Здравейте, добре дошли в новата тема, пожелавам и добър старт.
Ще пусна линк към предната тема,
(http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=359775.0;topicrefid=20 )
но няма да правя списък с имена на специалисти, защото не мога да изредя всички, а има вероятност да не впиша някой наистина добри. Отделно мисля, че е проява на субективност. За сметка на това ми се иска да засегна две тематики, въпросите на които съм си задавала и аз самата преди десетина години, когато започнах да изучавам психологията като наука. А това са: Как да различим психолога от псевдо психолога? Защо да отидем при психолог, когато можем да поговорим с приятел?
Как да различим психолога от псевдо психолога?
Психологията днес се превръща в модерност. Много хора все още не я възприемат като наука, склонни са да я обвързват с популярни издания и личности, които дават универсални формули за щастие, за успех, за просперитет. Дават и се характеристики, които не принадлежат на тази наука. Когато човек изпита нужда от психологична подкрепа или е изпавен пред какъвто и да е за него проблем, не познавайки естеството на тази професия, то той често може да бъде заблуден от хора използващи псевдо научни методи. Тези хора много лесно могат да навредят, отколкото да помогнат. Как да ги различим? Няма психолози които се занимават с предсказване на бъдещето и други подобни. Има психолози учили по 2год. магистратура, но те разчитат само на харизмата си. Въпреки, че те притежават етикета, времето за изучаване на тази широкоспектърна материя е крайно недостатъчно, те разчитат на внушаемостта на хората и резултатите които постигат са временни. Истинският психологът е човек, който преди всичко не съди, не дава квалификации, не съветва, не взима решения вместо вас. Не предлага универсални решения, няма готови отговори. Напускането на полето на научната психология са нашумялите напоследък книги, сайтове, фейсбук страници, програми за самоусъвършенстване, които предлагат готови решения на всеки проблем и готови да ви тренират във всеки един аспект. Пренебрегва се изцяло субективността на преживяването, различието. Което е добро за един не винаги е добро за друг, нелогично е психолога да е в ролята на учител или треньор.
Защо да отидем при психолог, когато можем да поговорим с приятел?
Това е добър въпрос! Отговора е прост. Защото когато отидете при приятел с психологичен проблем се получава приятелски разговор. Психолога е специалист, претежаващ различно знание и познание. Той не може да окава помощ на приятели, близки и роднини, защото е емоционално обвързан с тях. Той също е актьор на тази сцена. За клиента психолога трябва да бъде тъй нареченото „бяло петно“. Клиента не трябва да знае за личният живот на своя психолог, как прекарва времето си, какво обича и какво не. Когато се опитвате да проведете консултацията си с приятел той от своя страна ще проектира своите собствени лични убеждения върху вас на база на неговият личен опит и виждания. Психолога е обучен да не прави пренос и трансфер, той не вижда клиента през собствената си изкривена призма.
Психолога е специалист, който работи със здрави хора. Никой не живее в идеална за него среда, но се стреми към такава. Нужда от психологична подкрепа и помощ изпитва всеки, защото психичното благополучие е пътят към душевното здраве.
Ще пусна линк към предната тема,
(http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=359775.0;topicrefid=20 )
но няма да правя списък с имена на специалисти, защото не мога да изредя всички, а има вероятност да не впиша някой наистина добри. Отделно мисля, че е проява на субективност. За сметка на това ми се иска да засегна две тематики, въпросите на които съм си задавала и аз самата преди десетина години, когато започнах да изучавам психологията като наука. А това са: Как да различим психолога от псевдо психолога? Защо да отидем при психолог, когато можем да поговорим с приятел?
Как да различим психолога от псевдо психолога?
Психологията днес се превръща в модерност. Много хора все още не я възприемат като наука, склонни са да я обвързват с популярни издания и личности, които дават универсални формули за щастие, за успех, за просперитет. Дават и се характеристики, които не принадлежат на тази наука. Когато човек изпита нужда от психологична подкрепа или е изпавен пред какъвто и да е за него проблем, не познавайки естеството на тази професия, то той често може да бъде заблуден от хора използващи псевдо научни методи. Тези хора много лесно могат да навредят, отколкото да помогнат. Как да ги различим? Няма психолози които се занимават с предсказване на бъдещето и други подобни. Има психолози учили по 2год. магистратура, но те разчитат само на харизмата си. Въпреки, че те притежават етикета, времето за изучаване на тази широкоспектърна материя е крайно недостатъчно, те разчитат на внушаемостта на хората и резултатите които постигат са временни. Истинският психологът е човек, който преди всичко не съди, не дава квалификации, не съветва, не взима решения вместо вас. Не предлага универсални решения, няма готови отговори. Напускането на полето на научната психология са нашумялите напоследък книги, сайтове, фейсбук страници, програми за самоусъвършенстване, които предлагат готови решения на всеки проблем и готови да ви тренират във всеки един аспект. Пренебрегва се изцяло субективността на преживяването, различието. Което е добро за един не винаги е добро за друг, нелогично е психолога да е в ролята на учител или треньор.
Защо да отидем при психолог, когато можем да поговорим с приятел?
Това е добър въпрос! Отговора е прост. Защото когато отидете при приятел с психологичен проблем се получава приятелски разговор. Психолога е специалист, претежаващ различно знание и познание. Той не може да окава помощ на приятели, близки и роднини, защото е емоционално обвързан с тях. Той също е актьор на тази сцена. За клиента психолога трябва да бъде тъй нареченото „бяло петно“. Клиента не трябва да знае за личният живот на своя психолог, как прекарва времето си, какво обича и какво не. Когато се опитвате да проведете консултацията си с приятел той от своя страна ще проектира своите собствени лични убеждения върху вас на база на неговият личен опит и виждания. Психолога е обучен да не прави пренос и трансфер, той не вижда клиента през собствената си изкривена призма.
Психолога е специалист, който работи със здрави хора. Никой не живее в идеална за него среда, но се стреми към такава. Нужда от психологична подкрепа и помощ изпитва всеки, защото психичното благополучие е пътят към душевното здраве.
