Здравейте!
Два превода на един и същи английски текст.
1 или 2 – кой ви харесва повече?
Моля, гласувайте!
1
- Да видим дали ви разбрах правилно – каза Джоди Пулански. – За рождения ден на Кал Бонър искате да му подарите жена?
Тримата странични нападатели, които прекарваха ноемврийската вечер, седнали в сепарето най-отзад на “Зебрите” – любимия на футболистите от “Чикаго Старс” спортен бар в Дюпейдж – кимнаха като един.
Джуниър Дънкан махна на сервитьорката да донесе по още едно питие за всички.
- Навършва трийсет и шест, така че искаме да направим нещо наистина специално.
- Глупости – заяви Джоди.
Всички, които разбираха поне мъничко от футбол, знаеха, че от началото на сезона Кал Бонър, брилянтният куотърбек на “Чикаго Старс” беше придирчив, избухлив и общо взето – адски труден за издържане. Бонър, на когото викаха Бомбардировача, заради склонността му да мята направо експлозивни пасове, беше най-успешният куотърбек в Американската футболна конференция и жива легенда.
Джоди скръсти ръце върху впитото си бяло потниче, част от униформата й на хостеса. Нито на нея, нито на някого от тримата мъже на масата им хрумна да се замислят над моралния аспект на това, което обсъждаха, да не говорим пък за понятия като политическа коректност.
В крайна сметка говореха за играч от Националната футболна лига.
2
- Значи – каза Джоди Пулански - искате да подарите на Кол Бонър момиче за рождения му ден.
Тримата странични нападатели кимнаха едновременно; бяха в сепарето на “Зебрите”, местния спортен бар, в който обикновено се събираха играчите от “Звездите на Чикаго”. Малкият Дънкан махна на сервитьорката да донесе по още едно.
- Става на трийсет и шест и искахме да го отбележим подобаващо.
- Глупости – каза Джоди.
Всеки, който разбираше от футбол и познаваше Кол Бонър, страхотния централен нападател на отбора, знаеше, че бе сприхав, избухлив и направо невъзможен от началото на сезона. Бонър, на когото викаха Бомбър – защото буквално бомбардираше противника, беше жива легенда – най-добрият централен нападател в тазгодишния шампионат.
Джоди скръсти ръце пред прилепналото си бяло потниче, част от униформата й. Нито тя, нито който и да било от тримата мъже на масата имаше и най-малкото намерение да си блъска главата над моралното измерение на плана, да не говорим за юридическото. Футболисти бяха, в края на краищата.
Два превода на един и същи английски текст.
1 или 2 – кой ви харесва повече?
Моля, гласувайте!
1
- Да видим дали ви разбрах правилно – каза Джоди Пулански. – За рождения ден на Кал Бонър искате да му подарите жена?
Тримата странични нападатели, които прекарваха ноемврийската вечер, седнали в сепарето най-отзад на “Зебрите” – любимия на футболистите от “Чикаго Старс” спортен бар в Дюпейдж – кимнаха като един.
Джуниър Дънкан махна на сервитьорката да донесе по още едно питие за всички.
- Навършва трийсет и шест, така че искаме да направим нещо наистина специално.
- Глупости – заяви Джоди.
Всички, които разбираха поне мъничко от футбол, знаеха, че от началото на сезона Кал Бонър, брилянтният куотърбек на “Чикаго Старс” беше придирчив, избухлив и общо взето – адски труден за издържане. Бонър, на когото викаха Бомбардировача, заради склонността му да мята направо експлозивни пасове, беше най-успешният куотърбек в Американската футболна конференция и жива легенда.
Джоди скръсти ръце върху впитото си бяло потниче, част от униформата й на хостеса. Нито на нея, нито на някого от тримата мъже на масата им хрумна да се замислят над моралния аспект на това, което обсъждаха, да не говорим пък за понятия като политическа коректност.
В крайна сметка говореха за играч от Националната футболна лига.
2
- Значи – каза Джоди Пулански - искате да подарите на Кол Бонър момиче за рождения му ден.
Тримата странични нападатели кимнаха едновременно; бяха в сепарето на “Зебрите”, местния спортен бар, в който обикновено се събираха играчите от “Звездите на Чикаго”. Малкият Дънкан махна на сервитьорката да донесе по още едно.
- Става на трийсет и шест и искахме да го отбележим подобаващо.
- Глупости – каза Джоди.
Всеки, който разбираше от футбол и познаваше Кол Бонър, страхотния централен нападател на отбора, знаеше, че бе сприхав, избухлив и направо невъзможен от началото на сезона. Бонър, на когото викаха Бомбър – защото буквално бомбардираше противника, беше жива легенда – най-добрият централен нападател в тазгодишния шампионат.
Джоди скръсти ръце пред прилепналото си бяло потниче, част от униформата й. Нито тя, нито който и да било от тримата мъже на масата имаше и най-малкото намерение да си блъска главата над моралното измерение на плана, да не говорим за юридическото. Футболисти бяха, в края на краищата.
