Резекция на стомах

  • 29 357
  • 66
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 101
Отварям тази тема, с надеждата някой сблъскал се с подобно нещо да ми помогне. Да даде съвет и да каже как се е преборил.  Praynig

Преди един месец майка ми претърпя операция на стомах. Направиха й пълна гастректомия, т.е. махнаха й целия стомах. Стигна се до тази стъпка съвсем случайно. Отиде да си направи профилактични изследвания за рак на дебелото черво. Направиха й колоноскопия в "Токуда". На самото изследване не се е видяло нищо, но материала който взеха за биопсия показа наличието на някакви клетки в стомаха. От там се започнаха различни изследвания и консултации с всякакви лекари които да си кажат мнението. В крайна сметка всички бяха категорични и на едно мнение, операция за отстраняване на стомаха. Направихме и някакъв специален скенер в онкодиспансера, който се намира в поликлиниката в Младост. Целта беше да се види дали има разсейки по други органи. Слава Богу нямаше. Само стомаха беше засегнат. Стигна се и до операцията. Във ВМА Доц. Венцислав Мутафчийски направи операцията. Махна стомаха и свърза хранопровода директно с тънките черва. Каза че от тук започва борбата за оцеляване. И наистина е така. Първоначално в болницата я хранеха със сонда. През нея и даваха вода и "Фрезубин". Няма и една седмица след операцията й махнаха сондата и започнаха да я хранят нормално. Тя също се чувстваше добре. Прибра се у дома, продължи захранването и се чувстваше добре. Но около седмица след прибирането у дома нещо се промени. Започна все повече да й се гади и да не й се яде, защото й става гадно. Гади й се от всичко, храна, вода, сокове, всичко. Опитахме да спазваме диетата която дадоха от болницата, макар че според мен тя не струва... В момента опитваме четейки из интернет пространството какво се препоръчва. Изчетох много, но повечето статии за са рак на стомаха. На нас ни казват, че не е рак, няма и химиотерапия. Все още чакаме биопсията, но се надявам и след като излезе да не се налага раково лечение. В момента е изключително изтощена, по цел ден гледа да полегне и да спи. Няма сили, няма и от къде да има, след като не яде и не пие... Следващата стъпка която ще направим е да се консултираме с диетолог, който да изготви хранителен режим и да помогне за възстановяването.
Моля ако някой се е сблъскал с този проблем да сподели своя опит. Как е преминало въстановяването, как сте се хранили, отминава ли постоянното гадене и стремеж на "мястото", което сега трябва да е стомах, да отхвърли това което е попаднало там... Борбата наистина е тежка, а аз се плаша че майка ми се опитва да се предаде, а живота е пред нея. Тя е едва на 52 години и тепърва трябва да прави сватби и да гледа внуци... Искам да и помогна по всякакъв начин да преодолее и да се пребори с тази трудност. Бг мама знае всичко..., дано и по този въпрос да знае нещо...

Последна редакция: вт, 06 май 2014, 16:19 от lilliya.petrova

# 1
  • БЪЛГАРИЯ
  • Мнения: 340
                 Здравейте, Лилия!
        Абсолютно случайно погледът ми попадна на заглавието на темата, отворих и... изпитах смазващо усещане за дежавю!... Имам какво да ви кажа, не знам само дали е уместно! Ако искате да обменим няколко думи на ЛС- насреща съм! Кураж!
        Бог да е с вас!

# 2
  • София
  • Мнения: 101
Благодаря на ФинЕти, че се отзова на моят "вик за помощ". Даде ми много ценна и полезна информация. За съжаление както виждам няма други хора, които да са преминали през това и да споделят опита си. Ние се борим всеки ден и смея да твърдя че имаме напредък. Искам  да споделя какво постигнахме и какво научихме, защото някой ден, някой друг ще има нужда от помощ, ще се рови като мен из интернет пространството и ще търси сламка за която да се хване. Тук ще оставя моята сламка, която в момента ни държи над водата. Praynig

# 3
  • Мнения: 4 500
Във форума на puls медицинско лице ви е помолило да цитирате епикриза или част от нея. Така е по-вероятно поне насока да ви даде  Hug

# 4
  • БЪЛГАРИЯ
  • Мнения: 340
          Скъпа Лилия, и вие, и аз знаем колко трудно и мъчително е да гледаш страданието на любими хора! Подобни интервенции не са често срещани и хората, погълнати от грижи и проблеми, не намират време и сили да описват надълго и нашироко ужаса си по форумите! Както вече ви казах, чиста случайност беше (ако изобщо има нещо случайно!), че видях заглавието! Колкото до помощта- нищо кой знае какво не съм направила, но благодаря за милото отношение!
          В заключение: С цялата си душа се радвам за вас и се моля хубавите вести да продължават! Много се надявам да пишете и споделяте! Прегърнете майка си и бъдете здрави и дълголетни! Успех!

# 5
  • София
  • Мнения: 101
Във форума на puls медицинско лице ви е помолило да цитирате епикриза или част от нея. Така е по-вероятно поне насока да ви даде  Hug

Благодаря, не съм видяла newsm10

          Скъпа Лилия, и вие, и аз знаем колко трудно и мъчително е да гледаш страданието на любими хора! Подобни интервенции не са често срещани и хората, погълнати от грижи и проблеми, не намират време и сили да описват надълго и нашироко ужаса си по форумите! Както вече ви казах, чиста случайност беше (ако изобщо има нещо случайно!), че видях заглавието! Колкото до помощта- нищо кой знае какво не съм направила, но благодаря за милото отношение!
          В заключение: С цялата си душа се радвам за вас и се моля хубавите вести да продължават! Много се надявам да пишете и споделяте! Прегърнете майка си и бъдете здрави и дълголетни! Успех!

Благодаря ФинЕти. И аз се надявам новините вече да са само добри  Praynig

# 6
  • Мнения: 5
Съвсем случайно попаднах на темата, търсех диета за моята майка. Тя също е с резекция на стомаха. Веднага се регистрирам и давам отговор на това, което ни се случва на нас, тъй като наистина е много рядко срещано у нас.

Мама имаше язва, за която знаеше и лекуваше. През март прокървя и я приеха по спешност в Пирогов. Там само я тушираха и я изписаха с анемия  Cry. След като се прибра болките не спираха, взехме направление за гастро- много сме доволни от доктор Цонев- II градска. Приеха я, за да и направят гастроспокия, когато резултатите излезнаха се оказа, че има ракови клетки...Така нашия гастро ни насочи към хирург, правещ подобни операции в V градкса. И така отидохме там, за жалост мама беше с анемия, а и съвпадна с великденските и майските празници, така че операцията се насочи за 7 май и мама поседя повече от месец в болницата. Веднага с приемането и направиха скенер, резултатите бяха, че има разсейки в панкреаса, далака и черния дроб.  Confused
И така след операцията мама е с пълна резекция, отстранен далак и частично отстранен панкреас. За жалост мястото в черния дроб е неоперативно. Назначена е химиотерапия, на която сме ходили вече 2 пъти.
За жалост много я боли гърба. Всички медици казват, че е зареди сраствания, намествания на вътршеностите, тъй като операцията е била много тежка с много изрязване. Дават болкоуспокояващи, ние търсим упорито причината!!!

Относно диетата-хапва пасирано. Странното е, че преди химиото, хапваше и по-твърда храна, зеленчуци на пара, бисквитка, накъсно пилешко. Сега за жалост не е така. Казва, че все едно нещо и засяда и повръща. Не знам с химиото ли е свързано или нещо след оперативно се случва?!
Преди химиото мама беше 43кг, отслабна около 10, това е месец и половина някъде след операцията. Доктора ни предупреди, че трябва да знаем, че няма как да напълнее, като преди. Сега е още по слаба и се чудим как да я захранваме Sad

И аз доста чета в нета за храни, освен това имам приятелки с роднини, минали през това и ми казват доста полезна информация. Яде бавно, дъвче много, мляко-само кисело. Гледаме да са храни, които се приемат в червата. Задължително приема пробиотици, за да подпомогнем работата на червата. Пие най-различни сокове, по 2-3 на ден прясно изцедени, за да може да си набави необходимата доза витамини, микроелементи и минерали.

Ще се радвам да съм помогнала с нещо, а и да получа допълнителна информация!

# 7
  • София
  • Мнения: 101
Здравейте vicko,
благодаря че споделяте своят опит. Ние все още се борим с възстановителния процес. Слава Богу при нас не се налага химиотерапия. Казаха че всичко е хванато на време и не се налага. Сега проблема ни е храненето. Яде, но по малко, гади й се доста често. По-добре и понасят течни храни, хляб и тестени изделия нещо не може да се справя с тях. Иначе като общо яде всичко. Дори и тези неща които казват че са забранени, като пържените например, но тя по много мъчнико си взима, така че не мисля че е кой знае какъв проблем. Все пак трябва да я разнообразяваме тази храна и да свиква. На моя колежка, бившият шеф е опериран от същото нещо, още 90-те години, тогава когато съвсем нищо не се е знаело по въпроса (не че сега се знае повече). Когато говорих с него още в началото, той каза че е бил само на пюрета, каши, супи. Купувал си е всичко което се продава за бебетата. Три месеца се е хранил така. При нас вече минаха 3 месеца, но все още си има проблеми с това хранене. Гаденето е най-големия и проблем. Отслабнала е с около 20кг., но тя беше и по-пълничка и сега е добре. Единственото хубаво, ако мога така да го нарека, е че сега като е отслабнала се харесва малко повече и се радва че е махнала няколко килограма. Кофти е че е по точно този начин, но какво да се прави.
Пожелавам ви успех в борбата, защото това си е борба. Дано майка ви започне да се възстановява и нещата да тръгнат на добре.

# 8
  • Мнения: 5
Благодаря, Лилия! Успех и на вас.
А колкото до пърженото, мое мнение не е ли рано, не само защото е вредно, а и защото лигавицата е мн нежна все още. И мама не яде никакви тестени неща, даже сега казва че и е заседнало все едно Sad за жалост явно това е от възстановителния процес. Единственото хубаво е, че доста се уплашихме в началото като изведнъж като започна да повръща, а сега като знам, че се случва и на други съм малко по спокойна. На мама и се събират 6-7 ядения на ден по малки порции. Четох някъде че не може само на пасирано и кажи, защото това черво, трябва да уголеми размерите си с времето, така че трябва и нещо да се дъвче, (продължително време). Пак много се разприказвах Grinning

Само един въпрос-майка ти какво повръща, колкото и странно да ти звучи? Защото мама много я надува, има спазми, но не повръща нещо повече от слюнка в повечето случай. Рядко връща и храна. Със сестра ми мислим, че е нормално, тъй като няма стомах все пак и няма как да върне храната. Извинявам се за въпроса Sad

Всичко най-хубаво и ще чакам да пишеш как е майка ти!

Последна редакция: вт, 15 юли 2014, 11:43 от vicko

# 9
  • София
  • Мнения: 101
Абсолютно същото е и при нас. Мъчи я, мъчи я и само слюнка... Много странно наистина, но като и изкара и веднага и олеква. Не яде пасирано отдавна, дъвче си всичко. Един доктор ни каза, цитирам: Ти да не си бебе, имаш зъби, дъвчи.
Та така, дъвче си, яде си, но това гадене, не знам как ще се преборим с него, колко време ще трае и т.н.
Кажи ми моля те какви пробиотици пие майка ти, че на нас не са ни дали нищо за чревната флора, а според мен си трябва, все пак там всичко е тотално махнато и няма как да си набавя веществата ...

# 10
  • Мнения: 5
Пие Биобаланс, изписа ни ги онколога. Освен това сестра ми учи Биотехнологии, и нейната асистентка занимаваща се с млечно-кисели и предложи именно тези.
Еми мама яде пасирано, защото от по-твърдата храна я кара повече да повръща, странно. Сигурно не дъвче достатъчно и не яде бавно, а четох че това е много важно. Сигурно вече я е и страх да хапне и нещо в супата като морковче от мисълта да не я кара да повръща.

# 11
  • София
  • Мнения: 101
Трябва да яде нормално. Да започне да си дъвче, да яде бавно, ако трябва да си почива. Аз на майка ми и повтарях че трябва да дъвче и да яде бавно, никой не я гони. Когато го изяде тогава. И тя постепенно започна да свиква, хапва, почива. Но не е хубаво само на пасирано. Точно защото там трябва да се разшири. Карайте я да започва да се храни нормално. Ако го сдъбче хубаво, както казват 40 пъти или колкото зъба имаш толкова пъти, то си става пасирано.
А за пробиотика ще пробваме и ние. Дано има ефект някакъв...

# 12
  • Мнения: 2
Здравейте аз съм на 20 години и претърпях 2 операции на стомаха.Първата беше изрязване на повече от половината стомах туморът беше злокачествен саркома вентрикули.Правих 4 курса химиотерапия и след година и половина от химиите на контролен преглед пак се появило рецидив.Назначиха ми операция премахване на целия стомах.Всичко мина по вода,изписаха ме 15 дена след операцията и бях значително добре приемах всичко апетит имах голям по някога забравех да го издъвча и все едно ми беше застанало нещо и веднага го повръщах.Приемам много риба домашен хляб си правя , всеки ден си цедя моркови,зеле,зелена ябълка,по 20 ядки от кайсия изяждам , годжи бери също.За 2 месеца учудих медицината , доцентите и докторите които ме оперираха очакваха да съм отслабнал още.Влезнах 72 кг преди да ме оперират,изписаха ме 61 кг след месец и половина два вече бях 73.
Пожелавам успех на всички с борбата и не се предавайте.АЗ ВОЮВАМ !!  55

# 13
  • София
  • Мнения: 101
Толкова млад и през какво сте преминал... Пожелавам ви много здраве и сила в борбата.

Аз като автор на темата отдавна се каня да напиша нещо, за тези на които би им било в помощ. За мое щастие майка ми е жива и здрава година и половина след операцията. Преминахме през какво ли не. Беше страшно, но нито имаше кой да ти каже какво да правиш, нито да ти помогне. В България следоперативно звено не съществува. Изписват те и вече не ги интересуваш. Слава Богу при нас нямаше химиотерапия. Всичко беше добре от тази гледна точка, но възтановяването беше кошмар. Месеци наред повръщаше, не спеше, не говореше, беше се съсипала. Не можеше да се храни и това я побъркваше. Днес нещата седят по друг начин. Яде си всичко, избягва забранените, като пържено, люто и подобни. Е понякога похапва мъничко, изкушението е голямо. Много ни беше трудно, но се преборихме. Важно е да има хора до теб които да ти дават сили и да се борят заедно с теб. Преживях истински кошмар покрай мама, но благодаря на Бога че тя се оправи. Още се бори, още има проблеми. Не знаем защо, водата никак не и понася. Чиста вода за пиене. Пие и се много, но пийва 1-2 глътки и тя тръгва да излиза... За сега това остана като проблем. В начарото и с хляба имаше проблеми, но вече може да хапва. Всеки ден научаваме по нещо ново.

Направих темата, защото когато ние минавахме през това бяхме в пърно неведение и нямахме информация за нищо. Битката е сериозна и искам ако мога да помогна на някой, който не знае какво го чака. Мога да разкажа и дам своят опит. Да кажа какво сме опитали, с какво сме сгрешили и как сме се преборили.

Благодаря ви Красимир, че споделихте и вашата история. Желая ви здраве и сила.

# 14
  • Мнения: 2
Всичко ще се подреди с времето си , желая ви много здраве без него сме за никъде .

Общи условия

Активация на акаунт