Харесва ми подходът ви към малкото. Много често четем в нета - взехме си коте, ама то не слуша, качва се по пердетата, какво да правим. Ами махате ги. Аз имах 2 постоянно обикалящи котараци като бебета и юноши, които са суркали елхата по цялата къща, изяждали са цветята, отваряли са си кутията с бижута и са си играли на футбол с каквото са намерели - сега разполагам с десетина чифта обеци със само една обеца и др. накити изпоядени, да не говоря за съдбата на всеки топ тоалетна хартия, оставен в полезрението им, чорапогащи, изгризани като къси чорапки, дунапренови ролки, изгризани до телчетата им и мн. други бели, които вече съм забравила. Въпрос на късмет е да попаднеш на безкрайно кротко бебе-коте. Моите се кротнаха на много сериозна възраст, та чак станаха като кукли.