КЛУБ "Чакащи - 40+"

   
     Метни им и ти два-три смразяващи погледи, а ако започнат да се правят на много интересни, направо се хванете за косите.

Госпожо Танюшка, а това защо е.Според Вас е компетентно мнение на професионалист приемен родител ли.Помагате ли на тази жена или тъй като тя не работи тази професия, е според Вас, по-ниско качество човек.

И имам един въпрос към госпожа Танюшка: при осиновяването на детето, на професионалния приемен родител спира ли му се заплатата до идването на друго дете.Защото ако е така, това обяснява доста неща.

     Но не обяснява защо две големи зрели жени не разговарят и не се опитват да намерят общ език.
    Изглежда  има някакъв скрит конфликт на интереси между приемните родители и осиновителите,  на който аз не искам да се спирам, защото не ми е работа. Но според мен проблемът е и в двете страни. Понякога става въпрос за чувства на ревност( има и такава ревност), друг път става въпрос за някаква скрита надпревара между двете жени да докажат коя по-добре гледа или ще гледа детето. Това става скрито в душите им, дори не го казват, дори да не го признават пред самите себе си, но отделни погледи, мимики, жестове, отделни изпуснати реплики ,ги издават.Те страдат и се измъчват от собствените си чувства.

 По въпроса ти. Различно е в различните случаи. Има значение дали е бил на трудов или граждански договор и колко деца гледа.
  Ако е бил на граждански договор  след осиновяване на детето , ППР има право на една минимална работна заплата и до един месец трябва да му настанят ново дете.
 Ако е бил на трудов договор , има право на парично обезщетение от НОИ за безработица по чл 325 т.4  в продължителност и размер пропорционално на натрупания му досега общ трудов стаж и размера на заплатата ,която е взимал като ППР.
 Във всички случаи ППР има да взима някакви пари поне месец след приключване на ангажимента му с детето, което му дава възможност да си потърси варианти. Не е да кажеш,че държавата го е оставила гол и бос.
 

Ами то това е като да те съкращават с предизвестие и да ти предложат обезщетение - кой му се радва на такова нещо? А ако в допълнение и ПР не са приели сериозно "обучението" и в резултат се разминават очаквания и реалност, привързани са към детето и не са намерили начин да се разделят и подобни, проблемът е в няколко аспекта.  "Конфликт на интереси между приемните родители и осиновителите, [...] но проблемът е и в двете страни" Танюшка, прощавай, но аз лично не се сещам, какъв конкретно е "конфликта на интереси" при осиновителите в дадената ситуация, затова ще се радвам да ми разясниш. Не си споменала и за "конфликта" в главичката на детето. Защо не иде реч за детето и за "интереса" на детето в отношенията между ПР и осиновители?

       Интересът на детето е по най-безболезнения и щадящ начин да премине от ръцете на приемното семейство в ръцете на осиновителите. Това може да стане само ако между двете семейства има взаимно уважение, зачитане на чувствата и благодарност. Но тъй като тези отношения няма как да бъдат регламентирани, те са оставени на вътрешното усещане на двете страни. Когато това не се получава, явно има конфликт,който трябва да се потърси.
 И двете страни в един момент изпитват силна симпатия, обич и привързаност към детето и е съвсем човешко и нормално ,че тези чувства им пречат да видят най-добрия интерес на детето. Понякога всяка от страните смята, че е по-добрия избор за това дете-тогава има конфликт. Също се получава конфликт когато някоя от страните има подсъзнателно чувството, че детето и принадлежи. А всъщност детето не принадлежи на никого.
 Конкретно ме провокираха 
   Христова мг и Рени,
  Поста на христова за приемното семейство с погледите  е просто несериозен.    А рени направо хвърля обвинения върху приемната майка  и то не едно.  И двете са некоректни, защото не е правилно да обвиняваш някой, при положение че той не е тук и не може да се защити. Това е клюкарстване . А на Христова може да й се привиждат разни погледи, защо трябва да пише такива глупости и да настройва против приемните семейства. В такива случаи не се стърпявам и пускам в ход иронията си. Ако някой няма чувство за хумор, си е негов проблем.
   
 
  

Погрешни разсъждения по фундаментални въпроси, според мене. Макар и ПР и осиновителите да не са биологични родители на детето, има голяма разлика между тяхната социална, правна и каквато си искаш там роля, затова изобщо не може да става и дума за сравнение между тях, още по-малко да се говори за: "по-добрия избор".
"Интереса на детето" - той е бил определен от социалните и предварително решен от осиновителната комисия. А от човешка гледна точка си мисля, че точно чувства като "силна симпатя и обич" би трябвало да мотивират търсенето на най-добрия интерес на детето, а не да пречат на правилния поглед.

 Чандра ,докато ти си писала, аз съм редактирала като съм допълнила поста си. Моля да го имаш предвид.

 Чандра, може разсъжденията да са погрешни, но чувствата  са реални и аз просто ги описвам.

Здравейте и от мен.Изчетох всички постове от последния публикуван от мен до сега.Благодаря на г-жа Танюшка, че си направи труда да опише законово уреденото заплащане на ПР.
В никакъв случай, аз поне не си мисля, че приемния родител не изпитва чувства към детенцето което гледа.Било то симпатия, обич и т.н., но Вие като такъв сте наясно, че това детенце ще бъде осиновено и ставате приемен родител с ясното съзнание какво следва.Въпроса беше принципен: да не се засягаме, когато питаме за разни неща, които са предизвикали притеснение.Да, г-жа Христова спомена за погледите на приемните родители, но също така отбеляза, че са се дистанцирали.А не трябва ли да са в помощ на кандидат-осиновителя.Поставих се на нейно място, седя срещу две малки дечица, незная какво да направя пред толкова чужди погледи, те не пускат ПР, а аз се чувствам като звяр, който ще им ги отмъкне.Това е .Сигурно и аз бих ги описала така без да влагам лошо отношение към тези хора.И да, може би след време бих им била благодарна за всичко, което са направили за децата, за начина на гледане, за обучаването им и т.н., но това не е нещото, което кандидат-осиновителя вижда на първата среща.Хората се опознават и вече на втора, трета среща сигурно възникват други отношения.Вие, г-жо Танюшка може да сте ни полезна много  в това отношение.Аз с радост бих потърсила съвет от Вас, ако ми се случи да взема дете от приемно семейство.  Незная как бих постъпила след това обаче, дали бих поддържала връзка или не с Вас.Нямам представа, предполагам това зависи и от ПР, от отношението им към детето, към мен.Но също така се замислям и какво става в главата на едно дете: нови родители т.е. нови лица, ново място, няма ги вече обичайните звуци,миризми, гласове.Ако след една седмица, месец  срещнем  ПР с детето отново, това няма ли да обърка малкото човече, да се травматизира и току що привикнало към нещо ново,да му нахлуват някакви спомени, които няма да се повторят до следващата среща.Не трябва ли в това отношение тези деца да се щадят-малко поне.Защото представете си: изведени поради нещо си от родния им дом,  интегрирани  в дом за изоставени деца, след време в приемно семейство, после при осиновители и хайде пак срещи с приемното семейство.Накъде повече обърканост за една малка детска главичка срещаща само различни лица.Как ще разбере детето смисъла на думичката Мама.Една Мама, втора Мама, трета Мама ит.н.Лично аз бих комуникирала с примните родители, но не бих го проточила във времето, не и детето ако вече разбира .Смятам,че те биха били много полезни в началото, докато детето свикне, за навиците на детето,за теоретична помощ, но само в началото.Вашата мисия е да помагате на тези деца, да ги гледате докато се появят техните родители.От там нататък съм сигурна, че с добития опит и познания вече ще сте полезни на следващото детенце.Това е .Може да е тъжно за Вас - приемните родители, но е така.   

Прекланям се пред всички ОТГОВОРНИ приемни родители,за дадената им любов към децата, за труда им, за това, че частичка от тях си отива заедно с всяко дете.Аз лично не бих могла да съм ПР поради това, че не бих могла да понеса такава раздяла, но не всички ПР са такива, не всички работят за доброто на детето, и не на последно място - не всички са правилно избрани.

   DPP ,
  Съгласна съм с повечето от твоите аргументи. Но за да не спамя темата, мисля да пиша в темата Деца, отглеждани в приемни семейства или в другите теми за приемна грижа, когато съм готова.
   Мисля че проблемите, които поставяш са много сериозни. Някои от тях са проблеми на приемната грижа, други от тях са  междуличностни и нямат връзка с приемната грижа.
 Искам само да спомена,че парадигмата на приемната грижа идва от няколко научни теории- теория за привързаността на Буолби и привързаното родителство, които пък идват от теориите на Фройд и психоанализата. Така че за да се аргументирам , ми трябва време да се задълбоча в тези науки. Отдавна ми се струва, че нещо куца, нещо изначално не е поставено както трябва в приемната грижа и оттам се получават тези парадокси .
 Когато съм готова, ще пиша. Ако въобще ми е по силите да пиша по тези проблеми.
  
  

Всички ние, приемни родители, осиновители и социални работници сме оплетени в един порочен кръг и може би без да осъзнаваме трупаме лоша карма. Според мен законите са грешни и от това произтичат всички проблеми.

Всеки човек избира не само биологичните си родители, но и мястото, където да се роди. Някой души са направили трудния избор да бъдат родени от една майка, а друга да ги гледа, с цел по-бързото им духовно израстване ("Диагностика на кармата" на Лазарев и др.). Въпросът сега е, ние помагаме ли им в този труден житейски избор или им пречим? Първа майка, втора майка, трета майка...Е, трета майка им идва малко в повече... Ако държавата  разреши осиновяване от родилното и ако забрани осиновяване от приемни родители, тогава няма да има трета майка. В Германия например, никой не взима децата на приемните родители. Там си остават до пълнолетие или завинаги. Сега в България всички изоставени бебета от родилното, отиват в приемно семейство и след няколко месеца или година, когато вече са се привързали към ПР и хоп, грабва ги някой осиновител като плюшена играчка. И дим да ги няма. Както аз съм поканила осиновителите в дома си, така очаквам после и у тях да отида, но това не се случва. А обещават срещи и после не изпълняват. Започват да се оправдават, че детето щяло да се раздвоява и други глупости, което не е вярно. За детето са еднакво значими всичките му бивши и настоящи родители/ роднини. Дори и бебето знае, помни, усеща...Ако осиновеното дете не се среща веднъж годишно или през няколко години с биологичните родители/роднини и с приемните родители, то в един прекрасен ден ще върне всичко на осиновителите. Ще навърши пълнолетие, ще търси, ще намери тези значими за него хора и може да намрази осиновителите. И това се случва доста често и сега и в минали години. Ако не намери тези значими хора, винаги ще страда и празнотата в душата му ще си остане.
Така, че нека не се сърдят осиновителите, когато приемните родители ги гледат враждебно и не отговарят на въпросите им. Защото после те стават лошите.
Приемното семейство е първото истинско семейство за приемното дете, към което се привързва. При биологичните си родители е преживяло насилие, мизерия и дори не иска и да чува за тях в началото. След години ще поиска да ги види, но не и да живее при тях. За какво са му притрябвали на това дете осиновители, като си му е много добре при ПР. Тук оставям далеч грубите манипулации и въртенето на едни пари. Разсъждавам само от гледна точка на детето. Прекланям се пред ПР, които успеят да осиновят приемните си деца.

Мен ме боли обаче най-много за всички умни, здрави и красиви българчета, които всяка година се изнасят/осиновяват зад граница и то без тяхно желание. Те искат да си останат в приемното семейство (или при единия биологичен родител), но никой не ги пита. Така ли се борим с демографската криза? Някой осиновявания зад граница приличат дори на отвличане - с рев, дърпане, теглене. Това ли се нарича "грижа за детето" или "сигурна семейна среда"? Детето не знае и една думичка от езика на осиновителите си. И всичко това, защото българските осиновители са пожелали дете от 0 до 5 год. Ако е над 5 години изобщо не се предлага на българи, дори и да прилича на фотомодел, дори и да е културно, образовано и добре възпитавано от баба си и дядо си (които са починали). Защо по същата линия Германия не ни дава германчета, а Италия италианчета?

Чета, препрочитам и отново чета предния пост.Аз ли нещо не мога да разбера или тъй като не съм запозната с философията на "Диагностика на кармата" на Лазарев и др., ясно е че не бих могла да го разбера.Но, госпожо Инера, това не ми пречи да съм достоен човек и да не поддържам мнението Ви, за което веднага ще се обоснова:
 1.В началото Вие самата казвате,че законите не са добри. Само с това съм съгласна.
2.Никой не избира родителите си, родината си и т.н.Може да е философия вашето мнение, но ние обикновените хора живеем без философия и не сме толкова извисени.Зная едно: искам като всяка друга жена да съм майка, да дам любов, семейство и дом на дете, а аз да съм майка, защото повярвайте ми, имам достатъчно качества и възможност, отколкото неправилно избрана приемна майка.
3.Какво значи трета майка за Вас - осиновителката ли.Ами в документите за осиновяване пише: Майка и незная защо я слагате като трета.Като приемен родител Вие много добре знаете,че не сте майка на това дете.Незная как се наричате, защото не съм се интересувала от приемна грижа.
4. Този  безсърдечен осиновител, които грабва детето от ПР като плюшена играчка така, жестоко, според Вас става негов родител, а осиновеното дете пълноправен наследник на осиновителя.Не мисля,че приемния родител се онаследява.
5.Не всички деца от родилното отиват в приемно семейство- направете си труда да видите колко деца са в домовете.Освен това като говорите за привързаност на едно дете към ПР, ами то е привързано и към БР евентуално, нищо че го скъсват от бой или пък гладува.
6.Детето може и да се привързва към приемния родител, но то е за кратко, много бързо разбира какво е истинска мама и татко, а оттам и значението на думичката МАМА.Вие не сте МАМА, а едно обгрижващо лице на договор.При мама и тати, договори няма - има нов акт за раждане .
7.Изобщо не е вярно,че ако детето не се среща с биологичните родители, а пък как го измислихте с ПР, един ден ще се обърне срещу осиновителите си.В много случаи тези деца даже не се интересуват и не желаят да ги видят, камо ли пък да са значими .Срамуват се от тях.Осиновителите са Мама и татко и за децата това остава.
8.Причината да гледат ПР враждебно я разбрахме всички - върнете се по-назад в постовете и ще разберете.А, всъщност Вие я знаете.
9.Обърквате се госпожо Инера, говорите едно, след няколко реда друго.Пишете за БР, колко са значими, след това,че детето ги мрази.Е, хайде Вие си го разберете за себе си в крайна сметка: значими ли са или не БР.
10.Кое и къде е доказано за едно дете,че му е по-добре да е при приемен родител.Знаете ли, че имам позната ПР на две деца и какво казва: взех ги тия двете да ги гледам, че да мога да купувам на мойто качествени дрехи и да му плащам обучението, защото съм сама и не стигат парите.Само с една дума ще се изразя: Гнусотия.
11.За изнесените деца незная, мисля,че много от тях са болни или по-голями.Имам един въпрос към Вас: Вие като приемен родител, болно детенце ли гледате или взехте голямо, което е пред ИЗНАСЯНЕ.Защото ако е така, се прекланям и пред ВАС.

DPP, за съжаление нищо не си разбрала от постинга ми по нито една точка, Явно така ти е удобно. Вярно е, че половината ПР гледат дечица само заради парите, както е и по домовете за сираци. Но за тях не съм споменавала в горния текст.
Освен, че осиновителите нямат чувство за хумор, както се разбира по-горе, те са и лицемерни.
Дано по-скоро правозащитните неправителствени организации си свършат работата. Приемният родител замества липсващите  близки и роднини, а не е вратичка за осиновяване.