Времето минава, АВГУСТИНЧЕ по-голямо става- тема 34!

Славена - мерси много - ще гледам да съм по-редовна!

Много гадно това отношение на шефката ти, пък отгоре на всичко е шефка в болница - имам чувството, че някои хора изобщо не могат да се поставят на мястото на другия!  На мен шефовете никога нищо не са ми казали за отсъствия, пък е имало периоди, в които доста съм отстъствала. Винаги се притеснявам обаче, особено ако е в натоварен момент - неудобно ми е от колегите, ама като се налага. Много искам да идва вече пролетта и да изчезнат вече тези гадни болести. Дано бързо се оправи малкия, да се нормализират нещата и да нямате повече такива проблеми!

Ето я и моята принцеса :

Здравейте!
Силви, аз те помня, но от другите подфоруми, засичала съм ти ника, не помня вече къде точно.
Много ти е сладка и нежна балеринката!
Две години поред ли ще е на предучилищна?
И ние имаме проблем с храненето на Бибитко, дори голям проблем смея да твърдя, повлиян от млечната му алергия, която израсна едва преди една година. Има много храни, които не яде, предпочита само определени, много е слаб, на височина е средна хубост за възрастта му. Почнахме отпреди половин година един вид хранителна терапия, аз ходя да си общувам с терапевтката, детето няма и представа, че посещавам такива сбирки. Акцентираме не върху самото хранене, а върху изграждане на доверие в себе си, работи се в/у самочувствието на детето и неговата самостоятелност.

Славена, шефка-церберка си имаш значи! Опитвай се да не впечатляваш много-много от репликите й- ако е възможно.

Мерси! - то май всички се знаем от тук - от там!



 


Ами да - не мисля да я давам от 6 на училище! Вие от 6 ли ще почвате!?


Ние също имахме алергия към белтъка на млякото или поне нещо подобно - само, че уж по-рано я израснахме. Малкото храни - това е проблема и при нас, но аз си мисля, че е и наследствено мъжа ми - той не яде всички тези неща и тя някак генетично не ги харесва, освен това примера също е важен - как да опитва и приема нещо, като вижда, че баща й го отказва!? Може ли малко повече информация за тези сбирки и терапията - много ми е любопитно, особено пък и щом не е нужно да присъства самото дете!

Силви, имам спомени, че съм те засичала при темата за АБКМ, но не бях съвсем сигурна.
Със сигурност и таткото при вас дава пример, но при нас и двамата с ММ обичаме да хапваме, да експериментираме, има кулинарска кръв в нас , като деца сме се хранели нормално, аз по малки порции, била съм слаба, но каквото се слагаше на масата го ядях. Е, имало чат-пат капризи от моя страна, но като цяло не съм била проблемна.
В нашия случай се предолага и сензорна свръхчувствителност при хранене, още при захранването Бибитко беше трудна работа, не искаше да докосва храни, ставаше му гадно от различни констистенции, а нещо не му ли харесваше на вкус, се отказваше съвсем да яде . Отделно е страхливичък, освен това млечната алергия и забраните, свързани с нея.... Много фактори, които се натрупват.
Относно хранителните консултации- опитвам се да му давам повече самостоятелност в ежедневието, да върши сам колкото се може повече неща. Проблемът е, че често се опитва да бойкотира моите намерения . Например- преди къпане да се съблече сам. Ейййй, голяма съпротива срещах. Сега измислихме как, докато се съблича, да броим докъдето стигне, но по смешен начин, на Бибитко му хрумна идеята. И има ефект.
Аз си мисля, че хранителните капризи ще се израстат, но като гледам вашия татко.... хм, замислих се. Съвсем е възможно хранителната свръхчувствителност да се предава генетично.

И да- в Немско децата тръгват на училище на 6.

 .Бибит.

О да,  чак сега обърнах внимание къде живееш и се сетих за вашите проблемите с алергията.
Като писа за тази група, която посещаваш - в първия момент си помислих, че съм открила нещо много полезно, ама явно няма да мога да се възползвам - вие не сте тук!

То и тук може на училище от 6, но ние не бързаме - не го намирам за необходимо. Тези неща се съобразяват и с конкретното дете, но като цяло моето мнение е, че не трябва да се бърза. Братовчедка ми е начална учителка и тя също е крайно против започването на училище от 6 - според нея всички деца се справят, но на 6-годишните им коства много повече - нейното мнение е, че дори месеците имат значение - дали си в началото или в края на календарната година. Всъщност ходенето на предучилищна също е някакъв вид училище - тя и сега си има часове, междучасия, предмети, дори домашни, просто нещата са малко по-лежерни и не ги натискат много!

Много се надявам някой да се включи с мнение за 34-ОУ София!?

Това със самостоятелността и на нас ни е/беше проблем. Незнам мисля, че го преодоляваме вече - е има много по-самостоятелни деца от нас - Али още спи в нашата стая, като яде трябва да я подканям и уговарям, не се сеща да се облича, ако стане по-студено - виж за събличането - моментално се е съблякла, но като знам какво ми е коствало и на мен да я накарам да си обува сама обувките - смятам, че сме постигнали голям прогрес! 

За хранителната свръхчувствителност - убедена съм, че е генетично - така е била свекърва ми, такъв е мъжа ми, такава е и дъщеря ни. Свеки казва, че се е попречупила, въпреки, че и при нея не е напълно. Мъжа ми хич! Много се надявам Али да се промени и да вземе нещо и от нашите гени - в моето пък семейство сме чревоугодници - ядем по-много и всичко ни харесва . Аз също съм била слаба и с много добър метаболизъм - сега ту качвам, ту отслабвам, но това е в резултат на хронично заболяване - натурата ми е съвсем друга. Малко е странно да обясняваш на някого проблемите с храненето на детето - просто хората не са се срещнали с подобен проблем - аз например съм щастлива, ако детето ми реши да опита някоя вафла, знам, че са боклук, но поне опитва нещо ново. Иначе все още не е изяла нито една цяла вафла, май и половин не е!

Брей, къде изчезнаха другите, само със Силви си кореспондираме последната седмица?

За злоядството и аз си мислех, че се дължи предимно на възпитание на храненето, но се убедих, че има и други фактори.
За мен/нас е радост, когато детето ни се пречупи и опита нова за него храна. Звучи странно за други може би, за нас е празник, не преувеличавам. Спомням си миналата година как Бибитко реши да пробва кюфте на скара, не се смейте.
Все още имаме проблем с рязането на храна сам с вилица и нож- нарязаното трябва да има определен вид, накъсат ли се парченцата храна, отказва да ги яде. Затова и режа, много ми се иска сам да го прави, но го правя, за да хапне човекО.

Децата ви връзват ли вече обувки сами? Моят син не можеше доскоро, не съм го пробвала в последно време, трябва сигурно да порепетираме пак.

Силви, 1 клас в Бг, доколкото съм чувала, е доста сериозен. Първият клас в Немско го карат по-лежерно, с малко домашни, съобразено е с възрастта на децата. Тоест децата могат и по-рано да се справят с училищен материал, стига системата да е подходяща за определената възраст. В много западноевропейски страни училището започва рано, на 4 или 5 години и системата функционира, важно как е поднесено всичко. Моят Бибитко ходи на ДГ, но на 5 години нямат предучилищна подготовка както в България, само за децата, които тази година ще са първолаци им измислят понякога извънградински мероприятия- скоро им предстои посещение на районната пожарна примерно. От миналата седмица се включи в курс към ДГ за тренировка на концентрацията, който е насочен само за предучилищните деца. Там решават забавни задачки, където упражняват ръката, мисълта, концентрацията- веднъж седмично, по 1 час...
Ученето чак в училище, но с бавни темпове. Ще разказвам, като му дойде времето.

Малко да се оплача- и двете Бибитчета са с бронхити, единият с нормален бронхит, другият със спастичен(заради който поредна нощ будуваме по час-два). На дребното окончателно потвърдиха диагноза "лека форма на астма" - тип инфекциозна астма, която се се провокира от вирус и после бавно да отшумява. Докато отшуми и се задава следващ вирус. Ще започваме терапия до май месец с кортизонов спрей, който е с ниска концентрация и не се натрупва в тялото, за да се осигури покой на дробчетата. Малък Бибитко е с по-лека или с по-тежка кашлица от ноември насам, тоест хронично състояние, но като цяло е по-добре от миналата година.

Ехо и аз съм тук,но сме в серия от болести и нямам време да се включа.Малкия ми разказва играта иска все за ръце и да ходи,не пълзи и не седи сам ,а само да ходи и нямам време.Пак ще се включа.

Ей, момичета - дано се оправят дечицата бързо. И нас ни тръшна един грип - този път аз го донесох от работа.

Рибке, как сте?
Бързо оздравяване на болните!

Ние тази седмица сме с гости от Бг, 2 братовчедчета на децата с майка им и баща им. Ще сме пълна къща.
За съжаление времето го дават нестабилно и влажно, май няма да можем да посетим повечето запланувани места, тюх.

Здравейте момичета!
Да,оздравях ме и дано скоро не ни се случва подобно нещо,че ми беше в повече.Обаче имахме друг стрес.Пак ще се оплача,ама няма как...Във вторник след ДК решихме да се разходим с Мити и бебо покрай морето,времето беше разкошно.Вървяхме по алеята до морето покрай едни красиви рисувани пейки и моя младеж скачаше по тях.След миг всичко се обърна,докато беше на пейката изведнъж видях Митко в морето .Паникьосан и потънал до гърдите.Естествено на мига хукнах към него и се хлъзнах на водораслите и се тупнах по гръб върху скалите-каква болка.Хванах го и го извадих на вън,но ми беше трудно да изляза аз ,защото се глъзгах.най-ужасното е,че никои не дойде да ми помогне,а имаше хора наоколо(времето беше много хубаво за разходка).Едни момчета дойдоха и ми помогнаха,никой друг лошо вече не сме хора .За щастие се разминахме само с голяма уплаха,а аз със болки в опашката и гърба,но това да е.малкия Дявол,както се казва.Ето развеселих ви Пак при нас е весело.
Бибит дано да се зграшили прогнозата и да си изпълните плана с гостите,че вкъщи ще ви дойде в повече.
Силви бързо да се оправяте

 ribkata87 - само като те чета и ми стана страшно! Чудя се вече толкова ли претръпнахме към всичко, че оставаме безучастни при такава ситуация!?

М да Силви,това наистина беше по-страшно.Майка и дете в морето,а на една страна  сама количка с бебе 

Рибке, ужас за това, което сте преживели и много жалко за реакцията на хората наоколо! Важното е,  че само с това сте се разминали! Колко време ви трябваше да се приберете с мокрите дрехи, сигурно сте се намръзнали!

Нашите гости си заминаха, беше натоварена програма с много излизания и у дома с много задължения, макар че не съм била без помощ, но както се очакваше бях често гроги вечерта. Лошото време първите дни не ни попречи да предриемем това-онова, бяхме предимно в закрити пространства.
 Децата играха доста заедно, макар че са различни възрасти. Малкият беше лепнат за 13-годишния батко, а голямото Б. бе плътно до 8-годишния брат`чед. Добре им се отрази на децата. Днес сутринта голям Бибитко плака малко за заминалите гости, размечта се за лятото, когато ще се видим отново.
Така че днес се завръщаме към старото , спокойно ежедневие.

Не съм писала от отдавна, та минавам да кажа привет!
Рибке, преживеяла си един голям ужас. Дано скоро не ти се наложи да изпиташ нещо подобно.  Жалко, че никой не се е притекъл на помощ, жалко за хората де...
Бибит, добре са си изкарали децата.
Аз няма какво да пиша, та затова и не пиша. При нас е едно и също. Демек, нищо интересно. Кати е във ваканция и съответно цял ден плътно с мен. Играе, учим по нещо. Доста напредва с четенето, което ужасно много ме радва. Дори днес и взех една книжка, която да я прочете сама.

Кратичка историйка, даже тази вечер прочете няколко странички /то една страница е две изречения/.Та тя се гордее със себе си, аз повече с нея.
Иначе общо взето съм я оставила основно да си играе  играчките и гледам да не я закачам много много.

Хм, да не пускам нов пост, че няма друг след този, ама пък и не мога да се стърпя да не се похваля. Кати успя да прочете цялата книжка съвсем сама. Много се гордея с това детенце

Алеееекс, много се радвам за лентичката! Браво, че се навихте за още едно сладурче! Лека бременност ти пожелавам!
Браво на Кати за книжката, това е цяло постижение!

Моят Бибитко засега повече го влечат числата, успява да събира и да вади числа до 10, до 20 се опитва да събира. Забавни са му и големите числа, като разбра какво се получава , като се събере 100 плюс 100, 200 плюс 200, скътал си е една ЕЛКА, прави си чат-пат изчисления с нея и се радва, когато се появи голямо число от типа на милионите.

Днес следобеда бяхме навън, прекрасно време беше. Имахме уговорка с едно приятелче на голям Б. от ДГ, за час играха заедно. Бяхме на една от кварталните площадки с много място, с езерце, горичка. Бъркаха с пръчки в жабуняка, катереха дървета- кой повече, кой по-малко, караха колелета- кой каквото можеше, голямото Б. не искаше дори да се прибира, да сме стояли до тъмно навън . По принцип все бърза да се прибира у нас, явно днес си изкара добре детето.
Изръси и бисер, който е свързан с новия му интерес към човешкото тяло( в ДГ прелиства такива книги, трябва да му купя наши на тази тема): "Толкова съм уморен, че ми е изморен чак белия дроб, черния дроб, стомаха и пикочния мехур."