Живот в Япония

Ами не им знам университетите, но и няма особено значение. Тук почти никой не говори добър английски (говорим за допустим, не добър). Домашната ми прислужница (филипинка) говори по-добър английски от топ мениджъри във фирмата на мъжа ми.

За учителите по английски, че не могат да говорят дори не е тайна - то си се знае. Те могат само да четат (наум естествено) и пишат.

Изобщо в тази държава се нагледах на толкова абсурди и нелепости, толкова некомпетентност и да си го кажа честно - глупост, колкото не съм вярвала, че може да се събере на едно място. Моето мнение за японците е, че живеят с 1/3 мозък. Има и изключения, разбира се, има прекрасни специалисти, но те са много малко и са много скъпо платени, в която и да е сфера.

За мен, за бременностите ми и ражданията ми (предстои ми второ раждане догодина), за лекари за децата ми, за детски градини и детегледачки - избираме само най-скъпите и реномирани места. И като кажа скъпо, тук това е в цифри, които в Европа не могат да се достигнат дори. Но предпочитам така, отколкото да разчитам на средно-статистически японци....

Здравейте момичета,
Някой от вас да е или да е работил (фул тайм) като АНГЛИЙСКИ УЧИТЕЛ в Япония?

Ако има моля пишете, предлагат ми договор и имам доста въпроси и нужда от съвет.
Благодаря!

Имаше май някой тук писал, че точно това е работил, но не помня кой беше 

Не съм го работила, но масово чужденците тук с това се препитават. Какво те интересува? Ако мига ще отговоря. В кой град и какъв тип организация ще те наеме?

Здравейте! Имам желание да живея и работя в Япония,по-конкретно в Токио. Въпросите ми са следните:
1.Лесно ли мога да си намеря работа със средно-специално образование в областта на Енергетиката?
2.Нужна ли е ВИЗА?
3.Колко пари ще са ми нужни за начало (Билет,квартира,храна и т.н.)?
4.Мога ли там да уча Японски?
5.Има ли българско общество в Токио?
За сега само за това се сещам,но по-нататък ще допълня.
Благодаря Ви предварително !

Как така решавате, че ви се живее и работи тук? Ставате сутрин и си казвате, че Токио е мястото? Проучвате ли нещо предварително?

По въпросите ти:

1. Според мен е невъзможно да си намериш работа в тази област със средно образование, особено ако не говориш език (японски) и нямаш опит.

2. Виза трябва и тя се издава от работодателя. Трябва първо да те наемат и тогава да идваш. Сега можеш да дойдеш само за 3 месеца (без виза), но не можеш да работиш. И не си представяй, че някой ще те наеме без виза, това не е страната на неограничените възможности.
3. Пари трябват доста. Само най-евтините билети ти стъпват на около 600-700€. Квартира нещо много евтино (голямо колкото Килер) в краен квартал ще е няколко стотин евро. Обаче за да ти дадат квартира ще ти трябват гаранти - или фирма, в която работиш или местни японци. Трябва да имаш и временно жителство, тоест без точка 2 не можеш да си наемеш квартира. Храната и транспортът са много скъпи. Не мога да ти говоря в точни цифри, защото всичко зависи от района, в който живееш.
4. Японски можеш да учиш тук, разбира се...
5. Българско общество не знам какво значи. Има българи. Не много. Не се събираме на хапка и пийкс, защото дори разстоянията в един и същи град са огромни. Понякога ми гостуват приятелки за 2-3 дена. Иначе няма смисъл да идват. Отнема 4 часа да дойдат и да се приберат от централно Токио, където живея.

Не на последно място те съветвам да разучил културата. Япония не е за всеки. 5 години съм тук, стандартът ми на живот е доста по-висок от на средно статистическия японец, нищо не ми липсва и въпреки това има дни, в които ми е трудно да издържа психически. Японците НЕ ги харесвам, приятелства с тях не създавам, общуването ми с тях е сведено до минимум. И пак едвам се издържа. Културата е много различна от европейската и като цяло западната и всички западняци имат подобни чувства и мисли.

Snowche, не се засягай, но ми е много чудно как някой който генерално не харесва японци, Япония, начин на живот там и пр седи с години там! Още повече, че видях, че си учила в Европа и мъжа ти е италианец или казано не сте вързани да седите на живот и смърт там.
Не знам дали знаеш какво кадри излизат от българските университети, след като нямаш досег с тях, но мога да ти кажа, че са положението е много по-зле от това което описваш.

Alexslav, не се засягам на въпроса ти. Отговорът е сложен, но ще се опитам да ти обясня. Ние сме експатриати - изпратени сме тук от фирмата на съпруга ми за определен период от време. Надяваме се скоро да си тръгваме. Естествено, можеш да кажеш, че не сме вързани По принцип, когато дойдеох тук, дойдох с една прекрасна позитивна нагласа за едно магично място пълно с много любезни хора. Донякъде е така. Така е само на повърхността. Истината се усеща и разбира само, ако си живял тук години наред.

Има страшно много неща, които харесвам в Япония! Тук са родени и двете ми деца и няма място на света, което да бих предпочела да бъда бременна и да родя пред Япония. Чистотата, храната, възможностите (макар че това, което имаме ние за повечето японци е немислимо и недостъпно), нощният живот на Токио (макар че с две малки деца вече не се възползваме често от него). Тук имам толкова много приятели, че ми е трудно да поддържам контактите, защото в седмицата има само 7 дена, ако ме разбираш....

Сега, конкретно за японците, явно ти не си живял тук, затова ти е такъв коментарът. Няма как да ти го обясня - отношенията между хората се случват на много невербално ниво, впечатленията, усещанията, връзките отнемат време да се изградят. Но много бързо ще разбереш, че с японци (и като цяло източни азиатци) не можеш да имаш истински приятелски отношения по смисъла, който ние влагаме в тях.

Колкото до университетите и кадрите - наясно съм какви кадри има (аз съм завършила бакалавър в СУ) и мога да те убедя, че тук положението е много, много, много по-страшно. Българите като цяло може и да са мързеливи и да не им се учи, но сме умни, хитри, напасваме се към различни условия. Японците - точно обратно - работливи са, но нямат потенциал, как да кажа - глуповати са, не могат да вземат сами решения, липсва им елементарна способност за адаптация в нови и непознати сфери и нямат никаква гъвкавост. Нещо страшно и ужасно е да работиш с тях. А пък да търсиш работници - господ да ти е на помощ... Знам, че тези неща ти звучат като да съм някаква ревла и лигла, която не може да работи с хора, но при положение, че работата и животът са ме срещнали с хора от цял свят и съм успяла да създам трайни приятелства с всякакви националности, а с японци - просто отказвам, трябва да ти говори много. 

Snowce, ще е хубаво, ако възродиш темата. Виждам, че не ти е на сърце Япония, но за мен е екзотичо място. Мога да си съставя представа единствено по прочетеното, а мненията са толкова противоречиви, че все още не мога, въпреки че съм изчела всички стари теми.

Като за посещение, да я види и да се разходи там човек е прекрасно! Но, това което Snowche пише и аз го усетих.

Япония ми е на сърце и то много, японците са ми проблема 😂😂😂 Звучи нелепо, нали? Сега сериозно - има много хубави неща тук. Най-обичам да карам колело по време на сакурата, когато топъл вятър разпръсква нежните розови цветчета и се чувствам като героиня в романтичен филм.

Ще взема наистина да възродя темата и за да не оставям грешни впечатления, ще се старая да пиша нещо, което обичам и контрастът - нещо, с което никога няма свикна.

Ето ви нещо негативно: парите за “ключ” и регистрационните такси в Япония. На практика, когато наемаш жилище или се записваш на нещо, било то спорт, езиков курс, детска градина или ясла за детето и всякакви други абонаменти, каквито ви дойдат наум, дължите една регистрационна сума (ако е за наем за жилище се наричат пари за ключ). Това и в други страни го има и е обикновено административна такса. Да, обаче тук размерът е доста сериозен. За наем е от 1 до 3 наема (като отделно дължите и депозит, който ще ви се върне при напускане). Значи, ако намерите жилище за 100€ ще трябва да платите 300€ депозит, 100€ първи наем и 300€ подарък за собственика, за да ви даде ключа, общо 700€ първоначално. Само дето цифрите са с по още една нула отзад.

За да запиша детето си на ясла от 9 до 2 - забележете това се води пълен учебен ден в Япония, ако работиш и искаш да го взимаш по-късно доплащаш на час или си наемаш детегледачка, плащаш - 2500€ регистрация, 2500€ годишна такса (каквото и да значи това) и 2500€ месечна такса. Обядът не е включен - ти трябва да го приготвяш и носиш. Общо 7500€ за добре дошъл в яслата. Тези суми не са измислени - толкова струва частната ясла до нас. Това много ме дразни - да си принуден да плащаш за едно голямо нищо... Да трябва да правиш “подаръци” на хазяи и всякакви други все едно си банкомат и минават да си дръпнат от теб...

Кое колко струва, особено на частна ясла за мен няма никакви значение. И х2 да е от това което пишеш и има ли кандидати всичко е наред. Явно и вие може да си го позволите, както и други хора.

Иначе за приятелствата с японци вероятно са трудни, но ти на какъв език общуваш с тях? За 5 год ме съмнява да знаеш добре японски.
Ясно е, че единици знаят добре английски, та ми стан чудно..
В Европа където са доста по-различни хората, ако не им говориш родния език също няма да намериш приятели, за повече от една бира.
Същото и е в България, да не би много хора да имат приятели чужденци, с които комуникират на чужд език?

А това, че са прости няма да го коментирам, просто имат съвсем различно виждане за почти всичко, но това не ги прави тъпи и заблудени.
 Няма и как да е друго, след като са на едно от първите места в света по иновации, производство и технологии в най-различни отрасли. Ако бяха много прости, щяха да са като Китай, да работят за чужди фирми и страни.

Толкова са заблудени, че чужди фирми ходят да се учат от тях, като моята. Работя в немска фирма, производител в сектора на индустрия с няколко милиарда оборот на година и двуцифрени числа растеж. Та от 2 години имаме най-различни събрания и чудеса и се опитват да копират методите на организация и производство от заводите в Тойота, като редовно ходят хора да гледат и да се учат. Не знам дали можеш да си представиш, как немска фирма ходи да гледа от японска и им е топ приоритет да стане като тях.
Сега купихме   техника за няколко милиона пак от смотаните Панасоник, като до сега винаги са купували Сименс и пр продукти, явно има защо.

Alexslav, ако не ти харесва какво пише Snowche, не си задължен да четеш...
От години чета темата - тя и Самурайка са едни от най-интересно и подробно пишещите, благодарение на тях се запознаваме с Япония.

Това е интересен куриоз - Япония има силна икономика(е, да кажем, че се дължи на САЩ и парите наляти след WW2), но и промишлеността й е силна. Как се случва това на фона на масовата "затъпялост"? Може би е набрана инерция, а може би висшите ръководства са получили образование в чужбина?

А ако искаш да живееш, не би ли имало значение? Например, ако ядеш хляб, и един хляб е 12-13$, това може би няма да ти навали бюджета, но като го сравниш бюджета ти за всичко, може да се окаже, че хич не си си представил нещата както са.

Нещо за което писахме преди - вземи под внимание, че почти не се работи само 8 часа на ден, а по скоро 10+, и на това сложи пътя сутрин и вечер. Това са важни неща, според мен.
Нито едно от тези твърдения не е вярно. Първо, японския се учи ако иска човек и за 1 година (имам познати британци които го научиха точно за 1 година ходене на училище!

Доста от японците работещи в международни компании знаят англ. на някакво ниво, и даже да и не са перфектни в говора, писмено са ок, и разбират всичко почти. Пиша от личен опит, не само с работила с тях през жицата, имах възможност да работя с колегите ми в Токио в офиса, и се срещахме с техни познати след работа и уйкенда които умираха от желание да си комуникират на англ. за да го подобрят, или за да не го забравят. 

заблудени?