Пари назаем, Приятелство, Поведение

  • 22 649
  • 140
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 639
Между другото - плащайки, поръчителят встъпва в правата на кредитора.
Да, скоро така едни мои роднини останаха буквално на улицата. Поръчителят им придоби жилището.
Сигурно, защото преди това им е платил кредита?

# 136
  • Мнения: 6 214
Между другото - плащайки, поръчителят встъпва в правата на кредитора.
Да, скоро така едни мои роднини останаха буквално на улицата. Поръчителят им придоби жилището.
Сигурно, защото преди това им е платил кредита?
Именно. Но само част. Друга част си я бяха платили те.

# 137
  • Down south
  • Мнения: 7 667
Пари съм давала на българи -  приятели и познати, винаги всичко ми е било връщано.
Дадох пари на колежка (американка), ставаше дума за седмица, седмицата стана месец, а месеца -два Sad През това време бяха закупупени пс, електронен четец и др. като всичко беше споделяно детайлно с мен. Да си призная беше ми много неприятно и се чудех как да си поискам сумата. В крайна сметка в прав текст и казах, че парите ми трябват, като и тя, и аз знаехме, че това не е така. Отне още две седмици, но в крайна сметка си получих заетото.
Неотдавна същата колежка отново поиска пари, но този път парен, каша духа, отказах без да ми мигне окото.
За щастие цялото искане-заемане-връщене не се отрази на колегиланите ни взаимоотношения.

# 138
  • Мнения: 8 999
Три пъти съм се "парила", но и в трите случаи предварително си знаех, че няма да ми върнат парите. Близки приятели бяха, ама вече са ми абсолютно непознати. Те прекратиха контактите, не съм се дърпала аз.
Иначе давам много често заеми, но винаги си получавам заетото в срок, а и аз си връщам дълговете. Не става дума обаче за заеми към хора, които са на ръба на оцеляването. Приятелите ми са сравнително стабилни финансово и обикновено става дума за пари, които им трябват спешно в даден момент, но в близък бъдещ момент ще имат сигурен доход, който ще погаси задължението им. А аз пък никога не взимам пари назаем, ако нямам ясна представа кога и как ще ги върна. За по-големи суми ползвам банкови кредити.
Имах интересна случка преди известно време. Една леля на моя приятелка се беше научила да ми звъни и да ми се оплаква, да търси съвети и изобщо да ме притеснява с личните си драми. Тази моя приятелка преди много години забегна в странство, а лелята остана тук единствената й жива роднина. Жената е възрастна /около 70 г./ и на мен хем ми беше досадно, хем пък й съчувствах. Един ден ми разправя някаква трогателна история - спешно трябвало да си купи някакви лекарства /с хронични заболявания е/, а до пенсия имало една седмица, та ми поиска 20 лв. заем. В момента, в който й подадох банкнотата, знаех, че си купувам свободата. Повече не ми се обади тази жена. Това е първият път, в който се радвам, че не ми върнаха парите.

# 139
  • Пловдив
  • Мнения: 2 492
Като анализирам, лично аз не съм патила, защото по принцип съм недоверчива, или явно успявам да отблъсна хората със задни мисли, още преди да са помислили да ми искат пари. Обаче моят мъж много са го минавали, и то все "близки" хора.

Веднъж ми поиска пари една добра позната, жена на свещеник. Дадох й, защото не съм се съмнявала, че жена, работеща в църква и продаваща свещички, ще ме измами. И си ми ги върна жената.

Обаче като се оженихме, звъни етърва ми (знае, че човек от сватбата сигурно е натрупал парички) да иска. Това питала тя, ама не мен, а мъжа ми. Той казал, естествено, ще говорим с жената, сам не мога да кажа. Аз му казах, абе питай нейния съпруг знае ли. Оказа се, че не знае. Но ние приехме да й дадем исканите няколко хиляди лв, при условие, че до обещания от нея срок за връщане, тя ни даде да й ползваме колата (която тя не караше, защото й беше забранено поради здравословни причини, а никой друг освен нея не я ползваше). Е, тя отказа.
И добре, че така стана. тя същата набута сума ти хора с пари, скарана е с най-близките си по тази причина.

Та, пари не давам ей така. Дори да ми искат да ставам поръчител, казвам Не.  Не ми извират от джоба и не ги печатам.

# 140
  • Мнения: 16
точно
Бих си поискала парите, напомняйки за уговорката и за това, че съм си направила сметка на постъпленията. Има тип хора, които може и пред фалит да са, но това по никакъв начин не ги спира да харчат безразборно. Не виждам защо трябва да финансирам това.
А ако някой трябва да се притеснява за приятелството, това е нарушилият уговорката. Най-малкото, което дължи, е смислено обяснение на датата на падежа защо не може да върне парите навреме. Останалото е безочие.

Общи условия

Активация на акаунт