Книги, свързани с ислямския /или мюсюлманския/ свят - 2

Една жена срещу диктата на имамите

 

От първите редове - със зловещите среднощни удари по външната врата от агентите на тайната полиция, до последната страница на книгата си, Манал ал-Шариф грабва вниманието и държи читателя в постоянно напрежение. Този невероятен трилър обаче не е плод на фантазията, а изстраданият автобиографичен разказ на една съвременна саудитска жена, родена в самата люлка на исляма – свещената Мека. Всъщност, става дума за пътуване във времето – от средновековните порядки на девическото училище, ритуалните обиколки на свещената Кааба и изтезанието на женското обрязване от кварталния бербер до съвременната наука; от килиите и занданите на инквизиторите над един непокорен дух до освобождението и световната слава, макар и в изгнание. „Да се осмелиш да шофираш“ е историята на един съвременен подвиг, но централният му епизод и мотив – това че една жена пренебрегва забраната, сяда зад волана на автомобил и го подкарва из улиците на град Дахран – е само най-известната и видима част от историята. За Манал това е епизод в похода на една млада жена и майка срещу садистичната система от неписани правила, датиращи от седми век, но въплътена в държавната политика на днешна Саудитска Арабия под формата на фетвите на уахабитски имами. Знаем, че този подвиг на Манал и големият му отзвук по света и в самата ѝ родина в крайна сметка принудиха властите в Рияд да пренебрегнат канона на най-мракобесническа школа в ислямското право и да разрешат на жените на шофират. Но само преди една година бяхме свидетели на поредно доказателство, че бруталността на режима не може да бъде реформирана. Случаят „Хашоги“, при който известният опонент на управляващата издънка от династията на Ибн Сауд и известен журналист бе заклан и разчленен в консулството на кралството в Истанбул от специален екип убийци, се превърна в неизтриваемо петно върху кралството.

Манал ал-Шариф обаче е извършила и още един подвиг – възстановила е с девическа прилежност и добросъвестност, подкрепена с документираните в дневника ѝ детайли от всекидневието, една действителност, в която животът на момичето и жената следва предначертанията на улемите-женомразци от най-крехка възраст до старостта. „Меканските епизоди“ са сред най-интересните в това отношение. Читателят придружава малкото момиче в неговия всекидневен порцион от унижения: от забраната да си играе на улицата, през задължителния ескорт на мъжки покровител/махрам до рутинния морален тормоз и физическите наказания в училище. Най-покъртителното свидетелство за антихуманния характер на фундаментализма са „политкоректните“ кукли. В съответствие с ригористичния прочит на Корана, забраняващ изобразяването на живи същества и особено на човек, те нямат лица, а представляват безформени вързопчета. Така че се налагало момиченцата да се снабдяват с истински кукли „по втория начин“ – чрез продажби под тезгяха на контрабандно внесени в кралството артикули от съседни държави. Самата Манал, след лятно гостуване на роднините на майка си в много по-либералния Египет, прекарва незаконно любимата си кукла „барби“, както и забранени юношески книги, в които се говори за пътешествия и за първата любов. Друга, непонятна за европейския читател, забрана е слушането на всякаква музика с изключение на религиозните химни. В един запомнящ се епизод вече голямата девойка Манал за пръв път преодолява това табу, заслушвайки се в песен на Бекстрийт бойс, която ѝ открива непознат и дълго бленуван свят. Това надминава и антиутопията на един Оруел.

Не всичко обаче е в мрачна тоналност, дори в епизодите в Мека. Изключително интересни са наблюденията на авторката върху патриархалния бит. Традиционното арабско семейство донякъде наподобява българското преди Освобождението – с голямата челяд, огромния брой роднини, взаимните гостувания, чествания и ритуали. Саудитските семейства водят интровертно съществувание и относителната свобода и щастието са атрибути на семейния и фамилния кръг, в който протича по-специално живота на жената. Истински бисер са мемоарите на Манал от селото на баба ѝ – в плодородната доскоро долина близо до Мека, родина на екзотичното дърво сикамор и на запазените традиции на едно общество между номадизма и уседналостта. Описанията на Големия празник в самата Мека, изпичането на традиционните сладки и детския възторг от кулинарните чудеса на местния панаир с ароматите на Арабия и Индия, са живописен контрапункт в личната сага на Манал.

Самата авторка е ревностна мюсюлманка и защитава религията си от фанатичните ѝ интерпретатори. Още преди да бъде публикувана книгата ѝ, Манал ал-Шариф се превърна в икона на една благородна кауза – освобождаването на саудитската жена. Триумфалното шествие на „Дързостта да шофираш“ по света и широкият ѝ отзвук в самия арабско-мюсюлмански ареал отреждат на книгата специално място не само в арабската, но и в световната литература и мемоаристика. Книгата ще заинтригува широк кръг читатели и ще е особено полезна за онези от тях, които имат специален интерес към арабския свят и ислямската религия.  

Емил Ценков

„ФРАНКЕНЩАЙН ОТ БАГДАД“ – СЪШИТ ОТ ПАРЧЕТА РЕАЛНОСТ

Романът на Ахмед Садауи е безспорен шедьовър, а багдадският Франкенщайн е събирателният образ на един непознат за нас автентичен свят от образи, пейзажи и ситуации, погребан под останките на унищожителната война в Ирак. Умело преплетени са съдбите на няколко герои: Хади, вехтошар и търговец с незаконен бизнес, който започва да събира човешки части из осеяните с останки багдадски улици, воден от мюсюлманската традиция – покойникът да бъде погребан подобаващо, Хасиб – охранител на хотел, Махмуд – амбициозен журналист и хроникьор на войната и старицата Елишва, която вдъхва живот на събраното от различни човешки части тяло. От този момент нататък Франкенщайн заживява собствен живот в търсене на възмездие за отнетите животи, постепенно превръщайки се в бездушна и неунищожима машина за насилие. На фона на военните действия, ежедневни бомбени атаки и хиляди жертви Садауи създава една гротескна сага – с много чувство за хумор и голяма доза ирония, чиято идея е да се внуши колко безсмислена е войната и колко ценен е човешкият живот.

Романът е преведен на 27 езика.

Близкият изток е наречен така от европейците. Той ни е близък и като география, и като история, и като съдба. Само преди няколко години под манифеста „Арабска пролет“ държавният ред в този регион бе подложен на жестоки изпитания, а вълните на насилието и фанатизма достигнаха и до европейските столици. На арабски думата „фауда“ означава хаос. От него се появи и апокалиптичната фигура на „халифа“ Абу Бакр ал-Багдади със своята „Ислямска държава“ на джихадистките главорези.

   Мохамед Халаф е един от първите политически изгнаници, дошъл от брега на река Тигър в София през далечната 1978 г. Сякаш изпреварил идващите катастрофи, той се превърна в един от най-компетентните им анализатори. В статиите му, публикувани в тази книга, се поставят парливи въпроси. Какво се случва? Кой е виновен? Защо се стигна дотук? Какво предстои? Авторът ни представя не само политическия прочит на случващото се, но и разсъжденията си за цивилизационните корени на „арабското изключение“.

Действието на романа се развива в селището Ал-Ауафи в Оман, където се срещаме с трите дъщери на главата на патриархална фамилия Аззан: Миа, която се омъжва за Абдалла, макар че е влюбена в друг; Асма, която сключва брак без любов, водена от чувство за дълг и Хаула, която отхвърля всичките си кандидати в очакване на своя любим, който е емигрирал вКанада. Съдбата на трите жени и техните семейства очертава прехода на Оман от традиционното следколониално общество, в което все още се е използвал робски труд и жената е била поставена в абсолютно подчинение, към новите условия, в които петролният бум е белязал социалните отношения в сложната конфигурация на личностни стремежи, модерна технология и пари.

В тази плетеница от отношения и емоции самия Аззан е омагьосан от красотата на бедуинската девойка, което поставя на изпитание и неговия брак. Едно поколение по-късно Абдалла, който е в траур след смъртта на своя баща-известен търговец, разказва за лишеното си от любов настояще в един толкова променен свят, в който децата му търсят своето място.

Историята е представена с лаконичен изказ и в елегантна структура, а в центъра на книгата е заплетена интрига показваща създаването на един нов Оман, видян през призмата на проблемите и любовните авантюри на една фамилия.

Изключително цветна и много интересна история разказваща за предизвикателствата пред патриархалните привички на едно затворено и силно религиозно общество.

Незабравимо пътешествие из бившите съветски републики в Централна Азия ― Туркменистан, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан. Страни по Пътя на коприната, оставени на кръстопътя на историята. Разкази, срещи с хора, политика и минало в едни недокоснати от модерния свят места и райони, окъпани в злато и лукс.  

Тази книга е блестяща комбинация от пътепис и история, която ще промени представите ви за един отминал режим и живота след това.


Повече за книгата на:
http://www.dw.com/bg/колко-хубаво-се-живее-в-съветистан/a-38464854
https://clubz.bg/52981-kak_se_jivee_v_syvetistan
https://www.goodreads.com/book/show/46158740-sovietistan

„Сенки по пътя на коприната“ е пътуване из най-грандиозните места по света. Пътешествие през сърцето на Китай, през планините на Централна Азия и Северен Афганистан, Иранската равнина и кюрдската част на Турция.

Авторът Колин Таброн пътува от града на Жълтия император (митичният родоначалник на китайския народ) до древното средиземноморско пристанище Антиохия, като изминава 7 000 мили за осем месеца в едно от най-опасните и трудни пътувания, правени някога. Запазена марка на Таброн като писател и пътешественик е неговата прекрасна проза, както и дарбата му да общува с хората.

„Сенки по пътя на коприната“ се сблъсква с ислямските страни в тяхното многообразие. Представя промените в Китай след културната революция, показва повърхностния национализъм, който поставя не географски и политическа граници, а граници между различните хора – езикови, религиозни и етнически. Пътят на коприната – така е наречен древният търговски път, свързващ Китай със Средиземноморието. Коприната, която дълго време е произвеждана само в Китай, е най-важната и ценна стока, която се транспортира по този път. Той е гигантска мрежа от артерии, които разцепват Азия надлъж и нашир. Преминаването по тези маршрути е не само пътуване, а цяла религия.

Името Колин Таброн е добре известно на голяма част  от читателите. В книгата, която държите, той описва пътуването си през Централна Азия след разпадането на Съветския съюз и документира масовите социални вълнения в разтърсения от политическите промени район. Таброн е вдъхновяващ автор, безстрашен пътешественик и прозорлив наблюдател, а „Изгубеното сърце на Азия“ е изключителен пътеводител за историята, населението и културата на тази обширна територия с богато минало и смутна политика.

Колин Таброн ни повежда из дебрите на Дамаск, какъвто малцина са го виждали. В това възхитително пътешествие  история и настояще са вплетени в уютно съжителство. Завъртаме се по спиралата на времето по дългия и забележителен път от Библията до наши дни.

С остроумие и проницателност неуморният британски пътешественик ни води на живописна среща с  историческото, културно, социално и религиозно наследство на  Дамаск, силно вкоренено и до днес в съвременния му облик. Това е разказ, обогатен с безброй анекдоти за пътешествениците от миналото, и същевременно обаятелен личен прочит на града.

Таброн не е простописател пътешественик, а магьосник на езика, който успява да придаде плът, цвят, ухание и обем на думите. Плете пейзажни картини и създава калейдоскоп от сетивни ухания, които неусетно оживяват в една богата и колоритна атмосфера. С  елегантния си стил писателят ни поднася това пленително обяснение в любов към един древен град.

През лятото на 1986 година Салман Рушди заминава на триседмично пътуване до Никарагуа. Изморен от работата си по своя четвърти роман „Сатанински строфи“, той предприема пътешествие до южноамериканската страна, за да се потопи в един различен и неочакван колорит.

В „Усмивката на ягуара“ Рушди описва по брилянтен начин ситуацията в раздираната от политически проблеми Никарагуа, срещите с хората, историята и морала на страна, в която древните сили на сътворението и разрушението са в апокалиптичен сблъсък.

Преминете зад стените на един загадъчен град между небето и земята.

Според древните предания в сърцето на Йерусалим е положен крайъгълният камък на света. Тук Адам бил създаден от шепа пръст, завистливият Каин отнел живота на брат си Авел, Ной отправил благодарствена молитва след големия потоп, а Авраам бил готов да жертва сина си Исаак, за да докаже вярата си в Бога. Тук Мохамед се изкачил на небето по стълба от светлина, а Иисус бил разпнат и възкресен.

Свещен за еврейската, християнската и мюсюлманската вяра, вероятно не съществува град, който да е събудил толкова яростна религиозна любов, колкото Йерусалим. Завладяван, унищожаван и съграждан отново и отново, Вечния град се е превърнал в кристализирало безвремие, съхранило през вековете енигмата на божественото.

Колин Таброн тръгва след вековния шепот на камъните и пясъците на Йерусалим, заинтригуван от притегателната му духовна сила. През руини, светилища и пещери, по улици и пазари Таброн навлиза дълбоко в пластовете история и вяра, които изграждат тъканта на града – земния Йерусалим, все още кървящ от неотдавнашната Юнска война, и небесния, такъв, какъвто го виждат много от неговите жители, пръсналите се по света евреи, ревностно споменаващи го в молитвите си, и поклонниците от близо и далеч, търсещи упование и надежда в святостта му.

Под перото на виртуозния разказвач оживява „притча по-скоро за човека, отколкото за Бог, но без която Йерусалим би загубил значението си“.