Истанбул на К.о.т.к.и.т.е. - 13

  • 66 635
  • 743
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 712
Беличке , не ти се струва само на теб , и аз виждам сърце Simple Smile
Благодарности за чудесния разказ и прекрасните снимки .   bouquet

Ето и моята история за Истанбул през моя поглед .
Вечерта преди деня за потегляне от вълнение и емоции почти не съм спала . Като прибавя и бодърстването 9 часа в автобуса плюс целия ден на открито май ми се събират около 36 часа без сън. Но всичко това подплатено с моето огромно желание изобщо не ми се отрази на възприятията с които посрещнах изгрева в този така мечтан град Истанбул .
Много бях чела , разглеждала бях карти , маршрути и благодарение на ВАС К.О.Т.К.И. знаех много преди още да съм видяла дори и табелата Истанбул.
Не знам споменах ли , но за мен това е първо ходене в този космополитен град .По тази причина , а и записах стандартните за посещение обекти.
След успешното ни сутрешно настаняване в хотела , бърз душ , потеглихме със страхотната ни екскурзоводка на пешеходната туристическа обиколка .Очи и уши отворени на макс , забързала крачка след групата (защото постоянно се опитвах да снимам докато вървим ) преминахме през площад Беязид , Капалъ Чаршъ , кулата с обрачите и достигнахме площад Сулатан Ахмед. Жадният ми за гледки поглед търсеше и се спираше на всичко около мен и попиваше всяко парченце камък и история - Фонтанът на Вилхелм , Египетския обелиск , змиевидната колона ...Веднага след това се зпътихме към Синята джамия , имаше доста дълга опашка от чакащи , но бърщо дойде и нашия ред да влезем в тази прекрасна джамия .Какво да кажа , освен това че останах поразена от размера и красотата и , не може да се опише с думи ...
След като се нагледах на тази красота излязох ,аз и част от групата продължихме към Йеребатан .Това е уникално съоръжение .Малко мистично и едновремнно с това действа релаксиращо със своята хладина ,  едва процеждаща се светлина и приглушени звуци...
Следваща в програмата ни бе Света София .Не искам да правя сравнения , но то е по-силно от мен и го казвам само като обикновен посетител ,а не като човек разбиращ от религии и изкуство .Красотата и величието на Света София ме поразиха , буквално останах със "отворена уста " , когато влязох.Чуваше се много странно жужене , звук  от който направо настръхнах .
Гледах , гледах , но то нямам насищане на сетивата , качих се и на балкона , а от там гледката беше изумителна ...
Отново излязох на дневна светлина и споделих тези свои мисли с няколко души , но част от тях категорично ми заявиха , че нищо не разбирам ... ooooh!Хора всякакви както се казва )))
Топ Капъ - вече умората започна да си казва думата , провлачила крак заедно с останалите влязохме .Хареса ми , но стоенето вътре беше около 1,5 - 2 и накрая с голямо облекчение излязох и заедно с още две дами се запътихме да търсим Египетския пазар.
Отново благодрение на разясненията във форума веднага открих уликата на чешмите Суок чешеме , много сладка , много живописна , другите ми спътнички бяха също очаровани , те дори не бяха чували за нея ))
И така лека полека продължихме пътя си , седнахме в едно кафе да хапнем баклава с кафе и останахме много доволни .
Намерихме Мисир чаршъ , разгледахме , аромати всякави  , но нищо не си купихме ( а аз съвсем збравих че там е магазинчето за кафе на Мехмет Ефенди , а толкова исках от това кафе  ).дамите се чудеха как така се оправаям и знам къде отивам без никога до сега да съм идвала  Laughing
Докато минавахме през последните сергии от външната страна на пазара се разнесе много силен звик от молитва , нали бяхаме на една крачка от Йени джами , дори видяхме как мъже си миеха обредно крака  , ръце и лице на чешмичките отвън .
Продължихме и лодките за балък екмек ни се сториха много колоритни , поснимахме , помирисахме  и тръгнахме по моста за да стигнем след това до кулата Галата .Пътят нагоре пак по описанията на момичетата от форума лесно намерихме и "на абордаж" до кулата .Видяхме я да се подава в края на улицата , беше внушителна по размер .Купихме си билети 12 лири и се качихме с асансьор до 7 етаж от там 3 етажа нагоре по стълбите .Чудна гледка , слънцето и то беше благосклонно към нас , така че успяхме да снимаме без проблем.
После отново детективските ни умения ни отведоха до Истиклял , видяхме веднага трамвая на носталгията , снимахме  се за спомен и продължихме .
Истиклял , толкова пъти това лято гледан през камерите , вече и на живо )))Но моят изследователски дух не ще да си почива , започна да се затъмнява но аз упорито се оглеждах за отбивката по Истиклял , която води до Френч сокак .Усилията ми бяха възнаградени , ето светлините , шума и музиката от улицата направо ни заслепиха и трите .Там кипеше такъв живот , имаше толкова положителна енергия , че на нас не ни се тръгваше , но напредването на времето беше факт и ние се отправихме обратно към моста Галата от където хванаме трамвая за хотела .

Ще пусна албума със снимките , но пти качването са се омешали , за това ме извинете че не са в хронологичен ред .
Малко дълго стана  Crazy
Ще продължа с разказа по-късно .

http://www.snimka.bg/?album;aid=697891

П.П. Аз съм другата котка , която пи кафе с беличката  Hug



Последна редакция: вт, 28 авг 2012, 18:00 от bermudez

# 391
  • Мнения: 4 550
Беличкеее,  Hug, напълни ми душата, отвори ми очите направо! Снимките ти и на Танчето на нощен Сапфир!!!! един път!!!
Признай си много ли те е срам, че мина на Гюлхане без да платиш, хихихи, както мен ме е срам все още, че предредих цялата 30 метрова опашка на кула Галата и минах най-отпред!  Embarassed
Явно доста от нас са останали не много впечатлени от Буюкада, дори си мисля че Хейбелиада е по-добрия остров и при следващото ми ходене със сигурност ще посетя него.
Кои са другите К.О.Т.К.И, с които сте пили кафе, кажи моля.
Мен също ме беше страх на терасата на Сапфир в първите минути, но бързо минава страха, стъпка по стъпка се стига до стъклото  Simple Smile.

Сиссс, и на островите отиди и в аквариума също. Аз, например, не обичам риби, но задължително ще посетя аквариума, а при възможност и зоопарка.

П.П. докато пътувахме към Буюкада и аз останах впечатлена от пространството, което заема града в азиатската част. Мисля си, че със сигурност има хора, които въпреки че живеят в Истанбул, са ходили в европейската част по-малко и от нас.  

Беличке, сапунерката ти прави невероятно хубави дневни и нощни снимки!!! А пък тази е най-най-хубавата снимка, и от Чамлъджа са много красими, но тази ми е любимката     Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

Последна редакция: вт, 28 авг 2012, 17:10 от Hellenn

# 392
  • Варна
  • Мнения: 4 221
     Благодаря за хубавите думи, Hellenn!
     ДругА К.О.Т.К.И. (не променям последната буква, защото е "истанбулски", трябва да се промени числото на самите думи, а не на абревиатурата). Тя да каже коя е! Wink
     Не ме е срам, мъжът ми повече се притесни. Мисля, че похарчихме добри пари за транспорт, а и щяхме да сме единствените, платили си по това време и при тия условия. Още повече, че станахме свидетели на цели групи, които под носа на служителите минаваха посред бял ден покрай загражденията и се налагаше да им се прави забележка и да ги пращат за жетони. Нали не съм от там, откъде да знае, че не съм за пръв път... ако ме бяха хванали, щяхме да се таксуваме. Whistling
     Ние също ще посетим аквариума, някой ден. Искам да го съчетая с къщата от Санстефанския мирен договор.
    
     Камериерката живее някъде около Есенлер, а говореше за ходенето си до Каракьой като за еднодневна екскурзия със сух пакет и вода. Laughing

# 393
  • Мнения: 4 550
Да, точно, хората си ходят по определен маршрут и рядко се отклоняват от него. Но то и при нас е така.
Ivelina с няколкостотинте шестици след името ли  Wink Grinning  ?

# 394
  • Варна
  • Мнения: 4 221
     Hellenn, тази кула ми е любимо място и я снимам много. Всяка от показаните снимки е част от поредица, избрала съм от най-добре получилите се. Като цяло, проблем са нощните, и то повече заради липсата на статив. За сапунерка снима добре, но има какво да се желае. Като цяло, обаче, при това снимане няма тръпка. Едно време, когато нагласяхме ръчно, беше по-интересно, но и по-ограничено, като възможности. Яд ме е само, че не знам дали, и къде, е функцията за няколко последователни снимки, защото ако я имах, делфините щяха да се хванат по-добре. Ще я търся.
     Не е Ивелина, макар че и тя е била май в автобусите на Караджъ, или поне е имало още една съфорумка в някой от тях. Да си кажат Naughty

# 395
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
Ние и друг път сме говорили за това, но ще ме извинявате,че се повтарям; бивш колега, който работеше и живееше в Хадъмкьой  , което е преди Буюкчекмедже , представете си , ми е казвал,че едва на шестия месец след пристигането си в Истанбул е успял да стигне до Историческия полуостров. А като ни уреждаха на нас екскурзията през октомври миналата година , момичето от офиса, която живее в азиатската част, каза,че тя в Топкапъ и района не била ходила от години.
Ние отиваме там за едни определени дни, работата ни е да миткаме и да гледаме, а хората трябва да се справят с битовизми, да разчитат на транспорт, да пазаруват, да водят и вземат деца и т.н.
Същата е ситуацията в Москва. Същата е в Хонконг.

# 396
  • Варна
  • Мнения: 4 221
     Разбира се, че е така, Анжи. Това не ме учудва. Напротив - осъзнавам, че ако живеех там, сигурно нямаше да съм толкова влюбена в града, защото нямаше да го познавам по този начин. Мащабите на нашите градове не предполагат подобно нещо, макар че аз например мога спокойно да се загубя във Владиславово. Но това, все пак, е центъра... Буюкчекмедже е доста далеч, но Есенлер, примерно, не е чак толкова. Намират време за пикник, да кажем. Направи ми впечатление, по път за Пиер Лоти, че бреговете на Златния рог, които са превърнати в паркове, бяха пълни с хора, приготвящи си барбекю и изтегнали се на тревата. Просто за тях това, което ние гледаме, не е атракция, колкото за нас. Те губят. Wink Ей на, и аз живея на 10 мин. от плажа, ама не стъпвам, а хората пари дават да дойдат.

# 397
  • Велико Търново
  • Мнения: 248
Белята, благодаря за изчерпателния и увлекателен разказ.  Hug Снимките от Чамлъджа са изумителни, а на живо сигурно тръпката е уникална, жалко, че са ти прецакали изживяването, ама нищо - тъкмо ще има за какво да се върнеш следващия път. Simple Smile Сега отивам да разгледам най-подробно и албума. Кулата Галата и на мен ми е любимо място, много ми хареса как е осветена вечер, все едно е излязла от някоя приказка.

Bermudez, и твоя албум разгледах, много хубави снимки. Simple Smile

Последна редакция: вт, 28 авг 2012, 18:56 от fiore

# 398
  • Добруджа
  • Мнения: 216
beljata, прекрасен разказ, чудесни снимки  Hug върна ме в любимия град.  bouquet

bermudez, благодаря и на теб за разказа и снимките.   bouquet Тези от градината на Долмабахче са ми любими.  Wink

Последна редакция: вт, 28 авг 2012, 18:42 от dobrudjanka

# 399
  • Част от тайното общество на К.О.Т.К.И.-те
  • Мнения: 2 579
Беличке, чудесен пътепис и снимки  Hug Hug Hug Hug Ще ги тресна на първа страница  Peace
Иначе спирката с парка е точно Чамлъджа, Туристик е малко по-височко. И на нас миналия август ни спря след тея спирки в едно нищо, ама и други хора слязоха. после покрай магазина на Юлкер и се изкачихме супер бързо и лесно. Ще видя на картата какво се е случвало  Peace
п.с. Това паркче миналия май беше разорана поляна пълна с фадроми и кал  Mr. Green

Автобусите миришат на ново щото са нови, бе джанъм  Mr. Green Нали ги пуснаха преди месец и чакат още 1500 да дойдат.

И тея твои угризения, боооже  ooooh! "В Рим като римляните", нали помниш  Laughing Аз гледам да използвам всяка аванта, гледам местните кога дупчат или не билети и аз пропускам. Фал нямам, пу пу. Даже заради скъпите билети в метрото в Барселона минавахме двама на мотовилката с едно билетче  Blush

Хелънче, разгеле са махнали гадната огромна реклама на мъжки кубинки под кулата, та вече снимките стават още по-хубави като тази.  Crazy

bermudez, добре дошла и ти   bouquet Много интересен пътепис и много хубави снимки  Hug Hug Hug

# 400
  • Мнения: 434
Хайде идва още един пътепис. Надявам се да не ви дойде в повечко.

Истанбул – за 4-ти път

След като закупихме евтините ваучери от Караджъ нямахме никакви претенции относно хотел и обслужване. Бях чувала доста негативни отзиви за фирмата, но за щастие аз останах само с хубави впечатления, както от водачката Нели, така и от шофьора. Много приятни хора. Въпреки, че не сме записвали никакви екскурзии, отношението към нас не беше по-различно от това към останалите туристи, които масово записваха.
Тръгнахме в 22.45ч. от Пловдив с хубав Мерцедес и сутринта рано пристигнахме пред хотел Чевре. И късмет, имаше свободни стаи. Първо настаниха семействата с деца и след това, познайте, моя милост /понеже предвидливо се бях пляснала най-отпред на опашката/. И така рано рано си се настанихме, стаята беше малка, банята също, но пък имаше LCD телевизор  #Crazy Взехме душ и тръгнахме пеша към първата цел – парка Гюлхане и по-точно кафенето, което е точно на края на парка, където се събират Златния рог, Босфора и Мраморно море. Гледката от там е невероятна. Направихме снимки и продължихме към Еминьоню, за да хванем автобус до Миниатюрк. Там бяхме около 10ч. и вече слънцето напичаше доста. Толкова много миниатюри и всички направени до последния детайл досущ като оригиналите. Много впечатляващо. Наснимахме се пред повечето. После влязохме в залата с кристалите и в панорамата, там беше по-хладничко и приятно. След почти 2 часа гледане си хванахме автобуса обратно към Еминьоню и седнахме под моста Галата, за да хапнем по един балък-екмек. Откога ми се хапваше... От там с трамвая до Кабаташ и от там автобус 25Е за Саръйер. Слезнахме на спирка Haci Omer Meydani. Хапнахме бакавичка в Мадо, помотахме се в района и тръгнахме пеша наобратно покрай Босфора, за да гледаме къщите. Наистина много красива архитектура. Снимахме, сядахме на пейките да починем, гледайки водата, изобщо сякаш бяхме в някой турски сериал и времето беше спряло. На връщане хванахме автобус до Ортакьой, тъй като искахме да видим моста Боазичи осветен вечерта. В Ортакьой беше пълно с хора – предимно млади. Досега не бяхме ходили вечер там. Толкова оживено, със сергии, от всяка будка за кумпири ни викаха да си купим. Ние избрахме там, където ни се сториха най-големи и отидохме да седнем на площадчето с гледка към моста и да хапнем. Отново много ни се усладиха картофите, а гледката към осветения мост беше ослепителна. Светлините се сменяха в синьо, розово, зелено, червено, изгасваха, пак светваха, голяма красота. Джамията все още е опакована /толкова време вече какво ли и правят/. Към 21ч. вече преяли, нагледали се и наснимали се, хванахме автобус до Кабаташ и после с трамвая до Лалели. Душ и в леглото, капнали от умора.
В събота сутринта поспахме до 9ч. и отидохме на закуска. Не беше кой знае какво, но имаше основните неща – зеленчуци, яйца, салам, кашкавал, сирене, сладко, масло, хляб. Хванахме трамвая до Кабаташ и от там феробита на Шехир Хатларъ за Принцовите острови. Бях решила на отиване с бавния, а на връщане с бързия кораб. Тъй като бяхме слезли от трамвая, мен ме таксува с отстъпка - 1.75, а мъжа ми 3 лири. Изчакахме да дойде кораба и като отвориха вратите се набутахме в множеството чакащи и газ на бегом към кораба. Защото нямахме намерение да стоим прави час и 40 минути. Намерихме си места, но доста хора седяха прави, голяма гъчканица беше. По едно време доста силно задуха и добре, че си носих връхна дреха. Спирахме на всички острови и ние слезнахме на последния и най-големия - Бююкада. Бях предвидила почти цял ден за острова, така че имахме предостатъчно време за обикаляне. Първо хапнахме и след това се насочихме от часовниковата кула надясно към известния хотел Сплендид Палас. После покрай красивите дантелени къщи по Cankaya Cad. Излишно е да казвам, че снимахме наред, тъй като бяха коя от коя по-красиви. Някои със запазена старинна архитектура, други модерни, но все уникални и приказни. Вървяхме, вървяхме, докато покрай нас непрекъснато профучаваха файтони и колоездачи /предполагам през седмицата няма толкова много хора по островите/ и един файтон за малко да ме отнесе докато снимах къщите, добре че мъжа ми ме дръпна  baby_neutral И така стигнахме до Лунапарка, където файтоните спират за почивка. Не знам, ако бяхме с файтон или с колело как щяхме да спираме да снимаме и да гледаме всяка минута. Верно, че е по-изморително пеша, но можеш да стоиш и да си се възхищаваш, колкото искаш. От Лунапрка хванахме прекия път към другата страна на острова, за да го разгледаме и от другата му страна, а не да се връщаме по същия път. От другата страна се намира къщата на Решат Нури Гюнтекин /авторът на Листопад/ - голяма розова къща. Но май никой не живее в нея. Имаше отново много интересни къщи и от тази страна, даже хванахме сватба. Булката я чакаше сватбено украсен файтон. И така бавно стигнахме до пристанището. Може да се каже, че обиколихме половината остров и от двете му страни, но останахме без крака. Бях предварително набелязала маршрута ни, така че да видим най-хубавото от острова и безкрайно много ни хареса. Намерихме с питане пристанището на Идо и изчакахме да дойде катамарана. Там вече беше друго нещо. Вътре е като в самолет. Удобни седалки, чиста тоалетна, климатик. Седнахме до прозореца на втория етаж да зяпаме. За 45 минути и на цена от 6,50 лири с Истанбулкарт стигнахме Кабаташ като спряхме само на Хейбелиада. От Кабаташ с фуникуляра до Таксим и по Истиклял надолу. Вече се стъмваше, бяха излезли много улични музиканти, мимове, хора... След кула Галата надолу по тясната уличка за музикални инструменти, правиха кокореч и го слагаха в питка с домати и подправки. Не бях опитвала все още, а ми беше в плана и взехме по един. Въпреки, че не обичам такива дреболийки, много ми хареса. Нямаше вкус на черъвца, ами на принцески с кайма /може би заради чубрицата/. На моста Галата пък бяха извадили колички с какви ли не неща за хапване. Купих си халкъ татласъ, понеже отдавна искам да я опитам. Точно както си я представях – сочна и хрупкава. Минахме през подлезите, където търговийката вече течеше на макс. После взехме трамвая до Лалели. Там също се смесихме с тълпите по улиците в квартала. Беше много оживено, продавачи на стоки всякакви, хора, купуващи или ядящи. Помотахме се и там и се прибрахме в хотела. За съжаление в стаята не хващах интернет, а в само коридора. Но не беше болка за умиране.
В неделя закусихме и тръгнахме към Кумкапъ, да видя къде е прословутото площадче с рибните ресторанти. Хората чистиха там. След това отидохме на бул.Кенеди и погледахме Мраморно море от една пейка на брега. От там към площад Султан Ахмед да видим новия фонтан. Поснимахме и там, тръгнахме по Соукчешме и свихме в ляво към Джаферага медресето. Там един млад мъж ни посрещна и ни заведе в галерията, където ни пусна бавна музика и започна демонстрацията на ебру. Толкова изящно изкуство, насладихме му се изцяло. След нас дойде една група турски момичета и на тях също демонстрира ебруто. Разгледахме галерията и тръгнахме. Казахме «до нови срещи» на площад Султан Ахмед и се отправихме към Лалели. Пристигнахме в хотела, там вече ни чакаше Нели, взехме багажа и паспортите и към Кабаташ, където изчакахме групата от Принцовите острови. Имахме време да хапнем и да погледаме още малко Босфора. После в Мол Форум час и 40 минути имахме за обикаляне. Ние разглеждахме само магазина Реал. Имаше хубава баклава с шан фъстък по 17 лири и невероятната лимонада Uludağ беше на промоция по 1,5 лири. Взехме за вкъщи и от двете. Събрахме се в автобуса всички в уречения час, даже ни похвалиха, че сме много добра и изпълнителна група. Отпътувахме за Одрин, но на 50км от Одрин се спука някакво съединение на автобуса и изтече водата. И добре, че пътувахме двата рейса на Караджъ един след друг, та двамата шофьори с много усилия успяха за около 40-50 минути да оправят проблема. Пристигнахме в Одрин по-късничко и пазарчето беше затворено. Седнахме в заведението до Селимие и опитахме прословутата тава джигер – мноооого вкусно нещо. За десерт хапнахме и кюнефе, купихме си от близкия магазин прах за пране и така мина 1 час в Одрин. На границата доста време ни мотаха и в Пловдив пристигнахме в 2.30 през нощта, а в Троян в 5.30ч. Изморени, но отново пълни с емоции, нови впечатления и мускулна треска. Доволна съм от всичко. Какво повече мога да желая. Направихме тази година пролетен лале Истанбул, след това и летен. Както бях писала и предния път, ще съм истински щастлива да мога да виждам така любимия ми Истанбул два пъти в годината. Е, сбъдна се. Дали ще има и 5-ти път ли? Разбира се! Очаквам с нетърпение.
Ето и снимките http://www.facebook.com/media/set/?set=a.4420544235062.181516.13 … 617947&type=3

# 401
  • Варна
  • Мнения: 4 221
     Шебече, то ясно че са нови, ама откъде да знам, че чакали пък и още 1 500. То като не са нашите Икаруси, да ми бръмнат току под прозореца, ама така хубаво, че телевизора да е усилен на макс, за да се чува... то другото автобус ли е - едно такова ново, безшумно, чисто, редовно... И не е само от новото - това беше ново, ясно, ама мотрисите на метрото и на трамвая видимо не са съвсем нови, но как изглеждат... а в автобус 99 на път към Пиер Лоти имаше и ароматизатор, или поне осезаемо замириса на такъв.
     Ние и магазина на Юлкер не намерихме. Помня аз, че ти беше минавала. Ама картата ти помогна - щом видях уличка, налична на нея, вече всичко беше наред.
     Угризенията ми са нищо, в сравнение с тия на мъжо - той се притеснява повече, и на откритата тераса като видя, че няма хора, и като минахме гратис... А на Пиер Лоти дойде голяма група българи, водени от двама свещеници - повече възрастни жени, който мъж ми нарече "бабите от оркестъра" и много се смяхме. Та, аз бях готова да ги питам дали могат да ни "хвърлят" с автобуса да Еминюню или другаде, обаче той каза, че съм луда и затова продължението беше друго. А за мотовилките - габаритите ми не позволяват да мина с друг, иначе ми мина през главата Laughing. Миналия път също имахме едно полу-гратис пътуване - на връщане от Миниатюрк, в супер пълния автобус, при толкова много пиукания, никой не разбра, че аз чекнах само веднъж. Е, само мъж ми, и пак гледаше лошо.
    
     Ще се радвам да съм "тресната".

     bermudez, водиш ме с качване на Галата и с откриване на Балък пасажи. Браво - направила си чудесни снимки и си успяла сама да видиш доста. Кафето беше удоволствие за нас. и запознанството, въобще. Да ходиш пак... ако видиш добра оферта от тук, да се обаждаш Naughty

      Сега отивам да чета  ivelina666  - да видя нейния поглед към града и дали си е признала в кой автобус и хотел е била Wink    

       П.П. Прочетох, след малко ще гледам снимките. Ето че, както предполагах, има и друга част на Буюкада. Много интересен е разказа ти, Ивче. Съжалявам за аварията... малко преди това вие ни задминахте и видях как двата автобуса продължават към Одрин, докато ние се отправихме към Кърклалери.
       Направих си и равносметка, че пропуснахме Гюлхане с кафенето, кула Галата, Кумкапъ, Джеферага медреси,  Ортакьой (която чакам да разопаковат от миналата година)... Заедно с аквариума, къщата на договора... хм, май вече имаме за две, не за едно ходене.

      Видях и снимките - ето това имах предвид за Буюкада. Ние сме видели една друга част - не толкова красива и запомняща се. Пак ще се ходи и там... някой ден.
      А този фонтан на Султанахмед - той и през деня е безкрайно красив.
      Кажете откъде точно се влиза в медресето, моля!

Последна редакция: вт, 28 авг 2012, 19:54 от beljata

# 402
  • Велико Търново
  • Мнения: 248

Ивелина, благодаря и на теб за разказа. Hug Как ще ни дойде в повече, то при мен няма насищане на тема Истанбул. Heart Eyes

# 403
  • Добруджа
  • Мнения: 216
ivelina666, благодаря за поредния прекрасен разказ и снимки   bouquet

beljata и аз се коригирам  Peace Явно дясната част на острова е по-красива.

Последна редакция: вт, 28 авг 2012, 20:01 от dobrudjanka

# 404
  • Мнения: 434
Как не сме се засякли и трите да пием кафе. Ама то всеки като си има програма... Беличке, Бермудез, вие в кои хотели бяхте?
За медресето Джаферага ще копирам, това което съм си записала от форума: "Медресето Джафер ага /Caferaga Medresesi/ се намира в ляво от Ая София. От Топкапъ като тръгнете по улица Соукчешме в посока Парк Гюлхане, малко преди края на Соукчешме ще видите вляво друга малка уличка, свивате по нея и веднага вдясно е Медресето. А като застанете с лице към Св. София уличката се пада вляво. Изключително приятно място, в което се организират курсове по ебру, османски език, калиграфия и един куп други занаяти и същевременно се сервират разни неща в двора му."

Общи условия

Активация на акаунт