Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

Annabelle , !

На ушен лекар водено ли е детенцето? А на логопед?
В училище няма тестове за дислексия. Диагностицирането става в СВети Наум  , това е едно от местата.


Колко ми е познато това!

Има ресурсни учители, има и логопеди, но едно по едно. С повече късмет  и добър подбор на средата от родителите , както и подходящо отношение на учителката особено до 4 клас, няма да има неразбиране от децата .
Кураж, отначало всичко изглежда много страшно!

[/color]Разбрах, че нямало часове за консултации с тази госпожа, нямало приемни часове!
Ще се обадя в у-щето по телефона да питам кога са й приемните часове- може пък да има, а тя да не ги обявява на учениците?! Макар че е странно.... Пък и ще проверя дали наистина ми казва истината.Обадих се по телефона да питам-наистина няма приемни часове
Въобще някой чувал ли е вариант за писмени работи на компютър за ученици с дисграфия? Почвам да се замислям, че би имало разлика. Най-малкото четивността би се подобрила рязко. И някъде правен ли е експеримент- една дисграфична работа, преписана като съдържание едно към едно, но  с хубав почерк, дадена на двама различни преподаватели анонимно - какви биха били оценките? Еднакви? Различни?
Колежка и приятелка с дете с тежка ДЦП ми разказа, че нейният син ходи на обикновено училище с асистент- баща му, и понеже не може да говори и пише с химикалка на хартия, имал някакъв комуникатор и това се допускало, макар и с отделни неприятни ситуации. Все пак нашите деца не са в това положение и е много по-лесно да се намерят варианти ?!
АнМари, Анабел   винаги е трудно, но важното е да не се отказваме и да правим всичко възможно.

Здравейте, момичета! Благодаря ви, че сте мили 

Darena, нито на ушен, нито на логопед (засега). Днес мисля да звънна на лодопеда, при когото ходи дъщеря ми, ако може да ме насочи. Снощи имахме родителска среща, говорих с класната и тя ми каз,а че предишният ѝ випуск, т.е. преди 4 години, е бил посетен от група ...и тя не знаеше какви - психолози или логопеди - които са изследвали всички първи класове. Тази година обаче не са идвали. Според класната е добре да се консултираме.
Иначе преди малко получих отговор от Асоциация Дислексия - България, че могат да направят диагностика, с предварително записване, 60 лева, и ако преценят, да направят някакъв ускорен курс за 5 дни. Става дума за Русе.

Ние нали сме сто години назад в образованието... Аз съм се интересувала и не съм намерила някой да реализира това нещо. Дисграфията на моето дете е типична апраксична дисграфия, просто еталон на такава - при него точно писането в ръкопис е проблемно поради невъзможност да се автоматизира процеса на изписването на графемите, в резултат е налице незавършеност и изкривяване на ръкописните такива. Не бърка отразяването на фонемите със съответстващите им графеми, пише правилно - и граматически, и пунктуационно. Вчера прави едно НВО за четвърти клас - нито една грешка, но диктовката може да откажат да му я четат и проверяват въобще, ако не са свикнали с начина му на писане. Ако такива деца имат възможност да пишат с клавиатура, няма да имат проблеми. Т.к. материалът буквално е усвоен, дори отлично. Поради нарушенията на мозъчната кора, които няма как да се поправят към този момент и при това ниво на развитие на науката, те няма как да изправят дефекта си. Дори коровите полета на нарушение са посочени като ясни - 5 и 7 по Бродман. Това е обективен дефицит. И не се оправя с много работа. За деца точно като него подобен тип изпитване е изключително подходящо.

Annabelle*, намерете първо читав логопед, който е наясно и с богата практика в областта на афазиите. Не се залъгвайте много със съкратени някакви курсове - звучи добре и удобно, но аз не знам да са помогнали на някого. Това са проблеми, които изискват продължителна и постоянна работа. Основно вкъщи. Такива "съкратени" курсове са си чиста паросъбирачка.

Judy, благодаря за отговора. За съжаление е такъв, какъвто подозирах - няма практика за такова нещо. Не сме ходили на подробна диагностика, четох по въпроса, говорили сме с логопед на приятелска основа, без документи, без нищо. Бях намирала в един сайт образци на почерци- единият беше точно все едно от тетрадката на моя син. Ако не те затруднявам, да ми пишеш на лични къде и как проведохте диагностика? Пак благодаря.

Писах ти по въпроса. 

Благодаря и тук

Логопедката на сина ми каза, че от тази година имали право да са придружители на изпитите, т.е. в ролята на "ресурсен".
Моят син стартира с три 2 на всички входни нива. Не може да си прочете условията и т.н. и т.н.

Как се записва час в Св. Наум? По-точно при какъв специалист да го заведа? Препоръки?

AnMary, не зная дали нещо се е променило през последните години. В случай, че не е, ако детето ти няма неврологичен проблем, не мисля, че там ще ви помогнат. По-добре отидете в "Св. Никола" - можете да се видите с психиатър, логопед и психолог, които евентуално да установят проблем, и оттам нататък вие да си работите. Доколкото зная, чака се много за часове, но така или иначе не бихте загубили нищо.
Детето ти ходи ли на занималня, учите ли с него вкъщи? Имате ли домашни от логопедката? Колко време е с нея?
Моят съвет е да му помагате и да се откажете от занималня, поне за част от времето - ако му харесва там, нека посещава, но го взимайте по-рано, за да остане време за допълнителна работа. В занималните обикновено децата са много и учителят няма време да обръща персонално внимание - дори и да го прави, ще е в рамките на максимум половин час за детето и то - накъсан.
Не зная за какви изпити става дума - за контролните ли?  Мисля, че ще ви разрешат, само ако е установен документално проблем и сте на ресурно (ако греша, нека някой ме поправи). Ако имаш предвид национални изпити, като НВО, няма такива във втори клас.
Само да вметна - ако все пак решите да отидете на преглед в "Св. Наум" - вариантите да два - платен преглед без записване (преглежда д-р Томов; чака се много) или с час при д-р Божинова (с направление от ЛЛ) - виж на сайта на Детската клиника, там някъде има телефон за записване.

Здравейте, момичета, от известно време се каня да "дам отчет" как се развиват нещата при нас и сега, провокирана от последните постове на AnMary и Annabelle*, ще опиша, с малко предисловие.
Миналата година, с моята тогава първокласничка, се сблъсках с реалността (както сега се сблъсква Annabelle*) и точно като нея исках да заведа детето някъде, за да ми кажат: "спокойно, след 1 месец всичко ще се нареди, детето ще "прогледне", ще се научи да чете и, в нашия случай, ще прозре аритметичните операции". Да, ама не. Материалът в училище се трупа, общата маса деца четат и пишат гладко, решават задачите по математика и няма как класът да чака моето дете да схване 2+2. Аз имах едни очаквания от детето си, които то не покри, не се справяше и в училище, прибираше се от занималня с червени домашни с послания "не съм доволна". В резултат на което детето напълно загуби вяра в себе си, доби усешане, че е глупаво, че не се справя с нищо. Стана нерешителна, самочувствието - под нулата.
По препоръка на класната и на училищната психоложка започнахме процедура по кандидатстване за ресурсен учител - обследване в св. Никола, комисия в РИО и накрая с документите - в училище. Отне половин година  Диагнозата е "Разтройство в развитието на рецептивната и експресивната реч", измерили са IQ=-84, което е ниско, всъщност. В крайна сметка, от тази учебна година сме с ресурсен учител, с който моето дете работи всеки ден.
Паралелно с това, малко преди края на учебната година започнахме материала за 1 клас от начало, по друг учебник, сборници и стъпка по стъпка, ежедневно и най-вече бавно и спокойно го минахме пак - веднъж с мен в къщи и веднъж с логопедката ѝ.
 
Четох много за ползата и вредата от ресурсното подпомагане и в тази тема, и в темата за късното проговаряне. Опитвах се да взема решение дали помагам или бих нанесла някакви други вреди. Оставам с усещането, че от времето, когато някои от пишещите тук са започнали работа с ресурсен учител, нещата са се променили в добра посока. Има напредък по отношение най-вече на това, дете на ресурсно подпомагане да не се възприема като някакво извънземно, като онова, горкото, глупавичкото, дето го викат да му дообясняват нещата. Отделно, училищните психолози работят много повече с децата - с целия клас и по отделно, при всякакъв конфликт, за който алармира учител или родител. Така че децата, извеждани от час за разговор с друг специалист, някак, не са вече толкова интересна тема за обсъждане. Случили сме и на класен ръководител, който не позволява по никакъв начин да има подигравки в клас. В момента моето дете ако сбърка задача махва с ръка и казва "нищо, всеки греши" и това са думи на класната.

Обратната връзка с ресурсната учителка малко ми се губи на мен, става през класната. Но пък двете уж поддържат постоянна връзка, за да знае ресурсната какво най-много затруднява детето и да работят върху него. При нас проблем е математиката. Но класната ни е на мнение, че всяка индивидуална работа с детето е само от полза. С психоложката работят предимно върху самочувствието на детето - то не искаше да ходи на училище, изпадаше в ужас ако я накарам да решава задачи или да ми прочете текст. Сега е много по-добре, по-спокойна е, не се чувства различна, напротив, чувства се "избрана" да ходи на тези допълнителни занимания и ѝ харесва.
Напредък има, но за съжаление имахме много за наваксване. Струваше ми се преди началото на втпри клас, че почти е наваксала, но темпото на преподаване в училище не е нейното, тя е доста по-бавна, трябва ѝ време всяко нещо да отлежи, за да го затвърди. И вече започват да идват все по-червени тестове....Не знам дали някога ще компенсира изоставането, то не е само в обучението а и в общото развитие - наскоро се научи да си връзва косата, и то - някак си, копчетата са предизвикателство, такива неща.

За сега, от работата на логопед, ресурсен и психолог виждам напредък. Всички ми казват да сравнявам "преди" и "след месец", а не детето с други деца. Но трябва още много, много работа. Затова колкото по-рано се работи с детето индивидуално, толкова по-добре. А един логопед не "оправя" само артикулацията, даже при деца в училищна възраст това е най-малкото, върху което работи. Работата с логопед има огромна полза, но наистина трябва упоритост и много време 

Maндаринка, беше ми много полезен твоят разказ! Надниквам в нов свят, който може да се окаже, а може и да не се окаже в бъдеще и мой. Благодаря и успех занапред!

Мандаринка, !
първият абзац от твоя пост все едно съм го писала аз.
искам нещо да те питам и уточня.
 Нещата може би са се променили от преди време, но не навсякъде. За самочувствието и отношението към детето има голямо значение -КЛАСНАТА, особено до 4 клас  и учителите на които детето попада. Психолозите за които говориш, екипа от специалисти- драго ми е да чуя, че има такова нещо.Толкова е хубаво, това, което казваш!Дано има но повече места такива хора.
 След като е на ресурсно, оценяването й какво е- т.е тя е на количествени или качествени оценки? Това е въпросът ми. Защото на мен това е основният ми аргумент против ресурсното подпомагане.
късмет на всички!

Моят син е на ресурсно подпомагане в 23 СОУ в София. Там се работи по проект и имат ресурсен екип в самото училище. Работят заедно ресурсен учител, психолог, логопед и класната. Не искат никакви външни документи и няма обикаляне по комисии. Сами обследват детето и взимат решение за помощ, което родителят подписва. Синът ми има количествени оценки, макар че не покрива изискванията по сериозните предмети. Пишат му тройки, но си върви напред. По рисуване, ДБТ, физическо има добри оценки, там няма разминаване с връстниците. Вече е 4 клас там, като само първи изкара на друго място и мога да кажа, че съм доволна, макар че всичко при него става бавно, но за това екипът няма вина. Работят добре, всеки ден по един час с ресурсния плюс един час седмично с логопеда и отвреме на време с психоложката,  той няма особена нужда от работа с нея, но му е приятно да се виждат.  По този проект работят още две училища в София, и още няколко из страната, но не мога веднага да кажа кои са и как върви работата в тях.

АБСОЛЮТНО! В нашият случай класната е страхотна, получавам много подкрепа от нея и обещанието, че детето ще получава единствено количествени оценки, независимо какво е покрило. И независимо какво иска ресурсната. В крайна сметка класната е тази, която слага оценката. Иначе с детето работят ресурсен, психолог и логопед, като последния най-малко, защото са му много децата, които имат нужда. И понеже логопеда не успява да я взима дори и веднъж седмично, ресурсната покрива и неговите часове, като я взима всеки ден. За сега я извеждат от часове като физическо, рисуване, музика, но класната поиска среща с мен, ресурсната, психоложката и директорката, обясни ни, че детето освен да решава задачи има нужда и от разтоварващи предмети и поиска промяна на програмата - да я взимат след обяд, докато детето е на занималня. Обещаха втория срок да се съобразят с това искане, ама да видим.
Децата ми учат в различни училища, но и в двете има психолог, който се е намесвал при някакъв конфликт в класа. В класа на баткото имаше проблем с едно дете (псува, ругае учители, постоянен конфликт с някои съученици) и психолога работи с целия клас в часа на класа и отделно с въпросното дете и с неговите "жертви". На една от "жертвите" много ѝ завиждаха, защото беше пропуснала контролно по БЕЛ докато е при психолога  Затова оставам с впечатление, че особено психолозите са вече част от училищния живот и не е някакво изключение да викат деца по време на различни часове.

Знам, че в момента за дъщеря ми ключова роля играе класната. Тя заяви на всички родители, че тройки не пише, на тест може детето да няма оценка, но няма да пише слаба такава, защото това не мотивира никого, напротив. Най-много мотивира поощряването, а не показване на грешки. Моята дъщеря е получавала абсолютно червена диктовка и отдолу "можеш по-добре, сигурна съм!". В бележника ѝ има 5 и 6, някоя друга 4. Та за сега съм спокойна. Не ми се мисли все още за момента, в който ще стане 5 клас и ще срещне различни учители  Тогава ще преосмислям отново всички "за" и "против" ресурсната помощ...но да стигнем до там, живи и здрави 

При нас е точно обратното с взимането от часовете - синът ми ходи при ресурсната в тежките предмети, защото така и така учи различни неща там. А си присъства във всички останали.