Невъзможните хора в живота ни

И никакъв проблясък на човещинка, така ли?

Човешкото, когато си дете трябва да го прецени някой друг. Рядко има деца с един родител / по принцип/ или такива които живеят изолирани.

милинка, то всички личностни разстройства си приличат. Но все пак е необходимо специалист да ги определи защото не е без значение дали насреща имаш социопат или пироман. "Психопат" в Психиатрията е стар и общ термин за всички анти-социални форми на поведение.

Детето не е било никога наркоман, майката е психопат.
Алкохолиците са друга бира, те имат чувства съвест и колкото и да деградира личността им все пак тя остава, докато при психопатите личността е проблема, начина по който е конструрирана, затова не се води болест.

Снежа63 Има си диагностични критерии по МКБ 10, те са ясни, просто трябва да има повод човека да бъде прегледан, изследван, за да му се постави диагноза. В случая диагнозата е безспорна, защото са минали много години и не веднъж и не от един специалист е потвърждавана диагнозата. Но да оставим психиатрията настрана, там не смея да давам аргументи, защото рискувам да напиша нещо невярно или напълно погрешно. Вижда се и в темата, че злото е невероятно за нормалния човек. Ние, включвам в това число и себе си, винаги ще предполагаме, че е нещо друго, че човекът поне малко е като нас- с чувства, съвест, човещина.

Октопод с рокля Въпросът е в това как ние дефинираме злото, вярваме ли, че има хора, които са изцяло зли? Това е големият проблем, поне според мен. Признавам, че на мен ми е трудно да си го представя, макар да съм го виждала реално и да не ме е засягало пряко, т.е. могла съм в някаква степен да съм по- обективна от човек засегнат, замесен и пострадал.

Случва се и при деца с двама родители. Често единия е по- ангажиран с други неща, особено бащата най- често се доверява на погледа на майката. А и всички винаги търсим по съвсем естествен начин, някакви други обяснения, оправдания.

Аз мисля, че дори е невъзможно докато си дете. А когато пораснеш, пак не е лесно, дори и да има хора, които да те подкрепят. Следите от живота с такъв родител остават завинаги, дори и след като скъсаш връзката. Да не говорим колко голяма цена плащат и хората, решили да те подкрепят и да ти покажат, че грешката не е била в твоя телевизор, а в изрода, който съдбата ти е "подарила" за родител.

Да.Имаш чувството, че е дяволът вселен в човешко тяло.

Понякога човек става лош, не мога да кажа чак зъл, след като е много изстрадал. Спира да му пука за каквото и да е. Но чак такива тотално зли хора не познавам. По-скоро деградирали мога да ги нарека.

Вие познавате ли реално такива хора   Или аз съм такава будала, че у всеки намирам по нещо положително  

Да. При такъв човек ценностните категории са размити. Трудно ми е да го опиша...Представи си човек, който се държи недопустимо спрямо всякакви стандарти и норми или те наранява безброй път психически с умисъл, за да ти е гадно и да те мачка. Той не се извинява, не съжалява или ако го направи, е единствено с цел да не изгуби привилегия или придобивка. Все едно изтезаващ, който не иска да убие жертвата си от прекалена болка, нещо подобно.  

Tsv, ако не сработи инстинктът за самосъхранение на най-ниско ниво и/или детето не е с по-силна психика, пораженията наистина са сериозни.

Октопод с рокля, аз не съм медицинско лице и ми е трудно да дам диагноза. Опитах се единствено да преразкажа това, от което имам впечатления. Защото действително на първи прочит на човека нищо му няма, не проявява лудости, в обичайния смисъл, натрапчиво поведение или нещо подобно. Просто форма на мимикрия, за която ако не си даваш сметка, може да те увреди сериозно.

Ако вярваше, че един човек въплащава цялото зло и нямаше у теб съмнение или надежда, щеше и ти да имаш анти-социално поведение. Това е един от първите признаци.

На прима виста се сещам за образа на Кати от "На изток от рая" и думите на Стайнбек:

"На този свят има родители — хора, на които им се раждат чудовища — вярвам в това. Едни могат да се видят: клети и страшни, с грамадни глави и малки телца; някои се раждат без ръце, без нозе, някои — с по три ръце, други с опашки или с уста, поставени на най-различни места. Мислело се е, че това става случайно и че никой не е виновен. А навремето се е смятало, че те са видимото наказание за скрити грехове.
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. Човекът, който губи ръката си при нещастен случай, води страхотна борба, додето се нагоди към недъга, докато роденият без ръце страда само заради хората, които го намират по-особен. Тъй като никога не е имал ръце, те не му липсват. Понякога, докато сме малки, въобразяваме си какво би било да имахме криле, но няма никакви основания да подозираме, че птиците изпитват същите усещания. Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища — видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. "

Сега, за да нямало стигма са обединили разстройства, които са заболявания с психопатиите, които не са, но това е друга тема. Психопатиите си приличат и не само, те се преливат. Често човекът е нарцис с параноидни уклони или шизоиден социопат, например. Класификацията в тази част е малко или повече условна. Водещи са липсата на съвест, манипулативността, егоцентричността и отсъствието на емпатия. Но и да допускам грешка в психиатричното описание, защото не съм специалист, да го приемем за чисто гражданско определение на човек без съвест, без способност да съчувства и съпреживява, който манипулира и е воден само от егоистичните си цели. Милинка го е описала много точно.

Да, страданията винаги, поне за някакъв период ни правят повече егоисти и егоцентрици. Но при злите хора, за които е темата отсъства човечност и е отсъствала поне от пубертета.  личността не се променя независимо от събитията. Може да играе съпричастност, но в реални ситуации, в които тя се изисква няма да я има. В линка от първа страница всичко е описано чудесно като за неспециалисти.
И да, познавам такива хора, за жалост. Слава Богу не са част от моя живот, не са много на брой, но са факт.

Така е, но това е и основната хватка в схемата. Няма как човек да си представи нещо, което е толкова далеч от него, че няма друга допирна точка по човешки параметри освен наличието на пулс. и като не си го представиш някак успяваш да се хванеш. Дори съчувствието към такъв човек е похарчено напразно усилие, което налива вода в манипулативната му мелница.

 Жаве, баш като Кати от На изток от рая.

Ами радвай се. Те не са под път и над път и мисля, че повечето хора не познават такива. Но ги има и изобщо не говоря за такива претърпели някакво страдание и деградирали, говоря за зли, безпричинно зли, просто са си такива, човешкото в тях или е умряло още в детството или изобщо не се е зараждало. Не мисля, че могат да се променят, поне не по нормален човешки начин. Още повече, че те и не искат.

Ами то в това е голяма част от трагедията, че всеки нормален човек вярва и търси нещо добро у другия и накрая губи години от живота си, за да разбере, че в този случай няма такова.

Това е спорно. Има изолирани гени на агресия, насилие и т.н., но не е доказано, че човек се ражда лош. Освен, ако няма някакви увреждания във функциите на мозъка и от там да се предположи определено анти-социално поведение.

Ето и нещо много гадно, реално изследване проведено сред деца на 8- 9 години, които са психопати.
http://www.nytimes.com/2012/05/13/magazine/can-you-call-a-9-year … nted=all&_r=0

pasinet именно, някак колкото по- човечен е някой, толкова по- сигурна жертва е, толкова по- дълго ще се пита и чуди какво кара другия да постъпва така.

Значи аз горе-долу бивам.

Хаха, бившият ми мъж.