Как подготвихте и казахте на детето?

Ами не знае ....

Отдавна не сме писали .
То е, защото откакто сме заедно с дъщеря ми не ми остава много време .

Моето дете и аз се открихме и намерихме, когато тя беше на 3.
Ясно е, че в главицата й има спомени, че не сме били заедно то самото начало.

За осиновяването й говорим с нея и пред нея спокойно, тя знае, че не е била в моето коремче, а е родена от друга жена.
Първата майка я е родила, втората, т.е. аз, се грижи за нея и я обича.

 по темата не е писано отдавна , но виждам , че са се включили и стари познати като Форест и Светкавица  и други . Ние пак ходим на психолог. Все повече си мисля и съм убедена , че не трябваше да казвам на детето ми , че е осиновено толкова рано. За нея лично би било по-добре  по-късно. Различно е за всеки и родителите трябва да преценят дали  сега или в по-късна възраст .  Майки внимавайте с тези разкрития. Убедете се , че вие и детето сте готови и че сега е правилният момент . Весели и светли празници .

Здравейте и да аз да се включа в тази тема Изтръпвам при мисълта че ще дойде и този момент но в тази връзка ме смущава нещо Нашето момче дойде при нас на 4 год възраст От първия ден нямахме никакви проблеми все едно цял живот е бил при нас Той е живял повече от година при приемно семейство с още 2 деца техни биологични и когато приемната майка го водеше на срещите и след като си тръгваха все му викаше хайде тръгваме си и отиваме при батко ти и такива неща та от там сега ми е много странно че детето от първия ден дума не е продумало за приемното семейство или пък за техните деца ей така просто да ги спомене бе не вярвам и да няма спомени защото виждам че е много паметливо помни от преди 6- 7  месеца какво сме правили или къде сме ходили така че съм убедена че помни много неща но не говори за тях сякаш всичко разбира и си трае Много се надявах да спомене нещо и от там да започнем темата за раждането на бебета за това как е дошъл у нас и така постепенно до колкото е възможно да бъде запознат и на него и на мен така мисля че щеше да е по леко и плавно но уви не става така както ми се искаше и както очаквай  и аз сега се чудя какво да правя и как да процедирам дали да се трая или да предприема нещо в тази насока Иска ми се да знае от малък и постепенно ако има въпроси да съм на среща защото като голям няма да имам смелост и няма да намеря думите с които да му обясня Не знам объркано ми е На няколко пъти го попитах иска ли да си вземем бебенце братче или сестричка да си играят заедно и да се обичат много като по принцип го обмисляме на този етап но пък от детето очаквах да се ентусиазира и така да навлезем в темата за бебетата ама пак не ми се получи защото нашия юнак изпадна в истерия само като чу да си вземем бебе и на татък разговор не става Ако има мами подготвили по някакъв начин децата моля да ми пишат за подхода и начина ще съм много благодарна
Иначе за това време в което сме заедно изградихме много силна връзка двамата и лично аз вътрешно в себе си не искам да му казвам просто сърцето ми се къса при мисълта че точно аз не съм родила точно него но знам че е правилно да го знае 

Харесва - не харесва това, че детето ви е родено от друга жена е факт.

Това, че умирате от страх, че детето ви има избор (мен или другата!) и винаги ще ви сравнява с нея също е факт.

Както е факт и , че колкото по малко знае, толкова повече ще я идиализира и вие ще сте все по-смотани в очите му.

А вие наистина ли сте толкова наивни и вярвате, че има само вербална комуникация?

Казал - не казал. Е хубаво не сте му казали, защото.... Тук могат да се напишат милион причини. Изберете си вашите.

А дали сте успели да не му покажете и този страх, който изпитвате? А сега да видим кой може да бъде честен.

Според мен нямате никакъв шанс.

И ако сте го показали какво става? Обърквате детето си. Показвате едно - казвате друго. Красота!

И като усети тази дупка детето трябва да се справи с нея. Как ще го направи?

Най-вероятно ще напълни дупката с прекрасната си фантазия (а детската фантазия както знаете може да ги роди едни...).

И най-вероятно няма да има с кой да говори за това, защото болката и страха, който излъчвате би успял да пречупи и ентусиазма на закоравели ентусиасти.

А вие сигурни ли сте, че искате детето ви да плаща такава висока цена заради Вас? Вашите страхове, вашите проблеми?

Знам, че така ни е по-лесно. Но не ни е точно това задачата с тях. На тях да е по-лесно според мен ни е задачата.

Повярвате, че детето ви може да се справи само с много сериозно неща. И ако има нужда му помагайте. Не вършете работата вместо него:)

И се забавлявайте!

Днес се разходихме около голямата бяла къща с дечица от където мамите идват и моного силно ги гушкат и обичат...започна много силно да ме гушка и обича 

Това може да се случи и ако проявите интерес към друго дете ,комбинирано с ревност.

Трябва да се подготвим с ММ по темата. Май ще започнем с видеото на Теа, ще редим албум, ще създаваме нашата приказка. Имам и детската книжка за "Осиновярването", където е разказано историята на различните семейства. Ако някой има по скорошно мнение моля да сподели.

Светкавица и мама Ира , а също и Форест - моля да ми пишете на лични къде е по-камерната среда?  Много искам да прочета и попитам хора които съм чела , някой и виждала от времето когато ние осиновихме и децата ни са на сходна възраст .

Ако искаш, можеш да се включиш при нас.

Здравейте мами,
На дъщеричката се опитах да обясня още първия месец, докато я водех на месечната среща в Комплекса. Ние сме частен случай  - до последно имаше контакт с биологичната си майка, а беше вече на 3,5г. Дали нещо разбра не знам, тъй като още не говореше. Братчето го взехме месец след 4-ия й РД. Вече говореше и задаваше въпроси, започна да прави паралели, да пита защо нейната майка не я е искала. Винаги сме говорили спокойно, знае си историята. По едно време не й ли угодя нещо започваше с  "искам си другата майка". Накрая й казах да престане - другата й майка е в миналото, сега аз съм нейната майка.
Ходя редовно на месечните срещи и малкия допреди няколко месеца стоеше при мен, т.е. бил е свидетел на всичките ни разговори. Забелязах, че между децата, които редовно посещават Комплекса се създават силни връзки.
И още нещо: осиновените като че ли се " надушват". Ето ви един пример. Първия месец след като осинових дъщеря си случайно се запознахме с друго осиновено дете. За съжаление загубихме контакт и от тогава не се бяха виждали допреди месец. Случайна среща, второ запознанство и сега са първи приятели - тя е на 6, той - 4,5. Та това е. Както казва нашата психоложка подсъзнателно децата ни винаги знаят, че не сме ги родили ние. Ще видим как ще протекат "сериозните" разговори като започнат да го осъзнават. Но мисля, че е добре да познават и други като себе си, така ще знаят, че не са изключение

Мама ру, поздравления ! Ти си прекрасна майка !

Благодаря Теичка, дано и децата мислят така като пораснат.

И да не беше чак толкова чудесна пак щяха да го мислят. Ние, осиновените имаме специална връзка с родителите си, особено с майката.

Mama Ru, би ли дала повече информация за Комплекса и редовните месечни срещи?
Много ми се иска да се включим с нашето осиновено дете, но не знам как и къде...
Предварително благодаря и на други мами за информация по въпроса  .