Как бързо времето отмина - петдесета ФЕВРУАРСКА тема вече е в архива! (51)

Здравей те и от мен! Да са живи и здрави всички дечица, много успехи им желая - кой в училище, кой в предучилищна. Ивайла я оставих да си кара предучилищната в градината, мисля че още не е готова за 1ви клас, а и каката е 7ми и реших, че това ми е достатъчно, че и с първи клас да се занимавам, догодина живот и здраве....макар, че Ивайла иска вече да ходи на училище, не искала в ДГ, казвали й какво да прави, какво да яде и да спи....омръзнало й било да искат да я командват 

Здравейте и от нас!
Ясленче и първолаче...луднала мама!
На Явко мн му харесва в училище за момента...да видим.
Мен ме повишиха и съм под огромно напрежение и затрупана със задачи
..едва смогвам.

Мен не са ме повишили, но задачите стават все повече и повече, особено в началото на учебната година....

Аз леко издишам с яслениче и първокласничка. Чисто физически. Нямам проблеми никакви с Диди - тя е супер самостоятелна и съвестна, но трябва да се надигна сутрин рано и да й приготвя манджата, най-малкото. А пък Бибчето се буди по 3746482 пъти на нощ от зъбоникнене (и на нея й никнат късно и трудно зъбките). Та си ходя като зомби. 

В работата не мога да се включа, че адаптацията на Бибчето е доникъде (не могат да я накарат да седне да яде даже и си я взимам на обяд). Не че бързам, хаха. Готино ми е да съм с децата по цял ден. 

Поздрави и целувки на всички! 

И аз съм толко издишала, че даже не мога и да отчета защо. Но сме добре иначе, де, не ни мислете.

От 2-3 месеца не съм си подновявала боята и приличам на бабичка (макар че откак Н. се е родил, боядисване на коса на 2-3 месеца си е постижение), та вчера дори ми сложиха вето за родителските срещи, с думите: „Не може да ходиш на родителска преди да си сложиш боя!“ (цитирам Люси, Калина е по-мила и деликатна със запусната си майкиня).

Ох, ох, ох, добре че не пуснах Люся в първи клас!! Това девойче кара някакъв „психологически пубертет“ и, колкото и да ми е ясно, че проблемът е в мен, в нас с лъв ми, не мога да спра да се питам, къде се изгуби най-доброто ми дете и кога ще се върне?

Ооо, Мяуче, радвам се да те видя!  Поздрави и целувки на цялото домочадие! 

Иха! Едно ми е носталгично в последните дни и се изненадах, че има движение тук! Прегръдки на деца и майки!

Да подбутна малко аз.
Успех на всички с всичките им дейности, задачки, трепети.

Калина стартира 1 клас добре, ходи даже на олимпиада по математика. Напредва и със свиренето, мале, толков ахубаво свири това дете. Също така хубаво и пее, но не ѝ се занимава, играе й се.
Пише много красиво, ама обожава да си драска и да си рисува сини мастилени петна. Ония ден я навиквах.

Пишете за ясленче и първокласничка. Аз този филм го изгледах 2011 г. И си мисля, че е по-малкоот зло от първокласничка и пуберка.  Пуберката ми къса яко нервичките, ама ... това е положението. Ще говоря, па белким нещо и уври у тиквата.  А лошото е, че догодина е 7 клас и хич, ама хич не я виждам за външното оценяване... притеснена съм, но се надявам, че ще успеем да устискаме някак си.

Иначе какво да кажа - направих вече 1 година на новото място и се убеждавам, че взех правилното решение за тази промяна. Не е като да нямам и тука финален зор, ама ей на - жива съм и мърдам. Дебела съм като за трима, ама някак си по-лесно живея с мисълта, че ще си умра гладна и дебела с огромен СССР.
Хванали сме отново да преподреждаме мебели, за да се оформи хубав кът за Калина. Тия двете са като куче и котка и като чуя "Мамо, тя ме дразни" и ми избиват бесовете Да не си мислите, че е кой знае какво - не, ама - тя не ми дава линията, ножицата, тоя парцал, хартийка, тя ми скъса, тя ми скри, тя не иска да ме слуша, тя ми пипа нешата ааааааааа
Липсвате ми, дано сколасам скоро пак да вЕ нагледам. Хубав ден

Слънчи много мъ разсмя.

У нас само първокласничка си нямаме. Но скоро и такъв дзвер ще се заформи.

Дразнят се девойките като за конкурс, а отскоро и Нико се включва в битките. Аз ли съм забравила как е било или той, като мъж, е по-агресивен и боен, ама е почнал яко да млати, па и му иде отръки. Плюс това никога не действа с голи ръце, все някакво оръжие прибарва, я някоя кола, я някоя тежка дъска, а най-много обича „пучици“.

От известно време съм помъдряла (не достатъчно, но отбелязвам прогрес, тук, пред вас, пред нямата публика). Не си давам чак толкоз зор, колкото преди, и повечето проблеми отминавам по карлсоновски като „дреболия, обикновено нещо“. Доста успокояващо ми действа мантрата „И това ще мине.“

Само и единствено с нашия предпубер не мога да се справя. Просто клаш на характери. Даже ЛюМила с нейната хистеричност ми е по-подвластна.

Е, и с лъв ми не съ справям, но това е друга тема.

А, забравих, днес като заведох Никчо на ясла за първи ден след десетдневна пауза, мъ сюрпризираха, че имали варицела. Ми, оставих го, пък каквото сабя покаже. Няма цял живот да го вардя, я! И ся се стягам психически за трети варицелен тур. То като дойде, ще се справим, ама ето, смятах се за много хитра, че Люся и Калина ги избутах на раз, пък то... имало дупе още зор да вижда.

Здравей те момичета!
Уж декември, а нещо хич не ми е коледно..... последно време все ми едно изморено.... а и седмокласничката много ме ядосва... голям мързел я хвана и най-неподходящото време.
Ивайла като, че ли вече по малко реве, малко повече взе да слуша, да не зема сега да я урочасам 

Да взема да сЪ разпиша пак.
Днеска ме мързи като за трима, ама това е положението. Последен работен ден за календарната 2016, та ми е простено някак си.

Аник и на мен не ми е коледно, хем работя в мол и всичкото лампичка, лъскавиня и прочее коледни украси имам усещането, че са изсипани тук.
Подаръци купих. Сутринта миОто ми каза да си избера и закупя каквото искам за Коледа. Ми ще пообилоля обедната, от мен да мине  А като добавим, че нямам и бюджет ... 
Мяуска, представих си го у вас нагледно и цветно. Ама признавам, по-зле си от мен, щот и Нико вкаран в играта, съм сигурна, че я поусложнява. Да са ни живи и здрави дечицата, за другото - як ни СССР!

Аник, започнах да изпитвам каката по всеки предмет и да я връщам. Сложила съм пароли на биосите на PC-тата. Пин на таблета. И ако няма какво да прави - може свободно да чете колкото иска книжка. Купих ѝ и книжка, която я впечатли - Михаел Енде - "Приказка безкрай". Гледам, 1/3 заминала. И се ядосах, как не съм се сетила по-рано да отнема права и свободи. Оценките се подобриха леко, знанията тоже. Работим върху изказа, намаляването на тръшанията и репченето, но вярвам, че и там може да има макар и минимален прогрес. А пословичният ѝ мързел на пуберката ме изкарва извън равновесие и само си викам "Ууу-сааа", хванала се за ушите като в едния от полицаите в Лоши момчета -2...

Използвам да ви пожелая весели празници, много успешна и хубава 2017 година и да сте здрави, щастливи, успешни и благослсовени!

Купих подаръците най-накрая  голям студ тука, на всичкото отгоре вече 3 месец сме без климатик (санират ни) надявам се единия поне да го сложат преди празниците, че сме с едни духалки 

 slanchezara преди седмица за малко да й взема телефона, голям скандал стана ама то не му млъква устата, направо си го търси и от тогава малко по-добре се държи и се постегна сега за класните, ще видим оценките.
С тези матури ще ги побъркат тези деца.

Весели празници на всички!

Един мъничък оф топик.

Слънч, както те чета, а и наблюдавам персонажите наоколо, работливите пчелички май са изключение сред учениците. Аз отдавна забранявам всичко освен книгите (но не съм паролирала и непрекъснато ме дебнат, за да ги докопат), ообаче понякога и книгите имат негативен ефект, т.к. увличат и задълженията пак остават на заден план, но си викам, е, поне са книги, нали? Плюс това Калина е книгоман, тоест тя чете по-бързо и от мен и е способна да отметне по 2 дебели книги на ден.

Нооо уроците са друга работа. Там просто няма оправия. Единственото е да ѝ се диша във врата, а няма други желаещи освен моя милост. Аз обаче не съм подходяща, защото се взривявам от най-малкото, а не като да няма за какво. Давам задачките конкретно (нали така пише по книгите) и очаквам коректно изпълнение, обаче щом се обърна на другата страна, познайте. Авторитетът ми е под нулата. Така че ми остава само да седна до Калина и да правим всичко заедно. А тя пък ме гони. И се почва една мътна и кървава.

А какъв жесток времеядец е, в това е просто ненадмината. Способна е да затрие часове, без дори да помни какво е правила. При внезапна проверка и въпрос „Какво правиш?“, отговорът винаги е „Нищо.“ 

Вече се отказах и да разчитам на баща ми, защото той стои при нея, забил нос във вестника и кръстословичката, което значи, че телом е в стаята, но духом не. Решава си човекът и не го е*е кво прави внучка му, въпреки че изрично му давам и на него задачата да контролира. Ако случайно реша да свърша нещо и се забавя половин-един час, този половин един час го бройте загубен.

За капак няма кой да взима малките и трябва да прекъсна заниманията с Калина, за да ги събера от ДГ и по някое време, докато сме на път за вкъщи, се почва един телефонен тероризъм от страна на буква К., че трябвало да закусва, пък трябвало да излиза. Лъже ме, че всичко си е направила.

Лошото е, че, както се досещате, а може би не се досещате, знам ли, но върнат ли се Л. и Н. вкъщи, няма никъв шанс за учене и писане на домашните, затова истерясвам всичко да се пише до 5-6 часа. После да прави каквото ще (без компютри, таблети или телефони, ъф корц).

Ааабе, не ми се мисли как ще е през пуберИтета. Дали ще оцелеем, не съм въобще сигурна. 

Абе ще оцелеем, няма как, само не знам дали няма да съм на хапчета  от тея розовките 

Тъкмо се оплаках, че сме без климатик и то взеха, че днес го монтират 

Да земем до края на годината да я изпишем вече тази тема 

ДВ 

Аз пък да си призная, че за 4 години ученик вкъщи, съм му показвала нещо броени пъти, и то е свързано основно с това, че двамата с него сме левичари и мога да му покажа как по-лесно да се справя /примерно с транспортир, ножица и т.н./. За всичко има грижата частната занималня. Никога не съм се интересувала какво трябва да учи, домашни и т.н. Той свикна да носи отговорност за себе си, така че го виждам понякога в неделя да заляга доброволно върху някакви допълнителни тестове, които са му дали от занималнята, но пак не ни занимава. Макси ще върви по утъпканата пътека, вече му запазих място за догодина в същата занималня, ся остана да му изберем и читава класна и да плеснем щастливо с ръце. 

Инак сме добре. Желаните подаръци са набавени, нямат търпение да идва Коледата, за да ги получат. 
Аз, естествено, съм на работа всички официални работни дни, щото от колеги, дето всяка година си сливат празниците, не мога да се доредя до коледно сливане и аз. Всяка година едни и същи сме си дежурни.  Свекървата ще акостира да ги погледа за седмица.