Впечатления от ЧОУ Джани РоДари, 2014г.

  • 7 340
  • 3
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15
              Какво означава "ИНТЕРВЮ" за преподавател в "Джани РоДари"

  /До всички, които се интересуват от детската градина и училището - впечатления от м.Август-2014г./




   В сайта на софийския инспекторат по образованието попаднах на обява за учител по музика. Реагирах спонтанно, защото без да страдам от липса на работа, въпросното заведение се намира в удобен за мен квартал. Към това прибавих хипотетичното нелошо заплащане, което се очаква от частно учебно заведение.Нищо не пречеше да кандидатствам за позицията. Имам както магистърска степен по музикална педагогика, така и достатъчен професионален опит.

В телефонен разговор ме поканиха на интервю и представяне на документите. Приех и се явих в уречения час.

  Бях впечатлена от двора и зеленината, по-късно и от спретнатия интериор. Чакането във фоайето беше озадачаващо. В компанията на възрастни мъже, притеснени и безмълвни, не знаех към кого да се обърна за някаква информация. Появи се жена, която попита кой е за шофьор и кой за английски. Очертаваше се дълго, безволево "висене", така че използвах случая да се осведомя дали ме очакват - за музика.
  Учудващо бързо дойде и моят ред. Веднага разбрах защо. Ами, директорката я нямало, никаква информация нямало - дали цял, дали половин щат, за заплата и условия - и дума не можеше да става. Попитаха ме небрежно дали бих имала нещо против да проведа открит урок в присъствието на директорката и ...приех. Полюбопитствах за възрастовата група, и представете си, не се знаело. "Може би между 5 и 7 годишни, или втори-трети клас",  можело да има обаче и по-големи. Но и по-малки. Ох, добре, че е лятно училище и става дума за пеене на песни, а не за чужд език, нали! Така се самоутеших.


 В деня на насрочения открит урок - интервю, ме посрещнаха куп деца, изпуснати от всякакъв контрол и скучаещи по коридорите. Струпаха се около мен и ме попитаха какво ще имаме. Много се зарадваха на новината. Значи те ме чакаха поне. Е, не точно мен, но бях някаква плячка. Следваха ме като водач на глутницата. Така намерихме една госпожа, която нямаше представа защо и как съм попаднала там. Заведе ме в кабинета по музика, съобщавайки ми, че тя щяла да присъства на открития урок, заедно със заместник-директорката. След петнайсет минути се появиха и двете и седнаха най-отзад, за да са близо до вратата и да могат да напуснат незабелязано. Въпреки, че възрастната госпожа-директорка беше симпатична и кротка, някак излъчваше незаинтересованост, или липса на квалификация за оценяване на професионален музикант. Другата бързо изчезна и не можах да се насладя на безхаберното и излъчване, само го регистрирах.

Стана ми обидно и смешно. Вече не бях на интервю. Аз не ги одобрих. Престанах да гледам към "директорката" и се позабавлявахме с децата. Бяха умряли от скука, пяхме и танцувахме - аз -за да оправдая загубеното си време; те - за да оправдаят парите на родителите си. В края на последния припев, потърсих с поглед нашата квесторка, но я нямаше – беше се скатала в съседната стая, където влетях. Попита ме дали нося автобиография и диплома./?!/


Толкова мъчно ми стана за тази женица, попаднала кой знае как там, и вероятно понасяща произвола на ръководството. Излъчваше безсилие.


Словесното ми нападение беше излишно, но не можaх да се спра  при набраното ускорение. На въпросите ми: цял или половин щат? Защо, хем не знаете, хем минималната заплата? Нали било с разширено изучаване на изкуства, добре, не знаете, колко часа общо? Ама нали казвате, че сте директор? Къде ви е директорката? Как така не знаете? Кога ще бъде тук? И какво като сте след отпуска? Дължите ми отговори, нали? Как си позволявате да ми губите времето? Забавлявате си децата безплатно,с професионалисти, това ли ви е схемата? Само през лятото или целогодишно?
Оставих я да си поеме въздух, но горката/мисля,че г-жа Дочева се казваше/ женица разбра, че трябва да каже нещо на издишване. И каза: "В четвъртък - между 11ч. и 13ч. Дария Йосифова ще бъде тук."


Само някакво шесто чувство ми подсказа, че това е поредната тенекия. Толкова убедително ми беше прозвучало.

Не отидох. Обадих се по телефона и опасенията ми се потвърдиха.  Ще разкажа на всички около мен, в съответните институции и в пресата. Имам  и свидетели.


Написах редовете тук, в опит да предпазя следващите, домогващи се от едната или от другата страна до това частно училище. МОШЕНИЦИ СА. ИЗПОЛЗВАЧИ. И не си правят труда да се прикриват.

Последна редакция: пн, 25 авг 2014, 12:20 от Ayra74

# 1
  • Мнения: 15
http://www.vsekiden.com/157774

Гавра с кандидат-учители в ЧОУ "Джани Родари"
12.09.2014     10:30     0    2640  

 
Автор: Vsekiden.com
Мамят безработни да преподават без пари
Гавра с кандидат-учители в частно училище
Кандидат-учители са подложени на зверска гавра да работят без пари в столично частно школо, алармира в редакцията на „Всеки ден" една от потърпевшите. Младата софиянка попаднала на обява за учител по музика в прочутото „Джани Родари" и се съгласила да отиде на интервю, тъй като била и безработна. „Имам както магистърска степен по музикална педагогика, така и достатъчен професионален опит", обяснява тя. След първото впечатление от чистия двор и поддържания интериор на училището дошло и разочарованието.

Кандидатката била принудена да чака близо час, въпреки че отишла в уречения час за интервю. Беседата в крайна сметка не била с директорката, а с административно лице, което обаче не знаело изобщо какви условия се предлагат на бъдещите учители. „Попитаха ме небрежно дали бих имала нещо против да проведа открит урок в присъствието на директорката и приех. Полюбопитствах за възрастовата група, и представете си, не се знаело. „Може би между 5 и 7годишни, или втори-трети клас, можело да има обаче и по-големи. Но и по-малки", разказа потресената музикална педагожка. На следващия ден тя отново отишла в училището, за да се срещне с малчуганите. Посрещнали я куп деца, оставени на самотек, без какъвто и да е контрол.

До кабинета стигнала под съпровода на друга учителка, която заявила, че урока ще гледа и зам.-директорката. Когато пеенето и свиренето с децата приключило, кандидат-учителката си позволила да попита дали все пак е наета и какви условия й предлагат в частната школа. Никой обаче не успял да й отговори на въпроса дали ще получава заплата за цял щат. Директорката отсъствала. Схемата с „открития" урок на кандидати се разигравала всяка година по няколко пъти, с различни кандидати за различни предмети.

Според информацията на ужилената от схемата софиянка, училището се опитва да печели от труда на безработни, а в същото време децата, за чиито такси родителите плащат по 6000 лева на година, са оставени без знания и без контрол.

Последна редакция: пт, 12 сеп 2014, 13:48 от Ayra74

# 2
  • Мнения: 8 889
Здравейте.
преди няколко дни бях на интервю в същото училище, съжалявам че не попаднах на темата преди да си загубя времето да отида.
Отидох, чаках 40 минути, излезе директорката, огледа ме изключително неприятно, в очите ме гледаше надменно, с гадо чувство и каза да изчакам, чух как се обажда на някого и  след малко излезе другата жена, която ми каза, че директорката не може да ме приеме?!?! Взе един тефтер и започна да ме разпитва неща, които ги пише в автобиографията ми. Попитах я за това ли чаках 40 минути, за да ме пита неща, които вече съм пратила по имейл? Мънка нещо. Попитах за условията, директорката трябвало да каже.
Не ходете там и не си губете времето.

# 3
  • Мнения: 1
Ако сложите в буркан 100 черни и 100 червени мравки нищо няма да се случи. Те просто ще си съжителстват. Но ако силно разклатите този буркан, мравките ще започнат да се избиват помежду си. Червените мравки ще смятат черните за свои врагове, а черните ще приемат червените за свои врагове. А всъщност истинският враг е този, който клати буркана. По същият начин се случва и в човешкото общество. Затова преди хората да се нападнат един друг, трябва да помислят за това "кой е разклатил буркана"!

Общи условия

Активация на акаунт