Случи ми се нещо странно XI

  • 144 103
  • 739
  •   1
Отговори
# 1
  • Мнения: 4 199
Последните страници на старата тема ме заинтригуваха, така че се записвам да следя  с интерес.

# 2
  • Мнения: 5 605
Мен също. Тръпки ме побиха от историите на Алекс и Дорис.

# 3
  • Мнения: 1 943
запис и от мен.
Да не е съвсем гол - понякога настръхвам от навързани случайности. Наскоро пътувах за Банско, в Разлог един човек задържа автобуса да си търси телефона. Така и не го намери, но забави автобуса с десетина минути. Когато малко по-късно влизахме в Банско, точно на входа на града беше станала тежка катастрофа с моторист и две коли. Всичко се беше случило буквално преди минути, още нямаше линейка и полиция. Няма да описвам какво и как се виждаше по пътя, беше най-ужасното нещо, което съм виждала.
Ако човекът не беше задържал автобуса щяхме да гледаме от първите редове, да не кажа, че можеше и участници да станем. Късмет, провидение, случайност... не знам.  

Последна редакция: пт, 29 авг 2014, 13:56 от Нения

# 4
  • пак там
  • Мнения: 2 885
Последното ми напомни нещо... Преди 5-6 години се прибирам от Свищов за София. Път, който съм минавала десетки пъти с колата, сигурно мога и със затворени очи да го мина. Всичко е наред. Изведнъж коляното ми започва да притреперва, все едно се е схванало. Намалих скоростта драстично и си запълзях нататък. И зад един завой - ужасна катастрофа, току що станала, като в предишния пост. Подминах мястото и кракът ми от раз се оправи.

Втората история мисля, че съм я разказвала назад по темите, но се сетих за нея покрай хлапето на Дари. Остъклен балкон, чувал с картофи на него. Клякам до чувала с гръб към остъклението да избирам картофи. В този момент с периферното зрение виждам баба си (починала преди години), застанала встрани и леко зад мен. Втрещявам се и тръгвам да се обръщам към нея, а тя рязко ме блъска с ръце. Ударът беше абсолютно реален като усещане. Както съм клекнала, губя равновесие и падам настрани. И в този момент черчевето със все стъклото се стоварва на мястото, на което бях клекнала. Баба, естествено, вече я нямаше.

Аз съм реалист по принцип, но тайничко се радвам, че може би някой от горе ме пази...


Интуиция,

# 5
  • Мнения: 1 005
Сещам се за нещо , което мъжът ми ми е разказвал . До неговото село е имало местност , стръмно дере , което е трябвало да бъде почистено на времето .Тогава  огромна машина пада и изтрепва /премазва буквално маса войничета . Военните не могли да изкарат машината и тя до ден днешен си седи там , местните също са опитвали да я вадят или поне парчета от нея (за скрап  Mr. Green) , но без успех . На дъното на дерето има чешмичка и горска пътека . Мъжът ми разказва , че местните - познати и приятели , баби и т.н. говорели , че там е стават странни неща с години. Естествено като млад той не вярвал на приказките и един ден като се разхождали с приятели се хванал на бас , че може да слезе до чешмата сам през нощта . Облогът бил да донесе кутия с цигари и кибрит , които неговите приятели ще оставят там през деня ( там живо пиле не минава ) . Всичко било ок , отиват през деня , оставят цигарите и кибрита и чакат да падне нощта . Става вече доста късно и мъжът ми взима фенера и тръгва , момчетата са горе и го чакат да се върне .
Думите му бяха :" Вървях на долу и от време на време се обръщах да видя светлините от фенерите горе , в един момент стана много студено (средата на лятото е ) , тихо , не се чуваха нито хората горе , нито животни (звуци от гората) , но не ми пукаше и продължавах на долу . В един момент усетих силен полъх , сякаш някой изтича до мен , но нямаше никой , продължих . Вървейки на долу чух , че някой ходи до мен и от ляво и от дясно - светих на всякъде , нямаше жива душа. Стана още по студено , започнаха да се чуват звуци около мен , но нямаше нищо , сякаш хората вървят около мен . Поглеждах на горе и виждах фенерите на приятелите ми там , да се движат .Стигнах до чешмата на края - кутията беше отворена , липсваше една цигара , имаше изгорена клечка кибрит (ние оставихме не разпечатана кутията ). Тръгнах обратно - пак същото , звуците , спрях се и около мен от време на време сякаш някои тичаше - този полъх не беше все едно духа вятър , защото вятър нямаше . Поглеждах в страни , но там човек не може да мине - храсти и тръни от всякъде . Продължих , виждах приятелите си горе в далечината , когато чух някои да тича зад мен , бързо  , чупеше съчките на земята .Спря точно зад мен , обърнах се с надеждата да фрасна някой от моите приятели по мутрата , но там нямаше никои , чух  задъхване и  пак същия студен полъх . Запалих цигара и я оставих да изгори сама , изгоря за секунди , сякаш  някой дърпаше с все сили . Качих се горе , всички бяха там , казах , че нищо страшно няма , но излъгах . Моите приятели бяха бели като платна искаха по - бързо да се махаме от там , всички са слушали като деца историите за това място . Втори път не отидох там , както и никой от селото и околните села , дори през деня хората заобикалят това място . " Историята за това място ми я разказа и един познат и жена му , от Велинград , с които се запознахме преди има няма 2 години .

# 6
  • Deutschland
  • Мнения: 5 395
Зaпис в новaтa темa. Ще питaм бaбaтa зa още истории, некa се видим сaмо!

# 7
  • Мнения: 471
Привет!
От известно време чета темата,но реших и аз да споделя.
Преди 6-7 години решихме да празнуваме Нова Година на вилата на една приятелка,а тя е в непосредствена близост до гробищата.Не бях много навита,но реших че няма да се цепя от компанията.Всичко мина нормално,решихме да слизаме към града  и все се шегувахме,че сигурно ще си вземем някой призрак.Първо минаха мен да оставят,един приятел ме изпрати до вратата на входа и се качи отново в колата и духнаха.Извиках асансьора и се качих.Но почти веднага асансьора заседна между 1 и 2 етаж.Почнах да натискам отново копчето,но вратата на 1-я етаж взе да се блъска,все едно някой се опитва да я отвори.Помислих,че са се върнали и някой от тях си прави шега с мен.Тогава се сетих че входната врата се заключва.Набрах същия приятел и го питам дали не са те,а той категорично отрече.През това време все опитвах с копчетата,но асансьора не помръдваше, с аварийната ръчка също не успях да си отворя никоя врата.Като затворих телефона и вече бях видимо паникьосана асансьора сам слезе на 1-я етаж.Там нямаше никой,входната врата си беше затворена.На бегом се качих по стълбите,като все имах чувството,че някой е след мен,че всеки момент ще ме дръпне за краката.Успях да си отключа и веднага събудих майка ми да й разкажа.Тя ме успокой и ми каза да не си внушавам.Легнах си при нея.Започваше да се развиделя и като се почна едно поскърцване...А бяхме сами в апартамента.Когато изпече както трябва слънцето и спря.Тогава тя промърмори,че явно наистина съм си взела някой призрак с мен.

За пояснение-вярвам,и то доста в такива неща.

# 8
  • Мнения: 9 567
Ще следя и аз темата  и на мен са ми се случвали доста странни неща.Два пъти съм предусещала смърт на хора,за които не е имало никакви предпоставки да починат TiredСъщо така с приятеля ми в началото много често си предавахме мисли телепатично и много се шашкахме след това Mr. GreenСлед време споделих за телепатията с един познат психолог и той реагира супер спокойно и ми обясни ,че се получавало мислене на една вълна (с някакви термини,не помня вече) и било нормално да си обменяме информация по този начин Shocked

# 9
  • Gotham City
  • Мнения: 6 788
Някак като че ли ми стана по-скоро тъжно, отколкото страшно от историята с войничетата  Cry
А за кое село става въпрос, да си поразгледам в нета?

Бонболинаааааааа, тръпки ме побиха! #Crazy

# 10
  • София
  • Мнения: 168
Записвам се да ви следя, много интересни истории и случки разказвате. А някои са доста плашещи...

# 11
  • Мнения: 6 298
Настръхнах, докато чета историята с войниците.

# 12
  • Gotham City
  • Мнения: 6 788
Ох момичета, зачетох се в старите теми от скука, и попаднах на тази история

Аз не знам дали съм разправяла тази история, но една нощ сънувах, че съм тръгнала за ул. Кокиче Номер 2 и задължително трябва да отида, но не стигам и се събуждам. И така 2 нощи подред един и същи сън. Реших да проверя в бгмапс дали въобще има такава улица в София.
Е има и се намира в близост до Римската стена. Първо си мислех, че съм гледала/слушала някаква реклама и че там има магазин. Отидохме с мъжа ми (и той по моя акъл) в един дъжд, едно чудо. На Номер 2 се намира една много много стара къща на 2 етажа с огромни дървета в двора. На прозореца седеше котка - напълно черна, а в двора имаше някаква кола.
Исках да видя и кой живее там, но не можах да се реша да вляза в двора и да почукам на вратата. Ако излезе някой, какво ще му кажа? Сънувах ви адреса   Shocked Crazy Laughing

След време минавах на близо и пак се отклоних и минах от там. Все същото.

Мисля, че съжалявам, че не знам кой живее там и дали има смисъл съня ми или е просто някакво съвпадение.



Веднага хвърлих око в Гугъла каква е тази къща, е тръпки ме побиха


Знам, че не е много по темата, ама някак... не се сдържах!

# 13
  • Варна
  • Мнения: 25 232
Е, какво и е на къщата, гледам и сателитна антена си има Laughing

# 14
  • София
  • Мнения: 4 052
Привет!
Скрит текст:
От известно време чета темата,но реших и аз да споделя.
Преди 6-7 години решихме да празнуваме Нова Година на вилата на една приятелка,а тя е в непосредствена близост до гробищата.Не бях много навита,но реших че няма да се цепя от компанията.Всичко мина нормално,решихме да слизаме към града  и все се шегувахме,че сигурно ще си вземем някой призрак.Първо минаха мен да оставят,един приятел ме изпрати до вратата на входа и се качи отново в колата и духнаха.Извиках асансьора и се качих.Но почти веднага асансьора заседна между 1 и 2 етаж.Почнах да натискам отново копчето,но вратата на 1-я етаж взе да се блъска,все едно някой се опитва да я отвори.Помислих,че са се върнали и някой от тях си прави шега с мен.Тогава се сетих че входната врата се заключва.Набрах същия приятел и го питам дали не са те,а той категорично отрече.През това време все опитвах с копчетата,но асансьора не помръдваше, с аварийната ръчка също не успях да си отворя никоя врата.Като затворих телефона и вече бях видимо паникьосана асансьора сам слезе на 1-я етаж.Там нямаше никой,входната врата си беше затворена.На бегом се качих по стълбите,като все имах чувството,че някой е след мен,че всеки момент ще ме дръпне за краката.Успях да си отключа и веднага събудих майка ми да й разкажа.Тя ме успокой и ми каза да не си внушавам.Легнах си при нея.Започваше да се развиделя и като се почна едно поскърцване...А бяхме сами в апартамента.Когато изпече както трябва слънцето и спря.Тогава тя промърмори,че явно наистина съм си взела някой призрак с мен.

За пояснение-вярвам,и то доста в такива неща.
Като филм на ужасите. ... И, аз вярвам. Също вярвам и в това "да не дърпам, Дявола за опашката" Наистина може и да е самовнушение, но когато ти се случи, си е чиста проба ужас.  Hug съчувствам ти! Съчувствам и на участниците в останалите истории.
Мъчно ми е и за войничето, на което му се е пушило цигара...
п.с. По стечение на обстоятелствата, днес ще ходя на гробища. Мъчно ми е, за моите хора Sad Липсват ми. Мир на праха им!

Общи условия

Активация на акаунт