Истанбул 9

  • 60 410
  • 731
  •   1
Отговори
# 660
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
Забележете колко коли за почистване има и как площадът, на който до преди малко имаше стотици, както и улицата, вече са измити, въпреки, че, както винаги, има доста хора... Изключителна организация, почистено е, сцената се прибира, както и десетките химически тоалетни... Не знам това някога ще ни се случи ли - в милионен град, в който няма кошчета и народът си цапа подобаващо, да е толкова чисто... Нямам думи, просто браво на комшиите!

Наистина...видях през камерата, че всичко е в буслуци и изведнъж след час и половина-два няма помен от боклука. Моят мъж го порази това, вика - "Уж не били готови за Европа, а те отдавна са си в нея."

# 661
  • Варна
  • Мнения: 4 221
Не можех да следя, видях множеството, а после вече чистия площад. Между двете поглеждания имаше не повече от час. Самият брой на хората предполага огромно количество боклук (все пак сме на Балканите)... за това говореше и сериозната бройка на почистващите автомобили... резултатът беше впечатляващ.
Иии ... мое лично мнение... ако са така "извън Европа", по-добре да си стоят там... биха загубили много от колорита си, ако влязат в съюза... например как си представяте Египетския пазар и околността му в Европа?

# 662
  • Мнения: 788
Здравейте, момичета!  Ще разкажа и аз, но се опасявам, че ще е малко дълго.

Първо ще кажа, че като пристигна автобуса за тръгване беше почти пълен с обща група  от Варна и само 9 човека от Бургас бяха разпределени в него. Ние бяхме от тях и съм сигурна, че екскурзията нямаше да бъде същата, ако не се беше случило така.  Седнахме с моята приятелка на последните 2 свободни места почти в дъното на автобуса, където се беше оформила групичка от млади мъже и жени, особено мъже Mr. Green, с които на отиване и на връщане умряхме от смях и пътя мина неусетно. На границата се забавихме точно един час и десет минути и заедно с двете други кратки почивки, в около 13:00 часа навлязохме в Истанбул.

Групата имаха организиран обяд в 14:30 в ресторанта Ориент Експрес на Сиркеджи и после директно тур по Босфора, а вечерта нощна разходка и автобуса ни закара директно на Сиркеджи. Това малко обърка нашите планове, но не ни притесни много. Ние трябваше да изчакаме екскурзоводката да си свърши организационните неща и в 15:00 да тръгнем само ние с нея и шофьора към хотела за настаняване.  Тя пък прати една туркиня с нас уж да показва пътя, но и тя го обърка и имаше малко екшън  там, докато си намерим хотела,  имаше и натоварен трафик и докато стигнем хотела времето беше вече доста напреднало, но пък имахме възможност да се насладим на такива красоти по пътя от другата страна на летището на път за Флоря -  края на Босфора, пълно с кораби, катамарани и разни други яхти, чакащи другия ден да го отворят от тази страна, то не бяха блокове с градинки, то еднофамилни къщи и миниатюрните им прилежащи пространства, оформени като за каталог, красота.

Хотелът нищо особено отвътре, отнася забележки откъм чистота, не, защото съм претенциозна,  а защото го рекламират за 4* и трябваше да ни е като бонус, задето е толкова далече. Падна ни се стая от страната на улицата и беше доста шумно. Настанихме се и веднага тръгнахме към спирката на влакчето, Истанбулкарт си купихме още на Сиркеджи. По пътя минахме покрай някакъв парк, на който посмъртно не мога да му произнеса името, който беше пълен с почиващи семейства, хапващи по тревата и на дървени маси, не липсваше и барбекю.
На Еминюню пристигнахме към  17:30, беше вече късно за всичко и направо минахме към последна точка от заплануваното – разходка по Босфора в 18:30 Първо бяхме на откритата палуба, но студения вятър ни принуди да се приберем долу на завет. За разходката какво да ви кажа – величествени мостове, синя вода, красоти по двата бряга, въртях се наляво, надясно да не изтърва нещо, изпълних се с красиви гледки.

Завършихме с разходка около и по моста Галата с балък екмек, много ни хареса, и накрая на път за Сиркеджи хапнахме в дюкянчето Хафиз Мустафа (или нещо такова) едно сладко нещо, на което никъде не му видях името.
На влака в 22:30 или малко след това и след около 40 мин в хотела за душ и сън, че цял ден обиколки ни чакат. Нямам търпение!
Скрит текст:
Извинявам се за дългия пост, опитах се максимално да го съкратя, ако знаете какъв беше... Embarassed
И това само за първия ден, как ще съкратя втория, ако изобщо някой има нерви да ги чете, че той е много, много по-пълен, акъла ми не стига ooooh! Simple Smile Simple Smile

Последна редакция: вт, 01 май 2012, 20:42 от Im So Excited

# 663
  • Мнения: 6 031
Im So Excited това е темата в която дългият пост е на изключителна почит.  Laughing
Така че, ...пиши дълго и подробно. Слагай и снимки и не се безпокой - ние ще прочетем всичко.

# 664
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
Im So Excited , aко съкратиш втория, няма да ти говоря повече!  Mr. Green

# 665
  • София
  • Мнения: 2 623
Im So Excited , aко съкратиш втория, няма да ти говоря повече!  Mr. Green

 Peace Me too  Wink

# 666
  • Мнения: 0
Здравейте в този топъл слънчев ден!  bouquet
Много се радвам, че ви харесва разказът ми. Най-малкото което мога да направя за вас след цялата помощ, която получих е поне за малко да ви върна там.  Hug
В съботата след като отидохме до Топкапъ бяхме решили да хванем ферибота и да отидем до Принцовите острови. Е, да ама не... То станало почти 15:00ч. и ни се стори доста късно за тепърва тръгване натам. Отидохме до гара Сиркеджи, поснимахме. Хареса ми, макар, че си я представях по-голяма. Там видяхме един много сладък котак върху тези масажиращите столове. Така блажено се беше излегнал, че го щракнах няколко пъти.  Mr. Green Моя обектив не изпуска нищо.  Joy Ще кача снимки, просто се чудя кои да кача, защото са много и ми отне доста време да ги разгледам.  Laughing
Та след като решихме, че няма да имаме време да ходим до Бююкада и след доста умуване с ферибот до къде да отидем предложих да се опитаме да намерим къщата на Кадир от филма Пепел от рози. Аз си бях записала на листче кое къде се намира и как се стига. Имахме и GPS, та се впуснахме в дебрите на Азия.  hahaha Пътувахме с ферибот от Еминюню до Юскудар с ферибот на Сеир Хатларъ (дано така да се пише Embarassed). Слезнахме на пристанището в Юскудар, а там хора ли хора, пъстро с какво ли не. Взехме си 2 много хубави сандвича с айран, които за моя изненада ни излезнаха само 3 ТЛ.  Shocked Подхапнахме и се отправихме към спирката за да видим кое как и къде спира. И се почна обикаляне от спирка на спирка и от рейс на рейс да питаме дали спира на Бейлербей, защото първо решихме да отидем до къщата от Листопад. Попаднахме на шофьор, който като чу, че сме от България почна да повтаря Кърджали, Кърджали и да се смее. Разбрахме, че спира на Бейлербей и бързичко скочихме вътре. И тук започна моя ужас.  Mr. Green Като се почна едно лудо каране, едни резки завои и аз от единия край на автобуса до другия се търкалям като буренце.  hahaha Ту се хвана и точно съм се закрепила и успокоила и айдее пак в другата посока. Нямаше задръстване и за десетина минути стигнахме до спирка Бейлербей, обаче нашия шофьор решил да не спира там.... и решихме да слезем на светофара, тъй като караше с 2 отворени врати. Как не изпадна някой от автобуса още ми е чудно.  Mr. Green До двореца Бейлербей решихме да не ходим. Извадихме картите и започнахме да търсим най-прекият път до къщата от Листопад. Намерихме го, отидохме, обаче вратата затворена, нищо не се вижда и поснимахме поседяхме малко и решихме да тръгваме надолу. Гледката към моста от улицата пред къщата е много красива. Къщата се намира на улица Шемси Ефенди 9. Много близо е до спирката. Ние се качихме по едни стъпала и после излезнахме на самата улица. От там решихме да ходим към къщата от Фатмагюл. Направихме грешката да ходим пеша нагоре до Ченгелкьой уж за да разгледаме. Е, имаше какво да се гледа, къщите там са много красиви. Много се увличам по архитектура и направо сърцето ми прескачаше от вълнение.  Laughing Обаче тротоара беше много тесен и едва се разминавахме с хората и постоянно колите ни свиркаха, което мен лично много ме издразни. Вървяхме вървяхме вървяхме и почнах да съжалявам, че пак не си хванахме рейс, който сигурно за 5 мин щеше да ни закара. Сега ще сложа карта да видите как стигнахме до там, защото явно представлява голям интерес, макар, че втори път едва ли бих се наела да ходя по тия чукари.  Laughing Доста са тесни уличките и има някои, които са само стъпала и ги няма на картата, което още повече ни обърка и по едно време пропуснахме отбивката за към къщата. Да кажа, обаче, че в този район са доста религиозно и не ни гледаха много добре, особено мен. Всички жени бяха забрадени, хората се чудеха тези с тази огромна карта къде отиват.  Laughing Тротоарите са доста тесни, но имаше красиви къщи.

 На картата ще ви отбележа за на връщане от къде хванахме рейс и отидохме до Кадикьой. Вие разбира се може да стигнете до там с автобус и от там вече пеша нагоре. На спирката има малка градинка с гълъби и пейки и разни младежи бяха насядали. Вървяхме по десния тротоар и срещу нас имаше бензиностанция. Червена мисля, че беше. Като я видяхме свихме по уличката покрай градинката. Там на ъгъла имаше една стара къща, дървена.


 Изглежда ето така. В ляво от нея се вижда малко от бензиностанцията.

Покрай нея минахме и излезнахме на улица Гюзелтепе (Guzeltepe Cad.) Вървяхме по нея докато не стгнахме до един разклон. Има път на ляво и на дясно. Тръгвате на ляво по улица Prof. dr. Beynun Akyavas Cad. По нея ще видите много дворчета където развъждат разни цветя. Вървите по левия тротоар и като видите от дясно една къща, която изглежда ето така:


Тръгвате по пресечката, която ви се пада от ляво. Вървите по нея докато не стигнете до улица Abdi Pasa sk. свивате по нея на дясно и в първата пресечка, която ви се пада от дясно свивате. А точно до пресечката ще видите снимка на ето тази чешма:


Вървите по Cengelkoy Cesmesi Sk. и на първата пресечка свивате в ляво. Това е улицата Bayir Sk. Ето я и къщата на Кадир:

Сега ще кача и карта как и от къде минахме нагледно. Може някоя и друга пресечка да съм объркала, защото на място е доста по-различно, има много улички, които са със стъпала и това обърква доста. Полутахме се малко докато стигнем. Може и да има по-кратък път, но ние едва по този минахме.  Laughing


Легенда  Mr. Green :
Автобусчето дето е там е спирката за на връщане. Хващате всичко на което пише Юскудар или Кадикьой.
Синята точка е старата дървена къща, която качих по-нагоре.
Жълтата къща е къщата с интересната фасада, която също качих.
Вълничките са чешмата, която качих по-нагоре.
А розовата точка е самата къща на Кадир.

Надявам се да съм помогнала. Ако има нещо неясно питайте. Имаше си доста лутане, така, че извинете ме ако съм объркала някоя пресечка, просто на място е доста по-трудно. Хубаво се оглеждайте, защото не навсякъде има тебали за улиците.  Peace
П.С: някой ако може да ми каже как да оправя линковете със снимките, ще съм много блафодарна, защото не се виждат като се натисне върху тях си излиза първата дървена. Thinking
Благодаря ти много за подробния разказ   bouquet newsm51 newsm20

# 667
  • Част от тайното общество на К.О.Т.К.И.-те
  • Мнения: 2 579
И аз държа много да подробните и изчерпателни разкази  Mr. Green Страхотни сте и двете ни разказвачки  Hug

# 668
  • Мнения: 4 566
So excited, спиш ли?.... Моля те, довърши си разказа първо  Praynig
Меланхоли, а ти?

# 669
  • Мнения: 8
Тук съм, тук съм!  Mr. Green Ейй, тази тема ми е голяма слабост. Само заради нея си направих регистрация и от тогава и един пост не си позволявам да изпусна.  Wink Пък и откакто ходих то просто желанието ми още повече се увеличи. Планирам още едно ходене тази година, пък да видим дали ще стане!  Grinning Имам проблем с качването на снимките, търся из темите къде е обяснено как става, защото както виждате от горния ми пост не се виждат добре...  Cry

# 670
  • Част от тайното общество на К.О.Т.К.И.-те
  • Мнения: 2 579
Качваш снимките в някой сайт или във Фб и взимаш адреса им, който завършва на .jpg

От иконките над полето за писане на нов пост кликаш на първи ред отдолу, втора икона от ляво на дясно - Вмъкни изображение се казва и е преди земното кълбо.

Излиза ти следната функция:
[ img ] [ /img]

Между двете слагаш адреса на снимката

[ img ]снимка.jpg[ /img ]

И воала  Mr. Green

# 671
  • Мнения: 788

Не още. До 22:00 бях на работа, а не съм си отспала от три дни, не можах много да спя там и заради шумната улица. Просто нямам сили повече, но поне съм го почнала, само до към обяд съм стигнала,а е повече от половин страница Embarassed Simple Smile

Ще пусна само една снимка, която направих за всички тук.


Символична прегръдка, която обещах на Redemi Hug
утре по някое време я махам
Лека... Heart Eyes

# 672
  • Мнения: 3 242
Не можех да следя, видях множеството, а после вече чистия площад. Между двете поглеждания имаше не повече от час. Самият брой на хората предполага огромно количество боклук (все пак сме на Балканите)... за това говореше и сериозната бройка на почистващите автомобили... резултатът беше впечатляващ.
Иии ... мое лично мнение... ако са така "извън Европа", по-добре да си стоят там... биха загубили много от колорита си, ако влязат в съюза... например как си представяте Египетския пазар и околността му в Европа?

В голяма заблуда си Wink ела да видиш какво става в Лондон след карнавала в Нотинг Хил или пък събота вечер след пиянските им запои ... тогава ще има да се чудиш кое е ориент  Mr. Green
А египетския пазар си е наистина луксозен в сравнение с тукашните битаци  Laughing

# 673
  • Варна
  • Мнения: 4 221
Не съм... ясно ми е какво е, обаче като им сложат един Найденов (или както и да се казва), който да се опитва да ги направи по светци от папата (разбирай по европейци от европейците), само ще си спомняме за балък екмек от гемии и подправки, сирена и риба на улицата, на съседни щандове. Набързо ще им спретнат нов вид пазар, от типа "погледнал се, Илия, пак в тия", с нова рибна борса (справка тези във Варна, например)... какво разбират англичаните от Европа...
Това в сферата на шегата, разбира се, но наистина комшиите са си в Европа, и по европейци от това няма да станат като ги приемат. На мен Египетския пазар ми харесва много, за три дни ходя поне два пъти и просто гледам цветове и вдъхвам ухания, и искам да си остане такъв.

# 674
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
Образът на един девичи задник, прорязан от прашки на пайети, който на равни интервали ми се вреше в лицето  във влака за Оксфорд в една неделна сутрин завинаги ще остане запечатан в съзнанието ми. Облеклото около долните части на девойчето , както и на останалите в групата няма да коментирам. Mr. Green
Извинявайте за оф-а.

Някой преди няколко теми питаше дали имат разделно събиране на отпадъците и боклука. Имат. Циганите .

Впрочем , Турция е била поканена за членство в ЕС в началото на 70-те на XX век, ако не греша .Отказала е. А после идват военните.

Общи условия

Активация на акаунт