Милано - 4

  • 75 048
  • 740
  •   1
Отговори
# 45
  • In transit
  • Мнения: 11 706
Е, добре де, ако имаш купени предварително билети за Фрециардженто или фрецииабианка какво се случва, ако решат да стачкуват?  newsm78
Както съм напаснала нещата да не ми се преобърне плана.

в края на предната тема някой беше писал, че ти презаверяват билетите за друг ден мисля. Аз затова не купувам вече нищо предварително, защото миналата година ми изгоряха едни билети за фречароса, след като ми отмениха полета за Италия поради стачка.
Сега е по-добър вариант защото ще съм вече там и имам опция автобуси. Или деня ще ми остане за Милано. Ще го мисля.

# 46
  • Мнения: 659
За мен обаче не е опция за другия ден. ooooh! Да се надявам, че август ще са в отпуск и няма да стачкуват! Praynig Моля, напиши после как си се справила с придвижването!

# 47
  • Мнения: 847
Тъй като пътуваме в неделя, дали някой може да сподели дали е ползвал 3те маршрута на 2етажните автобусчета и дали си заслужават? /питах по-напред,но явно не сте ги ползвали/. http://www.milano.city-sightseeing.it/eng/

# 48
  • Мнения: 6 031
Тъй като пътуваме в неделя, дали някой може да сподели дали е ползвал 3те маршрута на 2етажните автобусчета и дали си заслужават? /питах по-напред,но явно не сте ги ползвали/. http://www.milano.city-sightseeing.it/eng/

Мисля, че само веднъж съм срещала някой да пише за тях, но ... нищо не помня.  Embarassed
Сега ги погледнах - само зелената линия отива до по-отдалечено място(стадиона). Другите са на пешеходно разстояние за разходка.
Ако сте любители на този вид разглеждане, предполагам ще ви хареса. Включени са основните забележителности

# 49
  • Мнения: 466
Здравейте  Simple Smile
Благодаря на Мими за прекрасната тема.  Hug

Ние се върнахме. Прекарахме страхотно. Всичко беше наред и имахме късмет с времето. През цялото време беше слънчево, само един ден облаците се сгъстиха повече, но не заваля.
На отиване полета ни закъсня. После имаше огромна опашка за паспортна проверка в Бергамо. Следваше опашка за тоалетната и после за колата. Макар че имаше само трима души пред нас, опашката вървеше много бавно. И това не беше само пред нашата компания. Пред всички гишета беше така. Колите се намират на паркинг близо до терминала и придвижването до там става с автобуси.

Да кажа няколко думи за колата. Въпреки че бях взела застраховка от сайта от който резервирах колата, на място решихме да вземем такава от Локауто. Блис обясни в миналата тема подробно какви са условията при единия и другия вид застраховка. Решихме да заложим на сигурността и спокойствието, въпреки по-високата цена. В противен случай щяха да ми блокират от картата 1100 евро. Със застраховката от тях, намалиха депозита на 400 евро. Следваха проблеми със сайта ренталкарс. Все още не са ми върнали парите от тяхната застраховка, въпреки че ми пратиха мейл колко е лесно само с едно обаждане да я отменя. Оказа се, че не е така. Телефонът, който бяха посочили не беше активен. Нито от Италия, нито от България. Успях да намеря актуален номер, обадих се и ми казаха, че щом се обаждам, когато съм напуснала офиса на Локауто, не могат да ми отменят застраховката по телефона. Да им изпратя искане по мейла. Направих го. После поискаха копие от застраховката от доставчика. И още нямам отговор.

И така вече имахме кола и към обяд потеглихме към Беладжо. Минахме по левия бряг на езерото. Пътя минава през много населени места и следват кръгово след кръгово, тесен път.  Доста бавно се кара. В Беладжо се разходихме по крайбрежната алея, после и в центъра. Много малко и китно градче със страхотна атмосфера. С ферибот заедно с колата преминахме на отсрещния бряг - 19 евро общо кола плюс 3 души. Отидохме във Вила Карлота.  Решихме да обиколим по-малко места, но да се насладим на видяното и да не препускаме. Прекарахме целия следобяд в лежерна разходка сред градините и чести почивки на някоя от пейките с прекрасна панорама към езерото. Красота и блаженство. И много сладоледени паузи   Simple Smile
Нямахме резервиран хотел. Можехме да спим или някъде около Комо или да се придвижим по-близо до Лаго Маджоре, където щяхме да бъдем на следващия ден. Избрахме втория вариант, още повече  хотела там струваше 45 евро за тройна стая, което беше супер цена. А мястото беше чисто, напълно задоволително, със собствена баня и удобни легла. Единствения недостатък беше, че е до пътя и беше шумно. Но ние бяхме толкова изморени, че никакви шумове не ни смущаваха.
От Тремецо до Комо попаднахме на супер задръстване. Дали защото блеше петък вечер или просто там е така, но придвижването ставаше ужасно бавно. Все пак решихме да се отбием и в Комо за един час. Е отне повече. Само влизането в града със задръстванията ни отне час. Качихчме се с фуникуляра до Брунате. За мен не си струваше. Има готина гледка по време на изкачването и горе направихме няколко снимки от една панорамна тераса. Снимахме вилата на Славейков. Но горе дърветата пречат и през по-голямата част от разходката ни, нямахме гледка към езерото. Минаваше 8 вечерта и след ставането в 3, всичките емоции през деня и многото ходене, накрая едва се добрахме до колата, за да се придвижим към хотела.
Мъжа ми реши да не слуша навигацията, а избра да минем по по-краткия път. Е няма такъв ужас. Като почнахме да се катерим в планината, тесни пътища, куп завои, безлюдни вили, забутани селца с тесни улици и купища кръгови кръстовища. Въпреки че ни водеше навигацията, няколко пъти сбъркахме пътя, пропускахме преките, те просто не се виждаха. Накрая всички села ми изглеждаха еднакви и имах чувството, че се въртим в кръг и минаваме през едни и същи места. Стигнахме в хотела чак в 23.30ч. Но не съжалявам за приключението. Видяхме другата Италия, а не само магистралите. Сега си спомням с усмивка за приключението.
Много дълъг стана разказа. Ако не ви досаждам с подробните описания, ще продължа по-нататък със следващите дни  Simple Smile

# 50
  • Мнения: 6 031
millenitta, продължавай, моля те! Такива разкази обичам - подробни с емоции. Нека не те спира, че темата е само за Милано. Сподели ни за цялото ви пътуване в Италия, моля.  Hug

# 51
  • Мнения: 466
Чудесно. Продължавам с удоволствие  Simple Smile
Плановете се оказаха напълно неизпълними. Остана ми само удоволствието от планирането  Simple Smile Което никак не е малко. Толкова пъти мислено пропътувах маршрута. Та според плановете на втората сутрин трябваше да станем в ранни зори и още в 8-9 да бъдем в Стреза на път за островите. Да, ама не.  Simple Smile Ние по принцип сме поспаланковци. А пък на почивка още повече. И след умората от предния ден и късното лягане, сутринта поспахме до по-късно. Хотела ни се намираше на 20 км от Стреза. Бяхме решили там да пием кафе и да търсим закуска, но по пътя мернахме супермаркет, а до него езерото с чуден парк с алеи и пейки. В магазина имаше пакетирани пици. Взехме и кутия сладолед за десерт и закусихме на една пейка край езерото. Точно в тази част беше пълно с лодки и лебеди.

Пристигнахме в Стреза около 11 и нещо. На влизане в градчето има безплатен паркинг, но естествено беше пълен. Продължихме и влязохме на паркинга пред пристанището. Както завихме, веднага се изтичаха двама души, облечени в моряшки тениски да ни насочат къде да паркираме. Питаха дали сме за островите и ни примъкнаха към бутката отсреща да си купим билети и да ни разяснят кое как и какво. Обясняваха да купим веднага билети, защото кораба тръгвал след 10 минути и после да плащаме паркинг. Трябвало да отидем първо на Изола деи Пескатори и после на Изола Бела, защото последния кораб тръгвал от там в 17ч. Бре говори ми и ме убеждава и аз мигам на парцали и нещо не ми се връзва картинката. Казвам му, че аз искам да отида на Изола Мадре. Не могло. Трябвало да дойдем сутринта. От обяд можем да видим само другите два, които били по-хубави. Билет за 1 възрастен 10 евро, за дете 5 евро. На Мадре се плащало и такса, така че да се откажа от идеята, а да отида на безплатните. Като видя, че не се навивам и не купувам билети, извика подкрепление. Колегата да ми обясни вече на английски. Следва същия разказ и убеждаване. Аз обаче бях разпечатала разписанието на фериботите и го извадих и му паказвам, че последния кораб не е в 5, както твърдят. Чак тогава разбрах, че тези са от някаква фирма с частни корабчета, а не редовните фериботни линии. Тогава им видях малките лодки отзад. Загубиха ми 15 минути, изпуснахме ферибота в 11.30, но накрая се радвах, че не се минах. Само се ядосвах, че им се вързах да ги слушам 15 минути и не се сетих веднага, че от редовните фериботи не те пресрещат на паркинга.
Платих паркинг за цял ден - 10 евро, защото не знаех колко време ще ни отнеме разходката, купих билети за ферибота и вход за дворците - общо 85 евро за двама възрастни и дете. Комбинираните билети за Изола Бела и Изола Мадре са по-изгодни, отколкото отделно закупени.
Започнахме с Изола Бела. Когато слезете на пристанището, тръгнете на ляво към сградата на двореца. Минава се първо през двореца и от там се излиза в градините. Много са красиви и впечатляващи. Макар че малко бяхме закъсняли и тук, както и предния ден във Вила Карлота, азалиите и рододендроните бяха почти прецъфтяли и само тук-таме стоеше по някой цвят да загатва каква красота е било преди седмица. За сметка на това обаче имаше портокалови и лимонени дръвчета и прекрасни рози. Стени от рози, море от цветове. За мен като любител на градините, тези два дни край езерата бяха като пренасяне в рая. Рай от цветове и аромати. По-хубавата градина е на Изола Бела. Изола Мадре има малка площадка с няколко палми и цветя край тях и по-голямата част от острова са зелени площи. Отново с уточнението, че в ранна пролет е по-цветно.
От тритте градини, които посетихме номер едно е Вила Карлота на езерото Комо. От кораба хвърлихме и по едно око на Бевано. Градче след Стреза. Стори ми се много приятно, отново с алея за разходка, цветя и спокойствие. Но нямахме време да слизаме там. По крайбрежната улица на Стреза има няколко грандиозни хотела, които са интересни и впечатляващи. 
Този ден също нямахме хотел и на място решавахме в коя посока да поемем. Имах желание да минем през един аутлет край Новара. Щяхме да хванем работното му време, но бяхме изморени и на мойте хора не им се обикаляха магазини, а аз бях малцинство в компанията на двама мъже  Simple Smile Решихме да нощуваме край Павия. 

# 52
  • Мнения: 466
На третия ден тръгнахме към центъра на Павия да пием сутрешното си кафе там. Павия е малко, чаровно градче близо до Милано. Нямахме време за манастира Чертоза ди Павия, който според прочетеното и снимките е уникален. Павия наподобява малко Флоренция с покрития си мост - Понте Коперто. Историческия център е запазил старинния дух и стил като хиляди други градове в Италия. В същото време града е пълен с млади хора заради многото университети там. Пихме кафе на площада, който в неделя сутрин беше почти празен. Леко запръска дъжд и ни подгони към колата. В този ден трябваше да минем над 200 км посока Ла Специя с идеята следобяда да посетим едно от селата на Чинкуе Тере. Джипиеса ни даде един маршрут, този път аз не го одобрих и му зададох друг. После сравних с картата и видях, че съм сбъркала и решихме да се върнем обратно. Та в обикаляне загубихме около 30-40 минути, после два часа в път и вече настъпваше ранен следобед, когато приближихме Ла Специя. Валеше. Решихме, че трябва да се откажем от идеята за Чинкуе Тере. Остава за следващ път при хубаво време и поне няколко дни на разположение, съчетани с Генуа. Този път се насочихме директно към Пиза.
Решихме да слезем от магистралата и да покараме по крайбрежието. Тук нямаше и следа от дъжда, грееше слънце и беше страхотно. Минахме няколко курорта като ги разглеждахме в движение от колата. Отново придвижването става много бавно. Тук няма кръгови, а светофари през 300-500 метра. Няколко пъти спирахме и притичвахме до плажа.  Спряхме за разходка и сладолед пауза в Лидо ди Камайоре - курортно градче преди Виареджио. Много приятна атмосфера. Широка крайбрежна алея със сергии с джунджурии, картини, аткракции за децата. Има огромен кей в морето с пейки. Страхотно място за разходка. А плажната ивица е огромна, пълна с шезлонги и чадъри.  Пясъка е изключително фин, а в морето доста навътре е плитко. Имаше къпещи се сърфисти и успяхме да добием представа за дълбочината на морето. А крайбрежната ивица - огромна, дълга и права. В продължение на километри няма завойче. Само пясък и пак пясък. Макар и много приятно за разходка, мястото не ме поблазни за морска почивка. Дори сега беше препълнено, не мога да си представя какво е лятото. Сигурно се пука по шевовете. Такава подредена лудница не е моя тип почивка.
Върнахме се на главния път, спореден на магистралата и скоро след това пристигнахме в Пиза. Карахме покрай крепостните стени в търсене на място за паркиране. Лесно намерихме такова в двора на една кооперация наблизо. Плащаше се за паркинг само до 2 часа, така че тук минахме гратис.
Площада на чудесата е много приятен. Разходката там ни беше много забавна с търсенето на подходящата позиция за подпиране на кулата. Нямахме резервирани билети за качване и не ни се чакаше на опашка. Беше доста дълга. Пък и ми се струва абсолютно неоправдано да дам 20 евро на човек вход за да се качим горе. Посмяхме се, направихме готини снимки и продължихме посока Флоренция. За тази вечер и следващата имахме резервирана къща на 10 км от Флоренция. Пристигнахме около 19 часа. Чак не можех да повярвам какво попадение беше тази къща. Посрещнаха ни собствениците, супер мили и усмихнати. Настаниха ни. Къщата беше самостоятелна с напълно оборудвана кухня, трапезария, диван, стая с две легла, баня и спалня. В двора имаше маса със столове, барбекю, шезлонги и страхотна гледка към отсрещните тоскански хълмове. На масата ни чакаше за добре дошли бутилка вино и бурканче ягодово сладко собствено производство. А в кухнята имаше заредено всичко необходимо - зехтин, сол, захар, кафе, подправки... И всичко това за 50 евро на вечер.
Помолихме собственичката да ни препоръча заведение за вечеря. Насочи ни към пицария в съседното село. Беше неделя вечер, в селото по улиците беше празно. Обиколихме три пъти селото да търсим пицарията и накрая вече щяхме да се откажем. В последния момент видях едно момиче да носи кутии с пици и питах къде е, та ни упъти. Навън нямаше никакъв знак, че е заведение. Намираше се в старинна сграда до църкмвата. Много автентично. Вътре беше пълно с местни. Настанихме се на една маса, мъжа ми си избра някаква пица, но втората ни беше трудно да я изберем. Попитах сервитьора коя препоръчва и той ни каза коя си поръчва винаги. Доверихме се на вкуса му и взехме същата с маскарпоне и някакво филе. Аз исках и спагети и пак по негов съвет поръчахме. Пиците бяха огромни и уникално вкусни. Пастата не струваше. Направо беше гадна. Но двете пици ни бяха достатъчни да преядем тримата. И всичко беше изключително евтино. Пица по 5 евро, бутилка вино за 6.
Въпреки че не изпълнихме предварителната програма за този ден, той пак беше пълен с емоции и много приятен. 

# 53
  • Мнения: 6 031
millenitta, благодаря за живописния разказ. Продължавай.  Hug

# 54
  • Мнения: X
Milenita, на мен лично Мадре ми хареса много и не са само зелени площи. Действително парка на Карлота е по цветен, но не много повече от на Мадре.
Но от работа в офиса още не съм свалила снимките. Утре ми е ден за това и да ги кача във Фликър. Ние бяхме на островите и Карлота между 25.04 и 03.05 и азалиите цъфтяха в пълната си сила. Имаше и страшно много камелии и рододендрони.

# 55
  • Sofia
  • Мнения: 1 484
Миленита, прекрасен разказ! Благодаря за хубавата емоция, която създаваш с него!   bouquet
Удоволствието би било пълно, ако пуснеш и някоя снимчица, за да оплакнем око!  Praynig

# 56
  • Sofia
  • Мнения: 647
Миленита, толкова увлекателно си описала всичко до тук, че ставам от компютъра и след 30мин се връщам да проверя писала ли си още...и така вече два пъти Simple Smile.
И да не е съвсем спам, с Милано кард освен за музеи за  нещо друго успяхте нещо не мога да намеря списък, къде може да се ползва. За влаковете ясно, но 450 заведения? Или в заведенията има някакъв знак/ маркировка, че картата важи?

# 57
  • Мнения: 466
Радвам се, че дългите разкази ви харесват и не ви отегчават. Като заспи малката следобяд, ще се опитам да продължа. Още съм под влияние на емоциите.
 
noshtna_ptica и аз си мислех, че със снимки ще е по-хубаво, но все още не съм ги качила никъде. Дори не успях да ги разгледам всичките. Тези дни ще ги сложа в ред и ще ви ги покажа.

Блис, Мадре и на мен ми хареса много. Но най-малко от всички три градини, които посетихме. При нас почти всичко беше прецъфтяло. Азалии, рододендрони и камелии само на едно-две места все още цъфтяха и загатваха, че доскоро всичко е било с цвят. Вие сте имали късмет да ги хванете в пълния им блясък. Чакам с нетърпение да покажеш вашите снимки  Simple Smile

Някой назад питаше как да уплътни два часа на гарата в Милано. Според мен времето е много малко и няма да стигне за нищо. Времето така неусетно лети. От слизането от влака до оставянето на багажа за съхранение мина най-малко половин час. И там имаше опашка и всичко вървеше много бавно.

# 58
  • Мнения: X
Започвам да разказвам....
Прекарахме 13 дни в Северна Италия и не ни стигнаха. Плана беше – трите езера: Маджоре, Комо и Гарда; Верона; Бергамо; и Милано. Напълно изпълнен. Тук е мястото да благодаря на всички, които пишат тук в темата по същество с конкретна информация и съвети. Четох и един друг туристически форум, където много от тукашните герои също пишат. Този форум също ми беше много полезен.

Първи етап: Лаго Маджоре

http://www.illagomaggiore.com/en_US/home

https://www.flickr.com/photos/50874878@N05/sets/72157644297813229/

Кацнахме на Малпенса на време в ранния след обяд. Полета с България еър беше Ок, макар аз от едно определено време и незнайно защо да започвам да развивам някаква странна фобия. Лесно намерихме гишето на Маджоре – фирмата от която бяхме резервирали кола за 10 дни през един голям сайт.
Една скоба за наемането на рент-а-кар.
Скрит текст:
Използвайте сборните сайтове. Като правило дават по-добри цени от фирмените сайтове. Но все пак проверявайте и на фирмените сайтове какво е положението. През сайта платихме само наема и включените в цената стандартни застраховки. Застраховка, за нулиране на франшиза/самоучастие взехме на място от Маджоре. Писала съм защо назад. За Италия след тези 10 дни шофиране смятам, че е абсолютно задължителна. Внимателно оглеждайте колата при приемането й и описвайте всички дефекти/щети. Ние направихме така, независимо, че допълнителната застраховка  ги покриваше. Нашата кола беше малко BMW (бях резервирала VW и бяхме повече от доволни) на не повече от 5 000 км, вътре миришещо на ново, а отвън .... нито една ламарина не беше здрава. Общо колата ни излезе 54 евро на ден без бензина. Изминати 1 250 км.

Натоварихме багажа, включихме GPS-а и тръгнахме към Стреза. През тези 1250 км. много малка част от пътуването беше по магистрали. Помня написаното в „другия” форум от един „колега”, че „видял” Италия от момента в който слязъл от магистралите. Пътя ни към Стреза съвсем умишлено избягваше магистралата. Китни градчета, чести кръгови (за тях ще пиша не веднъж) и ужасяващо шофиране на местните. GPS-a ни докара напълно точно до хотела. Този:  http://www.lafontanahotel.com/inglese.htm
Търсейки хотели за езерата се сблъсках с високите нива на цените по тези места. Особено, когато търсиш хотел с паркинг. Исках поне на едно от езерата хотела да е с изглед към езерото. Успях да избера такъв хотел единствено на Маджоре, в Стреза. Хотела е с един от високите рейтинги в Букинг за градчето. Смятам, че не е особено заслужен, както и цената му между впрочем. Но въпреки това гледката от прозореца ни заличи всичко това. Бяхме за две нощувки в него. Принципно обаче, трябва да знаете, че е може би единствения хотел в Стреза на първа линия, с паркинг с толкова ниска цена. Всички останали са ..... Ако някой иска повече инфо за хотела – на лични.
Настанихме се. Буквално захвърлихме куфарите и излязохме. Времето беше променливо, леко облачно, но този ден не ни валя. Първата ни работа беше да се поразходим край езерото, търсейки пристана на който следващия ден щяхме да се качим на корабчето за Боромеовите острови. В Стреза има два пристана – централния и CARCIANO. http://www.navigazionelaghi.it/eng/m_illago.html
Нашият хотел беше на 5 мин. от второто, в горната част на крайбрежната алея на Стреза. Между другото от Carciano тръгва лифта за Мотароне. След като видяхме пристана, поснимахме езерото и островите и си почивахме от пътя... се отправихме към централната част на Стреза. Крайбрежната алея на градчето е уникална (между другото както и на всяко друго от посетените от нас градове), цветна, уредена. Минахме покрай хотела в който Хемингуей е пребивавал известно време - хотел Des Iles Borromees. Неговите преживяванията по тези места са описани отчасти в „Сбогом на оръжията”. И още един – хотел Regina Palace. Сградите на тези два хотела носят духа на онова време. Заслужават си да прекараш поне една нощ в някой от тях, независимо от прекалената помпозност и претенциозност.
Точно срещу централния пристан се вмъкваме навътре в уличките и попадаме в атмосфера, която ще ни преследва цели 11 дни, чак до Милано. Теснотия, цветност, калдъръм, глъч, ДЖЕЛАТИ, италианска храна. Всичко, което ми беше липсвало почти 6 г. от последния път в Италия.
Нова скоба:
Скрит текст:
В предишен живот съм била със сигурност италианка. Там съм си у дома. Храната е най-любимата ми на света. Циганийката си е моята. Макар да си ме дразни, точно както и в България. Мириса е моя си. Красотата на природата и архитектурата си е моята.
Поразходихме се и на смрачаване седнахме в едно от многобройните ресторантчета на Piazza Tomaso Ce. Първите за следващите дни spaghetti a la vongole. Много добри, макар да не успяха да надминат първите в живота ми, изядени в Рим на Campo de` fiori. Прибираме се за първа нощ на Лаго Маджоре доста уморени.
На следващия ден станахме рано, закусихме (добра закуска на Ла фонтана), пихме по едно ristretto и тръгнахме към пристана.
http://www.isoleborromee.it/
Изола Белла започваше да работи в 9. ч., хванахме корабчето в 9,10 и в 9,15 вече бяхме на острова. Купихме комбиниран билет за Бела и Мадре. Разгледахме двореца, който трудно би ме впечатлил след Версай, но определено си заслужава. Без него не можеш да осъзнаеш историята на този район – Пиемонт и Ломбардия. Няма да я разказвам. Всеки може да си я прочете в нета. Излязохме в градините. Слава богу, че бяхме избрали точно това време за пътуването ни до точно това място. Азалиите, камелиите, рододендроните бяха в пика на разцвета си. Изобщо цялото пътуване беше под знака на градините, парковете, цветята, природата. В интерес на истината една част от структурата на острова ми се стори леко кичозна за моя вкус, но въпреки това оцених гения на градинарите и архитектите. Идеята е била да приличат на висящите Вавилонски градини.
Бяхме решили след Бела, вместо да слезем на следващия остров – Пескатори (или Супериоре както го наричат местните)  да посетим първо Мадре.
Мадре е прекрасен. Наистина. Целият остров е една ботаническа градина. Видях какви ли не невиждани от мен растения, но най ме впечатли баобаба и великия кипарис от Кашмир (дърво пренесено като семенце; напълно изчезнало в родината си; изкоренено през 2006 от торнадо; с уникални усилия, вкл. хеликоптер и кран успели отново да го засадят и спасят, но вече не е същото). И на двата острова има пауни, основно бели-албиноси. А на Мадре има и всякакви други птици, които любител като мен не успява да идентифицира. Вижте снимките, защото думите не успяват да пресъздадат емоцията. Само ще кажа, че за пръв път от детството ми въздуха беше наситен с ухание на цветя и треви.
От Мадре се върнахме на Пескатори за разходка и обяд. Вече беше станало 14 ч. Смятам, че добре подходихме и оставихме Пескатори за последен. Обиколихме го за има няма 20 мин., накупихме си разни красоти за спомен(прахо-уловки ги нарича ММ) и седнахме да хапнем с изглед към Вербания. По план трябваше вече от час да сме се върнали в Стреза за да вземем колата и да пътуваме към Канобио, после Вербания и т.н. Но не би. Наслаждавахме се на първата чаша Шприц (мммм).
Върнахме се към 16,30 в хотела, отпочинахме малко и решихме, че ще вечеряме в Канобио. Мъдро решение. Впечатляващо градче. Заслужава си. Същото усещане – калдъръм, цветни сгради, крайбрежната улица с много заведения, малък площад с църквата.... В заведенията имаше повече швейцарци, отколкото италианци. Преди да стигнем в Канобио спираме за кратка снимка на Castelli di Cannero – потъналата в езерото крепост. Късно вечерта, след Канобио, спираме за нощна разходка във Фериоло – малко рибарско селце, изключително симпатична за снимане крайбрежна. Този ден беше прекрасен както от към видяно, така и от към метеорологични условия. Което не може да се каже за следващите. Уморени сме вече в леглото доста по-късно от предвиденото.
За съжаление следващия ден ни посрещна с проливен дъжд. Ако не беше той, бяхме планирали сутринта да разгледаме Вербания и Паланца с Вила Таранто, а след обяда Арона, но... някой друг път. Набързо променихме плановете и тръгнахме първо към Швейцария за шопинг във Фокс Таун, след което за Комо и следващата част на пътуването ни. Пътьом спряхме в Арона. По поръчка дъждът спря за малко и успяхме да се разходим по крайбрежната и из тесните калдъръмите улички. Намерихме къщата в която е живял Гарибалди.

Фокс Таун
Скрит текст:
си заслужава. Ако имате време и сте настроени за шопинг, не го пропускайте.

Последна редакция: сб, 17 май 2014, 15:44 от Анонимен

# 59
  • Мнения: 6 031
Bliss, чудесен разказ и страхотни снимки! Благодаря!   bouquet

Очакваме продължанията! 

Общи условия

Активация на акаунт