ПОСЛЕПИС
Е, баронесо Мюнхаузен – светът
те натапя, а ти се измъквай сама за косите!
И вместо да ги възпяваш под път и над път –
занеси на поправка обувките си пробити…
Дай всички строшени мечти на ремонт:
никога нищо няма вече да се повтори!
И защо ли над чуждата мръсотия да лееш пот –
направо сривай Авгиевите обори…
Прекрачи, преглътни, подмини – като че по калъп
са фалшивите празници, а животът ти изтънява!
И нищо, че е за хиляда и първи път –
пак и пак се опитвай да започнеш съвсем отначало…
Вече толкова пъти си я повтаряла – знаеш я наизуст
тази безумна азбука на самотата.
Като някакъв временно и погрешно помилван Христос
пак ще свикне със кръста позабравен душата!
За друг е било пиршеството. Часът и денят
са за друг, а пък ти си дошла, и ядеш без да питаш…
Това е за тебе – да те тика надолу светът!
И това е за тебе – да се вадиш сама за косите!