Детска ясла Иглика Варна

Какво точно те притеснява Аз съм чела и чувала много добри отзиви за тази ясла, личните ми впечатления също са добри. Синът ми е записан в нея от близо месец (6-та група), сравнително бързо се адаптира. Първата седмица плачеше много, и аз с него, след това започна да ходи с желание, дори няма търпение да го събуя и съблека, търчи да влиза в стаята при децата Само следобедите още са трудни, не иска и не иска да спи повече от 15 минути там, съответно цял следобед бил кисел и прописквал от време на време.
От днес е вкъщи до края на седмицата заради леко зачервено гърло и кашлица, това му е първо отсъствие.
Не се тревожи, всичко ще е наред.

ами притесних се когато чувах от групите разни викове на лелките , затова исках да чуя отзиви ! И като отидох плачеше , а като влезе не заплака !

Не съм чувала викове, поне от нашата стая, за другите не съм се заслушвала... Иначе е нормално първия път като влезе да е по-скоро заинтригуван и да не плаче, после като осъзнае, че е сам на непознато място с непознати хора заплаква. Дори към 3-4-ти ден става по-зле, защото вече знаят какво да очакват. Моят и досега понякога ревва като ме види на вратата да го вземам, дядо си посрещал с усмивка, на мен обаче веднага започва да ми се жалва

Доволна съм от яслата, конкретно от втора група са моите впечатления. Много мили дами бяха и сестрите, и лелите. Плакала е дъщеря ми, но съвсем в рамките на нормалното, без драми, без дърпане на вратата. Притеснявах се много за спането там, защото у нас винаги й е било проблемно, но там заспиваше. А тържеството на децата за родителите беше на по-високо ниво от съответното в ДГ.

Чувала съм , че втора група били най мили, днес плака като обухме обувките, но аз много и говоря . Взеха я , лелката беше мила , имаше песнички , играла ми казват , пишала, пила вода . Е сигурно е и плакала, казва ми " плачам мама " , но днес беше убаво

О, в грешка съм. В първа група беше дъщеря ми, сега съм сигурна. Все пак мина време. Първоначално я разпределиха във втора, тук бях прочела, че втора била най-хубавата група и се зарадвах. Ходи няколко дни в нея, разболя се и я спрях. Като оздравя по някакво стечение на обстоятелствата временно я сложила в първа група, където свикна много бързо и там си остана.
Дано бързо се адаптира детенцето ти! Мненията често са субективни, гледай си твоето дете и по него се води.

Моето момченце е в 4та група, но вече месец не се е адаптирал. От него ли е от госпожите ли не знам. На 1г 10мес е и мисля, че е още малък. Оплакват ми се, че не спял, вкъщи е много изнервен, изпада в нервни кризи, а като види леглото вечер започва да крещи "там, там, там" и да сочи навън. Нещо го натискат в яслата да спи ли, каво става не знам. Онзи ден ми го "похвалиха" че избягал от кошарата и го заварили да рови из шкафовете в занималнята. Смятайте колко време не е имало никой при децата.
Имам алтернатива и до напролет ще го гледат пак баба му и дядо му. Но после като го пусна пак ще искам да е в друга група.
Иначе яслата като сграда и местоположение ми харесва. Госпожитесъщо са хора с опит, но явно нещо не се получава химията.

То и моя не може да свикне, защото е постоянно болен. Ходихме 5 дена и сега пак ще отсъстваме.
Да ти кажа аз от това, че им повишават тон не се впечатлявам, все пак трябва да има ред и дисциплина, но ми е неприятно да споделя, какво се случи на 05.01.
Водя го първия ден след дългата почивка, когато трябва всички да са починали и със здрави нерви, успахме се и пропуснахме първия прием /тогава децата май са по-спокойни като закусват там/ и отиваме 9 часа. Малкия реве, но какво да се прави   оставих го, защото имам доверие. Изливам на двора и чувам вътре как една от госпожите му вика и блъска /предполагам с ръка/ по перваза на прозорците или др. повърхност явно за да е по-внушителна ли, какво не знам. Направо ми призля. Не се върнах, защото ...........  Та, на следващия ден вече по-спокойна разискваме ситуацията и какво се случва?
Вместо някакво смислено обяснение на какво се дължи тази бруталност, нещата просто се отричат – все едно не съм го чула с ушите си, а някой ми го е разказал. Нали сме на първи етаж няма как да сбъркам от къде идва звука.  
За сега уж ме убедиха, че това няма как да се случи /от себе си бих казала - отново/.
Последиците от такова отношение може да са – напикаване, заекване и т.н. излишни проблеми някой за цял живот.
Все пак ако техните деца и внуци някой ги „обгрижва” така, как ли ще се чувстват?
Вярвам, че наистина е изолиран случай и през повечето време всичко е както трябва, че все сме драпали да влезем там – хвалена ясла, възпитателки и т.н. и бях много щастлива, че го приеха.

Това в коя група се случи? Крайно неприятно наистина... Сигурна ли си, че на него викаха, различи ли някакви думи? Моят син също е ходил към месец сумарно, а е започнал от 25 август. Или боледува или тъкмо е оздравял (както сега) и честно казано не ми се пуска отново точно на прага на грипния сезон. Последно го пуснах през ноември, ходи 1 седмица и 2 дни преди да лепне конюнктивит, сополи, хрема и кашлица Та първите няколко дни беше горе-долу ок. Предпоследната сутрин уж влезе спокоен, вратата се затвори и в следващия момент го чух да плаче сърцераздирателно и да крещи "мамо, ела". Направооооо.... и аз ревнах. както и да е. На следващата сутрин влезе уж спокоен в сградата, качихме се горе, той се поначумери и още преди да почукаме на вратата се разрева, ама брутално, буквално започна да рита, да се дърпа, свлече се на земята и се разрева. Сестрата излезе, аз се опитах да го успокоя някак, но той буквално беше "no responding" както се вика. Вечерта го взехме, той като ни видя ревна и хукна към нас. Аз го гушнах и питам :какво прави днес, Борче? Сестрата (някаква нова беше) ми вика "ми плаче, какво да прави" На следващата сутрин се събуди със залепнали очи и това му беше ходенето на ясла. А преди това ходеше с мерак, не плачеше, дори следобед ме посрещаше засмян. Какво се случи и случило ли се е нещо не знам, защото той почти не говореше тогава, сега се поотпусна, обогати речника, когато се престраша да го пусна пак се надявам да ми разказва какво става там

Записан е в пета група и от там е случката. А относно болестите при нас положението е същото. Сега за 5 дена ясла пак е със сополи и кашлица и ще се лекуваме.   Според нашата лл момчетата са по- податливи към ясленските болести.
Какво да ти кажа със сигурност щом плачат и се дърпат не им е хубаво там или поне още не са свикнали. Отделно явно още след 2-ия ден престой там вече започват да се разболяват и да се чувстват отпаднали или нещо да ги боли, а не могат / моя поне още не говори/ да си кажат пък ние ги водим докато симптомите вече се появят и разберем, че пак са лепнали нещо. 
Относно последното – със сигурност при различните възпитателки си прекарват различно яслата. Хубавото е, че вече наистина ще ти разказва и ще си по-спокойна.

Нашата по този случай вика "момче и пуйчЕ се гледат трудно" Не знам така ли е, ама ми е жал да го пускам там с ясното съзнание, че до седмица, максимум 10 дни пак ще е болен.

п.п. рожденик ли си имаш днес? Да ти е жив и здрав

Ох и аз съм се замислила пак да пускам нашето чааве на ясла, но още не мога да се подготвя психически за драмите, които ще ми спретне. Напоследък уж си казва, че иска при децата, ама като ходим да плащаме таксата още щом познае накъде карам и му се дръпва боята, та ще видим колко иска да ходи.
При нас драмата е, че започна много да прави пакости и да не слуша нито нас, нито баба си и дядо си, та ми се иска малко да го повъзпитат в яслата. Така като го прочета сега доста грубо ми се струва изказването ми, но наистина започвам да вдигам ръце. Като реши да е добър равен няма, но каже ли НЕ с кран не може да го мръднеш, или аз казвам НЕ то ме гледа и прави беля, а разбира абсолютно всичко и дърдори като латерна.
Иначе е в 4та група, не мога да дам адекватно мнение защото не е ходил кой знае колко, но пък съм доволна как оправиха площадката, сградата. Старшата сестра малко ме дразни, че всеки път ми вдига гири кога съм щяла да го пускам. А аз си плащам като поп- казала съм да го водят колкото дни си искат- практически той на хартия ходи повече дни (10-15 дни месечно) от някои реално боледуващи деца.

Разбирам ви много добре във всеки аспект. И ние след втората годинка навлязохме в бебешкия пубертет и положението е неудържимо.  Само нерви да имаш друго не ти трябва.
Гери, и аз се чудя защо допускат, че някой нарочно няма да си води детето. Ми, ето моя ходи пет дена плащам повече от 30лв. такса в този случай, давам пари за лекарства, не мога да ходя на работа, гледам го сама цял ден и не мога да правя икономии от нищо нито от ток, нито от храна.
Не ми ли е по-изгодно да ходи цял месец, да ми го гледат те, да платя 50лв. такса и да ходя на работа – определено ще ми е изгодно. Но това е положението.
Желая ви късмет и много здраве на всички.   

Аз ще побутна темата с надежда някой да се включи. Някоя мама има ли впечатления от г-жа/сестра Дойнова (мисля така й е фамилията, тъмнокоса е) в момента е в 8ма група? Другите 2 госпожи са Райчева и Янкова, това пояснение е ако съм объркала името на първата. Но питането ми е са мо за Дойнова.