Обичате ли стихове? - 10

  • 198 824
  • 547
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 4 303
КЛЕТВА - НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
Когато нищо друго няма
във този свят, разполовен
на истина и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.

Дори когато те излъжа
невъзмутим или смутен,
заклевам те и ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.

Когато вече ни разделя
безсънна нощ и нервен ден,
във понеделник и неделя
ти непременно вярвай в мен.

Не в здравите ни златни обръчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.

Защото в битката неравна,
която водим сякаш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.

# 391
  • Мнения: 4 303
Добрите писма
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Валери Петров

# 392
  • Пришълец
  • Мнения: 9 301
И всичко пак е вечно

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее:
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

Евтим Евтимов

# 393
  • Мнения: 4 303
Превратности

Жените заминават на гурбет.
И силните мъже се съгласяват.
Коя със влак. Коя със самолет...
Жените им- отиват на печалба.

А те се мръщят- театрално зли.
Наследниците на хайдути страшни.
Без работа. Без обич. Без пари.
На бой за хляб жените си изпращат.

И страховито в кръчмите седят.
Дори не псуват времето превратно.
Те бяха първи в битки.Досега.
Но отсега – нататък е...обратно.

Жени- мъже! Мъже – жени! Живот?
Народът ни, това ли заслужава?
По дяволите гражданство и род,
когато имаш мащеха държава!
( Александър Калчев)

# 394
  • Пришълец
  • Мнения: 9 301
Аз не искам големи неща.
Търся мъничко време за себе си:
да послушам как пада дъжда
и отмива следите на времето;
да почувствам как никне трева
с несравним аромат на зелено;
да разтворя докрай сетива,
да изключа задачи, проблеми…;
да погледам как изгревът нов
цветовете си нежни разпръсква.
Бавно, бавно. Че в този живот
съм забравила как да не бързам.

В. Чапанова

# 395
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
Илюзорно

Нима е просто спомените да загърбиш?
Да се обърнеш рязко и да продължиш…
Под тежестта им дали ще се прегърбиш
или пък смисъла им някак си ще заличиш?

Дали ще спират да те навестяват нощем,
с крила от креп и с наметало от сатен?
Или пък екотът им илюзорно – мощен
ще пълни с грохот новия ти ден?

Делюзии безглави с глас гръмовен
причакват свидната ти тишина. Крещят…
А смисъл в тях е вплетен и съдбовен,
макар че някак недодялано звучат!

И беше там, видя, поспря, но тръгна.
Все още носиш белезите – не е сън –
дамга са думите, а същността обръгна
от всяко обещание – камбанен звън –

що бясно тук отеква, сякаш е присъда
без право на защитник и без съд,
защото неподвластното не ще да бъде
по-силно от прелитане отвъд …


Стихът е мой. Simple Smile

# 396
  • Мнения: 4 303
ЖИВОТЪТ ВСИЧКО МИ ДАРИ

Спъваха ме. Падах. После ставах...
Най-боли от удари под кръста.
Болка. Стон. Но после продължавах.
Тръгна ли, назад не се обръщам.

Имах. Губех. Нищо не векува...
Плаках и от радост, и от жал.
Че човек показва колко струва,
къшей хляб на гладен щом е дал..

Лъгаха ме. От сърце прощавах.
Все напред вървях. И се усмихвах.
Важно беше само да съм здрава,
себе си да бъда, да не спирам...

И летях, и отвисоко падах...
Нищо времето не ми спести.
Бях и в Рая, но горях и в Ада.
Той, Животът, всичко ми дари...

Автор: ВАНЯ СТАТЕВА©

# 397
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
Ваня Статева пише много реалистични, близки до живота стихове. Hands V
Аз я харесвам - има ясен изказ и хубаво подбрани рими.

****************************************
Нещо мое, отново:

Нетленно

Ще въздишам чрез теб, лунен вятър,
всяка моя частица развихрил
като сънна завеса косата премятал
и чело́то от мисли разчистил…

В пълнолуние ти - роден и пречистен
и завихрен през диви простори
се провираш през духа ми разлистен,
за да светнат замъглени взори.

И през лунни пътеки прелиташ далечен –
ще протегна аз длан, да те стигна,
ще потънеш ти във дъха разсъблечен
през зеницата, с която ще мигна.

И омаяна аз ще съм твоята спътница
лунна прежда изпрела в наметка.
Ще летя през простора отново безплътна,
без да диря за тленното сметка.

# 398
  • Пришълец
  • Мнения: 9 301
Когато в някой труден ден,
се чувстваш много уморен.
Влачиш гумените си крака.
Знай, че няма да е все така!

Когато нещо много ти тежи.
Няма вечно, то да продължи.
Не страдай, не плачи за рая.
И скоро ще му видиш края!

Когато ти е най-трудно и си зле.
Никой! С нищо няма да те спре!
Дори устата ти от  болка да кърви.
Не се отказвай и напред върви!

Галеникът на съдбата, ще си ти!
Слънцето, над теб ще заблести.
Ще стопли студената ти снага.
Но знай, че няма да е все така!

Не се забравяй! Винаги помни,
че пак ще идват облачните дни!
Посрещай ги без паника. Без страх!
Ще имаш топло слънце и след тях!

                              Валентин Начев

# 399
  • Мнения: 3 019
Това знаете ли го?

"Денонощие"
Блага Димитрова

На разсъмване, щом разпозная

потопения в изгрева хребет,

още първата мисъл е тая,

че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден, вероломна,

тя където отида, ме дебне

и каквото да правя, напомня,

че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта е надвисла

всяка болка във сън да обсеби,

аз не мога да спя и все мисля,

че не трябва да мисля за тебе.

# 400
  • Мнения: 6 916
Това знаете ли го?

"Денонощие"
Блага Димитрова

На разсъмване, щом разпозная

потопения в изгрева хребет,

още първата мисъл е тая,

че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден, вероломна,

тя където отида, ме дебне

и каквото да правя, напомня,

че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта е надвисла

всяка болка във сън да обсеби,

аз не мога да спя и все мисля,

че не трябва да мисля за тебе.


Да, благодаря, че ми го припомни.  Hug

# 401
  • Мнения: 16
Есенно

Настъпва бавно като в тежка ода
на есента снагата пъстроцветна,
обгърнала е цялата природа
със балната си рокля мимолетна.
Раздава щедро, тъй на вересия
последните лъчи на дните топли,
поднесени обилно на тепсия,
в очакване на мрачни зимни вопли.
Ще смъкне бързо цветната премяна,
листата ще опадат чак до сиво,
скрежта ще дойде ледено засмяна,
със своята представа за красивото.
Така ще си отиде и надеждата,
зачената в началото на юли,
оплетена на есента във преждата,
оставена на вятър да я брули ...

# 402
# 403
  • Мнения: 4 303
Ти плакал ли си някога насън?
Без глас –
да не събудиш тишината.
Със болката –
отмерен тъжен звън
от нежната камбана на душата.
Без сълзи –
да не угасиш жарта
в полупритворените си клепачи.
Със спомен,
в който жадно мисълта
се вкопчва
и посреща тихо здрача.
А после се затичва към нощта,
примамват я пътеките и черни,
Ала Духът – отприщена река,
намира в тъмното посоки верни.
И преоткривам простичкия лек
за болка от тревогите житейски:
Доказвай винаги, че си човек!
А другото са истини библейски.

Бисерка Каменова

# 404
  • Пришълец
  • Мнения: 9 301
Такава съм...
Понякога съм весела и стилна.
Друг път съм тъжна и небрежна.
Когато трябва -мога да съм силна.
Когато искам -мога да съм нежна.
Понякога покрай реката тичам,
но за приятел в блато ще нагазя.
Когато искам- мога да обичам.
Когато трябва-мога и да мразя.
Понякога спокойствие разливам.
Друг път във буря се превръщам.
Когато искам-бързо си отивам.
Когато трябва -винаги се връщам.
Понякога съм страшно хаотична.
Друг път съм подредена къща.
Когато искам -много съм различна.
Когато трябва -съм една и съща.
  
Петя Дубарова

Общи условия

Активация на акаунт