръхгенерализация. Вместо да опишем грешката, ние прикачваме негативен етикет на себе си или на другите. Обикновено етикетирането е емоционално натоварено. Например, ако някой ни попита нещо, което не знаем, ние решаваме, че сме некомпетентни или смотани. Същият етикет можем да залепим и на някой, който не знае нещо, което ние го питаме.

4. Ментален филтър.

Подбирайки отделен негативен детайл от цялата картина, ние се концентрираме върху него и започваме да виждаме и останалата част от картината като негативна. Това най-често се случва по отношение на дадена идея. Тя се изважда от контекста и започва да се използва за доказване на основателността на негативното мислене. Например, правим малка грешка и вместо да я оценим реално, ние се фокусираме върху нея и пропускаме останалата част от работата си.

5. Обезценяване на позитивното (отричане на позитивното като нещо заслужено).

Отхвърляне на позитивни преживявания по една или друга причина, но най-често убеждавайки себе си, че те не са важни или заслужени. По този начин се поддържат негативните убеждения, които иначе биха се оказали в противоречие с реалността. Например, получаваме похвала за нещо и я посрещаме с "Е, голяма работа!"

6. Предубедени заключения:

* Четене на мисли - предубедено заключаване, че някой ще реагира негативно или си мисли нещо лошо за нас. Това е свързано с идеята, че знаем какво другите хора си мислят за нас. Това е също така нереалистичното допускане, че другия би следвало да знае какво мислим, чувстваме или желаем ние в даден момент. Например, качваме се със свой съсед в асансьора и той не казва нищо освен едно "Здрасти!". Ние започваме да си мислим, че съседът не ни харесва или нещо ни е сърдит.

* Негативни предсказания - очакване, че нещата ще тръгнат на зле и убеденост, че предсказанието е вече съществуващ факт. Например, ученик с отлични оценки до момента, предрича, че ще го скъсат на следващия изпит, въпреки че е учил. Или майка, която при всеки звън на телефона очаква да чуе, че се е случило нещо лошо с децата й.

7. Преувеличаване или минимизиране.

* Преувеличаването се отнася до надценяване на важността на дадено събитие или постъпка. Най-често се прилага към личен гаф или чуждо постижение.

** Катастрофизиране - частен случай на преувеличаване, при който се акцентира върху възможно най-лошия сценарий в ситуация, в която въпреки неудобствата има изход.

* Минимизирането е необосновано подценяване на нещата, докато те започнат да изглеждат незначителни. То се прилага преди всичко към собствени качества или чужди несъвършенства.

8. Повлияване от емоциите.

Приемане, че негативните емоции задължително рефлектират върху начина, по който нещата съществуват и се развиват. Например, чувствам се като глупак, значи съм такъв.

9. Мислене “трябва”.

Свързано е с опитите за изкуствено самомотивиране с “трябва”. Ефектът от това е чувство на вина. Когато тези “трябва” се насочват към другите хора, чувството е гняв или раздразнение. Например, шефът е поставил задачи за деня и ние си казваме, че трябва да имаме висока/най-високата оценка в края на деня, иначе все едно сме се провалили. И, логично, ако не я получим, да се почувстваме виновни, че не сме успели да се справим.

10. Персонализиране (самообвинително мислене).

Свързано е с мисленето, че думите или действията на другите са пряко свързани с нас и с възприемането на себе си като причина за негативни външни събития, без реално това да е така. Например, казваме си, че именно нашето поведение по време на дадена бизнес среща е причина за неподписаните споразумения.

11. Реципрочност (договор със самия себе си).

Това е нереалистично очакване, че тогава, когато направим нещо добро за някого, той следва да ни отговори със същото и като количество, и като качество. Последиците от това най-често са:

* Търсенето на лично признание – възниква, когато смятаме, че за направеното от нас безусловно заслужаваме да получим одобрение, любов, приятелство, подарък, похвала или нещо друго. Когато това не се получи у нас се поражда гняв. Той е следствие от очакването, че другите знаят за този наш вътрешен договор и безусловно са приели да го спазват, а не го правят. Това наше очакване води до търсенето на някакви наши права, които смятаме, че са били нарушени. В резултат, обикновено се стига до влошаване на отношенията.

* Постоянен натиск – вярване, че ако оказваме достатъчно дълго натиск върху другия, той накрая ще се промени или ще се съгласи с онова, което искаме. Често се постига обратен ефект и другият се изолира от нас, защото започва да се чувства емоционално притискан или дори задушаван.

12. Свободни импровизации

Правене на изводи без наличие на достатъчно доказателства или дори при наличие на доказателства за обратното.

13. Избирателни умозаключения

Изтъкване, при аргументирането, само на определени по-маловажни детайли за сметка на доста по-съществена информация.

* Приемане на желаното за реалност - тук имаме поредица от изкривявания: Щом нещо е желано, значи е възможно; щом е възможно, следователно може да се случва; щом може да се случва, тогава е реално.

* Приемане на нежеланото за реалност - тук водещ е страхът, който "се превръща" в силна вяра в реалното съществуване на нежеланото.

14. Доказване на правота

Постоянен стремеж на всяка цена да докажем, че нашите мнения, виждания, действия са правилни. Например, доказването на правотата в разговор с партньора е приоритет номер едно без значение дали това е необходимо и дали предизвиква отрицателни емоции в партньора или неговото отдръпване.

 

Бихте ли споделили контакти на психотерапевт в Плевен? Благодаря!

Няма да намерите добър психолог, нито добър психотерапевт.  Всички са шарлатани, защото теорията е грешна. Те не знаят нищо повече от това, което знаете вие. Не се оставяйте да ви заблуждават, не бъдете наивни. Силата е вътре във всеки от нас. Така сме създадени. Психологията не е наука, а е жанр на литературата или по-точно научна фантастика. Който е прочел повечко книги се е убедил в това.

В началото на темата прочетох:
"Истинският  психолог е човек, който преди всичко не съди, не дава квалификации, не съветва, не взима решения вместо вас. Не предлага универсални решения, няма готови отговори."
Правилно! Той не знае нищо, не ви помага, а целта му е деликатно да ви измъкне парите. Факт е, че има дар слово и само на това разчита.
 
"Психологът е специалист, притежаващ различно знание и познание." Това е лъжа!

"Психологът е специалист, който работи със здрави хора. Никой не живее в идеална за него среда, но се стреми към такава. Нужда от психологична подкрепа и помощ изпитва всеки, защото психичното благополучие е пътят към душевното здраве." Здравият човек има нужда само от приятели, близки хора, които го познават далеч по-добре от психолога. Ако желаете психологът да ви стане приятел, то ще трябва да се абонирате за него години наред, докато се опознаете взаимно по-добре.

Пълни глупости си писала, за пореден път се убеждавам колко е опасно човек с проблем да чете във форумите. И как точно реши,че всички психолози са шарлатани и не знаят повече от нас? И това за здравия човек - ами много хора които ходят при психолог не са здрави и за това търсят помощ! От личен опит заявявам,че моята психоложка не е шарлатанка и ми е помогнала и отворила очите за много неща, за които аз самата не можах да помисля, да се сетя. И не защото съм глупава или недосетлива, а защото мисловните ми проблеми и главоблъсканици ми пречат да видя картината такава каквато е.

За приятелите и роднините - точно те са тези които най-малко могат да ни помогнат в повечето случаи или разберат, защото са пристрастни. Много пъти съм чувала репликата " Стегни се, нищо ти няма, не се лигави"  и други - това НЕ помага. Да споделяш с приятел или близък е едно, но да бъдеш разбран е съвсем друго.

Явно не си имала истинска нужда от терапия и не си попаднала на правилния за теб човек, за да пишеш такива неща. Надявам се никой да не те послуша в темата и хората да продължават да търсят помощ и да си помагат до колкото могат.

Инера,мисля,че си прекалено крайна.Вярно е ,че силата да сме добре е вътре в нас,но психолога е този,който може да ни помогне да я открием,защото явно ние не можем сами.За приятелите и близките съм съгласна с Oceanborn.Могат да те изслушват,но в повечето случаи не те разбират.Или нямат потенциала да ти помогнат.Шарлатани със сигурност има,но има и добри и сърцати специалисти.

Ако имате проблеми по-добре четете книги и ще си отговорите на въпросите, които ви вълнуват. Ако решите да посетите психолог, по-добре първо го проучете с въпроси, а не бързайте да си изливате душата пред него.
http://www.dusha1.ru/technology/psichologia.html

Когато възникне трудност през жизненият човешки път (примерно проблеми от лично или служебно естество или всякакъв вид други мъчителни преживявания),  споделянето им с приятел дава съвсем различна обратна връзка от същото при психолог. Приятеля подхожда субективно, прави проекции, пренос с две думи дава акъл как той би постъпил на твое място, а никой не може да бъде на мястото на другия.  Ние българите сме много топъл народ, споделящи, аз не отричам психологичната подкрепа от приятели. Далеч съм от мисълта, че всеки човек може да си допадне с един психолог. Затова и препоръчването на специалист не е както при лекарите. Изучаването на психологията като наука не се гради само на познанието на теоретиците и тяхните концепции. Психологичната оценка включва сертифицирани методики, които дават много ясна диагностиката на голяма част от психичните процеси. Психолога притежава изострена сензитивност, умение за различен поглед на ситуацията, но не от база личен опит. Целта на психолога не е само да те изслуша и разбере, неговата задача е да разшири кръгозора, да даде логично обяснение на случващото се с човека преди, сега. Да минимизира ефекта от негативните съпътващи преживявания в момента, да подпомогне възстановяването на психичното благополучие, както и да научи човека да се справя по успешно с изненадите които поднася живота.

Който си е решил да посети психолог, той ще го направи без значение какво пиша аз или каквото е прочел по форумите. Мисля, че в  Регионалните здравни инспекции има назначени психолози, които всеки човек може да посети без да заплаща нищо. Но не съм много сигурна, така че трябва да се провери това на място.

По въпроса с "четете книги", и тъй като съм наскоро включила се в темата ще ти кажа нещо и се надявам да ме разбереш правилно - аз съм от хората, които четат, четат МНОГО и именно в тези насоки (и много други де..)  - психоанализа, психотерапия и психология, философия... като се почне  от рационализма на Декарт, минем през емипиризма, скептицизма, философи като Кант, Хегел, психооаналитици като Фройд, Юнг, Фром (и тук си пролича какъв фен съм на немскоговорящата школа) Карузо... и много, много още. Чела съм години и десетки трудове и сборници и смятам, че това е изградило моята призма и визия за света около мен. Определя социума ми, начина ми на комуникация, целополагането ми, отношенията с Половината ми, и дай боже някой ден възпитанието на децата ми, НО когато се случи моята случка написана по-горе всякаш блокирах, всякаш целият ми "идеализиран" свят се срина, всъщност мина почти година от тогава и от опитите ми да се справя сама не се получиха оптималните резултати, които исках и очаквах, а даже смея да кажа, че покрай знанията ми по темата се увъртях още повече вътре в себе си. Така че за мен си като чел човек сметнах, че е най-добре да се обърна към специалист какъвто аз не съм, а дали е шарлатанин... ще мога да преценя, предполагам и сама.