Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 32 **

  • 82 673
  • 949
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 21
Здравейте и от мен.Четох,четох тук  из темата...и да ви кажа  честно се успокоих,за разлика  от други мами ,които  ги е страх.Дълги години чаках да си имам бебенце...дори вече се бях примирила,че  няма да имам...но....ето че наскоро станах мама и то на породени двама. #Crazy  Моите бебета са с  разлика само 10 месеца.Всеки нов ден ми поднасят нови изненади.     

# 31
  • Мнения: 4 643
 Simple Smile
Ако са и в една година  Crazy
Няма се плашите  Mr. Green Не сте сами в лудостта и радостта  Simple Smile

# 32
  • Мнения: 743
Здравейте и от мен.Четох,четох тук  из темата...и да ви кажа  честно се успокоих,за разлика  от други мами ,които  ги е страх.Дълги години чаках да си имам бебенце...дори вече се бях примирила,че  няма да имам...но....ето че наскоро станах мама и то на породени двама. #Crazy  Моите бебета са с  разлика само 10 месеца.Всеки нов ден ми поднасят нови изненади.     
Ехааааа, само 10 месеца... Един ден ще ги бъркат за близнаци Simple Smile Пък аз мислех, че ние сме прекалено плодовити с ММ Sunglasses Да са ти живи и здрави. Мен ме хваща страх само на моменти. Иначе съм си затънала в ежедневните грижи и тревоги, а като намеря миг спокойствие просто почивам и им се радвам на малчуганите. Като се роди номер 3 не знам дали ще имам такива мигове на спокойствие. Може би в самото начало...

# 33
  • София
  • Мнения: 477
Мен пък ме е страх. Сега сме с таткото четиримата вкъщи и пак не мога да се наспя, очите ме болят постоянно. В четвъртък ММ тръгва на работа. Ми много ме е страх. Не виждам начин да се справям и с двамата. Баткото генерира около 100 желания в рамките на минута и така без да спира цял ден. Чудя се как не се уморява. Страх ме е да го пусна на ясла, заради вирусите. Почнах да търся жена да ми помага почасово. Обаче се възхищавам на майките, които се справят сами с двете ежедневно Peace

# 34
  • Мнения: 21
Според мен  много е трудно да се грижиш за  деца сам....трябва си помощ....виждам мами с по 2 дечица,ама как се оправят леле мале..то викове,то крясъци...добре че е майка ми да ми помага Simple Smile.Най-обичам поичвните  дни,защото тогава и тати  си е у дома.А що се отнася  до детегледачка аз съм  с 2 ръце  ''за''. в Момента си търся....почасово.

# 35
  • Мнения: 2 697
Achilea, аз също забременях като беше малкият на 1г3м и мен ме беше страх как ще мине бременността, а и какво ще дойде след това... Успокоявах се, че не съм единствената и колко много други майки са се справили, имах и примери пред себе си, дори и майка с разлика между децата 1година и 3 месеца, представяш ли си Wink Но действително не е лесно - нито бременността с малкото енергично човече е лесна, нито след това, защото реално си е пълна лудница и както обичам да казвам - всеки ден и всяка нощ са ми изпитание. Разбира се, зависи и от по-голямото дете, но моето е изключително енергично и е нон-стоп в движение и генерира непрекъснато бели, та понякога съм на ръба. При теб положението може да е различно. Така или иначе, ще се справиш - вече доколко ще е трудно зависи от много неща. Успех! Hug

За протокола - нашият "батко" го пуснахме на ясла от м. септември, но вече е болен за 3-ти път и е вкъщи повече отколкото там. Но какво да се прави - в София ако детето е прието на ясла, няма как да го спреш напълно, защото иначе шансовете му за градина за почти нулеви...

# 36
  • Мнения: 2 328
В моментите,когато малкия спи/както сега/ започвам трескаво да мисля,кое-какво-как се случва с две деца под две годинки..и не мога.Просто не мога да се справя.Иска ми се да си хвана багажа и да избягам.Грехота е да го призная.
Малкия е див,та див.Не спира и за милисекунда.Днес имам напредък с него,вече е sleep train-нат но това е едно малко нещо на фона на милионите други,които ме очакват.Важно е да спомена,че детето го гледам съвсем сама.Таткото ни е в командировка по месеци,прибира се всяка втора събота и е с нас до неделя вечерта.И нали се сещате в какво състояние съм.Получавам панически атаки само като се сетя,че съм бременна.
Съжалявам,че толкова негативно,но наистина не виждам абсолютно нищо положително в цялата ситуация.

Последна редакция: пн, 20 окт 2014, 12:24 от Achilea Milefolium

# 37
  • Мнения: 478
В моментите,когато малкия спи/както сега/ започвам трескаво да мисля,кое-какво-как се случва с две деца под две годинки..и не мога.Просто не мога да се справя.Иска ми се да си хвана багажа и да избягам.Грехота е да го призная.
Малкия е див,та див.Не спира и за милисекунда.Днес имам напредък с него,вече е sleep train-нат но това е едно малко нещо на фона на милионите други,които ме очакват.Важно е да спомена,че детето го гледам съвсем сама.Таткото ни е в командировка по месеци,прибира се всяка втора събота и е с нас до неделя вечерта.И нали се сещате в какво състояние съм.Получавам панически атаки само като се сетя,че съм бременна.
Съжалявам,че толкова негативно,но наистина не виждам абсолютно нищо положително в цялата ситуация.
Не се навивай сама, че всичко е лошо. Наистина е много неприятно, че ТМ го няма през повечето време. Дали няма вариант някоя баба или прабаба да дойде да ти помага към края на бременността и да остане след като се роди бебето докато добиеш някаква рутина. Аз така направих, но тогава имаше кой да дойде(майка и), но дори и някой само да ти помага да понаготви и дасвърши елементарни домакински неща ще ти е от невероятна помощ. Ако няма кой роднина да дойде може би ще се намери някоя жена съседка да идва поне за час два да ти помага срещу някакво заплащане. Аз нямаше да мога да се оправя сама в началото, нищо че ММ през повечето дни в 5 часа се прибира ако не е наряд.
И моя син е както ти го описваш див, а отгоре на  всичко е и своенравен и едно си знае и това си прави. Хубаво е че си го свикнала лесно да заспива, а ако не се буди през нощта и бебчето също спи спокойно(искрено ти го пожелавам) ще можеш да се наспиваш и няма да е толкова зле. На мен това ми е най-големия проблем недоспиването, от там съм по-нервна и избухвам за глупости(горките ми деца).
Според мен ако имаш възможност от по- рано да пуснеш големия на ясла да привикне и да поизкара повечето вируси това много ще те облекчи, защото "с едно дете е като без дете" Simple Smile
Трябва да се опиташ да мислиш позитивно и че всичко ще се подреди от самосебе си като се роди бебчето. Сега гледай да измислиш основното, къде ще спи бебето и как ще се придвижвате, а другите неща покрай гледането се решават в движение и няма смисъл сега да се тормозиш, защото ти може едно да си мислиш, че ще е а то да се окаже друго. Ще се нагаждате един към друг и в началото режима ще е един после друг, защото и двете растат и се променят много бързо.

# 38
  • Мнения: 103
Как сте мамита? Какво правите в студените дни,когато  няма градина и ясла? Как са мушмороците?
Моите за момента са добре,обичайните скандалчета и игри.Да се похваля ,че много овации събира малката за нейните 2г. и малко-говори ясно ,играе на игри "с правила",рисува.Но не се изненадвам кака й не я оставя намира и за секунда да играе сама.Винаги я държи под око,за да контролира с кои играчки да се играе.Всичко обяснява и се налага.От друга страна малката все я търси и не иска да стои при мен. Laughing  Имаме лек напредък по отношение на мира. Peace Praynig Hug

# 39
  • Мнения: 369
В моментите,когато малкия спи/както сега/ започвам трескаво да мисля,кое-какво-как се случва с две деца под две годинки..и не мога.Просто не мога да се справя.Иска ми се да си хвана багажа и да избягам.Грехота е да го призная.
Малкия е див,та див.Не спира и за милисекунда.Днес имам напредък с него,вече е sleep train-нат но това е едно малко нещо на фона на милионите други,които ме очакват.Важно е да спомена,че детето го гледам съвсем сама.Таткото ни е в командировка по месеци,прибира се всяка втора събота и е с нас до неделя вечерта.И нали се сещате в какво състояние съм.Получавам панически атаки само като се сетя,че съм бременна.
Съжалявам,че толкова негативно,но наистина не виждам абсолютно нищо положително в цялата ситуация.

Не се притеснявай, нормално е да получаваш такива мисли, а и си сама....имаш доста време да размишляваш. Подкрепям написаното от рошличка. А ако нямате баба, може да наемете почасово домашна помощница, и това е вариант  Peace
Аз още преди да се роди малкото за 1 месец баткото беше при майка ми. Аз бях в болница за задържане месец и малко. След като родих на 10ия ден си взех баткото и си изградих рутината с двамата.  Peace
Аз лично много се наслаждавах на втората ми бременност, нищо че беше проблемна. Баткото ми е адски див, още е. Но малкото е много кротко и добродушно, има баланс на силите. В момента много си играят, даже може да изгледаме един цял филм с таткото без някой да връхлети в стаята  Laughing

# 40
  • Мнения: 67
Здравейте и от мен!Записвам се да следя темата.Имам момиче на 1г.5 месеца и през февруари чакам второ.Гледам си детето абсолютно сама и колкото съм щастлива от предстоящето събитие толкова съм и притеснена дали ще се справя с две малки деца(нече имам избор де Simple Smile )

# 41
  • Мнения: 481
Ох на мен това ми е един от най-големите проблеми - не сенаслаждавам на бременноста с второто:) А знам, че това най-вероятно ще ми е последната бременност в живота. Бебето е супер активно и ако имах повече време бих му говорила, пяла и всички онези малки неща, които правех за каката (тя сега е на 1.3 години), но сили не ми остават....
Сега ще му поговоря, ще му попея Simple Smile Малката спинка.
Иначе си го обичам много, някак си знам, че то ще е на мама душичката. Първата си я обичам ужасно много, но тя е някак на мъжа ми душата. Не мога да ви го обясня, някак си те имат много специална връзка, а между нас с нея е по-скоро някакво друго нещо. Но усещам, че второто ще е моето бебе.
Което най-много ме успокоява е, че няма да му се впечатлявам толкова много (или така се надявам). Сега примерно ме приболява тук-там, но не обръщам внимание. Просто си продължавам нататък, знаейки, че е нормално Simple Smile

# 42
  • Мнения: 743
Аз също нямам време да обърна повече внимание на бебето в корема си. Понякога ми се струва, че така го ощетявам. Друг път си мисля, че сега е моментът да обърна повече внимание на дъщеря ми, защото после, когато бебето се роди, вероятно трудно ще мога да й обръщам същото внимание, а тя ми е мъничка и има нужда от мен. Да не говорим пък за сина ми. Покрай ходенето на детска и грижите за сестричката му, чувствам, че доста го пренебрегвам. Разчитам много на таткото да компенсира тази празнина. Не знам дали се получава, но той става все по-непослушен, сякаш се опитва да ни привлече вниманието. Моментите, които прекарвам само с големия насаме са наистина много по-малко, от тези със сестричката му. А как ще се справям с трите едновременно, просто не знам. Още от сега си мисля често, че изобщо не се справям даже и с двете, но връщане назад няма, нали... Трябва да се оправям някак. Надявам се, че в движение ще успея да открия част от отговорите.

# 43
  • Мнения: 3 020
Ей това е лошото на малката разлика, че на "по-големите" им се налага по-рано да пораснат, а сякаш сега им е времето още те да са "бебетата" и цялото внимание да е върху тях.
И на мен ми е много съвестно, че не успявам да се нарадвам на децата си, а все гледам да свърша някоя работа... ама то като се почне едното да се оправи, после другото, нещо по вкъщи и пак наново... и то дошло време за лягане.

# 44
  • София
  • Мнения: 477
По мои наблюдения, на най-малките бебенца се обръща минимално внимание. При нас е така. Баткото си иска неговото внимание, пък и ние с мъжа ми се стараем да не усети толкова драстично промяната

Общи условия

Активация на акаунт