Не ми се иска темата да се превръща в спор между вас, понеже всеки има свои разбирания и схващания за нещата от живота, всеки има минало и добър / лош опит. Така че уважавам и благодаря за всяко изказано мнение.
Удивително за мен е че сте все жени, явно никой мъж не прочете или не се осмели да коментира.
Догадките ви защо се е стигнало при мен до регистрация и чат в такива сайтове най-вероятно ще останат такива, понеже и аз самият не мога да дам конкретен отговор. Ако беше липсата на секс, щях да го напиша, ако беше внимание - също....или каквото и да било.
Както и да е, едно искам да е ясно - аз не се оправдавам, аз признавам грешките си. Не търся това от вас, а по-скоро споделяне не мнения, за да мога да прочета възможно най-много различни мнение и да видя дали има светлина след тунела.
Лично моето мнение е, че човек трябва да може да прощава, да забравя и да се променя. Факт е обаче, че това е много трудно....Мнозина от вас са написали точно това, че няма и не могат да простят, но правят компромис в името на нещо, децата най-често.
И друго, аз помагам ужасно много и съм помагал и в домакинската работа, а голяма част от нея съм вършил сам. Не е там проблема. Не е този вид битовизъм.
Проблема е нарушена духовност и комуникация може би, изпадане от моя страна в някаква "дупка", незачитане от моя страна на някои желания и потребности на половинката ми, за което сега ужасно съжалявам сега и се опитвам да говоря с жена ми.
За съжаление обаче, и в момента тя си е абсолютно права, тя вижда само писмата и чатовете с различни жени, а не причините.
Опитите ми да обясня че този "отдушник" не е означавал за мен нищо, естесвено няма как да се приемат от нея на този етап.....това го разбирам...А наистина е така не съм искал реално среща или секс с чужда жена, но съм писал простотии и неща, които в реалния живот не отговарят на моята психика и самоличност.
Сега осъзнавам, че съм се скрил като "мишка в дупка" и вместо да застана сам срещу проблемите си и да ги обсъдя с половинката, аз съм избягал в друга реалност, която за съжаление се намеси в реалността.
И последно за този пост, за да не ви отегча....ужасно много обичам жена си и ОБОЖАВАМ децата си. Правя и съм правил всичко за тях, това което н мога да осъзная още и боли е как съм допуснал да стигна до тук!
И търся подсъзнателно окуражаване, че всичко може да се оправи. Защото го искам много. Искам да доизживеем мечтите си, искам да видя децата си порастнали и възпитани с баща, и не мога да проумея как една изкривена виртуалност и изкушенията на съвременния високотехнологичен живот могат да попречат на това!