Обичам те ?!

  • 94 231
  • 116
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 21 207
хм... Сериозна тема, поне за мен...
Аз на моите родители не им казвам, защото не съм сигурна в чувствата ми към тях...  newsm78
На човека до мен му го казвам винаги, когато искам без да очаквам същия отговор. И той така. И двамата се радваме да го чуем.
В старите ми връзки мног съм внимавала какво говоря, защото не съм била сигурна в любовта.
Сега смятам, че чувствата трябва да се показват, изказват, дори и ако след 2 месеца вече не са същите, момента *сега* е важен.
Преди 2 години казах на един смъртно болен човек, че го обичам, той се влюби в мен, а моите чувства не бяха такива. За мен *обичам те* към него беше по-скоро *ценя те*. Е, лошо бях разбрана и сега се отдалечихме един от друг, което е жалко, но от друга страна е добре, защото човека е малко злобен...
Да,темата е сериозна и нужна.
Понякога обичам те наистина се използва в случая,както ти каза "ценя те",но всеки човек е различен и го приема,както реши за добре.
За злобата,може много да се говори,за смъртта също.
Аз бях на 8 майка ми като почина,после дълго време не осъзнавах какво точно се е случило,мислех,че е отишла някъде и ще се върне...моите племенници примерно,веднага биха разбрали какво е станало,но всяко ново поколение е по-добро от предходното ...

# 16
  • Мнения: 21 207
Simple Smile  Казвам го постоянно на детето си. Всеки път когато я видя или я чуя. И тя ми го казва, но е малка и дано знае какво означава това.
Дано,че и на моята го казвам и аз и тя на мен  Grinning

# 17
  • Мнения: 16
Само когато наистина е така, а това не се случва често, поне при мен.

# 18
  • Мнения: 287
На детето - да.
На бившия...с години исках да го чуя от него, но ми се струва, че не беше такъв човек, не си изказваше чувствата, макар да знам, че ме обичаше. Та...аз го казвах, един - два пъти...нямаше отговор Rolling Eyes и спрях.
Мисля, че трудно ще го кажа на някой, предвид факта, че за мене тези думи са ужасно сериозни. Никога вече няма първа да го кажа на някой Thinking
Случвало ми се е да ми го кажат, а на мене да ми стане смешно...някак свещени са тези думи и казани просто ей така, нямат никаква тежест.

# 19
  • Мнения: 21 207
На детето - да.
На бившия...с години исках да го чуя от него, но ми се струва, че не беше такъв човек, не си изказваше чувствата, макар да знам, че ме обичаше. Та...аз го казвах, един - два пъти...нямаше отговор Rolling Eyes и спрях.
Мисля, че трудно ще го кажа на някой, предвид факта, че за мене тези думи са ужасно сериозни. Никога вече няма първа да го кажа на някой Thinking
Случвало ми се е да ми го кажат, а на мене да ми стане смешно...някак свещени са тези думи и казани просто ей така, нямат никаква тежест.
Има и такива хора,които таят в себе си,просто така се чувстват нещо като защитени,не знам,и аз бях така,но реших,че е по-добре да се говори,пък ако отвърнат със същото - добре,ако ли пък не ,здраве да е  Peace

# 20
  • Мнения: 373
Вчера една колежка ми каза, че ме обича.....да се притеснявам ли?  Grinning

# 21
  • Мнения: 1 127
Здравейте,днес се зачудих казваме ли думата ОБИЧАМ ТЕ механично,ей така просто заради рутината,или затова че се чувстваме самотни и неразбрани ?

Чувстваме ли какво казваме ?

Да обичаш Не иска ли всеки от нас да бъде обичан и да обича.
Но да обичаш значи да те боли, само този, който не е обичал, не знае какво е болка.
Казваме “Обичам те” на някого, но всъщност “Какво значи да обичаш?“
Толкова  лесно казваме тези думи,а дали ги чувстваме,не нараняваме ли хората около нас,ако това се окаже лъжа ?


Никога не съм ги казвала механично, а само, когато така ги усещам.
Смятям, че повечето от нас, наистина търсят да дадат и получат обич, но има единици- не зная как точно да ги нарека, за които чувствата по принцип не са от значение.
Що се отнася до болката, когато обичта е споделена, то тя не би трябвало да носи болка, а удовлетвореност.
По-скоро, когато е несподелена да носи отрицателни емоции.
И аз съм на мнение, че за тези неща трябва да се говори, да са открити, защото двама интровертни типа рискуват да се разминат, макар и  двамата да изпитват чувства един към друг.  Rolling Eyes

# 22
  • Мнения: 135
Вчера една колежка ми каза, че ме обича.....да се притеснявам ли?  Grinning

А такаа.. нали знаеш Мъсти.. нищо човешко не ни е чуждо.. така че внимавай!!!  Laughing

# 23
  • Мнения: 405
Цитат
Що се отнася до болката, когато обичта е споделена, то тя не би трябвало да носи болка, а удовлетвореност.
По-скоро, когато е несподелена да носи отрицателни емоции
На мен лично споделената любов ми носи болка. Болка, от страх да не загубя човека. И тъга, защото един ден ще си отидем оттук и както е казано в едно стихче *след 10 000 години нали ще е все едно дали те е боляло, прашинка малка....* /нещо такова беше/

# 24
  • Мнения: 21 207
Цитат
Що се отнася до болката, когато обичта е споделена, то тя не би трябвало да носи болка, а удовлетвореност.
По-скоро, когато е несподелена да носи отрицателни емоции
На мен лично споделената любов ми носи болка. Болка, от страх да не загубя човека. И тъга, защото един ден ще си отидем оттук и както е казано в едно стихче *след 10 000 години нали ще е все едно дали те е боляло, прашинка малка....* /нещо такова беше/
И аз изпитвам такъв вид страх от загуба,изгубих доста хора за последните 13 години - чичо ми след 13 дни майка ми,дядо,баба,баща ми за малко.
Просто хората до нас,трябва да знаят,че и ние сме до тях и ги обичаме.

# 25
  • Мнения: 1 127
На мен лично споделената любов ми носи болка. Болка, от страх да не загубя човека. И тъга, защото един ден ще си отидем оттук


Да, но може/най-вероятно/ и да не го загубиш, и тогава притесненията ти ще са били напразни. Rolling Eyes
Друг е въпросът, ако човек има реални основания да мисли така, но тогава пък за каква взаимност на обичта може да иде реч? newsm78
А що се отнася за това, че някой ден ще си отидем оттук/вероятно имаш предвид, че сме `смъртни` Simple Smile /: дай Боже всекиму да доживее до дълбока старост с любимите хора /половинка и деца/,  и  тогава нЯЯЯкога и да си отиде  ще е с чувството на удовлетвореност, че не е живял напразно, и е оставил една следа след себе си, в лицето на детето/а/, плод/ве/ точно на тази обич. Rolling Eyes

Малко по-ведро и оптимистично! Hug   bouquet

# 26
  • Мнения: 201
Аз съм израстнала в семейство, в което тия думи не летят просто ей така във въздуха, с други думи - рядко се изказваха.
За 38 години брак на мама и тате, чувала съм 1 или 2 пъти да си обменят думите "обичам те". Но пък в целия ми дом практиката на тези думи си личи във всичко, то се е прехвърлило и на взаимоотношенията между нас, децата.
И аз съм на мнение, че обичта не е словесна величина, и изказването на думите не е мерило за това колко обичаш някого... на мъжа ми казвам че го обичам, особено в трудни моменти. Но не ни е ежедневие, не е заменило "лека нощ" (казвам го, защото има хора, които така го употребяват). Той пък от своя страна, може би като повечето мъже, рядко го казва, но пък обича да го показва.
Не мисля, че има "правилно" становище по въпроса колко често да се казват тези думи. По-скоро си мисля, че всеки трябва да улови нуждата на отсрещния от тях и да прецени кога и как да показва обичта си. За едни самото казване на дучиките "Обичам те" си е голямо откровение само по себе си. За други делата стоят на първо място.

# 27
  • Мнения: 21 207

И аз съм на мнение, че обичта не е словесна величина, и изказването на думите не е мерило за това колко обичаш някого... на мъжа ми казвам че го обичам, особено в трудни моменти. Но не ни е ежедневие, не е заменило "лека нощ" (казвам го, защото има хора, които така го употребяват). Той пък от своя страна, може би като повечето мъже, рядко го казва, но пък обича да го показва.
Не мисля, че има "правилно" становище по въпроса колко често да се казват тези думи. По-скоро си мисля, че всеки трябва да улови нуждата на отсрещния от тях и да прецени кога и как да показва обичта си. За едни самото казване на дучиките "Обичам те" си е голямо откровение само по себе си. За други делата стоят на първо място.
Съгласявам се напълно  Peace

# 28
  • Мнения: 571
Казвам го само на дъщеря ми и то май не достатъчно често.В групата и има едно момченце,което всеки път казва на майка си колко я обича.Детето чува и копира,та ми го казва и на мен.И тогава май се случва да и кажа.На ММ не съм му го казвала повече от 5-6г.На майка ми никога,но и тя на мен никога не ми е казвала,чеме обича.За 25г нито веднъж

# 29
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Механично никога не съм изказвала тези думи на никой. Ако се обръщам с тях към половинката, то в миг, в който съм почувствала нужда да ги кажа, изпитвайки ги с цялото си сърце. На децата си го казвам всеки ден, но това не значи, че е механично. Знам, че знаят, че ги обичам, защото съм им майка, но ми е приятно да го казвам, а на тях им е приятно да го чуват всекидневно.

Общи условия

Активация на акаунт