Математика (състезателна) - мнения и подготовка

  • 48 953
  • 468
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 4 949
В темата за математическите турнири започна интересна дискусия относно необходимостта от курсове по математика в началните класове, разпознаване на математическия талант, подготовка за състезания.

Предлагам да се прехвърлим тук.

Последна редакция: ср, 18 дек 2013, 12:24 от Фран Джонсън

# 1
  • Мнения: 3 379
Ох, тази тема с малките таланти... Аз пък смятам, че повечето интелигентни деца се справят добре с математиката в първите години, което е признак не на талант, а на добро логическо и аналитично мислене (или заложби за такова) и може да бъде развито и използвано в тази посока. Много деца са много добри в математиката в началното и дори в основното училище, но съвсем не стават математици или нещо, свързано с математиката.

Малко за разведряване:

Скрит текст:

# 2
  • София
  • Мнения: 4 019
Този спор между надъхани майки на умни първолаци и родители на по-големи състезатели, които знаят за какво иде реч, вече за не знам коя година все по това време се разгорещява Simple Smile

Според мен математическите способности се проявяват чак към 6-7 клас  Mr. Green

Тоест още не си убедена , че твоето дете има мат. способностти?  Wink

Извън майтапа, ще кажа защо смятам така.
До 5 клас няма никаква математика, само аритметика и логически задачки. Всяко дете с логическо мислене, което отделя малко време, но системно, би се справило със състезателни задачи. След 5 клас освен че започват задачите, се появяват и другите предмети като физика и химия, където също има задачи и трябва логика. Често децата се увличат по тях, пример затова е моят мъж - винаги е бил добре по математика на средно ниво, но неговата страст си е физиката, донякъде и заради учителят, който го е запалил. Чистата математика му е била само инструмент за задачите по физика. И вече към 6-7 клас, освен че децата са навлезли по -надълбоко в тези дисциплини, са и вече и по-големи, за да могат сами да преценят дали и какво им харесва най-много и така. Дори не мога и да си представя да кажа, че на малката ще й върви математиката, само защото може да събере 2 + 2  на 4 и половина, под формата на игра децата могат да научат всякакви неща, но това далеч не ги прави изключителни в моите очи.

# 3
  • Мнения: 913
Току що, влязох да проверя дали вече има яснота по въпроса с „двусмисления” текст на задача 20-Б от Олимпиадата за 7-ми клас в София, защото ми е интересно какво точно са имали предвид съставителите на темата. Такава няма, но пък с интерес изчетох последните няколко страници.

Според мен, в България е имало и има много талантливи деца в най-различни области, но аз лично не се сещам (може и да греша) за някой, който би могъл да бъде наречен математически гений в енциклопедичния смисъл на думата. Под математически гений разбирам дете, което:
•   на 18-20 години вече има докторска степен по математика, или;
•   е написало труд, който може да се приеме за значителен принос/пробив в теорията на математиката, или ако се върнем на темата за състезанията;
•   10-12 годишно дете, което успешно се състезава със и побеждава 17-18 годишни, или например;
•   дете, което 3-4 поредни години е в топ 5 на световния елит (т.е. не само златен медал от Международната ОМ, но и класиране между първите 5).

А по света е имало и в момента има такива деца.

Достатъчно е да споменем Терънс Тао (http://en.wikipedia.org/wiki/Terence_Tao) или пък например, че е по-близо, румънеца Сиприан Манолеску (http://en.wikipedia.org/wiki/Ciprian_Manolescu) – единственият състезател с 3 максимални резултата (42 т.) и при трите си явявания на МОМ, сега професор по математика в UCLA и т.н.

# 4
  • София
  • Мнения: 4 019
Ant12, много верни неща, в духа на дискусията. Понеже прочетох, че и ти си бил успешен състезател, както и сина ти сега ( в Данибон, разбира се ) според теб има ли прилики и разлики в подготовката на състезателите преди и сега. Имали ли сме някакви традиции, сега има ли ги, или децата се готвят на парче, от тук оттам и се разчита каквото стане. Въобще би ми било интересно да прочета, и мисля не само на мен, да споделиш по темата за подготовката.
Колкото до таланта и гения - то или го има, или го няма, там вече малката големина на нашата страна обяснява и липсата на значителни успехи.

# 5
  • Мнения: 40 307
Ant12, много верни неща, в духа на дискусията. Понеже прочетох, че и ти си бил успешен състезател, както и сина ти сега ( в Данибон, разбира се ) според теб има ли прилики и разлики в подготовката на състезателите преди и сега. Имали ли сме някакви традиции, сега има ли ги, или децата се готвят на парче, от тук оттам и се разчита каквото стане. Въобще би ми било интересно да прочета, и мисля не само на мен, да споделиш по темата за подготовката.
Колкото до таланта и гения - то или го има, или го няма, там вече малката големина на нашата страна обяснява и липсата на значителни успехи.

1. Подготовката на малките ученици (до към 8 клас) е много по-различна като отговорност и концепция от подготовката на големите. Малките се готвят от училищата и имат успехи. Големите се готвят централизирано и успехите намаляват непрекъснато. У нас за малките има МГ и нивото е високо, докато в Западните държави го карат по-лежерно. После обаче дават газ, а ние отпускаме педала.
2. Спадането се дължи на факта, че ние имаме традиции и си стоим здраво на тях. Но съм чувала, че задачите от първите IMO, когато сме имали успехи, са на ниво средна трудност от днешна гледна точка. С други думи светът се развива, а ние си стоим на старите позиции.
3. В другите държави националните отбори се знаят една или поне половин година по-рано и с тях работи екип от специалисти. И то не стари професори от БАН, а млади ентусиасти, които непрекъснато търсят новата мода в математиката, обменят опит в специализирани форуми и прочее. Подготовката включва главно тактически прийоми и решаване на интересни задачи, а нашият национален отбор се определя месец преди олимпиадата и подготовката са разни лекции и стари задачи от миналото. Според мен върхът на сладоледа беше, че Българската задача на последната IMO се оказа нерешима за повечето българчета. Ми то вярно, че не бива да знаят задачите, ама да подготвиш задача, а твоите деца да не знаят принципите за решаване на такъв тип задачи, е смешно.
4. Поради горното съм чувала, че големите състезатели на практика си се готвят сами и кой колкото успее.

Но ти, предполагам, питаш за малките ученици. Там МГ-тата си имат традиции и знаят как се прави. Много е важно обаче да извадиш късмет с випуска и да те готвят Симеонов, Шаркова, Минчева...

# 6
  • София
  • Мнения: 4 019
Черна станция, благодаря за споделеното!   bouquet Интересно ми е както за малките, така и за по-големите. И други неща са ми интересни, като например доколко самите родители се включват в подготовката ( това за по-големите ), доколко  преподавателите имат международен обмен с колеги и т.н. Хубаво е и че след трите познати имена има многоточие.
Ще очаквам и Ант12 да пише своите наблюдения.

# 7
  • София
  • Мнения: 2 300
Във връзка с написаното от ант12 и децата-гении, било то в областта на математиката, музиката, изкуството и т.н. - България има съществен проблем, свързан с ранното откриване и развитие на деца със заложби. Нито съм чула, нито съм видяла да се прави нещо в тази насока. Децата биват засмукани от една голяма система за осредняване, каквото е нашето образование, и което се старае да ангажира и запълни времето и съзнанието им с много, често ненужна информация. Трудно се става гениален виртуоз, ако трябва да изучаваш 10-на различни предмета и имаш време за свирене около 1 час на ден примерно.
Да видим и какво става при подготвителните курсове за МГ. За по-голямат част от децата те представляват подготовка за влизане в МГ. Със сигурност обаче има деца, за които тези часове не носят нещо кой знае какво ново. Уверена съм и че преподавателите имат ясна представа за децата.Какво се прави за тях в малките класове? Нищо. Изчаква се да станат пети клас, с аргумента - около 10-тата година вече се проявяват заложбите на децата, след което се набляга на тяхната подготовка. Като отново тя е съпроводена с изучаване на хиляди други ненужни неща.
Дарбите на истински талантливите деца се проявяват много преди 10-тата година. Ние обаче нямаме система за тяхното развитие.

Да погледнем шахмата - изследванията сочат, че най-добрите шахматисти са тези, които са започнали да се занимават с шах много рано. Не мога сега точно да се сетя за възрастта, но със сигурност за децата, започващи на 10 е невъзможно да догонят тези, започнали на шест /разбира се говоря за деца със сравним потенциал и възможности/

Така че -не е невъможно в България да се роди, но е  невъзможно да се отгледа гений. И при добро стечение на обстоятелствата и добър късмет за децата, но лош такъв за страната ни, интелектуалния потенциал успява да се реализира добре на други места по света.


Последна редакция: вт, 17 дек 2013, 16:05 от Elfi

# 8
  • Мнения: 5 178
Здравейте!
Имам въпрос относно 5 и 6 задача за първи клас:
1. 5задача - защо на най долния ред е 10, а не 5? Нали 4+5=9, а не 4+10=9

2.6задача -2ра пирамидка - защо най долния ред числата са 5;2;1? Нали сбора трябва да е равен на 10?

Логиката на пиамидите е , че 5+2 =7 , 2+1=3, а на върха резултата е 10, защото 7+3=10

За 5-та задача гледаш "грешните верни" отговори, ето виж тук
http://danybon.com/index.php/education/sustezania/1354-kms-2013

# 9
  • Мнения: X

Според мен, в България е имало и има много талантливи деца в най-различни области, но аз лично не се сещам (може и да греша) за някой, който би могъл да бъде наречен математически гений в енциклопедичния смисъл на думата.

Дико Михов  Peace
" Diko Mihov grew up in Bulgaria, a math whiz.

He zoomed through more than 50 math competitions, most of them national, and at 18, he won the International Math Olympiad, making him one of the top math students in the world."
http://spectrum.mit.edu/articles/the-skys-the-limit/

# 10
  • Мнения: 913
Ant12, много верни неща, в духа на дискусията. Понеже прочетох, че и ти си бил успешен състезател, както и сина ти сега ( в Данибон, разбира се ) според теб има ли прилики и разлики в подготовката на състезателите преди и сега. Имали ли сме някакви традиции, сега има ли ги, или децата се готвят на парче, от тук оттам и се разчита каквото стане. Въобще би ми било интересно да прочета, и мисля не само на мен, да споделиш по темата за подготовката.
Колкото до таланта и гения - то или го има, или го няма, там вече малката големина на нашата страна обяснява и липсата на значителни успехи.

Моето мнение в голяма степен се припокрива с това на Черна Станция.

А относно участието ми като родител в подготовката, мога да кажа следното:

Синът ми започна сравнително късно да се занимава с математика (от гледна точка на стандартите в темата), като беше малък търсеше изява предимно в плувните спортове. Първи клас – нищо; втори – само Кенгуру, записа го класната/госпожата му, подготовката беше теми от предишни години, каквото не можеше да реши, аз обяснявах; трети клас – Коледно, Кенгуру, Великденско, Кенгуру – национален, подготовка – теми от предишни години, с мои обяснения. Лятото 3 за 4 клас решихме да кандидатства в СМГ. Не сме го записвали на курсовете, но му купихме Математическата читанка и той се готвеше по нея + теми от предишни години + моя помощ. От Националния кръг на Кенгуруто влезе в СМГ и след това вече го пое г-жа Петя Тодорова.

Сега участието ми се състои в търсенето на подходящи задачи в Интернет (една скоростна + една дълбокомислена тема на седмица) и обяснение на тези, които не са решени, както и помощ при някоя задача от домашното в школата.

Дъщеря ми също аз я готвих за изпита в СМГ и сега и помагам за задачите в училище.

# 11
  • Мнения: 1 776
една скоростна + една дълбокомислена тема на седмица

Хм, при нас досега е било 90% скоростни до НГ, 70-80% дълбокомислени след НГ.
С уговорката, че от началото на декември е... в задачова ваканция Simple Smile
Но за съжаление, все още си набляга на БГ задачи, няма нерви за международни без да вижда някакъв смисъл от подготовка с тях, а засега такъв няма. След НГ... ако остане време и има поне мъничко желание ще се опитам да наблегне на вносни и да зареже нашите почти изцяло.

Последна редакция: вт, 17 дек 2013, 18:00 от kodbg

# 12
  • Мнения: 40 307
Черна станция, благодаря за споделеното!   bouquet Интересно ми е както за малките, така и за по-големите. И други неща са ми интересни, като например доколко самите родители се включват в подготовката ( това за по-големите ), доколко  преподавателите имат международен обмен с колеги и т.н. Хубаво е и че след трите познати имена има многоточие.
Ще очаквам и Ант12 да пише своите наблюдения.

Аз съм външен наблюдател и анализатор, гледам и следя нещата отстрани и нямам преки впечатления и затова Ант12 сигурно ще даде по-ценна информация "от извора". Но мога смело да кажа, че ако родителите не са математици не могат да помагат на децата си.  По-скоро за родителите на един състезател в 8 клас и нагоре е успех ако успеят да схваната какво се иска в задачата и да схванат решението, ако им се предостави такова. Освен това големите не можеш да ги накараш да решават, както става с малките. Големите или искат, или не.
Кой какъв международен обмен има не мога да кажа, но все пак за да има участие в международни състезания, че и организиране на такива у нас, няма начин да не се води активна кореспонденция.

# 13
  • Мнения: 40 307
Да видим и какво става при подготвителните курсове за МГ. За по-голямат част от децата те представляват подготовка за влизане в МГ. Със сигурност обаче има деца, за които тези часове не носят нещо кой знае какво ново. Уверена съм и че преподавателите имат ясна представа за децата.Какво се прави за тях в малките класове? Нищо. Изчаква се да станат пети клас, с аргумента - около 10-тата година вече се проявяват заложбите на децата, след което се набляга на тяхната подготовка.

- курсовете са били създадени преди истерията по влизане в МГ. Това, че помагат за влизане в МГ доведе до наплив, но той не е първопричина да ги има.
- едва ли децата, за които курсовете в 3 и 4 клас на СМГ не носят нищо ново, се броят и на пръстите на едната ръка. Освен ако не са деца на математици обучавани вкъщи.
- развитието на дарбите на децата е в ръцете на родителите. Учителите нито имат време, нито умения да го правят. Родителите трябва първо да работят с децата си и ако са убедени, че има хляб в тази работа да ги запишат на курс в 3 клас. 

# 14
  • Мнения: 1 076
 

Но мога смело да кажа, че ако родителите не са математици не могат да помагат на децата си.  По-скоро за родителите на един състезател в 8 клас и нагоре е успех ако успеят да схваната какво се иска в задачата и да схванат решението, ако им се предостави такова. Освен това големите не можеш да ги накараш да решават, както става с малките. Големите или искат, или не.
 

Все по-трудно става, наистина. Задачите изискват все повече време (с което не разполагам), а и излизат извън моя капацитет. Все още успявам да се включвам с геометрията, при което е достатъчно да подвърля идеята, за да си я развие сам.
Прекрасно си давам сметка колко по-полезна бих му била, ако аз самата се справям по-добре с математиката, затова гледам поне да компенсирам, като демонстрирам удоволствието си от преборването на някоя задача.

Общи условия

Активация на акаунт