Любители на котки 64

  • 41 685
  • 741
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 3
Много готино!!!  Joy Joy Joy   

# 691
  • Мнения: 112
  А Шери май повече харесва човешката храна, от която хууубавичко може да се издуе.Котешката нещо не я храни и винаги изглежда  нещастна Sad Joy
  Но без значение колко е преяла , започна да преравя и кофата, ако я оттървем случайно в кухнята.Това ме вбесява ужасно, преди не правеше така.Краде храна маймуната безподобна

# 692
  • Мнения: 2 510
Ние вече сме си в къщи.
Все повече си задавам въпроса дали моя Рижко не е куче.
Хората казват, че кучетата се привързват към хората, а котките към дома.

# 693
  • София
  • Мнения: 204
Ах, че сладко шкембенце е снимано!
Ако Кетя позволи, да се намачка от нас!
Joy

# 694
  • Мнения: 8 163
Ето затова така обичам котешките теми: пълни са с красотилища!

Моите до човешка храна достъп нямат, така че не ги знам харесват ли или не.

# 695
  • Някъде в търсене ............
  • Мнения: 920
Привет и ние се завърнахме от кратка разходка
след като се престраши да погледне навън карам кола с тати  тук спеше когато ни нямаше в стаята

Последна редакция: пн, 10 сеп 2012, 20:47 от desi02

# 696
  • Мнения: 8 163
Брей, Деси, големи планинари, голямо нещо!

Последната снимка ми е фаворит  Laughing

# 697
  • Мнения: 284
Едно голямо право за писаната!Как се вози без проблем в кола и ходи по разходки и планини,чак не е за вярване!

# 698
  • Някъде в търсене ............
  • Мнения: 920
Според мен се примири с колата накрая, но от време на време извиваше много яко. На връщане минахме през златните мостове и го взехме с нас, такава атракция беше милия hahaha А него го е шубе яко, подскачаше много . Качихме го на най0 високото в гората, а той се панира и като се гушна в мен и не иска да слезе. Минаваха хора и се чудеха това каква порода куче е  newsm62
 и една мадама като се изказа че за първи път вижда котка турист- е така сме се смяли.

# 699
  • Мнения: 3
Аз пак ще ви досаждам с проблеми с едното коте. Фреда, както написах е на 17 години и от известно време ( още преди Бисо да се появи) не яде почти нищо, облизва само соса на паучовете. Станала е адски слаба и постоянно иска да се крие в дъното на терасата и да е сама. Днес напипах топче в областта на корема, което ме притеснява много. Знам, че не може да е жизнена като преди, но си познавам котката така да се каже и усещам, че нещо не й е тамън.
 Ще мога да я заведа на лекар чак след 2 дни, защото ми се налага да замина, но знам, че и да я заведа няма да я оперират ако е нещо лошо. Просто е много възрастна вече.
Сега и наготвих любимите дробчета, малко пилешко бяло месо, от което похапна няколко парченца и толкова.
Просто исках да си споделя... Имам я от  както бях на 6 години ми е мъчно, че не мога да й помогна кой знае колко, а съм прекарала целия си живот с нея. А знам, че това е нормално предвид годините й, знам, че не е човек, но...   Sad

# 700
  • Мнения: 4 785
Здравейте! Не знам дали ме помните, може би вече не... престанах да пиша в темата след като едно от котетата ми умря - Зак и Дара (тя умря) - ето ги - може би се сещате, едни вечно гушнати бяха...  Cry Още ми е мъчно за Дара, а Зак е добре, дори отлично. Живее при наще (аз вече съм отделно, омъжих се  Heart Eyes), беше ми сърдит или по-скоро ревнуваше от мъжът ми, след кастрацията стана доста саможив и крайно нелюбвеобилен, освен когато е гладен  Mr. Green Виждам го поне веднъж седмично, загладил е косъма и е едно много добре гледано и безкрайно щастливо коте - вътре едва се навива да влезе, само за да спи, играе по цял ден гони врабчета, мухи, абе котешки живот!

Не знам дали си спомняте, Дара беше останала без майка, беше блъсната от кола, аз я намерих в крайно лошо състояние, силно недохранена и изостанала в развитието си. Захранихме я с ваша помощ, укрепна и стана нааааай-игривото и любвеобилно коте на света, промени Зак, промени нас. Остана си вечно малка и затова ѝ викахме Дара Буба Мара  Laughing После ги кастрирах, на нея ѝ откриха сраствания вследствие недохранването, оказа се че беше и мъжка и женска... не преживя операцията и почина. И досега ми се насълзяват очите като се сетя за нея - прекрасна малка Дара... Cry

И затова не писах повече тук - Зак е щастлив и е добре, а нея я нямаше и реших да напусна темата, някак си по-леко ми беше.

Сега - няколко години по-късно, също както тя тогава, неочаквано дойде и ТО...тази вечер. Котенце... не знам какъв пол е, на 13 дена. Историята е почти същата - майката е блъсната от кола, а котето се нуждае от помощ. Историята е и малко по-различна. Мъжът ми е прекрасен, но никога не е живял с котки, обича кучета. Когато преди половин година му казах, че ми липсва коте вкъщи, той ми каза, че като си построим къща (след поне 2 години) ще ми вземе 2, за да са като Зак и Дара, но сега в апартамента не е удобно... Примирих се, заради неговото спокойствие, разбира се, а от няколко седмици се шегуваме, че ще обиколя храстите и ще намеря някое Томи (нарицателно за котка), ако той не ми намери. Всичко беше на шега, той ме прекръсти на Томас - Томи и каза ще ти намеря коте. Естествено си мислех, че се шегува, аз поне се шегувах... Сестра му работи в Зоомагазин и вчера ѝ е казал, а преди 2 часа ми донесоха котето... Красиво е и е една шепа живот. А аз съм уплашена точно толкова, колкото в деня когато Дара ни намери и влязох тук, за да ми помогнете как да я спася, толкова когато жената която щеше да ми даде Заки на най-малко 50 дена ми го връчи на 30-я, защото ѝ е писнало да се занимава и ако не го взема ще го изхвърли  #Cussing out Сега съм още по-уплашена... ТО е на 13 дена!!! Едва е прогледнало! Майката е била персийска котка, бащата уличен - братята и сестрите му са изпратени по други домове, а То е в нас. Моето сладко мило ми го подари!  Hug Хем се радвам хем ме е страх!

Не спря да мяука жално. Имаме специално сухо мляко за котенца сираци на дни, разтворих колкото трябваше, обаче малко трудно се храним - намерих само една пластмасова пипета и е много трудно, какво яде, какво изсипвам... все пак търси майка си, за да суче, ама... Пише, че трябва да го храня на 3 часа по около 10 грама, максимум 80 грама за дена и 8 хранения... Успяла съм да го нахраня защото спи, най-накрая заспа! В кашонче е - това имам към момента, с памперс за животинчета. Нахранено, с малко плюшено мече и малко пуловерче и с бутилка с гореща вода, увита в хавлия и кърпа, за да му е топло. За сега това достатъчно ли е? Следващото хранене трябва да е в 12, ако още спи да го събудя ли да яде или да го оставя?  Rolling Eyes

пп - даже май се събуди, ама не би трябвало още да е гладен, яде в 10...

ПОМОЩ!!! Паникьосана съм знам, но...

# 701
  • Варна
  • Мнения: 6 281
Снежи, предполагам сте у дома след пожара!  Hug

Трейси, разбира се, че ви помним- голяма мъка беше заради Дара.
Успокой се- ще се справиш. Аз не бих будила спящо коте или бебе заради хранене. Grinning

Ние се завърнахме от почивка, надничах понякога като имам нет да ви видя. Има нови котки! smile3508

Поздравче с една тревненска маца!  Mr. Green

# 702
  • Мнения: 4 785
Стейси ГрейHug

Да, права си разбира се, то ако е гладно само ще запищи  Crazy
Хубавото е, че сега съм си по цял ден вкъщи и ще мога наистина да го отгледам и да го храня на 3-4 часа  Whistling
Заки дойде докато учех за държавен - едва научих, но изкарах 6. Сега си пиша магистърската теза, сигурно пак ще ми е на късмет  Crazy Ако успея да я напиша с това бебе!

# 703
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
Трейси, първо - СПРИ ДА СЕ ПАНИРАШ Naughty

Второ - вярвай по-малко на книжките и повече - на котето. То си знае кога и по колко му се иска да хапва. Ще прояде, няма да се остави да умре от глад Wink Е, ще поживеете 2-3 седмици като с малко бебе - няма ден, няма нощ - но поне е само толкова. Гушкай го повече, носи го със себе си - по-добре е от бутилка топла вода. След хранене ЗАДЪЛЖИТЕЛНО масажирай коремчето и дупето с памуче или кърпичка, натопена в топла вода, за да имитираш езичето на мама.

Трето - при толкова малки котета всичко е до късмет. И перфектно да го гледаш, пак няма гаранция за оживяване. Ако храната влиза и излиза нормално, шансът е голям. Laughing

Честита придобивка, здрави нерви и късмет ти пожелавам Hug

# 704
  • Мнения: 284
Според мен се примири с колата накрая, но от време на време извиваше много яко. На връщане минахме през златните мостове и го взехме с нас, такава атракция беше милия hahaha А него го е шубе яко, подскачаше много . Качихме го на най0 високото в гората, а той се панира и като се гушна в мен и не иска да слезе. Минаваха хора и се чудеха това каква порода куче е  newsm62
 и една мадама като се изказа че за първи път вижда котка турист- е така сме се смяли.
newsm62

Bubishaдано не е  нещо сериозно,но предвид възрастта наистина няма смисъл от операции  Sad

Общи условия

Активация на акаунт