Страх ме е, много ме е страх...
Няма нищо по-страшно от очакването, неизвестността...
Няма нищо по-страшно от очакването, неизвестността...
- Публикувана: 24 окт. 2004, 12:16 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2004, 12:20 ч.
Очакването
Таничка според мен си противоречиш в думите си 
. Много се надявам да с епохвалиш този месец с добра новина, по-скоро се надявам да имаме взрив от добри новини.
Иначе заради това очакване, направо си планирам всичко по цикъла ми. Първо очкаване за ову, след това да не ми дойде, вече ми омръзна да съм така зависима.
. Много се надявам да с епохвалиш този месец с добра новина, по-скоро се надявам да имаме взрив от добри новини.Иначе заради това очакване, направо си планирам всичко по цикъла ми. Първо очкаване за ову, след това да не ми дойде, вече ми омръзна да съм така зависима.
Миличка wa_wa вече наистина не му отдавам толкова значение. Дори и да почуствам някакъв признак веднага знам, че аз съм си го създала и след тези ми мисли той си изчезва (било гадене или болки някъде 
). Спомням си първите месеци - ауууууууууу то беше чакане, то беше чудо. Имаше и такива в които бях сигурна че е станало - и защо после разочарованието е ужасно. Мисля че сега съм си по-добре. Старая се да не живея от дата на дата - мисля че за сега се получава.
Разбира се обаче че се надявам да е станало, но процента за това е 1 или най - много 2. Останалите са в полза на реалността - няма да е този месец
). Спомням си първите месеци - ауууууууууу то беше чакане, то беше чудо. Имаше и такива в които бях сигурна че е станало - и защо после разочарованието е ужасно. Мисля че сега съм си по-добре. Старая се да не живея от дата на дата - мисля че за сега се получава. Разбира се обаче че се надявам да е станало, но процента за това е 1 или най - много 2. Останалите са в полза на реалността - няма да е този месец
Всички ни е страх... Трябваше в петък да съм на преглед, но пак си намерих извинение да не ходя. Така беше и миналия и по-миналия месец. И като изпусна момента /трябва да отида последните дни от М/ умирам от яд и си обещавам, че другия месец ще отида, но... Всъщност май ме е страх от окончателна диагноза... Хем искам да знам какво ми е и да се лекувам, хем се надявам, че всеки момент може да стане..
Да ви кажа и аз брах много страх в последните месеци.Понеже си правих генетични изследвания.Първите 3 резултата излезнаха преди време и са в норма.Успокойх се малко,но.....Оставаше последния и най-важен.Цитогенетичното изследване.Това всъщност е проверка на хромозомите и оценяване на риска за следващата бременност.
Е......и този резултат излезна.Вече мога да ви се похваля.Нормални сме и двамата с мъжото.хромозомите са наред и няма риск от генетично увреден плод.Камък ми падна от сърцето направо.
Това ни връща малко в изходна позиция,но по-добре така отколкото другия вариант.Сега можем да бебеправим на воля.Този месец май ще пропуснем заради лекарствата който пия по случай възпаления нерв,но от другия месец......атакаааааа.
Та страховете са нормално нещо.След всичкото това чакане.Обаче и аз като Таня мисля,че съм успяла да постигна баланса и да не живея от дата до дата.Когато е рекъл Господ-тогава.И без това нищо немога да променя.По-добре да се наслаждавам на живота и когато му дойде времето да не съжалявам за изгубеното време.
Е......и този резултат излезна.Вече мога да ви се похваля.Нормални сме и двамата с мъжото.хромозомите са наред и няма риск от генетично увреден плод.Камък ми падна от сърцето направо.
Това ни връща малко в изходна позиция,но по-добре така отколкото другия вариант.Сега можем да бебеправим на воля.Този месец май ще пропуснем заради лекарствата който пия по случай възпаления нерв,но от другия месец......атакаааааа.
Та страховете са нормално нещо.След всичкото това чакане.Обаче и аз като Таня мисля,че съм успяла да постигна баланса и да не живея от дата до дата.Когато е рекъл Господ-тогава.И без това нищо немога да променя.По-добре да се наслаждавам на живота и когато му дойде времето да не съжалявам за изгубеното време.