На майка ти гаджетата...

винаги съм се чудила защо баща ми се е оженил точно за майка ми.
и обратното - защо тя е избрала него.
те са диаметрално противоположни и като характер и като визия и като всичко.
но живяха дълго и щастливо заедно.
уважаваха се, всичко решаваха заедно и той винаги я защитаваше от роднините си.

А жената, написала текста, е била влюбена в баща ти ли? 

Да. Пише стихотворението, публикува го, оттам го харесват и става на песента.

Изчетох темата на един дъх.    Жалко, че нямам какво да споделя.

Ти пък!Не можа ли да се сетиш,че красивата мацка (майка ти) както очевидно много други девойки не може да устои на свободомислещият красавец с мотора?Всички му се натискат,пишат песни,кой знае още какво се премълчава,а той избира точно нея. От друга страна заможната красавица с много възможности избира бунтаря.Точно са си паснали.

Ох, много е странно. С години нищо не ми е разказвал и понякога като се отпуши...
Не е бил красавец. Слаб, с къдрава коса и очила. И е философствал яко. Ама явно това се е харесвало.

Няма нищо странно.Само на теб така ти изглежда.Като се отпусне пак да споделя,ще дописваш тук.

Семейството на баба ми по бащина линия е било част от светския живот на София през 30-40 години на 20 век. Дъщеря на преселници от Чехия, баба ми бива отгледана от властната си и богата леля, която не приема в семейството нейната майка, защото била от бедно семейство. Баща й, който тогава е бил около 45 годишен, се жени за друга жена от която има още една дъщеря. Но за жалост умира от сифилис и така баба ми израства с властната си леля. Тя е била собственичка на първите частни санаториуми за белодробно болни в София и на първата частна болница в центъра на града. Изключително арогантна личност, която за пари е правила всичко. Така баба ми израства в една тежка матриархална среда, възпитавана доста строго. Иначе е била задоволена от всичко - обличала се е по последна мода, пазарувала е дрехите си от Букурещ, завършила е Девическия колеж Свети Йосиф в София. Русокоса красавица, била е доста желана партия, много лекари са я ухажвали и са искали ръката й. Леля й разбира се е искала да я омъжи по сметка за богат швейцарски лекар. Всичките й братовчедки са били омъжени така - насила от лелята. Съдбата обаче е решила друго. Докато баба ми работела в един от санаториумите за белодробно болни в Княжево, се запознава с дядо ми. Хубавец от Варна, след който се обръщали де що имало жени, се влюбил в нея. Открили се в санаториума. Той се възстановявал след прекарана туберколоза. Баба ми ми е разказвала как са се разхождали двамата хванати за ръка из прекрасната градина на санаториума, по алеите край шадраваните и цветята. А как са се натискали по пейките наскоро ми разказа неин племенник )). Та баба ми и дядо ми се оженили в разгара на Втората световна война и само две седмици след най-опустошителната бомбардировка над София през януари 1944 година.  

Иииий, Лечугитка, тази история си е направо за филм! Видях я просто!

Благодаря... Книга пиша, че много има.. Въпросната леля е била даже любовница известно време на Вазов.

То и сега е така...в 21в.

Нашите семейни истории са винаги с много драми, и от страна на майка ми, и от страната на баща ми.
Прабаба ми по майчина линия е също крадена. Била е изключително красива, с тъмнокестеняви много дълги и дебели плитки. Според майка ми тия коси до смъртта й останали такива, само тук-таме се прокрадвал някой и друг бял косъм в тях, а много е претеглила. Била сгодена за друг, или е харесвала друг, и си тъкала чеиза, но прадядо ми, известен побойник и хойкаджия, я видял на чешмата и веднага я харесал. От тая чешма я е и награбил, но не на същия ден. Майка й не й дала чеиза след това, от яд че не се е била "опазила"- може би са вярвали че тя е искала да стане така и е отишла доброволно, не знам, понеже прадядо ми иначе бил хубавец, но просто "не си бил стока". Но тя е разказвала на нейната внучка, майка ми, че не й е било по волята и така е била принудена да се омъжи за прадядо ми насила. Той не се държал добре с нея, тормозил я е много, бил тежък и мрачен характер, ръка и е вдигал, а веднъж я хвърлил от чардака на старата къща за някаква глупост. И с майка си не се държал добре, тя го кълнала в яда си с думите: "сино, сино, син да посинееш, сино!"Първото им дете, момченце, умира на няколко месеца. Прабаба ми толкова скърбяла по него, че ходела нощем да го търси из гробищата. Когато майка ми разказваше тия истории за баба си, все си представях една млада хубава жена с разпуснати дълги коси да ходи скръбно из гробищата и все ми се приплакваше- а аз тая баба не я помня, умряла е малко след като съм се родила аз. Знам само че не е била щастлива и казвала на майка ми "Ох, добре че Стойчо (мъжа й) умря млад та най-накрая си поживях...) Ражда много деца , все момиченца, и само едното от тях отново момченце- дядо ми, бащата на мама.Той бил будно момче. Бил любопитен и навсякъде се завирал. Като имало бомбардировки през войната хората се криели, той изскачал да гледа, да видел какви били тия немци. "Сос рогове са!"-казвала му прабаба ядосана.И му се карала да се маха от прозорците, че вече е загубила един син като бебе.

Той пък се оженил за баба ми по голяма любов. Баба ми била дребна, но много хубава руса мома, също с красиви руси къдрави коси като злато. Цялото село наопаки обърнали с тяхната любов,дето се казва. Баба ми била от знатно семейство, а дядо ми като момче стъпил на мина-оцелял като по чудо видимо невредим, но бил болнав- "половин човек", дето се вика, че и син на "побойника Стойчо"- никой не искал такъв зет. Но баба ми с целия си страховит инат , побран в  150 см, се заинатила като магаре на мост и отсякла, "ако не ме дадете на него, на крака ще му ида". Видели се в чудо братята й (баща й бил благ човек, но братята били буйни и сприхави), но все пак отишли да говорят с дядо ми. Обещал им да им гледа сестрата като писано яйце и ги оженили. Така и станало, той много я обичал, всичко й купувал и по начало добре живели, само ревността и на двамата била пословична, та имало и скандали. Но един ден баба ми заболяла, и се залежала. Понапълняла, спряла да се грижи за себе си, а и покрай болестта си  с отделителната система не можела да му бъде пълноценна жена... Дядо ми продължил да я гледа,но като мъж с нужди, започнал да се вижда с друга жена,за което баба ми научила от една "доброжелателка". Вдигнала му луд скандал, дядото не отрекъл, но и открито й казал, че не иска до края на живота си да живее "без жена", и би се грижил за нея като за майка на децата му и негова съпруга. Баба ми не могла да му прости това, заради голямата им любов навремето, и се почнала война, дебнене, скандали, закани и прочие грозотии. Един ден ситуацията така ескалирала, че след жесток скандал и гонене с цел шамари и колене из цялата къща (дядо ми взел да попийва покрай тази ситуация  и пиян ставал бесен) се разделили окончателно- тя живееше на горния етаж на къщата, той на долния. Така ги "заварих" аз като съм се родила, така ги помня- тя горе, той долу, в един и същи двор, дума не си обелваха. Подминаваха се като крайпътни знаци. Ако говореха един за друг, се наричаха взаимно "оньо отдолу" и "онаа горе". Слизах ли при дядо, питаше "онаа горе сготви ли ви нещо или си гладна?" . Отидех ли горе при баба, тя казваше "оньо отдолце даде ли ви поне некой лев?" До смъртта си дядо ми беше табиетлия и се подържаше, все с гладени шарени ризи, запомнила съм го как се решеше все с един ситен гребен със замах на огледалото отвън на външната чешма. Приятелки си имаше, особено една, луда беше по него на старите им години и всички знаеха. Като гостувах там с братовчедите чакахме на прозореца до никое време да я видим кога ще дойде и се кикотехме под юргана като я имитирахме.  Баба също зяпаше скрита в лозовата сянка на чардака и после разправяше иронично "дядо ти като гълъбички през джамчето си ги вдига" (прозореца беше на земно ниво)...Баба почина у нас преди 17 години, дядо ми поживя още 5-6 години след нея. На погрбението й обаче беше отишъл (аз не бях, бях далече). Мисля, че в края на живота си съжаляваше за така развилата се ситуация, или поне заради годините на водене на война.

После ще разкажа за другите баба и дядо, и за нашите...Темата е страхотна, изчетох я на паузата на един дъх, жалко че чак сега я намерих!

И моите баба и дядо по майчина линия бяха така - единия в едната стая, другия в другата, рядко си говореха.

Моята баба по майчина линия е родила майка ми на 32. Не са ми казвали защо, но си намерих обяснение - тя беше доста глуха, на младини изстинала от мокра коса и сигурно никой на село не я е искал. Затова пратили я в града при роднини, като заминавала, хвърляли след нея май камъни - да не се връща.
Дядо ми - със 6 години по-млад, работник в трамвайното депо. Сирак, майка му умряла от т. нар. испанска  болест, баща му бил военнопленник, а когато се върнал - отишъл при една вдовица да гледа нейните деца, а своите 3 оставил сами, та хората им давали по милост брашно. Дали го чирак при един налбантин, че бил як. Разказвал на майка ми, че господарката имала в двора ябълки, които падали по земята и гниели, но не давала да ги съберат. Веднъж такъв бой ял, че започнал да заеква. И на стари години ядеше филия хляб на 2 залъка и яденето все му се виждаше малко.
Определено не е бил брак по любов, но баба ми се е грижела за него, колкото е позволявала сиромашията им. Майка ми е 1 дете, казва че без той с пръст да я пипне - се е страхувала от него.
Но бабетката непрекъснато е дуднела нещо, все е била с големи претенции без покритие. Което не пречеше да я обичам, тя ни е гледала до 7-мата година с брат ми.
За майка ми - запознали се с баща ми по разпределение. Явно маман е имала доста почитатели, а пък и софиянка. Понякога когато е ядосана, казва: "Как можах да се опазя от мераклии през цялото следване и после да се натреса на баща ти".
Имала  ухажор, който работел нещо по предпечатна подготовка и затова моя милост я имаше на кутии с овесени ядки. Модел с връзки, разбиращ ли

Имаш ли снимката?Покажи ни,моля.