На майка ти гаджетата...

Моята прабаба се е омъжила за прадядо късно за тогавашните стандарти. Чакала е няколко години един, който и бил обещал, но накрая се оженил за друга.И досега не се харесват семействата 
Историята на баба и дядо не е особено весела, но поне е интересна  Дядо(синът на прабабата горе) е бил женен за една жена, но не е била добре психически и са анулирали брака(към днешна дата май си е още жива жената, омъжила се е пак, има деца). Баба е била влюбена в неподходящ мъж, излъгал я е и той, набързо са я омъжили за моя дядо.Та двамата са сключили брак без любов, дядо се беше научил да я обича и така си беше до последно, но баба него не. Напусна го, когато бях малка.Имаше доста приятели през годините, от няколко години е с един.  Наскоро ни призна, че е забременяла от онова момче в младините и, дали са бебето за осиновяване. И сега майка ми и вуйчо си търсят по-големия брат.
 Мама е срещнала баща ми на някакъв купон, нейна приятелка и е говорила какво готино момче имало, работело в София, но си е дошъл на село. Семейството на майка ми не са харесвали това на баща ми, дядо не е давал на майка ми да излиза с него.Но майка ми упорита  Мисля, че тя е била на 16, а той на 22  Излизали са, но тя го е оставила заради един Пламен  После пак се събрали.На една бригада за домати покрай Плевен се срещнали тайно(тя вече била на 18) и отишла на лекар-оказало се, че е бременна. Баща ми веднага и казал да събира багажа и да идва при него в София. Тя тайно се измъкнала, само вуйчо знаел къде е , накрая го принудили да признае  В крайна сметка семейството на мама склонило и в началото на Декември '86 се оженили. А февруари 87-а съм се родила.

Родителите ми са се запознали и оженили за един ден. Било 1-ви октомври 1970г., майка ми отишла през обедната почивка в едно заведение да обядва, там бил баща ми, когото тя не познавала,  в неговата компания имало други хора, които познавала. Поканили я при тях, започнали шеги, закачки и в по някое време ги подкачили защо не се оженят. Майка е била на 20 години, а баща ми на 30, твърде престарял според тогавашните критерии. Дори вече го били отписали, че някога ще се ожени. И така, от дума на дума, от шега на шега, майка взела, че казала „Да“ Баща ми бил известен местен журналист, учител по български език, активен градски общественик и майка е разчитала на голата му репутация. Слушала е много за него и затова се решава на такава крачка. И така, запознават се на обед, следобед подписват, а сватба правят след 1 месец. За съжаление баща ми почина едва 13 години след сватбата.

Майка ми е имала едно гадже - баща ми. Ученическа любов от техникума. От 46г са женени и още има искра между тях. Майка доста ревнува баща ми и от време на време прави сцени и заплашва, че ще се разведе. Кьор фишек. Татко пък все я закача за някакви ергени от село, които са я ухажвали или тя е харесвала... Много са ми смешни и ме забавляват. Никога не са крили чувствата си от мен и брат ми. Прегръщат си се и се целуват и сега. Татко е по-лигавият, майка го раздава недостъпна, ама и е хубаво.


При родителите на татко положението е било по-особено. Дядо е изселник от Вардарска Македония. Бил е 9 годишен когато са побегнали от турците и са се спрели чак на Дунава, бедни като църковни мишки. Там са ги оземлили, построили са си малка къщурка, но са били доста деца и беднотията си е била факт. Дядо е служил доста време като войник, после е работил като ратай по селата, застарял е . На около 35г на една вечеринка вижда баба ми. Мома на 16-17г, бяла, руса, със сиво-сини очи и със здраво и сочно тяло. Баба също е била от небогато семейство, но към момента е минавала за начетена и имотна мома. Прадядо ми, нейният баща е ходил в Америка, бил е в Клондайк, копал е злато в рудници. Един негър го бил научил да гълта малки парченца злато и после да си промива изпражненията, за да не го хванат, че изнася. Спечеленото му го открадва....брат му и си преселва семейството в Канада. Прадядо ми е бил находчив човек. Той изпратил баба ми малко преди началото на Втората световна война да работи по договор като тъкачка в Германия.  Дали са му някаква заплата за работата на баба и топове плат за чеиз. Тя имаше страхотни спомени от двете години в предвоенна Германия. Живеели са в общежития към фабриката. Много момичета от различни държави. За тях са се грижели жени германки. Учили са ги на език, на обноски, на хигиена. Водели са ги на концерти, на кино. Не са ги използвали като роби, грижели са се за тях. Тя се прибира с навирен нос- чеиз, пари, говори и пише на добър немски, здрава, силна, че и с професия - тъкачка, сваляли са я ергените един през друг. Тя си харесала на една от забавите момче - моряче, но той заминал и не и писал никога. Все го споменаваше и разказваше какъв хубавец бил. Дядо, за да преодолее конкуренцията си е послужил с измама. Започнал да ходи на забавите в неделя с файтона и дрехите на господаря си и се представил на баба като търговец на пуйки. Омагьосал я с приказки и обещания и доброволно я открадва една вечер. Баба ми разказваше с горчивина и яд как я откарал вечерта в малката схлупена и бедна крайдунавска къщурка и как всички спели натъркаляни по земята. Наричаше роднините на дядо цигани. Болно ми беше да я слушам. Тя не се влюбва никога в дядо, дори с годините беше развила голяма омраза към него. Имат две деца - леля и татко. Дядо почина от рак, тя остана вдовица на 40-тина години. Имала е закачка с един мъж от селото(той също имаше интересен брак с жена по-голяма от него с 18г), след смъртта на дядо той започна да идва при нея всеки ден. Правеха нещо в леглото    Като бях при нея през ваканциите съм ги засичала, а тя ме имаше за малка и неразбираща.  
Любовникът и почина 10г преди нея, тя отиде при леля и там почина.

Аз не знаех за това доскоро, но явно в предвоенните и военни години в Германия е имало доста чужди работници. Преди месец една колежка холандка ми разказа, че баба ѝ била гъркиня. С най-добрата си приятелка заминава да работи във фабриките в Германия. Там срещат дядото на колежката с неговия най-добър приятел - холандци на по 17.
Не знам на какъв език са общували и какво са успели да си кажат на него, но за няколко месеца двете гъркини се женят за двамата холандци и в последствие четиримата си заминават за Холандия и там си остават.

Хубави истории, но някои с доста тъжен привкус.
Забелязах тенденция: млади момичета биват открадвани, против волята им или с измама. После заради срам остават да живеят с тези мъже и не винаги живеят щастливо.

Също така си дадох сметка, че не знам нищо за моите баби и дядовци, а за родителите ми съвсем малко.
Моята история е от нетрадиционните. С мъжа ми се запознах като отидох на гости на леля ми в друг град, на 100 км от моя. На следващия ден той ме изпрати на гарата. Последва размяна на писма и след точно един месец ме поиска от нашите. През този един месец не се бяхме виждали. Седмица по-късно беше годежа и аз тръгнах да живея в друг град, без да знам къде, в каква къща отивам. Пътьом минахме край един бордей и аз мислено се помолих: "Божичко, дано не живее тук"  

Женени сме от 23 години.

skarlet71 - Мисля, че малко млади хора в края на 19в и началото на 20в са може ли да си позволят да се оженят по любов. Любовта става основна причина за брак при масовия човек едва след 50-те години на 20в, такова впечатление имам.
Младите хора от селата са ги женили по сметка - да съхранят или умножат имотите. Безимотните стари ергени като дядо ми са си крали моми, къде доброзорно ,къде доброволно. Може и да е имало вариант да се задоми с някое момиче от македонците, ама явно и те не са го искали, щом до 35г е хартисал съвсем. После е играл вабанк - хубавица да е, пък каквото ще да става.
От моя гледна точка не мога да кажа, че баба е живяла лош живот. Известно време след сватбата са заминали като работници в Чехия. Ще да е било 44-45г. Там баба е забременяла с леля. Разказвала е, че дядо е печелел много пари в някаква фабрика и са се хранили охолно. Бременността си я изкарала само на бира и шоколад. Такова дупе завъртява, че до смъртта си си го носеше Леля се ражда в Чехия. Прибират се и тогава настъпва големият глад, около раждането на баща ми през 49г. Защо не са останали в Чехия не знам, но от глад и лишения баба ражда баща ми преждевременно в 7 месец, малко преди Нова година. Едвам е оцелял. За да имат храна баба и дядо се хващат овчари и пасат овце в едно село, където се установяват до края на живота си. От овчарлъка си строят къща и си отглеждат двете деца. После купуват и къща за татко.
Аз не помня дядо си жив, но помня погребението. Майка е живяла около 5г с него. Разказвала ми е, че е бил много мил и нежен и в същото време строг, но справедлив. Още с моето раждане е направил 4 килима чеиз, че съм момиче и ще трябва. Баба си беше студена и си живееше в неин свят. Ще те посрещне, ще те нахрани, а на изпращане ще ти каже - "Добре сте, баби, дошли, ама да не бяхте идвали най-добре! " Като дете се смеех, после ми светна, че тя наистина си го мисли. Казвала ми е такива истини, че години по-късно съм се чудила как е било възможно. Гледаше хората със стоманено-сиво-сините си очи и ги преценяваше от раз. Когато я запознах с бившия си мъж тя ме дръпна и ми каза - " В. от тоя петел нищо няма да излезе, махни го!" Леле..причерня ми, зарекох се кракът ми да не стъпи на село при нея. Но, тя излезе права. Трябваха ми 20г и новите технологии, за да разбера, че съпругът ми деца не може да прави. Малко преди да умре баба ходих при нея в болницата, беше с последен стадий на рак. Говорихме си, тя гледаше мъжа ми през прозореца и въздъхна - " Ех, В. казах ти аз, че от тоз петел нищо не става, ама ти... " После ме хвана за ръката и втренчи поглед в мен - "Вземи го смени, тайно, но си роди дете като толкова го искаш тоя, но от него дете няма да имаш ,запомни го!" Да ме прости Бог, ама така и се разсърдих, че дори на погребението бях сърдита и не си взех сбогом с нея както трябва. Сега, вече разведена, без деца, знам болезнено колко е била права. Крадена, бедна, лашкана от живота, но научила се да познава хората и да предусеща събитията.

Май се отплеснах, извинете, дано ви е интересно

Моята баба не е имала възможност да е щастлива, най-вече заради прабаба. Вярно, че с еомъжила без любов, вероятно много е страдала за оставеното дете.Но прабаба си беше свекърва от най-големите кошмари.Все още помня скандалите, даже до бой стигаха.Една чаша не можеше да помръдне, децата си не можеше да гледа.Прабаба за нас е невероятен човек, държа дори детето на сестра ми(пра-пра внук), но за баба си остана най-големия ужас и тя не дойде на погребението и, защото щеше да си е лицемерие. Дядо си беше слаб човек и никога не е защити баба пред майка си, той си остана при нея до смъртта и от мъка почина 3 месеца след нея. И добре, че баба поне беше смела и го напусна като бях дете, за да се отърве от свекърва и да живее поне някакъв живот. 
Забелязвам много общи неща между нея и мама, уж майка ми все казваше, че няма да стане като нея    Майка ми също изчака ние да пораснем и напусна баща ми.Въпреки голямата любов в началото, това, че е избягала заради него...към днешна дата не го обича и си има приятел.Но все още е малко по средата, не е събрала смелост напълно да скъса с баща ми и официално да е с другия. А баща ми е изключително чувствителен човек, много страда. Та това ме настройва срещу нея, макар, че знам, че има право да е щастлива.
Историите сякаш се повтарят по един или друг начин, макар, че си казваме, че няма д аповтаряме грешките на родителите 

Твоята реплика ме замисли и взех да смятам. Питах и татко.  Баба е била в Германия баш по време на войната, не знам с точност , но някъде в периода 42 - 44 г. Спомнихме си, че е разправяла и за бомбандировки и как страшно бучали самолетите. Върнали са ги с ешалони в България. Германия беше оставила дълбоки спомени у нея, все хубави и цветни. Значи не е било преди, а по време на войната, аз съм се заблудила.

Да, всъщност и холандката така каза - по време на войната. Нейната баба е била на 16 тогава и аз много се изненадах, че две 16-годишни момичета са се вдигнали през цяла Европа - но в Гърция също е било беднотия.

При едните ми баба и дядо, историята е стандартна - баба вижда дядо на хорото и си го харесва. Решават, че ще я женят за друг, и тя се заинатява, че не иска никой друг освен дядо ми. Тогава нейната роднина, която е играела роля и на сватовница, отива при него вместо при набелязаното момче. Той и семейството му се съгласяват. И оттам-нататък е ясно.
При другите историята се развива пак стандартно - срещат се, след дълго ухажване, баба кандисва. Интересното е, че остават заедно 62 години и двамата починаха в един и същи ден. Дядо сутринта, а баба вечерта.
Мир на праха на всички.

Мустафа Кемал е военен аташе в София през 1913-1914 г. Да си адаптираш спомените Или датата й на раждане бъркаш, или... е започнала работа на 13 г.

Пра пра дядо ми е бил син на богат търговец от Варна.Пътувал е за стока до Гърция и там се залюбват с щерката на богат грък.Тя била на 15 години и имала 7 по-големи братя.Те не били съгласни сестричката им да се ожени за българин.Тогава пра пра дядо ми я откраднал.Когато отишъл през нощта да я вземе,тя го чакала скрита в двора,но изведнъж се сетила че трябва да се върне за нещо .Върнала се да си вземе куклата...
Братята и тръгнали да ги гонят ,настигнали ги близо до Сливен,но работата вече била свършена/спали са заедно/и трябвало да се направи сватба.

Пра пра баба ми е родила 5 деца/1 момче и 4 момичета/ и починала при раждане на шестото дете.

Мерси за уточнението - никога не съм проверявала кога точно е бил тук Кемал Ататюрк, но и разликата между 13-14 и 15-16 г не е голямо разминаване за нещо, което се е случило преди един век А като за 1913-14 г изобщо не е било ненормално да започне работа на такава възраст - естествено, е работела в кухнята на Турското посолство като слугинче, не е била главна готвачка Другата ми баба, за която също разказах, е започнала работа като слугинче след 8. клас, т.е. на 14 г,  и то през 1942 г (родена е 1928 г и е все още жива, така че със сигурност знам датите). Та за началото на века си е съвсеееем нормално момиче да започне да работи на 12-13 г... те на 15-16 вече са били женени и с дете.

Те са работили и по-рано от 13-14. Разни момчета са се хващали като чирачета и на по 8-9 години.

Много ми хареса темата, изчетох я на един дъх.
Баба ми е била лудо влюбена в момче от нейното село, а и то в нея. За нещастие не бил имотен, така че баща й я обещава на момче от друго село, което тя никога не е виждала. Опитал се любимият да организира приятели да я откраднат вечерта преди да я вземат, но някой предупредил роднините й, хванали ги и го пребили жестоко. Баба ми така и не разбрала какво се е случило с него след това. Омъжили я за дядо ми, няма по-тъжна гледка от двете им сватбени снимки. Двама непознати, объркано момче и ужасно нещастно момиче. Баба ми го уважаваше, но тъжният поглед така и не напусна очите й.
За предишни връзки на родителите ми не знам, и да ги питам няма да ми кажат. Майка ми до последно ми обясняваше, че имала само 6-ци в училище, дори след като открих доста шарения й бележник. Същото и с гаджетата: "Имало ли е други преди татко?" - "Разбира се, че не!"