За сутршния сън - при нас е от около 10ч до към 11:30, заспива само в слинг или количка. Не му давам кърма, пие сок. За следобедния - или след кърмене или в количка/слинг като при Livia Aus. Вече стана на 5 мес, но още не може да заспива сам. Решила съм да пробвам след 6-тия месец пак.
- Публикувана: 1 дек. 2012, 03:06 ч.
- Последно мнение: 13 май 2020, 18:14 ч.
За съня на бебето – моят опит
не се говори за новородени, а за бебета до една годинка.
и няма лошо да се споделя.
новородените не само ядат и спят. Колкото и да е странно, има много жени, които не усещат какво точно да направят за бебетата си. Тук например ги няма онези безкрайни разходки, които правят майките в Бг. Няма традиция бебето да се изкара в количка и да спи навън. На моя приятелка вече второ бебе не щяло да й спи, само на ръце искало. Ми нормално
първия месец го изкараха в дундуркане на ръце вкъщи, защото и в нейната държава бебе под 40 дни не се извеждало, пък после тръгнаха по кафета и я - как хубаво бебето си спи на кафето, и те спокойни, и за голямото дете имат време. Ама слинг и кенгуру също не иска да пробва.
а вече две азиатки ми демонстрират невероятно бързо приспиване на бебе. Първия път бяхме в самолета, моят ужасно изнервен, превъзбуден, който мине и му вика здрасти как си защо плачеш и той още повече беснее.....и една стюардеса, мила, тиха мина край нас, застана срещу него без да каже нищо, лекичко се поклони и започна да приплясква тихичко с длани, вдигнати на нивото на гърдите, като в същото време се поклащаше наляво-надясно - както имитираме часовник. Андрейчо погледна сърдито, после пак погледна с интерес, после се прозя, погледна без интерес....и заспа.
По-късно същото видях от продавачка в магазин за обувки.
първото ми дете го слагах само да заспива. В интерес на истината, нямала съм проблеми, заспиваше си къде сам, къде с бутилка. Вторият и третият все на ръце. Не ми тежи, това минава и се забравя, няма закъде да бързам.
и няма лошо да се споделя.
новородените не само ядат и спят. Колкото и да е странно, има много жени, които не усещат какво точно да направят за бебетата си. Тук например ги няма онези безкрайни разходки, които правят майките в Бг. Няма традиция бебето да се изкара в количка и да спи навън. На моя приятелка вече второ бебе не щяло да й спи, само на ръце искало. Ми нормално
първия месец го изкараха в дундуркане на ръце вкъщи, защото и в нейната държава бебе под 40 дни не се извеждало, пък после тръгнаха по кафета и я - как хубаво бебето си спи на кафето, и те спокойни, и за голямото дете имат време. Ама слинг и кенгуру също не иска да пробва.а вече две азиатки ми демонстрират невероятно бързо приспиване на бебе. Първия път бяхме в самолета, моят ужасно изнервен, превъзбуден, който мине и му вика здрасти как си защо плачеш и той още повече беснее.....и една стюардеса, мила, тиха мина край нас, застана срещу него без да каже нищо, лекичко се поклони и започна да приплясква тихичко с длани, вдигнати на нивото на гърдите, като в същото време се поклащаше наляво-надясно - както имитираме часовник. Андрейчо погледна сърдито, после пак погледна с интерес, после се прозя, погледна без интерес....и заспа.
По-късно същото видях от продавачка в магазин за обувки.
първото ми дете го слагах само да заспива. В интерес на истината, нямала съм проблеми, заспиваше си къде сам, къде с бутилка. Вторият и третият все на ръце. Не ми тежи, това минава и се забравя, няма закъде да бързам.
Видях, че сте коментирали книгите на д-р Сиърс - на български има преведена книга, ето тази http://www.skyprintbg.com/kniga-za-bebeto/
Аз съм предоволна, че си я купих
Иначе, ние също спим заедно, приспиваме се или на ръце или гушнати в леглото - не ми тежи, дори ми е приятно да спя с него.
Аз съм предоволна, че си я купих
Иначе, ние също спим заедно, приспиваме се или на ръце или гушнати в леглото - не ми тежи, дори ми е приятно да спя с него.
новородените не само ядат и спят.
Моля те да ми кажеш какво още правят, защото моето шах започна да играе малко по-късно.Как може да кажете, че новородено, едно и двумесечно не се занимават със хранене и сън?А какво правят?
Не, не ме.Наистина искам да знам-какво правят новородените, различно от ядене и спане.
има доста новородени, които не спят непрекъснато, махат с ръчички, мрънкат, или си стоят тихо като мишка, ако са гушнати. Ако ги гушкаш, особено в слинг, и не ги гледаш, може да си мислиш, че спят. Ако се чувстват сами, плачат. Нали писах за моята приятелка, нейното бебе не иска да спи и плаче, ако не е гушнато, то сега навърши месец и почнаха да го извеждат. Навън ако не спи, кротува и слуша шумовете край себе си. Двумесечните са друга бира, те отдавна се заглеждат, вдигат глава, някои се обръщат дори.
Ето този отговор вече ме устройва.Защото не съм питала, за да се заяждам.Или аз съм изтрила от съзнанието си този период, или нещо криво съм запомнила, че само е спал и ял(рева не го включвам, ревеше като магаре), или нещо се е получило объркване при нас.Но дълго време буден изобщо не го помня.Още докато кърмех, заспиваше и се будеше за следващо ядене.Това беше мисля първите 2 месеца.
От години съм във форума и още не мога да се начудя как някои толкова любящи майки са способни на такава злоба и откъде въобще им се взема желанието за такава злъч при цялата им уж възвишена същност. 
И то едни и същи...Прочетох темата,защото напоследък няколко броя вманиачени майки и мъжете им с промити мозъци ,се опитват да ми внушат,че нещо в отглеждането на детето ми куца.
Сигурна съм,че не съм най-добрата майка и ще допусна още много грешки,но те няма да са от липса на любов.
Синът ми е на 3 месеца-откакто сме се прибрали от родилното го оставям да заспива сам.Светвам нощна лампа и излизам от стаята,което не значи ,че не дежурех пред вратата в началото.Може това един ден да се промени,но помрънква малко и заспива.
През деня го научих да заспива само на гърдите ми-местенето означаваше будене.Започнах да го оставям да пореве в кошарката-ако не заспи до 15-20 мин,го вземах и приспивах.Сега,когато му се доспи,хленчи,оставям го в кошарата-следва задължителен рев и след 15 мин мрънкане,обикновено заспива.
Не го натискам да заспива под час-моите родители никога не са го изисквали от мен,аз самата не исках да спя.Което не означава,че в детската градина някой се е съобразявал с това.Лежах и кротувах в леглото.Не се смятам за по-специална,за да се съобразяват другите с мен.
По въпроса за нощното хранене-в кърмаческия така и не отворих темата,че става страшно...
Како всяко дете е различно,така и майките.От безсъние започвах да правя глупости,без малко да подпаля къщата.
Започнах да давам вода нощем-тръшкане и рев,малко залъгване с гърдата-продължи около седмица,след което гърдата отпадна.Таткото пътува непрекъснато и има нужда да спи,затова гушвах малкия и го приспивах,за да е тихо.Отне ми около месец,сега винаги съм готова с водичката,ако се събуди-но вече го омагьосвам за 10-на минути.Сутрин се събужда между 5,30 и 6,кърмя го и заспива отново за 2-3 часа.През деня съм бодра и имам сили и желание да играем заедно.
Между другото,откакто махнах нощното хранене,коликите отшумяха-може да е съвпадение,просто ми направи впечатление.
Не понасям крайности и простотии от типа на изказвания-"некърмените деца нямат силна връзка с майката" -макар,че кърмя,както и -"децата,родени със секцио са по-ниско интелигентни"-въпреки че родих нормално.Имам достатъчно примери,с които да опровергая.
Децата са различни наистина,аз също се водя по моето,но ролята на родителя е да дава насока.Нито да позволява своеволия,нито да има налага живот в карцер.Не се чувствам и длъжна да се съобразявам с разлигавени деца на свои приятели.
Нека всяка майка гледа детето си,както смята за добре ,което пък от своя страна не и дава основание нито да се счита за непогрешима,нито да квалифицира другите майки.Само времето ще покаже коя е била права.
Извинете за дългия пост и се научете да не приемате своята камбанария за единствена.Форумът е за взаимопомощ,не да се доказвате колко по-велики и недостижими сте,че пък и сочейки другите с пръст...
Не знам как ще се почувствам,ако детето ми стане свидетел на такъв тон и език от моя страна.
Не понасям крайности и простотии от типа на изказвания-"некърмените деца нямат силна връзка с майката" -макар,че кърмя,както и -"децата,родени със секцио са по-ниско интелигентни"-въпреки че родих нормално.Имам достатъчно примери,с които да опровергая.
Децата са различни наистина,аз също се водя по моето,но ролята на родителя е да дава насока.Нито да позволява своеволия,нито да има налага живот в карцер.Не се чувствам и длъжна да се съобразявам с разлигавени деца на свои приятели.
Децата са различни наистина,аз също се водя по моето,но ролята на родителя е да дава насока.Нито да позволява своеволия,нито да има налага живот в карцер.Не се чувствам и длъжна да се съобразявам с разлигавени деца на свои приятели.
За справка - родих секцио и не можах да кърмя... Това за силната връзка на кърмените бебета с майката го бях чувала, но това за по-нискоинтелигентните деца, родени секцио, не бях. Интересно, че все още има простотия, която да ми направи впечатление.
Още откакто се роди показа един характер... никакъв шанс за режим за спане. Понякога му се доспива в 21 часа, друг път в 23. Не ми остави друг избор, освен да чакам да започне да си търка очичките, гушкам го малко и си заспива.
Ако имам второ дете, обаче, може би ще пробвам отначало да го слагам да си спи в кошарата, колкото и да ме мързи да ставам нощем
Ако имам второ дете, обаче, може би ще пробвам отначало да го слагам да си спи в кошарата, колкото и да ме мързи да ставам нощем
Livia Aus, абсолютно те подкрепям и смятам, че това да създадеш режим на детето е чудесно, както за него, така и за цялото семейство. Бебетата имат нужда от рутина, за да се чувстват спокойни и сигурни. Не искам да критикувам другите методи, но до голяма степен считам, че част от родителите приемат децата си като средство за развлечение, смятайки че показват любовта си.
Съжалявам, но не приемам бебето като част от интериора, която не трябва да ми пречи/смущава ежедневието. И не ми е проблем да се водя по нея, а не аз да й налагам какво кога да прави.
Възхищавам ти се за зрелостта!
Дано повече майки прочетат това, което си написала и се замислят как отглеждат децата си.
Аз лично съжалявам не е имало къде да прочета подобно мнение.
Сигурна съм, че ще се радваш на на спокойни и уверени деца, защото ще растат сигурни, че са обичани.
Прощавайте, но на базата на кое решавате, че третирам бебето си като интериор - на това, че го уча да спи?? Хмм... Аз това го правя, за да може детето ми да се чувства по-добре, тъй като всички знаем как е едно недоспано бебе денем, да не говорим нощем – казват сънят бил полезен, за малките деца дори повече. Аз нямам проблем бебето ми и цял ден да не спи (защото ми е приятно да прекарвам времето си с него и далеч не държа да ми доукрасява интериора – това как може някой да го каже като извод без да има най-бегло понятие от живота ни?!), ама то има (прекарала съм и дни с по 30 минути сън за него общо), за нощите да не говорим. Носенето също не ми беше проблем докато не мина 8 кила и след това повече от десетина минути нито аз, нито мъжа ми много издържахме, да не говорим, че от един момент нататък и с носене, и без носене, той си ревеше, така че полза голяма, няма.
Това за роботите и вкарването в режим също не го приемам за себе си, защото девет месеца бебето си спеше, както дойде, но в един момент си дадох сметка за връзката между дневното и нощното спане и единственото, което промених беше, да го будя сутрин по едно и също време – оттам денем режимът сам си се подреди. За мен 8 сутринта не е особено ранен час и не виждам проблем за будене, при положение, че е легнал преди 12 часа – ако на това му викате роботизиране ех! А денем е ясно, че всички имаме разни неща за правене, то те бебетата спят и в кола, и в колички, така че това, че то си има някакви постоянни часове на спане не променя толкова плановете, пък никой не заставя бебето да спи по час (то това как ли и би станало??), то така или иначе започна да си спи по едно и също време всеки ден.
Колкото до въпроса какъв е смисълът да учиш бебето на ръце първоначално, а после да го отучваш, това, което се опитах да кажа е, че първите месеци си го носихме без да се притесняваме, че го научаваме на каквото и да е, защото просто смятахме, че е нормално едно бебе на тази възраст да иска да бъде носено и сме откликвали на нуждата му. Чак след определена възраст преценихме, че е достатъчно голям да го научим, че и сам може да заспива, без ние да го носим – и в нашият случай се оказахме прави.
Съжалявам, но не приемам бебето като част от интериора, която не трябва да ми пречи/смущава ежедневието. И не ми е проблем да се водя по нея, а не аз да й налагам какво кога да прави.
Възхищавам ти се за зрелостта!
Дано повече майки прочетат това, което си написала и се замислят как отглеждат децата си.
Аз лично съжалявам не е имало къде да прочета подобно мнение.
Сигурна съм, че ще се радваш на на спокойни и уверени деца, защото ще растат сигурни, че са обичани.
Това за роботите и вкарването в режим също не го приемам за себе си, защото девет месеца бебето си спеше, както дойде, но в един момент си дадох сметка за връзката между дневното и нощното спане и единственото, което промених беше, да го будя сутрин по едно и също време – оттам денем режимът сам си се подреди. За мен 8 сутринта не е особено ранен час и не виждам проблем за будене, при положение, че е легнал преди 12 часа – ако на това му викате роботизиране ех! А денем е ясно, че всички имаме разни неща за правене, то те бебетата спят и в кола, и в колички, така че това, че то си има някакви постоянни часове на спане не променя толкова плановете, пък никой не заставя бебето да спи по час (то това как ли и би станало??), то така или иначе започна да си спи по едно и също време всеки ден.
Колкото до въпроса какъв е смисълът да учиш бебето на ръце първоначално, а после да го отучваш, това, което се опитах да кажа е, че първите месеци си го носихме без да се притесняваме, че го научаваме на каквото и да е, защото просто смятахме, че е нормално едно бебе на тази възраст да иска да бъде носено и сме откликвали на нуждата му. Чак след определена възраст преценихме, че е достатъчно голям да го научим, че и сам може да заспива, без ние да го носим – и в нашият случай се оказахме прави.