Случи ми се нещо странно VIII

  • 134 087
  • 834
  •   2
Отговори
# 1
  • Мнения: 8
Благодаря за новата тема.

# 2
  • Мнения: X
 Hug Благодарности за новата тема ! Дано се изпълни с много интересни и страховити случки !!!  bouquet

# 3
  • София
  • Мнения: 7 673
И аз благодаря.   bouquet

# 4
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 187
Както си спим с мъжа ми и детето в стаята се събудих от пускането на водата в тоалетната! Посред нощ. В първия момент помислих, че е станал мъжът ми, но си отворих очите и го идях, че спи до мен. Веднага го събудих и той също да чуе казанчето, което шумеше все още от вц-то... Направо откачих от шубе.

# 5
  • В Космоса
  • Мнения: 9 875
Записвам се със съжаление, че никога нямам какво да споделя и с надеждата, че ще има повече необясними, но все пак не измислени истории.

# 6
  • Мнения: 71
Както си спим с мъжа ми и детето в стаята се събудих от пускането на водата в тоалетната! Посред нощ. В първия момент помислих, че е станал мъжът ми, но си отворих очите и го идях, че спи до мен. Веднага го събудих и той също да чуе казанчето, което шумеше все още от вц-то... Направо откачих от шубе.

Веднъж и на мен ми се случи. Бях сама в къщата ни, която е на три етажа. Бях на третия етаж и изведнъж чух шума от казанчето на тоалетната на втория.. Слязох да видя дали някой не се е прибрал, но нямаше никой. Не знам на какво може да се дължи това...

# 7
  • Балчик
  • Мнения: 9 213
Нямам с какво да се запиша,само сън, който за съжаление предсказа ужасни събития, но той не е за тук

# 8
  • Мнения: 702
Прясно, прясно, пари Simple Smile

Миналата седмица на задушница седя си аз вечерта, говоря с мажа ми по скайп и в 23.06 хоп телевизора се включва  Shocked
Дистанционните на два метра от мен. Аз по принцип не гледам мн ТВ и изобщо не съм ги пипала. Направо ме полазиха студени тръпки. Не бях раздала за мъртвите. Станах, запалих една свещичка, прекадих с малко тамян и ми минаха студените тръпки.
Никога не съм си мислила, че може да мис е случи и нямам обяснение.

# 9
  • Мнения: 4 569
Благодарности за новата тема.

# 10
  • Тук
  • Мнения: 237


Миналата седмица на задушница седя си аз вечерта, говоря с мажа ми по скайп и в 23.06 хоп телевизора се включва  Shocked


И аз един път си изкарах акъла така с моя телевизор. Гледам си някакво предаване и по едно време звукът се намали. Излезнаха си чертичките на екрана и започнаха да си намалят. Доста се почудих,огледах се за дистанционното,нямаше го наоколо и се наложи да стана ,за да увелича от копченцето на самия телевиор. Седнах си пак да гледам и след малко звукът отново се намали. Тогава вече ме побиха тръпки и се разтреперих цялата. Направо изкочих и хукнах към кухнята да викам майка ми. Отидохме пак в стаята и й казах да поизчакаме,за да се убеди и тя самата какво става. Постояхме известно време така и накрая и тя видя как телевизора за пореден път си самонамаля звука. Почнахме да търсим къде е дистанционното и накрая се оказа,че то е под едната възглавница с натиснато копченце за звука  Laughing Та си помислих да не би и на твоето дистанционно да е било в това положение копченцето.
 
Иначе и аз имам една доста странна история,която ми се случи мноого отдавна. Чудех се дали изобщо да я споделям тук,защото до сега на който и да съм я разказвала ме гледа подозрително. Но всеки има право да вярва или не. Едно време с брат ми деляхме една стая. Вечерта си легнахме да спим,той вече спеше дълбоко,но аз чух някакви странни звуци,идващи сякаш от под масата. Не мога да ги опиша точно. Хвана ме страх и се покрих през глава,само че взех да се задушавам и си направих малка пролука,за да мога да дишам. След това врата се открехна леко и погледнах към нея,но там нямаше никой. В стаята започнаха да се чуват стъпки (като че ли от мъж) и приближиха към мен. Аз пак се покрих през глава и чух все едно някой диша точно над мен. В общи линии това беше.Сякаш някой обикаляше из стаята и оглеждаше. Не мигнах цяла нощ. Няколко месеца преди това дядо ми беше починал и все си мисля,че може да има нещо общо с него.

# 11
  • Мнения: 8 793
Ще следя темата и много ми се иска да задам въпрос, пък който иска, да ми отговори. Видях по-горе в  поста съфорумката написала, че си покрила главата със завивката, защото се уплашила. И друг път съм чела, че хората реагират така. Това ме учудва много. Ако аз се уплаша, веднага ще си открия лицето, за да видя кой е, или по-скоро веднага ще стана на крака, за да съм с лице към опасността. Също ако ми се стори, че има някой в жилището, а всъщност съм сама, никога те се скривам в стаята където съм, а веднага отивам да проверя. Искам да посрещна опасността в лице, така най-малко ще ме изненада и съм най-малко уязвима. Защо другите постъпват различно? Ако се завиеш през глава, не си се скрил, а само ти пречи да видиш кой те застрашава. Ако се затвориш в стаята, си уязвим, защото ти е затворен изхода навън. Не разбирам хората....много често Confused

# 12
  • Тук
  • Мнения: 237
Според мен това е напълно нормална реакция за едно дете (по онова време си бях дете) да се покрие през глава,когато осъзнава,че се случва нещо неестествено. Ако се бях изправила очи в очи с "онова" как бих си помогнала,при все че това не е човек или животно,за да направя нещо и да се защитя

# 13
  • Мнения: 207
Ще следя темата и много ми се иска да задам въпрос, пък който иска, да ми отговори. Видях по-горе в  поста съфорумката написала, че си покрила главата със завивката, защото се уплашила. И друг път съм чела, че хората реагират така. Това ме учудва много. Ако аз се уплаша, веднага ще си открия лицето, за да видя кой е, или по-скоро веднага ще стана на крака, за да съм с лице към опасността. Също ако ми се стори, че има някой в жилището, а всъщност съм сама, никога те се скривам в стаята където съм, а веднага отивам да проверя. Искам да посрещна опасността в лице, така най-малко ще ме изненада и съм най-малко уязвима. Защо другите постъпват различно? Ако се завиеш през глава, не си се скрил, а само ти пречи да видиш кой те застрашава. Ако се затвориш в стаята, си уязвим, защото ти е затворен изхода навън. Не разбирам хората....много често Confused
Честно? Ако съм чула нещо необяснимо и зловещо не със завивката, а под леглото ще се завра. Смелите хора биха посрещнали странностите открито, но понеже съм си пъзла ще треперя от ужас като мишчица. В миналата ли тема беше описвах за един период, когато вкъщи се чуваше шумолене, тропане. Тогава първия път доста смело обиколих вкъщи, чак се учудвам, че не се скрих. Втория път пак проверих само защото мислех, че е котката (ама не беше) и това не се брои за смелост. Сега, след като знам, че онези шумове не бяха заради човек (или котка) никога не бих тръгнала да проверявам, а ще си  чакам боязливо да спрат. Хората са различни в реакциите и това е.

# 14
  • Мнения: 8 793
Да, хората са различни, но аз мисля точно обратно. Бих се завила, ако не изпитвам страх, а по-скоро досада. И обратно. Бих се пръснала от страх, ако нямам идея какво ме застрашава, а и не виждам нищо.

Общи условия

Активация на акаунт