Фраза, която мразя

  • 1 056 612
  • 19 192
  •   1
Отговори
# 12 210
  • Мнения: 1 804
Ензим, благодаря! Сега изразът ми стана ясен, но не и по-приятен. Wink

# 12 211
  • Мнения: 15 250
Ензимче, знам, че израза си имаше история, но пак не ми е приятен. Разбирам го, но ми навява неприятни мисли.
Явно не успявам да възприема историята като нашенска и да я припозная като такава. Grinning

Англичаните май имаха някакво такова пожелание "да счупиш крак" означаващо пожелание за успех отправено най вече към театрални артисти излизащи на сцена. Ами за тях си е хубаво пожелание, ама я да пожелаем на някой нашенец да счупи крак, може да се сдобием със счупена глава. Joy

Последна редакция: пт, 14 фев 2020, 09:21 от Джаста Праста

# 12 212
  • София
  • Мнения: 1 552
Дразни ме "Мачкай". Ужасно е! Май стана популярно покрай Григор Димитров. То и с него си беше гадно, но поне разбираемо, за спорт става въпрос. Ама навред да се мачкат? В коментари под политически статии - мачкай Бойко, мачкай Валери... И върхът - преди доста време, може да има и година - един известен редактор (изявяващ се предимно във фейсбук) в голямо издателство пуска новина, че го направили заместник-главен редактор. И по коментарите - мачкай, Гоше! Е, кого трябва да смачка един заместник-главен редактор? Може би главния, за да заеме мястото му? Подчинените си? Конкуренцията? Макар че в нашето книгоиздаване то е една конкуренция...

Другото, което ме дразни - "селектирам". Маслините били селектирани за мен, пише на етикета... Има си хубава българска дума: подбирам. Дразни ме това селектиране под път и над път. Селектирам, канселирам...

# 12 213
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 139
Честито на патерица

И на мен не ми харесва как звучи, де, но знам откъде идва. Simple Smile

Благодаря ти, не знаех досега откъде идват тия "патерици", а винаги съм се чудила.

Май не ме дразни много, щото е удобно да поздравиш така на следващия ден, като си забравил. Автоматично някак го приемам, без да се замисля. Но "патерички" би ме подразнило яко, не съм го чувала обаче.



Мен особено много ме дразни местоимението "наш" в кулинарно предаване. Чак ме подлудява.

"Взимаме нашия тиган, намазваме го с масло и го слагаме на нашия котлон. След това слагаме нашия лук, нарязан на ситно, прибавяме и нашите моркови, а след това и нашите домати. Предварително сме измили нашия ориз и го изсипваме при нашите зеленчуци. Нашето ястие вече е готово и може да бъде сервирано на нашата прекрасна трапеза."
Примерно.

# 12 214
  • В градината...
  • Мнения: 15 928
В тази връзка, много ме дразни "самото, самата" - вземаме самото месо, мариноваме самото месо и т.н.

# 12 215
  • Мнения: 7 849


Мен особено много ме дразни местоимението "наш" в кулинарно предаване. Чак ме подлудява.

"Взимаме нашия тиган, намазваме го с масло и го слагаме на нашия котлон. След това слагаме нашия лук, нарязан на ситно, прибавяме и нашите моркови, а след това и нашите домати. Предварително сме измили нашия ориз и го изсипваме при нашите зеленчуци. Нашето ястие вече е готово и може да бъде сервирано на нашата прекрасна трапеза."
Примерно.

Пропуснато е "нашето масло" Trollface

Дразни ме "човеци".

# 12 216
  • Мнения: X
Дразнят ме изразите "Докато има балъци, ще има тарикати" и "Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава".

Абсолютно оправдаване на злото е за мен това. Оправдаваш хора, които злоупотребяват с другите и са гадни и неморални. Отместваш фокуса и го прехвърляш към "лудия", дето не знае как да се защитава, та затова си е заслужил да го правят на "балък".

Изключително грозни са ми тези лафове, и в интернет пространството съм ги срещала редовно под статии за ограбени хора, измамени хора, жертви на насилие и т.н.

# 12 217
  • Мнения: 25 449
Другото, което ме дразни - "селектирам". Маслините били селектирани за мен, пише на етикета... Има си хубава българска дума: подбирам. Дразни ме това селектиране под път и над път. Селектирам, канселирам...

А, тук може да има двойно значение. Освен че са подбрали маслинките една по една специално за теб, може и самият сорт да е селектиран с цел да удовлетвори висшите ти кулинарни нужди и изтънчения вкус. Т.е. „селекция“ като термин от биологията и генетиката. Simple Smile

# 12 218
  • София
  • Мнения: 1 552
Аз само така го разбирам селектирането - като при Мичурин... Да направиш кръстоска между диня и чушка Grinning Но да, може наистина да са някакъв особено селектиран, дори генномодифициран сорт лично за мен. Това се казва отношение към клиента.

# 12 219
  • Мнения: 4 303
Едва изтрайвах Александра в Игри на волята май беше, с нейното "екшън", за начало на двубоя!
А вчера в едно кулинарно предаване, беше станало всичко "перфекциозно"!

# 12 220
  • Пловдив
  • Мнения: 14 210
Дразнят ме изразите "Докато има балъци, ще има тарикати" и "Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава".
За мен двата изобщо не са синоними. Първият ми звучи нагло (макар да е вярно, че тарикатлъкът вероятно е стар като света и ще го има, докато свят светува), но под "баница" не винаги се разбира нещо, отнето с измама или непочтеност, даже напротив - обикновено не се разбира такова нещо. Този, който дава баницата, обикновено не е измамен, а е човек, който се сърди, че другите не са се съобразили с чужд интерес, примерно неговия, предпочитайки го пред своя.

# 12 221
  • Испания
  • Мнения: 37 503
Не понасям, когато някой ме пита /в Испания също се използва/: "Как сме?".

Отговарям: "Кой /да, в ед. ч./? Аз и ти заедно ли? Ако питаш за мен, аз съм добре. А ти?".

Или говоренето за себе си в 3. л. ед. ч. Обикновено се случва по време на интервюта.

Според мен това се дължи на ниска езикова култура.

# 12 222
  • Пловдив
  • Мнения: 14 210
За Испания не знам, но тук почти само Жорж Ганчев съм го чувала да говори в трето лице. По тв, не на живо.

# 12 223
  • Испания
  • Мнения: 37 503
За Испания не знам, но тук почти само Жорж Ганчев съм го чувала да говори в трето лице. По тв, не на живо.

В Испания не съм чула никой да говори за себе си в трето лице. У нас съм чувала много, но сега се сещам само за Тодор Славков.

# 12 224
  • Велико Търново
  • Мнения: 7 692
"Как сме?" и мен ме дразни. Обикновено отговорът ми е "Тебе не те знам, мога за себе си да кажа".
И въобще ме дразни въпросът "Как си?", зададен ей така, колкото да не се мълчи. Понякога, ако отговоря, че съм добре, ще значи, че ще излъжа. Ако пък кажа "не съм добре", сигурно ще последват и други въпроси, отговорите на които едва ли ще вълнуват чак толкова питащия. А и едва ли би ми помогнал...

Та покрай "Как си?" сега се сещам за много често провеждащи се и превърнали се почти в класика разговори от типа:
- Здравей, как си?
- Аа, как да съм... ходя на работа, всеки ден едно и също...
- А иначе какво правиш?
- О, добре съм!...

Не ги мразя, забавни са ми с абсурдността си.

Общи условия

Активация на акаунт