За спането в родителското легло????

а защо не спиш с него, но в друго легло? може би така ще му е по-лесно да свикне след като отшумят проблемите да спи самостоятелно?

Мисля, че правиш най-доброто за детето си!

О, едва ли някой ще те заклейми, особено при описаните обстоятелства!
Моето мнение е, че при всяко дете е различно, може и да има известен период на "адаптация", обаче докато е още мъничко шансовете ти са по-големи. Колкото повече расте, толкова по-трудно ще го свикнеш после да спи сам. Не говоря от личен опит, но мисля, че мамите ще го потвърдят.

ЕМИ , ти наистина правиш най-доброто за детето си , в момента ще се съобразяваш с обстоятелствата .
Няма невъзможни неща , и по-най-бързия начин , щом стомашните проблеми отзучат , ще го научиш да спи сам . Когато родителя е убеден , че времето за самостоятелно спане ( или за каквото и там друго да било ) , е дошло , детето се научава . Със сигурност ще има плач и протести , и може би доста нощи неспокоен сън , но , какво можеш да направиш ....
И аз наистина нямам личен опит , моите деца не са спали в нашето легло , но така ги чувствам нещата .
А ти после ще разкажеш как е било .....

Здравей,
И за смятам, че когато майката и бащата са на едно и също мнение децата се научават. Ако когато дойде момента, а в твоя случай и възможността да го отделиш си твърда и убедена, че това е правилното решение ще успееш да научиш детето   .
За сега имаш други неща за които да мислиш и да се притесняваш, а един ден ще се справите и с това предизвикателство   .
Дано бързо се оправи бебчо, желая ти повече и по-спокойни нощи   .

Съжалявам много за проблемите с бебчо и се надявам да не ви мъчат много дълго време.
Колкото до въпроса за спането в семейното легло - аз съм напълно съгласна с теб че във вашия случай това е най-доборото. Преди да се роди дъщеря ми бях на мнение - всеки да си спи в леглото. Нейното беше в нашта стая докато навърши 6 месеца, после я преместихме в нейната. Когато беше на около 15 месеца, боледува много за един период от време, после имахме известно време гости и преместихме кошарата й в нашта стая за да спят те в нейната, после пък ходихме в България за Коледа и тя се разболя отново - и така за около месец и полвина постепенно свикна да спи в нашто легло, защото това беше единствения начин да спим иначе плачеше по цяла нощ. После дълго време не искаше да спи сама, отказа съвсем кошарата (тогава премина на обикновено легло), но постепенно за месец-два започна пак да спи сама. Сега идва при нас много рядко нощем - само ако сме на чуждо място, или ако нещо друго й е разстроило режима. Сутрин идва при нас ако се събуди преди нас (обикновено през уикендите иначе аз ставам в 6 сутрин за работа, а тя още спи обикновено). Аз напълно промених мнението си за спането заедно - мисля че това е един от най-хубавите начини да се се доближиш до детето си, така че не бих го отрекла. Особено ако я бях оставила да спи при нас докато кърмех съм сигурна че щях да си спестя доста безсъние. Сега дори обмисляме да си купим още по-голямо легло за да можем всички да спим заедно и с новото бебе. Защото ако го оставяме то да спи при нас съм убедена, че и Анна ще реши да се включва, така че ще ни трябва повече площ.

Не мисля, че има за какво да се притесняваш. Няма човек останал да спи в леглото на мама и тати  
Аз като бебе и после и брат ми доста сме спали в леглото на мама и тати. Аз - защото не са имали избор - в една стая и е нямало нито масто нито възможност за отделно легло, а в кошарката е спял брат ми. Брат ми пък беше доста проблемен- и той доста е поспивал при мама и тати. Като мине причината за тревогата у детето не отказва да спи самостоятелно. Заради опита на майка с нас, а и по пътя на логиката стигнах до извода, че не можеш да свикнеш или разглезиш по този начин детето си.
Дори в много от книгите за отгреждане на деца сега казват че това е положително - изгражда много добра връзка с родителите и децата стават после много самостоятелни и самоуверени.
така че - взимай си детенце да спи до теб и не се притеснявай!  

    точно така    

Аз също оставям Гошко да спи при мен (нас, де, но таткото почти не разбира, защото си спинка сладко сладко), когато го кърмя нощно време. Не нарочно, просто като го взема при мен да папка и след това си заспиваме заедно - по някое време се събуждам и го слагам в неговото си креватче. Но понякога той, спинкайки при мен, вместо да се буди, просто се обръща към гърдата и си яде и си заспива пак (дори не се и събужда изцяло).

Аз смятам, че това не е проблем и детето ще се отучи да спи при нас, когато е готово за това. Да не говорим, че според мен не се е научил, за да се отучва. Това е прекрасна близост и ще ни липсва по-скоро отколкото предполагаме, времето лети бързо... Така че гушкай бебчо и не се притеснявай. Успех!

Моето синче има ГЕР, макар че при нас ситуацията е доста по-лека - само повръщане, но без останалите усложнения, които ти описа. Все пак го оставям при нас нощем, по-скоро заради нощните хранения, които го разсънват и трудно заспива, а като е при мен се сгушва и спинка сладко.
Не виждам никакъв проблем в спането в едно легло с детето. Много изследвания по темата ме подкрепят  
За децата е важно да се чувстват уверени и защитени, защото чувството на безпокойство в бебешка възраст се запазва в по-голяма възраст и е предпоставка за развитие на комплекси, отчужденост, агресия и т.н.
Ако се вглеждаш в сигналите, които изпраща Бебчо ще видиш, че понякога той иска да бъде сам, за да му е широко, а друг път иска да се сгуши. Това са потребности, които не бива да се пренебрегват.
При вас здравословните проблеми още повече налагат близостта помежду ви. Мисли за това като твоя принос за това детето ти да се чувства уверено, комфортно и в безопасност. За теб е натоварващо, но то като порастне достатъчно само ще потърси повече самостоятелност и простор, пък и ще разбира достатъчно за да можеш да му дадеш за пример Супрмен или пък Мечо Пух, които със сигурност спят самички      
По отношение на ГЕР - вие как се лекувате? Защото на нас една лекарка ни изписа прахчета, които се приготвят по рецепта, от което много сме намалили повръщането.

Не виждам нищо за заклеймяване - всеки сам си избира стила родителстване и е в правото си.
Моята Мая е на 14 месеца и половина, и още спи при нас, още повече, че преди месец се преместихме в нов апартамент и не сме й пренесли леглото - добре, че матракът ни е голям и стига за всички. Но когато ходим при родителите ми, където живяхме доскоро, пак процедирам вечер, както по-рано: приспивам я, докато я кърмя (седи гушната в скута ми), аз леко я слагам в нейното си креватче. Ако/когато се събуди през нощта (ако я болят зъбките или нещо друго), я взимам при нас в леглото, защото не ми се стои будна дори 5 минути, за да я приспя. Когато беше мъничка, между другото ставах и полусънена я приспивах пак в скута си на цица за около 5-10 минути, но сега ме мързи

Моето е даста големичко и за съжаление отново спи при нас. Даже не виждам изгледи нещата да се променят... отделихме я в друга стая без никакъв проблем още на около 10 м. До 3 годинки си спеше съвсем сама - четях приказка и гасях лампата. На 3 г. обаче, когато тръгна на детска отказа да си ляга сама и на тъмно /дори искаше вратата да е отворена, за да ни чувала шума/... И до сега спи на светло и ако никой не си легне с нея може и до 1 през ноща да си лежи и да ни чака, защото я било страх да не отидем някъде без нея /никога не съм я оставяла някъде без да и обясня защо и кога ще я взема/. Направо не знам кога и как ще мога да променя нещата...