"Песен за огън и лед" - 6

  • 59 050
  • 745
  •   1
Отговори
# 570
  • Русе
  • Мнения: 652
Декард - Джофри беше отровен от Тирелите, които бяха дали на Санса красива мрежичка за коса, окичена с тъмни аметисти от Асшаи Wink . Точно преди сватбата Олена Тирел й бутна косата с предлога да я нагласи, точно след нея Санса свали мрежичката и откри, че един от аметистите липсва.

# 571
  • Мнения: 77
Аметисти! Вярно! Ето защо змиите са лилави...

# 572
  • Мнения: 3
Това пророчество не сте ли го обсъждали в някоя от предишните теми( и там мисля че стигнахте до същите съждения, че става въпрос за Санса. Даже след тази теза като прочитах последните глави на мисля  че ще убие кутрето   заради sweetrobin ) ?
Или просто получавам Дежа-ву ?
Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 573
  • Варна
  • Мнения: 17 844


"I dreamt of a maid at a feast with purple serpents in her hair, venom dripping from their fangs" Защо смятаме, че това е Санса. Защо змиите са лилави? Забравяме, че името Лилава сватба е дадено от феновете, не от Мартин. Той никъде в книгите не споменава Лилава сватба....

В българския превод се ползва пурпур:

Цитат
Шае беше прибрала косата й с много умение в деликатна сребърна мрежичка, украсена с тъмнопурпурни геми.
След това на няколко пъти се споменава за отровата Удушвачът, с нея разполагат майстерите.

# 574
  • Мнения: 3
Преди малко се регнах в ХБО Го и там има клип в който пак се обясняват за името на копелетата и чичо мартин пак обяпснявач, само че този път дават и Елария Пясък, като Тивин с Церсей се заиграват с нея в представянето , интересно е ако го намерите в нета го пуснете, поне докато дойде 6 април де Simple Smile
Та в тази връзка да питам попринцип копелетата на таргариените имат ли си специални имена или се водяд ВОДИ -> от имената в  Кралски чертог ?

# 575
  • Мнения: 3
http://www.youtube.com/watch?v=HHXWSXgXF6k Намерих го има и с Болтън доста зайгравка.
Пускам го тук защото там ще е спойлер и ....
Не ми се иска да разваля кефа на хората не чели книгите Simple Smile
Явно ще има нови моменти и то доста Simple Smile

# 576
  • Варна
  • Мнения: 17 844
Преди малко се регнах в ХБО Го и там има клип в който пак се обясняват за името на копелетата и чичо мартин пак обяпснявач, само че този път дават и Елария Пясък, като Тивин с Церсей се заиграват с нея в представянето , интересно е ако го намерите в нета го пуснете, поне докато дойде 6 април де Simple Smile
Та в тази връзка да питам попринцип копелетата на таргариените имат ли си специални имена или се водяд ВОДИ -> от имената в  Кралски чертог ?

Нямат специален статут. Горчивата стомана е Егор Водите, Кървавия гарван е Бриндън Водите, сестра им е обаче Шийра Морската звезда.  Thinking
А претендентите са взели фамилията Блекфир.

# 577
  • Мнения: 3
Благодаря за уточнението , за Блекфирите знаех, но за другите само предполагах Simple Smile
Пуснах си първи еписод на първи сезон и уш да видч как върви и взех че го изгледах отново Simple Smile
Ами или някой неща съм ги позабравил , обаче от това което знам от книгите и ....
1.Сцената между Джем и Церсей в началото за погребението на Арин ->сега тази сцена ми е абсолютно безмислена като я гледах. Можеби защото знам че всички неща ги е направил Кутрето и ......
2. Кейтлин с НЕд когато идва псимото: да не отивал Нед защото Един крал бил викнал така Баща му и брат му и .... - как е могло тези несъответствиея от книгата да съм ги пропуснал с лека ръка каот съм гледал епизода ??? Там ясно се казва кое след кое е, първо сестрата е отвлечена , след това отива брат и заедно със няколко връсници синове на други знатни родове за да искат от лудия крал да освободи Лиана от ръцете  на Регар и вече тогава Лудипя Крал вика бащите ( в случая бащата  на Нед Старк) и тн.
3. Драконовите яйца който Иларио подари на Денериз били донесени от Сенчестите земи отвъд Ашай ...... - е тук тази подробност нещо в книгата не си я спомням(ама щепроверя утре дали е така или пак свободни съчинеия е имало в сериала), ама тогава като четох книгата още не се бях ориентирал къде е това Ашай и си мислех че е някъде до Валария . И въобще от къде са се пръкнали драконите? Спомням си че Милият човек говореше за предшественици на драконите от някакви червоподобни същества в мините на Валария и от там са се пръкнали ама .... .Вхобще до къде са се разпростирали тези дракони,  и как така  само Валария да ги е укротила драконите /усвоила магията им ?????
Въпросите май станаха доста, а може би толкова да ми е харесалкак са го адаптирали сериала, че да не съм ги забелязал тези неща, ама определено днеска ме подразниха Simple Smile
Лека вечер на всички Simple Smile

# 578
  • Мнения: 77
Валирия*


Първите дракони са се появили в Сенчестите земи отвъд Асшай.

# 579
  • Варна
  • Мнения: 17 844
Най-новата спойлерна глава е готова. Благодаря на Коронис, страхотна работа е свършил!

Приятно четене:

Скрит текст:
Аря


Глава от Ветровете на зимата



Събуди се със стон, без да знае нито къде се намира, нито коя е.

Миризмата на кръв още изпълваше ноздрите й... или това бе просто част от отминаващия кошмар? Отново сънува вълци, как тича през мрачна борова гора, а глутницата й я следва, и как усеща мириса на плячка.

В стаята беше сумрачно и всичко тънеше в сиви сенки. Треперейки, момичето се изправи в леглото и прокара ръка по главата си. Усети как наболите косъмчета драскат по дланта й. „Трябва да се обръсна, преди Изембаро да види. Мърси, казвам се Мърси, и довечера ще бъда изнасилена и убита“. Истинското й име всъщност беше Мерсeдeн, но всички я наричаха просто Мърси...

Освен в сънищата й. Пое дълбоко дъх, за да успокои препускащото си сърце, и се опита да си припомни нещо от  почти забравения вече  сън. Кръв. Помнеше кръвта, пълната луна на небето и дървото, което я наблюдаваше, докато тича.

Беше оставила кепенците отворени, за да може сутрешното слънце да я събуди. Но зад прозореца на малката стаичка на Мърси нямаше слънце, само стена от плаваща сива мъгла. И студен въздух... което беше добре, защото иначе сигурно щеше да проспи целия ден. „Точно както може да се очаква от Мърси - да проспи собственото си изнасилване“.

По краката й полазиха тръпки. Завивката се беше усукала около нея като змия. Отметна я, захвърли одеялото върху дъсчения под и зашляпа гола към прозореца. Мъгла забулваше Браавос. Можеше да види зелената вода на малкия канал отдолу, павираната улица, която минаваше пред сградата, две арки от обраслия с мъх мост... но далечният край на моста се губеше сред сивотата, а от сградите зад канала се виждаха само няколко бледи светлини. Чу се тих плясък и изпод централната арка на моста се показа лодка наподобяваща формата на водна змия.

      - Колко е часът? - извика Мърси на мъжа, който стоеше до повдигната опашка на змията и тласкаше лодката напред с прът.

     - Четири от рева на Титана. - лодкарят вдигна глава и затърси с поглед притежателя на гласа. Думите му отекнаха кухо над течащата зелена вода и сред стените на невидимите сгради.


Не беше закъсняла, поне не още, но не трябваше да се бави. Мърси беше весело и трудолюбиво момиче, но често закъсняваше. Това не трябваше да се случва днес. Тази вечер на Портата очакваха пратеника от Вестерос и Изембаро нямаше да е в настроение да слуша извинения, дори и да му ги поднасяха със сладка усмивка.

Миналата нощ беше напълнила легена със солена канална вода; предпочиташе я пред слузестата зелена дъждовна такава от варела навън. Накисна един груб парцал и се зае да се измие, като стоеше на един крак, за да изтърка мазолестите си ходила. След това хвана бръснача. Перуките стояха по-добре на гола глава, или поне така твърдеше Изембаро.

Обръсна се, облече си долните дрехи и навлече презглава безформена кафява вълнена рокля. Докато обуваше чорапите си видя, че единият се нуждае от кърпене. Щеше да помоли Костенурката за помощ; собствените й бодове бяха толкова лоши, че гардеробиерката обикновено се смиляваше. „ Или пък може да свия друг чифт от гардероба“. Но това криеше рискове. Изембаро мразеше, когато глумците носеха костюмите на улицата. С изключение на Уендейни. Бъди добро момиче и осмучи кура на Изембаро и ще можеш да носиш всеки костюм, който  пожелаеш.

Само че Мърси не беше толкова глупава. Даена я предупреди - „Момичетата, които поемат по този път, свършват на Кораба, където всеки мъж от партера знае, че може да се наслади на всичко, което види на сцената и сметне за красиво, стига кесията му е да е достатъчно дебела“.

Ботушите й бяха просто парчета стара кафява кожа, покрита с петна от сол и напукана от употреба, а коланът - боядисано в синьо конопено въже. Завърза го около кръста си и провеси ножа на дясното си бедро и кесията на лявото. Накрая заметна наметалото върху раменете си. Истинско наметало на глумец, ушито от поръбена с червена коприна пурпурна вълна, с качулка, която да пази от дъжда. И три тайни джоба. Мърси криеше няколко монети в единия, железен ключ във втория и нож в последния. Истински нож, не като онзи за плодове на бедрото й, но този не принадлежеше на същото момиче. Мърси беше създадена да яде плодове, да се усмихва и шегува, да се труди здраво и да върши това, което й кажат.

     -  Мърси, Мърси, Мърси - затананика си, докато се спускаше по дървеното стълбище към улицата. Парапетът се клатеше, стъпалата бяха стръмни и стаята се намираше чак на петия етаж, но тъкмо заради това я беше взела толкова евтино.

„И заради усмивката на Мърси“, помисли си. Можеше да е само едно кльощаво момиче с гола глава, ала имаше красива усмивка и беше някак грациозна. Дори Изембаро се съгласи, че е такава. Разстоянието до Портата не беше голямо и един гарван щеше да го прелети бързо, но не и момичета с крака вместо криле. Браавос беше като лабиринт. Улиците бяха криви, алеите още повече, ала най-криволичещи от всичко бяха каналите.

 През повечето дни щеше да предпочете дългия път – да се спусне по Вехтошарската улица през Външния пристан,  щеше да усеща морето пред себе си и небето отгоре, както и да вижда ясно през Голямата лагуна към Арсеналът и обраслите с борове склонове на Щитът на Селагоро. Моряците щяха да я поздравяват, докато минава покрай доковете, да я викат от палубите на насмолени китоловни кораби от Ибен и големи когове от Вестерос. Мърси невинаги схващаше думите им, но разбираше какво й казват. Понякога им се усмихваше и казваше, че могат да я намерят при Портата, стига да имат пари. Дългият път също така щеше да я отведе през Моста на очите с изсечените каменни лица. От горната му част през арките се виждаше целият град: зелените медни куполи на Дома на Истината, гъстите като гора мачти при Пурпурния пристан, високите кули на властимащите, златната светкавица върху заострения връх на една кула от Двореца на Морските господари... дори бронзовите рамене на Титана в далечината отвъд тъмната зелена вода. Но само когато слънцето грееше над Браавос. При гъста мъгла не се виждаше нищо освен сивота, така че днес Мърси се смили над бедните си и напукани ботуши и избра по-краткия път.


Мъглата се отдръпваше пред нея и отново се затваряше зад гърба й. Паважът беше влажен и хлъзгав под краката й. Чу жалното мяукане на някаква котка. Браавос беше хубав град за котки и те се скитаха навсякъде, особено през нощта. „В мъглата всички котки са сиви“, помисли си Мърси. „В мъглата всички хора са убийци“.

Никога не беше виждала  толкова гъста мъгла. В по-големите канали лодкарите сигурно сблъскваха лодките си, неспособни да видят нищо повече от смътните светлини на околните сгради .

Мърси се размина с възрастен човек, който носеше фенер, и му завидя. Улицата бе толкова мрачна, че едва виждаше къде стъпва. В по-скромните части на града къщите, магазините и складовете се скупчваха заедно, облегнати едни на други като пияни любовници; горните им етажи бяха толкова наблизо, че можеше да стъпиш от един балкон на друг. Улиците под тях бяха просто тъмни тунели, които кънтяха от стъпките на минаващите. Малките канали бяха дори още по-опасни, тъй като нужниците на много от къщите се намираха точно над водата. Изембаро обичаше да изнася речта на Морския господар от „Меланхоличната дъщеря на търговеца“ за това как „тук стои последният титан, стъпил върху каменните рамене на своите братя“, но Мърси предпочиташе сцената, в която дебелият търговец се изсираше върху главата на Морския господар, докато той преминава отдолу със златисто-пурпурната си баржа. Подобно нещо можеше да се случи само в Браавос и пак само в Браавос Морския господар гледаше представлението и избухваше в смях като най-обикновен моряк.


Портата се намираше съвсем близо до Удавения град, между Външния пристан и Пурпурния. На това място беше изгорял стар склад, а и земята потъваше все повече с всяка изминала година, така че не беше скъпа. Изембаро беше издигнал къщата за представления върху наводнените каменни основи на стария склад. Куполът и Синият фенер се намираха на по-добри места, както каза на глумците си, но пък тук, между пристаните, партерът винаги щеше да е пълен с моряци и курви. Корабът се намираше наблизо и все още привличаше добри тълпи към мястото, където беше закотвен вече двадесет години, тъй че Изембаро смяташе, че и Портата ще процъфти.

С времето разбраха, че е прав. Сцената на Портата постепенно се наклони, докато самата сграда улегне, костюмите им мухлясваха от влагата, а в наводненото мазе гнездяха водни змии, но глумците не се интересуваха от това, стига залата да беше пълна.

Последният мост представляваше конструкция от въжета и сурови дъски и изглеждаше сякаш се разтваря в нищото, но това беше само заради мъглата. Мърси го прекоси, като удряше с пети по дървото. Мъглата се разтвори пред нея подобно на парцалива сива завеса, за да открие къщата за представления. Жълта като масло светлина се изливаше от вратите и тя можеше да чуе долитащите от вътрешността гласове. Точно до входа видя как Големия Бруско е заличил заглавието на предишното представление и е написал „Кървавата ръка“ на негово място с големи червени букви. В момента рисуваше кървава ръка под думите за онези, които не могат да четат. Мърси се спря да погледне.

           - Красива ръка. - каза му.

           -  Палецът е изкривен. - каза Бруско и го мацна с четката. - Кралят на глумците те търси.

            -  Беше толкова тъмно, че се успах.

Когато Изембаро се самопровъзгласи за Крал на глумците за пръв път, трупата го прие с радост, наслаждавайки се на яда на конкурентите си от Купола и Синия фенер. Само че после, той бе почнал да приема титлата си прекалено буквално. „Вече играе само крале“ - каза веднъж Маро и завъртя очи - „и ако в пиесата няма крал,  изобщо няма да я постави“.

В „Кървавата ръка“ имаше двама крале, дебелият и момчето. Изембаро щеше да играе дебелия. Не че ролята беше голяма, но включваше хубава реч, докато умира, както и зрелищен бой с демоничен глиган преди това. Пиесата бе дело на Фарио Форел, чието перо се славеше като най-кървавото в цял Браавос.

Мърси намери трупата събрана зад сцената и се плъзна между Даена и Костенурката отзад, като се надяваше, че късната й поява ще остане незабелязана. Изембаро тъкмо говореше как очаква, въпреки мъглата Портата да се напълни  вечерта.

    - Тази вечер кралят на Вестерос е пратил свой посланик в знак на уважение към Краля на глумците. - каза на трупата си. - Няма да разочароваме нашия колега монарх.

     - Ние? - попита Костенурката, която шиеше всички костюми на глумците. - Да не би вече да имаме повече от един глумски крал?

     - Един, но достатъчно дебел да се брои за двама. - прошепна Бобоно. Като всяка трупа, и те си имаха джудже. Когато видя Мърси, я огледа похотливо.

     - Охо. - каза и примлясна. - Ето къде била. Малкото момиче готово ли е за изнасилването си?

      - Я млъквай. - удари го по главата Костенурката.

Краля на глумците не обърна внимание на случката. Продължаваше да обяснява, колко е важно да се представят блестящо. Освен вестероския пратеник в тълпата тази вечер щяха да присъстват тъмничари, а също и известни куртизанки. Изембаро не искаше да си тръгнат с лошо мнение за Портата.

Ще видите как ще постъпя с всеки, който ме разочарова. - обеща им; беше заел заплахата от речта на принц Гарин в навечерието на битката в „Гнева на драконовите владетели“, първата пиеса на Фарио Форел. Когато най-накрая приключи, до представлението оставаше по-малко от час и глумците се приготвяха припрени и раздразнителни.

Името на Мърси се чуваше навред из цялата Порта.

         -  Мърси! - умоляваше я приятелката й Даена. - Лейди Щъркел отново е настъпила подгъва на роклята си. Помогни ми да го зашия.

         - Мърси. - извика Странника. - Донеси шибаното лепило, рогът ми се разхлаби.

         - Мърси! - избоботи самият Изембаро Велики. - Какво си направила с короната ми, момиче? Не мога да изляза на сцената без корона. Как ще разберат, че съм крал?

         -  Мърси. - цвърчеше джуджето Бобоно. - Мърси, нещо не е наред с връзките ми, курът ми продължава да изскача.

Тя взе лепилото и залепи левия рог на Странника обратно на челото му. Намери короната на Изембаро в нужника, където винаги я забравяше, и му помогна да я закрепи към перуката си, след което изтича да вземе игла и конец, така че Костенурката да може да зашие подгъва на златотканата рокля, която кралицата щеше да носи по време на сватбената сцена.
 

А курът на Бобоно наистина изскачаше. С такава цел и беше направен, за да послужи при изнасилването. „Какво гнусно нещо“, помисли си Мърси, докато коленичеше пред джуджето, за да го оправи. Курът беше дълъг цяла педя и дебел колкото ръката й, достатъчно голям, за да го видят и от най-високия балкон. Но кожата не беше боядисана добре и цялото нещо бе изпъстрено на розово-бели петна, а голямата му, прилична на луковица глава беше с цвят на слива. Мърси го натика обратно в бричовете на Бобоно и ги завърза наново.

            - Мърси. - пропя той, докато го връзваше. - Мърси, Мърси, ела в стаята ми довечера и ме направи мъж.

            - Ще те направя евнух, ако продължаваш да си развързваш бричовете, за да ме караш да бъркам из гащите ти. - отвърна тя.

          - Писано ни е да сме заедно, Мърси. - настоя Бобоно. - Виж, даже сме еднакво високи.

          - Само когато съм на колене. Помниш ли първата си реплика?

Бяха минали едва две седмици, откакто джуджето се заклатушка на сцената ведно с чашата си и започна „Мъката на Архонта“ с речта на гръмкина от „Похотливата жена на търговеца“. Изембаро щеше да го одере жив, ако отново направеше нещо подобно, без изобщо да се интересува колко трудно се намират добри джуджета.

        -  Какво ще играем, Мърси? - попита я невинно Бобоно.

„Нарочно ме дразни.“ - помисли си Мърси. - „Тази вечер не е пиян, а и знае пиесата добре“.

          - Ще изнасяме „Кървавата ръка“ на Фарио, - отвърна му - в чест на пратеника от Седемте кралства.

          -   А, да, сега се сещам. - гласът на джуджето премина в злобно грачене. - Седмоликият бог ме изигра. Създаде негово благородие баща ми от злато, от злато са и брат ми и сестра ми. Но аз съм направен от по-тъмни неща, кръв, кости и глина, усукани в уродливата фигура, която виждате пред вас.

Каза това и я сграбчи за гърдите, опипвайки зърната й.

       -  Нямаш цици. - оплака се. - Как да изнасиля момиче, което няма цици?

Тя го хвана за носа с два пръста и изви силно.

          -  Махни си ръцете от мен или повече няма да имаш нос.

           -  Оуу! - изписка джуджето и я пусна.

         -      Циците ще ми пораснат след година или две. - Мърси се изправи и се извиси над него. - Но на теб никога няма да ти порасне нов нос. Следващия път се сети за това, преди да ме хванеш.

         -      Няма нужда да си толкова свенлива. - джуджето потърка носа си. - Съвсем скоро ще те изнасиля.

          -     Не и преди второ действие.

           -  Винаги стискам циците на Уендейни, докато я изнасилвам в „Мъката на Архонта“. - оплака се джуджето. - На нея й харесва, както и на публиката в партера. Трябва да зарадваш публиката.

Това беше една от „мъдростите“ на Изембаро, както ги наричаше. „Трябва да зарадваш онези от партера“.

          -     Обзалагам се, че на тях ще им хареса, ако откъсна хуя на джуджето и го пребия с него. - отвърна Мърси. - Едва ли са виждали нещо подобно.

„Винаги им давай нещо, което не са виждали преди“. Още една от „мъдростите“ на Изембаро, и то такава, на която джуджето не можа да измисли отговор.

    -        Ето, готов си. - обяви Мърси. - Сега гледай да си го държиш във бричовете, докато не стане време да се вади.

Изембаро отново я викаше. Този път не можеше да намери копието си за лов на глигани. Мърси го откри, помогна на Големия Бруско да облече глиганския костюм, провери ножовете просто за да се увери, че никой от тях не е сменен с истински такъв (някой го беше направил при едно представление в Купола и това струва живота на един глумец), наля на лейди Щъркел малко вино от онова, което тя винаги обичаше да пие преди  представление. Когато виковете „Мърси, Мърси, Мърси“ най-накрая утихнаха, успя да отдели момент да надзърне в залата.


Партерът беше препълнен както винаги и забавлението отдавна беше почнало с цялото му присъщо блъскане, шеги, ядене и пиене. Видя един търговец да продава сирене, откъсваше парчета от питата направо с пръстите си. Някаква жена носеше торба със сбръчкани ябълки. Мехове с вино се предаваха от ръка на ръка, момичета продаваха целувки, а един моряк надуваше морска свирка. Дребният мъж с тъжни очи, когото наричаха Перото, стоеше отзад, явно дошъл с надеждата да открадне нещо за собствените си пиеси. Косомо Факира също беше дошъл, а на ръката му се облягаше Юна, еднооката курва от Щастливия пристан, но Мърси нямаше как да ги познава, нито те нея. Даена разпозна някои редовни посетители на Портата сред тълпата и й ги посочи: бояджията Делоно с изпитото му бледо лице и боядисаните в лилаво ръце; майстора на наденици Галео, който носеше мазна кожена престилка; високия Томаро с любимия му плъх на рамо.

       -   Томаро по-добре да внимава Галео да не види тоя плъх. - предупреди Даена. - Чувам, че в надениците си слагал само такова месо.


Мърси закри уста и се засмя. Балконите също се пълнеха. Първото и третото ниво бяха запазени за търговци, капитани и други уважавани хора. Браавосците предпочитаха четвъртото, най-високото, където местата бяха най-евтини. Горе се виждаше същинска експлозия от цветове, докато надолу властваха по-скромните оттенъци. Вторият балкон беше разделен на частни сепарета, където властимащите можеха да се наслаждават на удобство и уединение, на безопасно разстояние от обкръжаващия ги отгоре и отдолу вулгарен хаос. Там разполагаха и с най-добрия изглед към сцената, както и със слуги, които да им носят храна, вино, възглавници и всичко, което поискат. В Портата беше рядкост да видиш втория балкон пълен повече от половината; онези от властимащите, които посещаваха глумски представления, предпочитаха да ходят в Купола или Синия фенер, където се предлагаха по-фини и поетични неща.

Но тази нощ беше различно, без съмнение заради вестероския пратеник. В едно от сепаретата седяха трима потомци на Отарис, всеки придружаван от известна куртизанка; Престейн беше сам, мъж толкова древен, че да се чудиш как изобщо е стигнал до мястото си; Торон и Пранелис споделяха друго сепаре така, както споделяха и неудобен съюз; в Третия меч пък се бяха настанили половин дузина приятели.

              -  Преброих петима тъмничари. - каза Даена.

            -     Бесаро е толкова дебел, че може да мине за двама. - ухили се Мърси. Изембаро също имаше корем, но в сравнение с шкембето на Бесаро беше тънък като клонка. Тъмничарят беше толкова едър, че се нуждаеше от специално място с размера на три обикновени стола.

              -    Всички Реяни са дебели. - отвърна Даена. - С шкембета огромни колкото корабите им. Трябваше да видиш бащата. Пред него и този тук щеше да ти се види малък. Веднъж го призоваха в Дома на Истината да гласува, но когато стъпи на баржата си, взе, че я потопи.“ - стисна Мърси за лакътя. - Виж сепарето на Морския господар!“

Морския господар никога не беше посещавал Портата, но въпреки това Изембаро бе кръстил едно от сепаретата на него, най-голямото и пищно в цялата зала.

         -   Това трябва да е пратеникът от Вестерос. - продължи Даена. - Виждала ли си някога старец, облечен с такива дрехи? Ох, довел е Черната перла!

Пратеникът беше слаб и оплешивяващ човек със смешно сиво подобие на брада, което стърчеше от брадичката му. Носеше наметало и бричове от жълто кадифе. Както и жакет с толкова ярък син цвят, че очите на Мърси едва не се просълзиха. На гърдите му имаше избродиран с жълта нишка щит, а на щита се перчеше горд петел, извезан с лазурен конец. Един от стражите му му помогна да се настани на мястото си, докато двама други стояха отзад в сепарето.

Жената с него нямаше и третина от годините му. Беше толкова красива, че сякаш затъмняваше лампите наоколо. Носеше рокля от светложълта коприна с дълбоко деколте, която изпъкваше на фона на светлата й кафява кожа. Черната й коса бе прибрана в мрежичка от предено злато, а близо до пълните й гърди се виждаше огърлица, изработена от тъмен кехлибар и злато. Докато  гледаха, жената се наведе към пратеника и прошепна в ухото му нещо, което го разсмя.

        -     Трябвало е да я нарекат Кафявата перла. - каза Мърси на Даена. - Повече е кафява, отколкото черна.

         -      Първата Черна перла е била тъмна като мастилница. - отвърна приятелката й. - Пиратска кралица, зачената от син на Морския господар и принцеса от Летните острови. Един от драконовите крале на Вестерос я е взел за любовница.
           - Как ми се иска да видя дракон. - каза Мърси замечтано. - Какво е това пиле на гърдите му?

Даена избухна в смях.

        -         Ох, Мърси, нима нищичко не знаеш? Това е знакът му. В Кралствата на залеза всички лордове имат такива. Някои носят цветя, други риби, трети пък мечки, елени и други подобни. Виж, пазачите му например имат лъвове.

Наистина. Имаше четири пазача, едри и сурови на вид мъже с плетени ризници и големи вестероски мечове. Червените им плащове бяха обрамчени със злато и се пристягаха към раменете им със златни лъвове с очи от червени гранати. Мърси погледна лицата под позлатените шлемове с лъвски гриви и стомахът й изведнъж се стегна.

„Боговете имат подарък за мен“.

         -       Онзи пазач. - тя стисна здраво ръката на Даена. - Ето този там, в края, зад Черната перла.

         -       Какво за него? Познаваш ли го?

          -      Не. - Мърси беше родена и израсла в Браавос, как можеше да познава някой от Вестерос? Замисли се за миг. - Просто... ами, толкова е красив, не мислиш ли? - наистина беше, по собствен грубоват начин, въпреки че очите му бяха студени.

         -  Много е стар. - сви рамене Даена. - Прекалено стар. Не чак толкова, колкото другите, но сигурно е на към тридесет. А и е от Вестерос. Те са ужасни диваци, Мърси. По-добре стой настрани.

      -  Да стоя настрани? - изкикоти се Мърси. Такава беше - кикотещо се момиче. - Не, искам да го видя по-отблизо. - прегърна Даена и й каза - Ако Костенурката ме търси, предай й, че съм отишла да си преговоря репликите.

Имаше само няколко реплики, а и без това повечето бяха просто „ох, не, не, не“, „не, ох, не, не ме докосвайте“ или „моля ви, милорд, все още съм девица“, но бяха първите реплики, които Изембаро изобщо й поверяваше, и можеше да се очаква, че горката Мърси ще иска да се представи в най-добра светлина.

Двама от пазачите на пратеника стояха зад него и Черната перла в сепарето, но другите двама бяха разположени точно до вратата, за да гарантират, че никой няма да го безпокои. Когато тя безшумно се плъзна зад тях в тъмния коридор, те си говореха тихо на общата реч на Вестерос. Мърси не знаеше този език.

          - Седем ада, що за влажно място. - чу как се оплаква единият пазач. - Изстинах до костите. Къде са шибаните портокалови дръвчета? Все ми разправяха, че в Свободните градове има портокали. Че и лимони, и липи. Нарове, люти чушлета, топли нощи, момичета с голи коремчета. Къде ги тези момичета, питам те?

       -    Долу в Лис, Мир и Стар Волантис. - отвърна му другият, който беше по-възрастен, с голям корем и прошарена коса. - Веднъж придружих лорд Тивин до Лис, когато още беше Ръка на Ерис. Браавос се пада на север от Кралски чертог, глупако. Какво, една карта ли не можеш да разчетеш?

        -  Колко дълго мислиш, че ще стоим тук?

        -   Повече, отколкото би ти харесало. - отвърна по-старият. - Ако нашият човек се върне без златото, кралицата ще му вземе главата. А  съм виждал  и жена му. Има някои стълбища в Скалата на Кастърли, където ще заседне, толкова е дебела. Кой би се върнал при такова женище, когато има подръка тая черна кралица?

       -  Дали ще ни я пусне, след като приключи с нея? - ухили се красивият.

      -   Ти какво, побърка ли се? Мислиш ли, че изобщо ни забелязва? Шибанякът през половината време дори ни бърка имената. Що, при Клегейн различно ли беше?

      -  Сир не си падаше особено по глумски представления и изискани курви. Пожелаеше ли Сир някоя жена, вземаше си я, а понякога след това я пускаше малко и на нас. Нямам нищо против да опитам тая Черна перла. Мислиш ли, че е розова между краката?


Мърси искаше да чуе повече, ала нямаше време. „Кървавата ръка“ щеше да започне всеки миг и Костенурката сигурно я търсеше да помага с костюмите. Изембаро можеше и да е Краля на глумците, ала именно от Костенурката се бояха всички. По-късно щеше да има достатъчно време за красивия  пазач.

Началното действие на „Кървавата ръка“ се развиваше в гробище.

Когато джуджето изведнъж изникна иззад направен от дърво надгробен камък, хората сред тълпата започнаха да го освиркват и псуват. Бобоно се заклатушка към предната част на сцената и ги изгледа злобно.

         - Седмоликият бог ме изигра. - започна, съскайки думите. - Създаде негово благородие баща ми от злато, от злато са и брат ми и сестра ми. Но аз съм направен от по-тъмни неща, кръв, кости и глина...

По това време Маро се появи зад него, мрачен и ужасяващ в дългата черна роба на Странника. Лицето му също беше черно, зъбите червени и мокри от кръв, а от челото му изникваха рога от слонова кост. Бобоно не можеше да го види, ала това не се отнасяше за публиката от балконите и партера. В Портата изведнъж настана гробно мълчание. Маро тръгна тихо напред.

Мърси също. Костюмите бяха готови, Костенурката се занимаваше да облича Даена в роклята за сцената в кралския двор, така че липсата на Мърси нямаше да се усети. Тиха като сянка, тя се плъзна обратно към задната част, към мястото, където пазачите стояха извън сепарето на пратеника. Проучи го внимателно, за да е сигурна. „Дали съм твърде млада за него?“ - зачуди се. - „Прекалено невзрачна? Или кльощава?“ Надяваше се, че не е от онези мъже, които предпочитат жени с големи гърди. Бобоно беше прав, че е плоскогърда.

„Най-добре е да успея да го отведа до стаята си, да е изцяло мой. Но ще дойде ли с мен?“

       - Мислиш ли, че това може да е той? - тъкмо казваше красивият.

        - Абе да не би Другите да са ти изпили акъла? - отвърна другарят му.

        - Че защо не? Джудже е, нали?

         - Дяволчето не е единственото джудже на света.

          - Сигурно, но нали всички разправят колко умен бил? Може да си е помислил, че последното място, на което ще го търси сестра му, ще е да се прави на глупак с някакви глумци. И да изнася тоя фарс нарочно, за да й натрие носа.

         - Ти не си наред.

        -   Може пък да го последвам след края. Да разбера сам. - пазачът постави ръка върху ефеса на меча си и се изсмя. - Ако съм прав, ще стана лорд. Ако ли пък не, какво толкова, някакво си опикано джудже.

На сцената Бобоно се пазареше със зловещия Странник на Маро. Имаше силен глас за толкова дребен мъж и сега цялата зала ехтеше.

      -   Дай ми чашата - каза на Странника, - и ще пия до дъно. А ако има вкус на злато и лъвска кръв, още по-добре. Ако не мога да бъда героя, то ще съм чудовището и ще ги покоря чрез страх, а не с любов.

Мърси тихо каза последните реплики с него. Бяха по-добри от нейните, а и подходящи за случая. „Или ще ме иска, или няма“ - помисли си, - така че да започвам“. Отправи тиха молитва към Многоликия бог, плъзна се напред и се спря пред пазачите.

„Мърси, Мърси, Мърси“.

       -  Милорди, - каза, - говорите ли браавоски? Моля ви, кажете ми, че говорите.

Двамата мъже се спогледаха.

       - Коя е пък тая? - попита по-възрастният. - И какво ли иска?

       - Една от глумците. - каза красивият. Отметна светлата си коса назад и й се усмихна. - Съжалявам, сладурче, не говорим на малоумния ти език.

„Проклятие.“ - помисли си Мърси. - „Знаят само общата реч.“ Това не беше добре. „Откажи се или продължавай“. Не можеше да се откаже. Искаше мъжа прекалено много.

        - Знам вашия език, малко. - излъга с най-милата усмивка на Мърси. - Вие сте лордове от Вестерос, каза моята приятелка.

      -  Лордове? - изсмя се старият. - Ами да, що пък не.

      -  Изембаро каза да задоволим лордовете. - тихо прошепна Мърси и свенливо сведе поглед надолу към краката си. - Ако има нещо, което лордовете искат, каквото и да е...

Двамата отново се спогледаха. След това красивият се пресегна и я докосна по гърдите.

     - Всичко?

      - Гади ми се от теб. - каза другият.

         -  Защо? Щом тоя Изембаро е толкова добър домакин, ще бъде грубо да му откажем. - ощипа зърното й през роклята, също като джуджето, докато му оправяше кура. - Глумките са почти толкова добри, колкото курвите.

        - И така да е, това момиче е още дете.

       -  Не съм. - излъга Мърси. - Вече съм девица.

        -   Но не за дълго. - отвърна й хубавецът. - Аз съм лорд Рафорд, сладурче, и знам точно какво искам. Сега вдигай тия поли и се облегни назад към стената.

         -  Не тук! - каза рязко Мърси и отблъсна ръцете му. - Не при представлението. Може да започна да викам и Изембаро ще се ядоса, ако чуе.

         - Къде тогава?

          - Знам едно място.

          - Чакай малко, да не мислиш просто да духнеш. - намръщи се другият. - Ами ако негово рицарско благородие те потърси?

          -  Че защо ще го прави? Той си гледа пиесата. Пък и нали има курва, защо аз да си нямам своя? Няма да отнеме много време.

„Не“, помисли си тя. „Няма“. Хвана го за ръката и го поведе назад и надолу по стълбите, навън в мъгливата нощ.

     - Можеш да станеш глумец, ако искаш. - каза му, когато я притисна срещу стената на къщата за представления.

     -  А? - изсумтя пазачът. - Не и аз, момиче. Цялото това тъпо дрънкане. Няма да запомня и половината от него.

       -  Може да е трудно в началото. - призна му. - Но с времето става по-лесно. Мога да те науча как да кажеш реплика. Наистина мога.

      -  Сега аз съм учителят тук. - каза и я сграбчи за китката. - И е време за първия ти урок.

Притисна я силно към себе си и я целуна. Мърси усещаше как езикът му напира и си пробива път в устата й, влажен и лигав като змиорка. Облиза го със своя, след което се отдръпна, останала без дъх.

      - Не тук. Някой може да види. Стаята ми не е далеч, но трябва да побързаме. Трябва да съм се върнала преди второто действие или ще изпусна изнасилването си.

Той се ухили.

         - Няма нужда да се притесняваш за това, момиче.

Остави се да го поведе след себе си. Тичаха  през мъглата, хванати ръка за ръка, през мостове и алеи и по пететажни дървени стълбища. Когато блъснаха вратата на малката й стаичка, пазачът не можеше да си поеме дъх. Мърси запали една лоена свещ и почна да се върти около него, кикотейки се.

     - Ох, как се изморихте. Забравих колко стар сте, милорд. Искате ли да подремнете малко? Просто полегнете и затворете очи, а аз ще се върна, след като Дяволчето свърши с изнасилването ми.

      - Хич няма да ходиш никъде. - дръпна я грубо към себе си. - Сваляй тия дрипи и ще ти покажа точно колко съм стар, момиче.

      -   Мърси. - каза тя. - Името ми е Мърси. Можеш ли да го кажеш?

       -    Мърси. - каза той. - Аз съм Раф.

      -    Знам. - плъзна ръка между краката му и усети през вълната на бричовете колко твърд е станал.

       -   Връзките. - подкани я той. - Бъди добро момиче и ги развържи.

Вместо това тя прокара пръст надолу по вътрешната страна на бедрото му. Той изръмжа.

     - По дяволите, внимавай там...

Мърси ахна и се дръпна назад с объркано и уплашено лице.

     - Кървиш.

     -  Какво? - той погледна надолу. - Милостиви богове, какво ми направи, малка путко? - кървавото петно се разпростираше по бедрото му и напояваше тежкия плат.

      -  Нищо. - изписка Мърси. - Никога... ох... ох, толкова много кръв. Спри, спри веднага, плашиш ме.

Той поклати глава с объркано изражение. Когато натисна с ръка бедрото си, кръвта швирна между пръстите му. Стичаше се надолу по крака и в ботуша му. „Сега не изглежда толкова красив“, помисли си тя. „Изглежда пребледнял и уплашен.“

     -  Кърпа. - изстена пазачът. - Донеси ми кърпа, парцал, и натисни тук. Богове, вие ми се свят.

Кракът му беше напоен с кръв. Когато се опита да стъпи върху него, коляното му поддаде и той падна.

      -   Помощ. - замоли се, докато чаталът на бричовете му почервеняваше. - В името на Майката, имай милост, момиче. Лечител... бягай и доведи лечител, побързай!

     -   Има един до съседния канал, но няма да дойде. Трябва ти да отидеш до него. Можеш ли да вървиш?

        -  Да вървя? - пръстите му бяха хлъзгави от кръвта. - Сляпо ли си, момиче. Кървя като заклано прасе. Не мога да ходя.

      -   Ами тогава - отвърна му тя - не знам как би могъл да стигнеш.

       -  Трябва да ме носиш.

„Ето, видя ли?“, помисли си Мърси. „Знаеш репликата си. И аз знам моята.“

     - Така ли мислиш? - със сладък глас попита Аря.

Раф Сладура рязко вдигна глава, в мига в който дългото тънко острие се плъзна от ръкава й. Прокара го през гърлото му, точно под брадичката, извъртя и го прекара настрани с едно плавно движение. И заваля фин червен дъждец, който угаси светлината в очите му.

„Валар моргулис. - прошепна Аря, но Раф беше мъртъв и вече не можеше да я чуе. Тя подсмръкна. „Трябваше да му помогна да слезе по стълбите, преди да го убия. Сега ще се наложи да го влача през целия път до канала и да го изтъркалям вътре.“ Змиорките щяха да свършат останалото.

       - Мърси, Мърси, Мърси. - запя тъжно. Беше глупаво и лекомислено момиче, но с добро сърце. Щеше да й липсва така, както щяха да й липсват и Даена, Костенурката и останалите, дори Изембаро и Бобоно. Не се съмняваше, че станалото щеше да създаде неприятности на Морския господар и на пратеника с пилето на гърдите.

Щеше да мисли за това по-късно. Точно сега нямаше време. „По-добре да бягам“. Мърси все още имаше да казва репликите си, своите първи и последни реплики, а Изембаро щеше да вземе малката й, хубава и празна глава, ако закъснееше за собственото си изнасилване.


превод: Koronis

Последна редакция: нд, 30 мар 2014, 18:03 от Хексе

# 580
  • Мнения: 35 892
Невроятна глава! Коронис, Хексе, благодаря!   bouquet

# 581
  • Варна
  • Мнения: 17 844
И аз съм много впечатлена. Аря изобщо не ми е любимка, но ме закова определено.

Щях да питам DJSimo каква теория му е рухнала с тази глава?

# 582
  • Мнения: 447
И аз съм много впечатлена. Аря изобщо не ми е любимка, но ме закова определено.

Щях да питам DJSimo каква теория му е рухнала с тази глава?

Аз я харесвам малката. Действа последователно и методично, по-голям пич е от всичките си братя. Главата е страхотна и благодаря сърдечно на Koronis и на теб за чудесния превод! Беше истинско удоволствие да чета! Heart Eyes

Към DJSimo единствената ми молба е да поработи върху правописа си, защото е истинска мъка да чета постовете му! Пише интересни неща, но при цялата липса на пунктуация и изобилието от грешки трудно се проследява мисълта му. Hug

# 583
  • Мнения: 9 144
Страхотна работа Коронис   bouquet и Хексе   bouquet

# 584
  • Варна
  • Мнения: 17 844
И аз съм много впечатлена. Аря изобщо не ми е любимка, но ме закова определено.

Щях да питам DJSimo каква теория му е рухнала с тази глава?

Аз я харесвам малката. Действа последователно и методично, по-голям пич е от всичките си братя.

Точно там ми е проблема.  Laughing Твърде перфектна ми идва.

Общи условия

Активация на акаунт